РЕШЕНИЕ
№ 2977
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330104472 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на К.Г.Б. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължат
на ответника сумата в размер на 13656.41 лева, от които 13226.99 лева – главница по
договор за потребителски кредит от ***, сключен с „ОББ“ АД, 425.85 лева – договорна
лихва за периода 04.02.2008 г. до 17.06.2008 г., 3.57 лева – наказателна лихва за периода
04.02.2008 г. до 17.06.2008 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от
18.06.2008 г. до окончателното плащане и 686.26 лева – разноски, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8680/2008 г. по описа на ПРС, които вземания са предмет
на принудително изпълнение по *** ***, които са прехвърлени с договор за цесия на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 8680/2008 г. по описа на ПРС в полза на „ОББ“ АД срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист за посочените суми. Въз основа на изпълнителните листа е образувано
***, изпратено за продължаване по *** с район на действие ПОС. Счита, че вземанията по
изпълнителния лист са погасени по давност с изтичане на 5 години от издаването му.
С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по
основателност. Излагат се доводи, че е сключен договор за цесия за процесните вземания, в
който са обективирани всички вземания, цесията е съобщена на ищеца в хода на
изпълнителното производство. Наред с това счита, че няма пречка цесията да бъде съобщена
и в настоящото производство. На следващо място се твърди, че не е изтекла предвидената в
закона погасителна давност за вземането. Твърди, че давността е 5 годишна. Твърди се, че не
е бездействал в изпълнителните производства, по които са извършвани множество
изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Давността е
1
прекъсвана. Счита, че до приемането на ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е било приложимо
Постановление № 3/1980 на Пленума на ВС, в което е прието, че по време на изп.дело
давност на тече, доколкото ТР нямат обратно действие, а действат за напред. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в
закона давностен срок. Ответникът следва да докаже също, че е надлежен кредитор по
задължението, наличието на облигационно отношение между ищеца и цедента и
прехвърлянето на вземането с договор за цесия, който е съобщен на длъжника.
С определение от 25.05.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу
ищеца в полза на „ОББ“ АД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумата в размер
на на 13656.41 лева, от които 13226.99 лева – главница по договор за потребителски кредит
от 19.07.2007 г., сключен с „ОББ“ АД, 425.85 лева – договорна лихва за периода 04.02.2008
г. до 17.06.2008 г., 3.57 лева – наказателна лихва за периода 04.02.2008 г. до 17.06.2008 г.,
ведно с законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2008 г. до окончателното
плащане и 686.26 лева – разноски по ч.гр.д. № 8680/2008 г. по описа на ПРС, въз основа на
който е образувано ***. Не се спори, че Заповедта по чл.417 ГПК е в сила от 2008 г., както и
че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, за което
ищеца- длъжник е надлежно уведомен.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесното вземане.
Безспорно между страните е, че вземането предмет на делото произтича от договор за
кредит, сключен с “ОББ” АД. Приложима в случая е разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата
5-годишна погасителна давност, доколкото макар и дължимо на месечни вноски, вземането
за главница не е периодично плащане, а се касае за едно единно задължение, което е
разсрочено във времето. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на
ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение
№161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.
Още повече в случая е приложима и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която
когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5
години.
В хипотезата на неподаване на възражение давността се прекъсва от датата на
влизане в сила на заповедта, което има характера на фингирано признание на вземането.
Влязлата в сила заповед за изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в
сила съдебно решение, т.е. тя се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо
материално - и процесуалноправно действие и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение,
поради което и приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла
преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди
2
спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на изпълнителното
производство.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в изпълнителното
производство давност не тече.
В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което в
т.10 е посочено, че в изпълнителното производство давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от
момента на постановяването си и по висящи изпълнителни производства.
С оглед изложеното от образуване на *** ***, с молба на „ОББ“ АД от 18.07.2008 г.
/л.1 Приложение № 2/ до постановяване на посоченото по-горе ТР – на 26.06.2015 г. давност
по изпълнителното дело не е текла.
В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети изпълнителни
действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
Молбата за образуване на изпълнителното дело от „ОББ“ АД от 18.07.2008 г.
прекъсва давността и перемпцията, доколкото с нея е поискано извършване на конкретно
изпълнително действие - запор на върху трудовото възнаграждение на длъжника /л.1 от
Приложение № 2/.
С Разпореждане от 31.07.2008 г. на *** /л.22 Приложение № 2/ е наложен запор на
леки автомобили на ищеца, като съобщение е изпратено до съответните институции, с което
също е прекъсната давността и перемпцията.
С Разпореждане от 26.09.2008 г. на *** /л.31 от Приложение № 2/ е наложен запор на
трудово възнаграждение на ищеца, с което също е прекъсната давността и перемпцията.
