Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
гр.Хасково, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на трети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП
- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №942 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Н.Б.,
гражданин на Р. Т., подадена чрез пълномощник адв. Д.З., против Решение №
71/21.07.2021 г., постановено по АНД № 532/2021 г. по описа на Районен съд
Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 167/2021г. от
11.06.2021г., издадено от И.Д. зам. директор на ТД Южна Морска, с което на
касатора Н.Б., гражданин на Република Турция, на основание чл.
231
във вр. с чл. 233, ал. 1 от Закона за Митниците, е
наложена глоба в размер на 9474.21 лв. и на основание чл.
233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на държавата описаните в
наказателното постановление в 26 точки стоки предмет на нарушението,
представляващи светлинни рекламни табели, капачки, патронни врати, хранителни
продукти и текстил, с митническа стойност 9474.21 лв.
В касационната жалба се навеждат доводи, че
оспореното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Намират
се за неправилни мотивите в решението, касаещи извършването на нарушението,
неговата доказаност и ангажиране отговорността на наказаното лице. Сочат се и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство, несъобразени от съда при
постановяване на решението.Твърди се, че съобразно установените по делото факти
не може да се приеме, че касаторът е извършил нарушението, за което му е
наложено административното наказание. По изложените в жалбата съображения се
моли за отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. З., която поддържа
касационната жалба за отмяна на решението и потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът, Териториална дирекция Митница
Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Стамова, която
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Становището на Окръжна прокуратура – Хасково
е за неоснователност на касационната жалба и за оставяне на решението в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка
на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.
218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена
в законоустановения срок по чл.
211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес
да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.
210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.
212 от АПК.
Разгледана по същество същата се явява
неоснователна поради следните съображения:
С оспореното пред настоящата инстанция
Решение № 71/21.07.2021 г., постановено по АНД № 532/2021 г. по описа на
Районен съд Свиленград, е потвърдено Наказателно постановление № 167/2021г. от
11.06.2021г., издадено от и.д. зам. директор на ТД Южна Морска, с което на Н.Б.,
гражданин на Република Турция, за това, че на 02.02.2021г.на МП Капитан Андреево
е превозил стоки, през държавната граница, без знанието и разрешението на
митническите органи, на основание чл.
231
във вр. с чл. 233, ал. 1 от Закона за Митниците, е
наложена глоба в размер на 9474.21 лв. и на основание чл.
233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на държавата описаните в
наказателното постановление в 26 точки стоки предмет на нарушението,
представляващи светлинни рекламни табели, капачки, патронни врати, хранителни
продукти и текстил, с митническа стойност 9474.21 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни
изводи.
При така установената фактическа обстановка,
съдът е приел от правна страна, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до
отмяната му, а извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Съдът е
намерил, че всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното
нарушение – време, място на извършване, субект на нарушението са посочени, като
е обсъдил подробно всички възражения на наказаното лице. В резултат на
изведените от него правни изводи с обжалваното решение е потвърдил оспорения
пред него санкционен акт, като законосъобразен.
Така постановеното съдебно решение е
допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Първоинстанционният съд е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и
писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е
разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г.
/, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното
преповтаряне. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице
законовите предпоставки за издаване на Наказателно постановление.
Неоснователно е възражението на касационния
жалбоподател, че въззивния съд неправилно и превратно е интерпретирал най –
съществения в случая факт, че стоките са обявени и декларирани пред
митническите органи в момента, в който за лицето е възникнало това задължение
на линията на проверката. В случая не се спори, че жалбоподателя е обявил устно
пред митническите органи, че превозва 58 колета с текстилни артикули, различни
видове стоки и хранителни продукти, без обаче да конкретизира вида и
количеството на стоките. При това положение, както правилно е приел и въззивния
съд намира приложение и следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 135, §1,
буква „б“ от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 г.от 28. Юли
2015г. за допълване на Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на
Митническия кодекс и на Съюза, съгласно която митнически декларации за
допускане за свободно обръщение може да се правят в устна форма, само когато се
отнасят за стоки с търговски характер, съдържащи се в личния багаж на пътници,
при условие, че стойността им не надвишава 1000 евро и нетната им маса не
надвишава 1000 кг. В настоящия случай превозваните стоки, с оглед установеното
количество имат търговски характер, поради което е недопустимо те да бъдат
декларирани устно, още повече, че стойността им в пъти надвишава посочения праг
от 1000 евро. В тази връзка не може да бъде споделен довода на касационния
жалбоподател, че от негова страна е извършено надлежно деклариране пред
митническите органи на превозваните от него стоки, съответно, че е изпълнил
законовите изисквания за това и не е допуснал соченото от
административно-наказващият орган нарушение, тъй като непосочването и то
писмено на точния брой и вид на превозваните стоки е равностойно на
недеклариране на същите.
