№ 335
гр. Севлиево, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230100317 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 542 и сл. от ГПК във вр. 38, ал. 4, във
вр. 60, ал. 1, т. 3 от ЗГР.
С определение № 751 /18.12.2023 г. на ОС-Габрово, постановено по
ч.гр.д. № 474 /2023 г., е указано на съда, че настоящата молба подлежи на
разглеждане по реда на Глава петдесета от ГПК – в охранително производство
със страни: молителят и заинтересованите лица:органа издал акта, районна
прокуратура и ползващите се от акта лица – в случая наследниците.
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от
И. Р. Р., А. П. Р., И. Х. Р. и М. Х. В. срещу Ц. П. Р., Н. А. Р., Г. Л. Г., П. Г. Д., М.
Г. Л., Б. Т. Щ., М. Т. Ч. и Община Севлиево.
В молбата се твърди, че със съдебно Решение № 80 от 02.12.2008 год.
на ОС - Габрово И. Х. Б. с ЕГН ********** е бил поставен под пълно
запрещение и като негов настойник била определена майка му К. И. Р. с ЕГН
**********. Пълното запрещение било въз основа заболяване с диагноза:
шизофрения непрекъснато протичане параноидно - халюцинаторен синдром,
елементи на синдрома на К. Клирамбо, промяна на личността в емоционално
волевата сфера. ПоР. заболяването И. Б. многократно бил настаняван за
лечение в болнични заведения. Практически той не е можел сам да се справя в
ежедневието си, поР. което за него се е грижела майка му К. Р..
1
Молителите поддържат, че на 30.11.2020 год. в гр. Севлиево 16-16:30
часа на ул. „*******“ № 10, ет. 4, ап. 10 възникнал пожар, при който трагично
загинали И. Х. Б. с ЕГН ********** и майка му К. И. Р. с ЕГН **********.
Във връзка с пожара било образувано Досъдебно производство № 464/2020
год. на РУ на МВР - Севлиево. При огледа на място, разпита на свидетелите
/пожарникари/ и изготвената пожаро-техническа експертиза се установявало,
че пожарът е възникнал в леглото, където е лежал покойният И. Х. Б., като
тялото му било напълно обгоряло Майката му К. Р. била открита в коридора,
без изгаряния, като причината за смъртта й е задушаване докато се е опитвала
да погаси пожара.
Молителите поддържат, че практически последователността на
настъпването на смъртта е настъпила първо за И. Х. Б., който бил напълно
изгорял в леглото си, а впоследствие за К. И. Р., която се е задушила в опит да
го изгаси. Най-вероятната причина за възникването на пожара е била открит
огнеизточник /запалена кибритена клечка, запалка, свещ, цигара или друг/,
които са попаднали волно или неволно върху завивките на леглото и
предизвиквайки тяхното запалване.
Сочи се, че въпреки тези неоспорени доказателства, които са събрани
в хода на досъдебното производство, пределно ясно е било, че първи е
починал И. Х. Б., като незнайно по каква причина при издаване на
удостоверение за наследници длъжностното лице в Община Севлиево е
приело, че е налице презумпцията на чл. 10а от ЗН, според която когато
няколко лица са починали и не може да се установи последователността в
която е настъпила смъртта па всеки от тях, се счита, че по-възрастният е
починал преди по-младия.
С приемането на тази презумпция практически се променял
съществено кръга на наследниците и възниква правен интерес за ищците да
водят това производство и да установят със силата на пресъдено нещо
действителния кръг на наследниците на починалите лица, като съответно
бъдат поправени актовете за смърт и удостоверението за наследници на К. И.
Р. и И. Х. Б..
Относно действителния кръг на наследниците се поддържа, че тъй
като И. Х. Б. е починал преди майка си К. И. Р., то негов единствен наследник
се явява именно К. И. Р..
2
Към момента на смъртта К. И. Р. нямала други деца и преживял
съпруг, нямала живи родители, при което нейни наследници се явявали
четиримата ищци, от които:
И. Р. Р. - син на брата на К. Р. - Р. И.ов Р., А. П. Р. - внук на брата на К.