В изпълнение на наложения запор на трудово възнаграждение на длъжника по сметка
на *** са постъпвали плащания от третото задължено лице от 23.10. 2008 г., от 13.11.2008 г,
от 05.12.2008 г., от 27.01.2009 г., от 26.02.2009 г. /л.32 до 37 Приложение № 2/. Плащанията
на трети задължени лица представлява изпълнение на приложен изпълнителен способ,
поискан от взискателя, поради което всяко едно от тях е прекъснал срока по чл.433, ал.1, т.8
ГПК. Това се потвърждава и от приетото в последствие Тълкувателно решение №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
*** е извършил разпределение на постъпили суми от наложения запор на трудовото
възнаграждение на длъжника в полза на взискателя, с които са погасени следните суми по
процесния изпълнителен лист /л.32-37 от Приложение № 2/: 425.85 лева – за периода
04.02.2008 г. до 17.06.2008 г., 3.57 лева – наказателна лихва и 686.26 лева – разноски, както
и 199.81 лева – част от законна лихва за периода 18.06.2008 г. до 26.02.2009 г. /неплатеният
остатък от законната лихва за този период е 1215 лева -л.37 от Приложение № 2/, което
вземане по заповедта е законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 18.06.2008 г. до окончателното плащане.
За така платените суми съдът приема, че отрицателен установителен иск е
недопустим, доколко липсва правен интерес за установяване на недължимостта им, при
положение, че сумите са платени и в тази част производството ще бъде прекратена като
недопустимо. В тази хипотеза ищецът има на разположение друг иск за защита, но не и
отрицателен установителен.
С молба от 26.06.2009 г. /л.38 Приложение № 2/ взискателят е поискал извършването
на конкретни изпълнителни действия – опис на имущество на ищеца и възбрана на
недвижим имот, с което е прекъсната давността, като възбраната е вписана на 30.06.2009 г.
и престъпено към изпълнение на описа.
3
С разпореждане от 30.11.2009 г. на *** /л.69 Приложение № 2/ е разпоредено
изнасяне на публична продан на собствен на длъжника имот, с което е прекъсната
давността.
С молба от 01.02.2010 г. /л.122/ взискателят е поискал насрочване на нова публична
продан, с което давността е прекъсната.
С разпореждане от 09.02.2010 г. на *** /л.125 Приложение № 2/ е разпоредено
изнасяне на публична продан на собствен на длъжника имот, с което е прекъсната
давността.
С Постановление за възлагане от 19.04.2010 г. /л.145 Приложение № 2/ изнесеният на
публична продан имот е възложен на купувача, с което давността е прекъсната.
В резултат от публичната продан е постъпила по сметка на *** сума в размер на
3302.78 лева на 23.04.2010 г. /л.141 от Приложение № 2/, от която със сума в размер на
2491.78 лева са погасени законни лихви по процесния изпълнителен лист за периода
26.02.2009 г. до 23.04.2010 г., като неплатения остатъка на законната лихва за този период е
в размер на 506.13 лева /л.134 Приложение № 2/.
За сумата от 2491.78 лева, платена законна лихва за периода 26.02.2009 г. до
23.04.2010 г. искът се явява недопустим, поради изложените по-горе съображения, поради
което производството в тази част ще се прекрати.
С молба от 11.06.2012 г. „ЕОС Файненс“ ООД е поискал да бъде конституиран като
взискател по ***, като цесионер на вземането по процесния изпълнителен лист./л.147
Приложение № 2/.
Същото е поискано и с молба от 19.11.2012 г., по които молби няма произнасяне от
***.
С молбата от 19.11.2012 г. цесионерът е поискал *** да бъде продължено от *** по
реда на пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ.
Изпълнителното дело е продължило пред ***.
С молба от 12.03.2013 г. цесионерът отново е поискал да бъде конституиран като
страна в изп.д., като с разпореждане на *** от 12.01.2013 г. /л.6 от Приложение № 1/,
молбата е уважена.
Съдът приема, че релевантна за прекъсване на давността и перемпцията е молбата от
цесионера от 12.03.2013 г., доколкото именно с нея са представени доказателства за
извършеното прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист, поради което и *** я е
уважил. По силата на цитираното по-горе ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС
присъединяването на взискател за същото вземане води до прекъсване на давността. В този
смисъл е и решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г., IV ТО на ВКС, с което е
прието, че конституирането на цесионера като взискател прекъсва давността.
За периода от 19.04.2010 г. до 12.03.2013 г. по изп.д. не са предприемани
изпълнителни действия, поради което на 20.04.2012 г. същото е прекратено по силата на
закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази връзка към този момент все още не е постановено ТР
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, чиято дата на постановяване е 26.06.2015 г., поради което и
няма как същото да бъде приложено по вече прекратено изпълнително дело.
Дори и да се приеме, че с молбите на цесионера от 11.06.2012 г. „ЕОС Файненс“
ООД и от 19.11.2012 г. с искане да бъде конституиран като взискател, по които липсва
произнасяне от ***, се прекъсва давността и перемпцията, то отново за периода от
23.04.2010 г. до 11.06.2012 г., респективно до 19.11.2012 г., е изтекъл по- дълъг срок от 2
години, поради което отново е настъпила перемпция.