На следващо място, настоящият състав на съда
намира, че неправилно от касационния жалбоподател се тълкува и разпоредбата на
чл. 144 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 141, §2 от
същия регламент, чл. 144 се прилага за несъюзни стоки, които се придвижват под
режим „транзит“. Посоченото означава, че за да бъде приложена тази разпоредба по
отношение на установените стоки е следвало да има предхождащ режим „транзит“,
който да бъде приключен в получаващото митническо учреждение, като едва тогава
би намерила приложение разпоредбата на чл. 144, стоките да бъдат оставени на
временно складиране и в последствие за тях да бъде задействан друг режим.
Неоснователно е и следващото наведено в
касационната жалба възражение, че в хода на административно-наказателното
производство е нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като не
се установява по категоричен начин, че предявения на жалбоподателя АУАН му е
преведен на разбираем за него език. В тази връзка следва да бъде посочено, че пред
въззивния съд от разпита на актосъставителя и свидетеля по категоричен начин е
установено, че съставения АУАН е преведен на Н.Б. на разбираем за него език.
Това, че извършения превод не е надлежно удостоверен в АУАН не води до
твърдяното от касационния жалбоподател съществено нарушение на процесуалните
правила, обосноваващо отмяна и на НП. Но дори да се приеме тезата на касатора
за липса на извършен превод, следва да се отбележи, че с оглед Директива
2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство и константната съдебна
практика на съдилищата по прилагането ѝ се приема, че нито общностното,
нито националното право съдържат задължение на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице – чужд гражданин да бъде осигурен
преводач на разбираем за него език. Единственото и неотменимо задължение на
актосъставителя при връчване на АУАН като акт, обективиращ административнотонаказателното
"обвинение" срещу лице, което не владее български език, е да
гарантира, че съдържанието на акта, респективно – и вмененото нарушение, е
станало разбираемо за наказаното лице, независимо дали чрез присъстващ
свидетел, служител, или дори чрез самия актосъставител в случай, че владее
разбираем за лицето език, което в случая е направено. Поради това преценката за
нарушено право на защита не следва да е фиксирана върху липсата на преводач
(какъвто принципно не е задължителен), а следва да се направи след задълбочен
анализ на всички относими обстоятелства и компоненти на правото на справедлив
процес, и преди всичко –дали привлеченото към отговорност лице е разбрало
фактите, съставляващи обвинението, срещу които следва да се защитава. Ако това
право на лицето (независимо дали владеещо или не български език) е било
осуетено или съществено ограничено, то тогава би съставлявало съществено
нарушение на процесуалните правила.
С оглед горепосоченото настоящият състав на съда
намира, че в рамките на проведеното административно-наказателно производство е
бил осигурен надлежен превод на съставения акт за нарушение по начин, че
наказаното лице е разбрало какво административнонаказателно обвинене му се
вменява и на второ място на това основание, че не е допуснато съществено
нарушение на правото му на защита. Вмененото нарушение на чл. 233, ал.1 от ЗМ е
съставомерно и доказано от събраните по делото доказателства и за него
законосъобразно е определена санкция в предвидения от закона размер.
Така, като е анализирал правилно наличния по
делото доказателствен материал и относимите нормативни разпоредби районният съд
е достигнал до правилен правен извод за потвърждаване на оспорения пред него
санкционен акт.
По изложените съображения настоящата инстанция
приема, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
От страна на ответника не е отправено искане
до съда за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което съдът
не дължи произнасяне.
Водим от изложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №71/21.07.2021г., постановено по АНД №532/2021г. по описа на Районен
съд - Свиленград.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.