Р. - Р. И.ов Р., И. Х. Р. - син на брата на К. Р. - Х. И.ов Р., М. Х. В. - дъщеря на
брата на К. Р. - Х. И.ов Р..
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от М.
Т. Ч., с който същата се оспорва по подробно изложени аргументи за
неоснователност на претенцията.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба и от
ответниците М. Г. Л., П. Г. Д. и Г. Л. Г., в която се излагат подробни
съображения за недопустимост на предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата Н.
А. Р., в който посочва, че признава всичко изложено в исковата молба. Моли
да не бъде осъждана на разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата Ц.
П. Р., в който посочва, че признава всичко изложено в исковата молба. Моли
да не бъде осъждана на разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Община Севлиево, с
който се поддържа, че общината не е надлежен ответник по предявения иск,
както и че длъжностното лице правилно е приложило презумпцията на чл. 10а
ЗН, тъй като в актовете за смърт на починалите е посочен един и същ час.
В съдебното заседание молителите, чрез процесуалния си
представител, поддържа молбата. Уточняват, че искането им е за посочване на
по-ранен час на смъртта на И. Х. Б. в акта му за смърт.
Община Севлиево не изпраща представител.
Районна прокуратура – Габрово, ТО Севлиево, в съдебното заседание
изразява становище, че молбата е основателна и следва да се направи
поправка в актовете за смърт предмет на настоящото производство.
Районен съд - Севлиево, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗГР - актовете за гражданско състояние,
съставени по установения в този закон ред, имат доказателствена сила за
отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Възможността да
бъде установено по съдебен ред, че вписаните данни в съответния акт за
гражданско състояние са неверни е предвидена в чл. 38, ал. 4 от ЗГР. Данните,
3
които се имат пред вид са изброени в чл. 25 от същия закон и съгласно т. 22 -
такива данни са датата/съответно часа/ и мястото на настъпване на смъртта
Понятието данни е дефинирано в чл. 2 от Закона за защита на личните данни /
и Директива 95/46/ЕО на ЕП и на Съвета/ като –„всяка информация, отнасяща
се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде
идентифицирано“. Неверни са данните, които не отговарят на действителното
фактическо положение. Касае се до предявен установителен иск за факт, поР.
което се изисква наличие на правен интерес. Установяването, че в издаден акт
са вписани неверни данни става по общите правила за доказване, като са
допустими всички предвидени в ГПК доказателствени средства.
За да се уважи така предявения иск, следва молителите да докажат
твърдението си за невярност на данните, вписани в акта за смърт на техния
наследодател, което включва имплицитно доказването на часа на смъртта на
същия.
По делото е представен Препис -извлечение от Акт за смърт, издаден
на 04.12.2020 г. от Община Севлиево, в който е отбелязано, че К. И. Р., ЕГН
********** е починала на 30.11.2020 г. в 15 часа и 00 минути, за което е
издаден Акт за смърт № 0343/04.12.2020 г. на Община Севлиево.
По делото е представен Препис -извлечение от Акт за смърт, издаден
на 04.12.2020 г. от Община Севлиево, в който е отбелязано, че И. Х. Б., ЕГН
********** е починала на 30.11.2020 г. в 15 часа и 00 минути, за което е
издаден Акт за смърт № 0344/04.12.2020 г. на Община Севлиево.
По делото са представени и приети: Удостоверение за наследници изх.
№ ДД-1-А-07.556 от 24.03.2022 год. на Община Севлиево, Удостоверение за
наследници изх. № ДД-1-А-07.556/1 от 24.03.2022 год. на Община Севлиево,
Удостоверение за наследници изх. № 22 от 15.03.2022 год. на с. Гьбене,
община Габрово, Удостоверение за наследници изх. № 802 от 15.03.2022 год.