От датата на прекратяване на *** дело, образувано пред *** - 20.04.2012 г., започва
да тече нова 5-годишна погасителна давност, която изтича на 21.04.2017 г.
4
Следва да се посочи, че каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните
действия предприети след прекратяването не могат да доведат до прекъсване на давността.
В тази връзка извършените след 20.04.2012 г. изпълнителни действия по
изпълнителното дело са без правно значение и не могат до доведат до прекъсване на
давността.
Следва да се посочи, че молбата на цесионера от 19.11.2012 г., с което е поискал
изпълнителното дело да бъде продължено от *** не представлява искане за образуване на
ново *** дело, а искане за продължаване на висящото изп. дело пред друг ***, съгласно
посоченото в пар.3 ПЗР на ЗЧСИ, поради което съдът не приема, че с подаването й се
прекъсва давността, доколкото изпълнителното дело продължава своя ход пред друг ***,
като се запазват всички изпълнителни действия и наложени обезпечения до момента и
натрупани разноски по него и тази молба е част от изпълнителното дело, а не поставя начало
на ново такова.
С оглед изложеното съдът приема, че давността е изтекла на 21.04.2017 г., поради
което искът за установяване на недължимост на сумата в размер на 13226.99 лева – главница
по договор за потребителски кредит от ***, сключен с „ОББ“ АД, ведно с неплатен остатък
от законната лихва, считано от 26.02.2009 г. до окончателното плащане, ще се уважи.
В частта за установяване за недължими сумата от 425.85 лева – договорна лихва за
периода 04.02.2008 г. до 17.06.2008 г., 3.57 лева – наказателна лихва за периода 04.02.2008 г.
до 17.06.2008 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2008 г. до
26.09.2009 г. и за сумата от 2491.78 лева, платена законна лихва за периода 26.02.2009 г. до
23.04.2010 г., както и за сума в размер на 686.26 лева – разноски, производството като
недопустимо, образувано при липса на интерес, ще се прекрати.
За пълнота следва да се посочи, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.112,
ал.1 ЗЗД /в сила от 02.06.2021 г./, съгласно която с изтичането на десетгодишна давност се
погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен
когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Посочената разпоредба не се прилага за заварени случаи, доколкото в тази част
разпоредбата на пар.2 от ПР на ЗЗД е обявена за противоконституционна.
Разпоредбата на чл.112,ал.1 ЗЗД е приложима за вземанията станали изискуеми след
влизането й в сила, тоест началният момент на абсолютната давност в случая започва да
тече от 02.06.2021 г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски: 597 лева – платена държавна такса и 1400 лева –
платено адвокатско възнаграждение за реалното плащане на което са представени
доказателства, разписка обективирана в представения по делото договор за правна помощ
/л.4/. Общо направени разноски от ищеца са в размер на 1997 лева, от които съразмерно с
уважената част от исковете ще се присъди сума в размер на 1840.37 лева.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение –
чл.7, ал.2, т.4 – минималния размер на адвокатското възнаграждение с оглед интереса е
960.60 лева. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева. Като взе
5
предвид правната и фактическа сложност на делото, която не е ниска, с оглед наличната
противоречива практика по предявените искове и големия обем на писмените доказателства,
които формират делото и са разгледани от съда, последният приема, че уговореното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно и ще се присъди в пълен размер.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива няма
да му се присъдят.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гр.д. № 4472/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, В ЧАСТТА
по предявените отрицателни установителни искове, за признаване за установено, че К.Г.Б.,
ЕГН ********** не дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 425.85 лева
– договорна лихва за периода 04.02.2008 г. до 17.06.2008 г., 3.57 лева – наказателна лихва за
периода 04.02.2008 г. до 17.06.2008 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от
18.06.2008 г. до 26.02.2009 г. и за платената законна лихва за периода 26.02.2009 г. до
23.04.2010 г. /в размер от 2491.78 лева/ и 686.26 лева – разноски, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8680/2008 г. по описа на ПРС, които вземания са предмет на
принудително изпълнение по *** ***, като недопустимо, образувано при липса на правен
интерес.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ НА “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ № 4-
6, представлявано от Р. И. М. – Т. – у. сумата в размер на 13226.99 лева – главница по
договор за потребителски кредит от ***, сключен с „ОББ“ АД, ведно с неплатен остатък от
законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2009 г. до окончателното плащане, за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8680/2008 г. по описа на ПРС, които
вземания са предмет на принудително изпълнение по *** ***, които са прехвърлени с
договор за цесия на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров -
Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р. И. М. – Т.– у. ДА ЗАПЛАТИ НА К.Г.Б., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата в размер на 1840.37 лева – разноски в производството.
Банковата сметка на ищеца е с IBAN № *** при „ОББ“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6