№ 11333
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИ. П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110174428 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т..“ ЕАД, ЕИК: .....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр. С.... спрямо А. А. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр.София, 1233, обл.С....... в качеството му на собственик на имот, находящ се
в гр. София,общ.С.... с аб. № 289590, че дължи на „Т..“ следните суми:
сумата от 4885,42 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021г. до 04.2023г.
ведно със законната лихва от 09.10.2024г. до изплащане на вземането,
955,19 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 25.09.2024г.,
както и суми за дялово разпределение от 58,65 лева за главница за
периода от 08.2021г. до 04.2023г. ведно със законната лихва от
09.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 15,61 лева -
лихва за периода от 16.10.2021г. до 25.09.2024г., за които суми е издадена
заповед по чл.410 от ГПК от 16.10.2024г. по ч.гр.дело № 59980/2024 г. по
описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът е носител на ПС спрямо имот с абонатен №
289590, находящ се в гр.София, за който е доставяна топлинна енергия през
периода от месец май 2021г. до месец април 2023г., които не са заплатени
изцяло. Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма “Д.. ООД“ ЕИК 0... със седалище и адрес на
управление: гр.С...., чието конституиране като трето лице – помагач на ищеца
при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК се търси. Моли се да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответникът
дължи претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника, с който се
оспорват исковете като се навежда, ответникът не е вещен носител на права
върху имота ерго не е потребител на ТЕ, навежда се давност и се оспорват
сумите при неправилното им начисляване. Ангажират се доказателства.
Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между страните съществува
облигационна връзка, по силата на която отвтеникът да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената
топлинна енергия в имота.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за
исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че,
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва
да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна
енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е
достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Видно от представения по делото нотариален акт № 83 от 12.07.1990 г.
по н.д. № 5108/1990 г., ответникът е придобил собствеността по отношение на
процесния имот.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва
продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на
действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна
енергия. Поради изложеното, съдът приема, че в периода от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г.между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна
2
енергия за битови нужди от „Т..” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като
ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът –
да заплаща цената.
Съгласно общите условия на „Т..” ЕАД, действащи в исковия период,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед общите условия на „Т..” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за
предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за
плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Т..” ЕАД), като
потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за
съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Т..”
ЕАД). Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от
който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия
на „Т..” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на сметките на
интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите са в
забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на всяка от двете общи
фактури. Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е
изпаднал в забава по отношение изпълнението на задължението за
заплащането цената за потребена топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 –
чл.148/ и Наредба №16- 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е налице основание
за „Т..” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за осъщественото
дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите
в процесния период общи условия на „Т..” ЕАД, потребителите заплащат на
доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за
извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец,
като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3.
за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца
дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.
Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя
3
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по
подходящ начин на клиентите. В случая и въз основа на съвкупната преценка
на доказателствата по делото, съдът приема, че услугата дялово разпределение
е била реално извършена за имота на ответника, поради което претенцията за
заплащането е установена в своето основание.
Стойността на главниците за потребена ТЕ в имота и за услугата дялово
разпределение се установява от заключенията по ССчЕ и СТЕ, от които се
установява, че За процесния период от 01.05.2021г. – 30.04.2023г. потребената
топлинна енергия е в общ размер на 4 885,42лв., а за дялово разпределение е в
общ размер на 58,65 лв. за периода от 08.2021г. до 04.2023г.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
погасяване на вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна
енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като
различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер
на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни
задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно,
периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна
енергия.
В настоящия случай заявлението е подадено на 09.10.2024г., поради
което в този момент е прекъснато течението на погасителната давност. Съдът
намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска, е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33,
ал. 1 и ал. 2 ОУ. С оглед изложеното и съгласно ССчЕ погасени по давност са
вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.07.2021 г. в размер
на 99,93 лв. Следователно за периода от 01.08.2021г. – 30.04.2023г. остава
дължима сумата от 4 785,49 лв., до който размер искът се явява основателен и
неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 4 885,42 лв. и за
периода от м.05.2021 г. до м.07.2021 г., като погасен по давност.
Не са налице погасени по давност суми за услугата дялово
разпределение.
Относно исковете с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно
разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД. Претендираната в настоящото производство
лихва е за период след 01.07.2016г., т.е. приложими са ОУ на дружеството от
2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен срок от изтичане на
периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя изпада в
забава за изпълнение на паричното си задължение. Както се посочи по-горе
неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжникът изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на
фактурите в интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32
4
и чл. 33 от ОУ от 2014г., които не са приложими в случая с оглед процесния
период. Както се спомена по-горе изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от
2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължат
сумите, независимо от уведомяването на длъжника. Основателността на
претендираната главница обуславя и основателността на акцесорното вземане
за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай обезщетението за забавено изпълнение следва да
се начисли върху уважената главница за топлинна енергия в размер на
4 785,49 лв. Следователно за периода 15.09.2022г. до 25.09.2024г. дължима
остава лихва за забава в размер на 936,09 лв., изчислен от съда на основание
чл. 162 ГПК, до който размер искът се явява основателен и неоснователен за
сумата от 19,10 лв.
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за
отправена покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 1265,92 лв., представляваща разноски по
настоящото и заповедното производство, съобразно уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата в размер на 10,24 лв., представляваща разноски по
исковото и заповедното производство съобразно отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т..“ ЕАД, ЕИК: .....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С...., че А. А. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр.София, 1233, обл.С......., дължи на „Т..” ЕАД, следните суми, за които е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 16.10.2024г. по ч.гр.дело № 59980/2024
г. по описа на СРС, а именно: сумата от 4 785,49 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.08.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 09.10.2024г. до
изплащане на вземането, 936,09 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 25.09.2024г., както и главница за дялово разпределение в
размер на 58,65 лева за периода от м.08.2021г. до м.04.2023г. ведно със
законната лихва от 09.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за топлинна енергия за размера
5
от 99,93 лв. и за периода м.05.2021 г. – м.07.2021 г., иска за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за размера от 19,10 лв., както и
иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на
15,61 лева - за периода от 16.10.2021г. до 25.09.2024г.
ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София,
1233, обл.С......., да заплати на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ....., представлявано от
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С...., сумата в
размер на 1265,92 лв., представляваща разноски по настоящото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т..“ ЕАД, ЕИК: ....., представлявано от изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С...., да заплати на А. А. И.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София, 1233, обл.С......., сумата в
размер на 10,24 лв., представляваща разноски по исковото и заповедното
производство.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Д..“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6