на община Ловеч, Удостоверение за наследници изх. № 02-04-350 от
11.03.2022 год. на Община Троян, Удостоверение за наследници изх. № 16 от
14.03.2022 год. на с. Музга, община Габрово, от които е видно, че молителите
и заинтересованите страни са роднини по съребрена линия на починалите К.
И. Р. и И. Х. Б..
По делото е приложено досъдебно производство 464/2020 г. на РУ на
МВР – Севлиево, което е прекратено с постановление № 1600/2020 г. от
4
09.04.2021 г. на ОП – Габрово, от които се установява, че на 30.11.2020 г. е
възникнал пожар в апартамент в гр. Севлиево на ул. „*******“ № 10, ет. 4, ап.
8, от който е последвала смъртта на И. Х. Б., ЕГН ********** и майка му К. И.
Р., ЕГН **********.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите Д. М. М., Х. Хрустов Г., С. Н. П. и В.а И. М..
От показанията на свидетелите се установява, че същите са се
отзовали по сигнал, относно настъпилия пожар през 2020 г. в гр. Севлиево, ул.
„*******“ № 10, като всички свидетели потвърждават, че при пристигането
им, двамата обитатели на жилището не са имали признаци на живот.
Свидетелите посочват, че при пристигането им са открили паднала К. Р., след
което в другата стая са намерили овъглен труп. Други релевантни за делото
факти, свидетелите не са посочили.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни,
логични и съответни на останалите доказателства по делото.
По делото е прието заключение на вещите лица по допуснатата
комплексна пожаротехническа и съдебномедицинска експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице пожаротехник – инж. Р. Г., в стаята е горяло
леглото и намиращите се по него завивки, останалата част от стаята е била
опушена от отделените изгорели газове, „огнището“ на пожара е било в
областта на северозападния ъгъл на леглото, като вероятно И. Х. Б. е ползвеал
открит пламък от клечка кибрит, цигара, запалка илки друг подобен източник.
Вещото лице заключава, че приблизителният час на смъртта на И. Х. Б. и К. И.
Р. е във времевия диапазон 14:45 до 15:50 часа на 30.11.2020 г.
Съгласно заключението на вещото лице д-р Е. Б., в медицинската част
от допуснатата комплексна експертиза, смъртта на И. Х. Б. е настъпила
вследствие интоксикация с СО и действието на висока температура до степен
овъгляване. Към момента на пожара И. Б. е бил жив, видно от вдишаните
продукти на горенето –сажди. При интоксикацията с СО е загубил съзнание и
е подложен на термичен фактор. Смъртта е настъпила бързо и е била
неизбежна. Смъртта му настъпила около 15-16 ч. на 30.11.2020 г. Вещото лице
посочва в заключението си, че смъртта на К. И. Р. е настъпила вследствие
интоксикация с СО и действието на висока температура. Към момента на
пожара е била жива, видно от вдишаните продукти на горенето – сажди и
5
насищането на кръвта с СО и свързването му с хемоглобина в съединението
карбоксихемоглобин. Посочено е, че К. Р. е загубила съзнание, поР.
интоксикацията с СО, след което е настъпила смъртта й. Вещото лице д-р Б.
заключава, че от медицинска гледна точка е невъзможно да се отговори на
въпроса кой от двамата обитатели на изгорелия апартамент е починал пръв,
тъй като трупът на И. Х. Б. е бил овъглен и в него няма течна кръв, което
прави невъзможно изследването за наличие на карбоксихемоглобин, а в
тялото на К. Р. е установена концентрация на такъв 41%, но е невъзможно да
бъде сравнено количеството карбоксихемоглобин, което прави невъзможно
установяването кой от двамата е бил с по голямо насищане.
По делото е прието заключение на тройна съдебно- медицинска
експертиза, съгласно което от аутопсионната находка, поР. овъгляването на
тялото, което безспорно е настъпило послесмъртно, не може да се съди по
обективен начин дали при Б. е било налице прижизнено изгаряне, т.е. дали в
началните фази на изгарянето същият е бил жив (със сърдечна дейност).
