РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Девня, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20233120200451 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на К. В. П., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № BG20062023/2000/П8-177/17.11.2023 г.,
издадено от Директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция
„Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. София, с което на въззивника за
нарушение по чл. 179 ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗдвП/ е
наложено наказание глоба в размер на 1 800 лева.
Въззивникът счита обжалваното НП за незаконосъобразно,
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и моли за
неговата отмяна. Твърди, че за датата на твърдяното нарушение е закупена
пътна карта за целия маршрут, по който преминава процесното ППС, като
нарушение е засечено от контролно устройство само в един пътен участък от
маршрута на ППС, поради което счита, че нарушението се дължи на
техническа грешка в устройството, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата.
Сочи, че дори и да е допуснато нарушение, то неплатената тол такса е
нищожна в сравнение с наложената санкция. Отделно то това Отделно от това
излага, че съгласно чл. 2 § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
1
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите
на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с
неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността
преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство". Счита, че в случая доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние
"Интелигентни трафик системи" АД е следвало да го уведоми относно
липсата на заплатена маршрутна карта. Едва след изпълнение на това
задължение и проявено бездействие от негова страна е следвало да се
пристъпи към ангажиране на административно - наказателната му
отговорност, в който смисъл е и последното изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ,
бр. 14 от 2023 г., с който са регламентирани нови разпоредби чл. 106 ал. 7-9
от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е
съобразено изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204
на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2 § 7 от същия. На тези
основания претендира цялостна отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, чрез свой проц. представител оспорват
жалбата и молят обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за
участие в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2023 г., в 14:51 часа, в направление излизане от
територията на Република България, на ГКПП Дуранкулак е пристигнало
пътно превозно средство с per. № ***, вид: влекач, марка и модел ***, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от
въззивника К. В. П.. След извършена проверка от страна контролните органи
е установено, че на 05.06.2023 г., в 17:33 часа, горепосоченото ППС с рег. №
***, попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като е било засечено
на 05.06.2023 г., в 17:33 часа на територията на Община Девня, по път А-2,
км. 399+703, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10 ал. 1
т. 2 от ЗП. За извършеното административно нарушение е бил генериран
доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл. 167а ал. 3 от
ЗДвП с номер на нарушението № FD788FBED1EB791CE053021F160A54CE,
който заедно с приложените към него статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява
2
доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство /контролно устройство с
идентификатор № 10072/ - част от системата.
На същата дата срещу въззивника е съставен АУАН №
BG20062023/2000/P8-177/20.06.2023 г. за нарушение по чл. 179 ал. 3а от
ЗДвП, който му бил връчен и подписан от него без възражения.
Впоследствие, от страна на НТУ е изискано потвърждение от
законния ползвател на ППС с per. № *** – „Д.“ ЕООД относно самоличността
на лицето, управлявало процесното превозно средство на дата 05.06.2023 г.
С писмо с вх. № 94-00-22565/27.09.2023 г. от „Д.“ ЕООД е
потвърдено, че към датата и часа на извършеното нарушение - 05.06.2023 г., в
17:33 часа, процесното ППС с per. № *** е управлявано от въззивника К. В.
П..
С оглед на това на 17.11.2023 г. от Директора на НТУ към АПИ гр.
София е издадено атакуваното НП № BG20062023/2000/Р8-177, като
наказващия орган е приел, че въззивникът е извършил административно
нарушение по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1 800 лева. НП е връчено на жалбоподателя на
28.11.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително
представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени
в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Приетата за
установена фактическа обстановка не се оспорва и от въззивника, който
оспорва извода на наказващия орган, че е извършил вмененото му нарушение.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу
подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено на
основание чл. 189е ал. 12 от ЗДвП лице със Заповед № РД-11-167/08.02.2021
г. на председателя на управителния съвет на АПИ.
3
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в хода на
административно – наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е
обусловена от спазването на въведените с чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
императивни изисквания към тяхното съдържание. Абсолютно задължително
е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно,
прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената
като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно
описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с
правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна
на административното обвинение право на защита. Освен това
законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно
съответствие между описанието на нарушението в двата акта, като
недопустимо е едва в наказателното постановление да се прецизира
административното нарушение.
В съставения срещу въззивника АУАН вмененото му нарушение е
описано по следния начин: „На 05.06.2023 г., в 17:33:43 Часа/час по
EEST(Eastem European Summer Time) UTC+2// +3 14:33:43 05.06.2023 на
Девня път № А-2 , отсечка 399+703 , засечен с терминално устройство 10072
.Проверката за заплатена такса се установи чрез справка в електронната
система за събиране на пътни такси, на 20.06.2023 г., в направление излизане
от територията на Република България, ГКПП Дуранкулак, K. V. P.
**********, като управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, е извършил
административно нарушение, по смисъла на чл. 179, ал. За от ЗДвП.“ Така
описаното нарушение е дотолкова неясно, че дори и за съда не става ясно
нито в какво се изразява същото, нито кога, нито къде е извършено.
В процесното наказателно постановление освен описаната
фактическа обстановка относно установяването на нарушението, цитираните
разпоредби, вменяващи заплащането на тол такси за преминаване по
републиканската пътна мрежа описание на допуснатото от въззивника
нарушение изобщо липсва. Посочено е само, че извършеното деяние
представлява административно нарушение по чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, която
разпоредба е санкционна и предвижда наказание глоба за водач, който
управлява ППС от съответна категория по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
4
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство.
С разпоредбата на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП /каквото е и
процесното/, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползват или да изпълнят съответните задължения за установяване
на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т. 2
от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в
чл. 179 ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват
ППС, без да са изпълнили тези задължения. Както вече бе споменато,
задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е
нарушената материално правна норма. В процесният случай както в АУАН,
така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП,
която е поместена в Глава седма „Административнонаказателна отговорност"
от ЗДвП заедно с останалите санкционни норми по този закон. Съответна на
нея законова норма, установяваща правилата за поведение, е именно
императивната разпоредба на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП. В този смисъл се налага
извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизит по чл. 42 ал. 1 т. 5, съответно
на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото
на защита на санкционирания субект, а също така препятства възможността за
извършване на контрол за законосъобразност от съда.
Извън гореизложеното и само за прецизност следва да се отбележи,
че е нарушена и процедурата за констатиране и санкциониране на нарушения,
установени в отсъствие на нарушителя, регламентирана в ЗДвП. След като
контролните органи са решили да потърсят отговорност за нарушение,
установено в отсъствие на нарушителя /на базата на генериран запис от
системата/, то и те е следвало да процедират по реда на чл. 187а ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът възрази е следвало да
съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация,
придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е сторено. Вместо
това на 20.06.2023 г. е бил съставен АУАН срещу въззивника за нарушение,
допуснато на 05.06.2023 г., без каквито и да било доказателства към този
момент, че на въпросната дата процесното ППС е било управлявано от него.
Това обстоятелство е било установено месеци по – късно и то не по
установения в закона ред с декларация, за която декларатора носи
наказателна отговорност, а чрез писмо.
Гореизложените констатации налагат извода, че жалбата е
основателна, макар и на различни от изложените в нея основания.
Атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради
допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, като
обсъждането на останалите доводи на въззивника се явява безпредметно.
Разноски по делото не се претендират от въззивника, поради което и
5
такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 пр. 3 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG20062023/2000/П8-
177/17.11.2023 г., издадено от Директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“гр. София, с което на К. В. П., ЕГН:
**********, с адрес: *** за нарушение по чл. 179 ал. 3а от Закона за
движение по пътищата е наложено наказание глоба в размер на 1 800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6