Установените сажди в дихателните пътища на И. Б. сочат, че същият е
извършвал дихателни движения (е бил жив) в началните фази на пожара, при
който е имало задимяване на помещението, в което се е намирал. ПоР.
настъпилото спичане на кръвта в кръвоносните съдове на И. Б., в резултат на
термичното въздействие върху тялото от пожара, не е било възможно да бъде
установено по обективен начин дали в кръвта му е имало наличие на
карбоксихемоглобин (отравяне с въглероден оксид), но наличието на сажди в
дихателните пътища индиректно сочи, че е имало такова. Намирането на
тялото на И. Б. легнало на легло, където е и огнището на пожара, сочи, че
същият към момента на настъпване на изгаряне на тялото му, не е бил в
състояние да реагира чрез отдалечаване от огъня, т.е. че същият не е бил в
съзнание поР. интоксикация с газове от пожара или друга интоксикация,
настъпила смърт или «мобилизация по друга причина.
Вещите лица посочват, че от гореизложеното може да се направи
обоснован извод, че смъртта на И. Х. Б. е резултат на инхалационна
интоксикация с отровни газове при пожар, с или без участие на изгаряне като
допълнителен фактор за настъпване на смъртта, а причината за настъпване на
смъртта на К. И. Р. е инхалационна интоксикация с въглероден оксид и други
отровни газове, при пожар.
6
Вещите лица в заключението си посочват, че от данните в делото се
установяват следните факти и могат да се направят следните обосновани
изводи, които имат значение за експертизата: Смъртта на К. И. Р. е
инхалационна интоксикация с въглероден оксид и други отровни газове, при
пожар.Тялото на К. И. Р., първоначално е намерено в коридор в близост до
стаята, в която е бил ограничен пожара; По тялото и дрехите на К. И. Р. не са
установени следи от изгаряния, а са били покрити със сажди; При
хистологичното изследване на белите дробове на К. И. Р. е установена
аспирация на стомашно съдържимо в алвеоларните пространства на белите
дробове. При извършения преглед от екип на ЦСМП в 16,20-16,40 часа на
30.11.2020г. К. И. Р. е била без жизнени показатели (смъртта й е била
настъпила); При огледа на местопроизшествие (17,30-19,00 часа на
ЗО.П.2020г.) тялото на К. И. Р. е било с начално трупно вкочсняване; Смъртта
на И. Х. Б. е резултат на инхалационна интоксикация с отровни газове при
пожар, с или без участие на изгаряне като допълнителен фактор за настъпване
на смъртта. Тялото на И. Х. Б., 65 год. е намерено с изгаряния до степен на
овъгляване, лежащо по гръб върху напълно изгорено легло в огнището на
пожара; Пожарът е бил ограничен в рамките на и около леглото, на което е
намерено овъгленото тяло на И. Х. Б.; По данни на свид. Д. М. вратата на
стаята, в която е било огнището, е била затворена и при отварянето й от стаята
е излязъл гъст дим и огън; В резултат на пожара целият апартамент е бил
задимен, включително и коридорът, където е намерено тялото на К. И. Р.; В
делото не се установяват данни И. Х. Б. да е страдал от заболяване, което да
води до обездвижването му; И. Х. Б. и К. И. Р. са били живи в началните фази
на пожара, когато е имало задимяване в помещенията, в които са се намирали;
Съгласно пожаротехническите експертизи горимите материали в зоната на
огнището са такива които горят или тлеят, като е възможно да има тлеене с
отделяне на дим (отровни газове) значително време (30-90 мин) преди
започване на пламъково горене1; И двете пожаротехнически експертизи
приемат, като най-вероятен механизъм на възникване на пожара - Пожар,
причинен от възП.яване с открит огнеизточник (запалена кибритена клечка,
запалка, свещ, цигара или други); В протокола за оглед на местопроизшествие
няма данни за значими отлагания на сажди в другите стаи на процесния
апартамент; Сигналът за пожара е подаден в 16,12 часа на 30.11.2020 г., екипът
на РСПБЗН е пристигнал на място в 16,16 часа и е започнал действия в 16,17
7
часа; Преди подаване на сигнала за пожара от входната врата на апартамента е
излизал дим; Свидетел е чул шум от апартамента на загиналите около 15,30
часа на 30.11.2020 г.; В приетата по делото Пожаротехническа част на
комплексна експертиза е посочено, че часовият интервал на настъпване на
пожара е от 14,45 до 15,50 часа на 30.11.2020 г.
Анализирайки гореизложените факти, вещите лица са направили
следните обобщени изводи: Първоначално задимяването е било в стаята,
където е било огнището на пожара и на по-късен етап същото се е
разпространило и в останалите помещения на апартамента и на сградата.
Степента на задимяване в стаята, където е било огнището на пожара е била
по-голяма от степента на задимяване на останалата част от жилището.
Особено като се има предвид, че вратата на стаята е била затворена. Липсата
на изгаряния по К. Р., мястото й на намиране в коридора на апартамента и
данните за затворена врата на стаята, където е било огнището на пожара, сочат
към извода, че смъртта на същата не е настъпила в стаята и най-вероятно
изобщо не е влизала в стаята с огнището на пожара. Позицията на тялото на И.
Б. и липсата на данни за заболяване, която води до обездвижване, сочи, че към
момента на изгарянията по тялото му същият е бил в състояние, което не му е
позволявало да се отдалечи от пожара - или е бил вече мъртъв или е бил в
степенно разстройство на съзнанието, ако изключим че не е бил
имобилизиран. От своя страна степенното разстройство на съзнанието може
да се дължи или на интоксикация (с въглероден оксид, алкохол и/или друго)
или на заболяване, за каквото няма данни в делото. Това дава основание да се
приеме, че И. Б. не се е местил по време на пожара и през цялото време е бил в
стаята, в която е било огнището на пожара.
Бързината на настъпване на интоксикацията с отровни газове при
пожар е право пропорционална на степента на задименост на вдишания
въздух, т.е. най-общо казано, при еднакви други условия, човек, който е в по-
задимено помещение, ще се интоксикира по-бързо отколкото човек, който се
намира в по-малко задимено помещение.
Вещите лица посочват, че И. Б. следва да е бил изложен по-рано във
времето и на по-голяма задименост спрямо К. Р. и при същият интоксикацията
и последвалата смърт е настъпила на по-ранен етап във времето.
Морфологичните находки от аутопсиите на И. Б. и К. Р. дават основание да се
8
приеме, че И. Б. е преживял по-кратко време при експозиция в задимената
обстановка, което от своя страна води до извод, че е бил подложен на по-
голяма концентрация на отровни газове.
От данните в делото не може да се направи обоснован извод за точния
час на смъртта на И. Б. и К. Р., като с категоричност смъртта им е била вече
настъпила към започването на действията по гасене от страна на екипа на
РСПБЗН в 16,17 часа на 30.11.2020 г. Обичайно интоксикацията и смъртта при
инхалация с изгорели газове при пожар настъпва в рамките на минути до
десетки минути, в зависимост от конкретните условия, т.е. смъртта на И. Б. е
настъпила в рамките на минути до десетки минути след задимяване на стаята
в която е огнището на пожара, което практически съвпада с началото на
пожара (14,45 до 15,50 часа на 30.11.2020 г. съгласно пожаротехническата
експертиза), а смъртта на К. И. Р. е настъпила минути до десетки минути след
излагането й на задимяване, което със сигурност е настъпило минути или
десетки минути след началото на пожара.
В заключение на изводите си вещите лица по допуснатата тройна
съдебно-медицинска експертиза са посочили, че смъртта на И. Х. Б. е
настъпила от минути до десетки минути преди настъпване на смъртта на К. И.
Р..
При анализа на заключенията на двете експертизи, съдът
кредитира тройната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите
лица д-р П. Д., д-р М. М. и д-р И. С. и първоначалната експертиза в
пожаротехническата й част, като основен фактор за това е обстоятелството, че
вещите лица медици подробно са изследвали материалите по делото,
аутопсионните материали от досъдебното производство и заключението на
вещото лице пожаротехник, за да формира изводите си. Отделно от това,
заключението им е основано на множество фактори, а не единствено
наличието на карбоксихемоглобин в кръвта на труповете, като вещите лица
обосновано посочиха в проведеното о.с.з., че това не е единствен фактор при
преценка поредността на настъпването на смъртта, а карбоновият моноксид и
карбоновият диоксид са само част от газовете, които могат да доведат до
инхалационна интоксикация от медицинска гледна точка, но при пожар
съществуват и много други газове, които водят до увреждания и смърт.
Отделно от това, заключението на повторната съдебно-медицинска експертиза
9
кореспондира със заключението на вещото лице пожаротехник. Несъмнено е
установено, че пожарът е започнал от леглото на И. Х. Б., който се е намирал
именно на него, а майка му К. Р. е била в друга стая. Противоречи на
формалната логика и опитните правила, твърдението, че смъртта на лице,
което е било в „огнището“ на пожар може да настъпи по-късно от тази на
лице, което е било в друга стая. В подкрепа на изложеното е и заключението
на всички вещи лица – медици, че смъртта на И. Б. е настъпила, както от
инхалационната интоксикация, така и от термичен фактор. Съобразно
изложеното съдът приема, че повторната медицинска експертиза е по-
убедителна и мотивирана и дава обосновано и категорично заключение, че
смъртта на И. Х. Б. е настъпила преди тази на неговата майка – К. И. Р..
Следва да се отбележи, че оспорването от страна на процесуалния
представител на заинтересованите страни – адв. Д., че експертизата не е годно
доказателствено средство по смисъла на Наредба № 2 от 26.10.2011 г. за
условията и реда за извършване на съдебномедицинските,
съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и
за заплащането на разходите на лечебните заведения са неоснователни,
доколкото заключението на вещите лица медици е извършено въз основа на
приобщените по делото съдебно медицински експертизи и аутопсионни
материали от досъдебното производство, които от своя страна са извършени
въз основа на съдебномедицинска експертиза на човешки трупове и трупни
части.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
смъртта на И. Х. Б. е настъпила от минути до десетки минути преди
настъпване смъртта на К. И. Р..
Съгласно чл. 34, ал. 2 ЗГР актовете за гражданско състояние,
съставени по установения ред, имат доказателствена сила за отразените в тях
данни до доказване на тяхната неистинност. При оценката на материалната
доказателствена сила на акта за гражданско състояние като официален
документ обаче трябва да се отчита, че тя (материалната доказателствена
сила) се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното лице
по гражданско състояние и то го е възприело лично. Длъжностното лице по
гражданско състояние възприема лично волеизявленията на съпрузите при
сключването на брак, но възприема лично не фактите, а съобщенията за
10
раждане и смърт. Когато в издадения акт липсват данни или наличните са
посочени погрешно, длъжностното лице може да поправи своя пропуск или
грешка в акта. По този ред то не може да допълни или промени акта, като
промени неговия смисъл. По изключение длъжностното лице може да
съобрази официални документи, като направи отбелязвания в акта (напр.
промяната на име), но то не може да допълни акта с данни, които не се
съдържат в съобщението за раждане или смърт или не е възприело лично при
сключването на брака.
Такива данни може да бъдат поправени или добавени в акта, след като
бъдат установени пред съд по реда на чл. 542 ГПК, какъвто е и настоящия
случай.
По делото безспорно се установи, че при съставянето на Акт за смърт
№ 0343/04.12.2020 г., издаден от Община Севлиево на 04.12.2020 г.- за К. И.
Р., както и при съставянето на Акт за смърт № 0344/04.12.2020 г., издаден от
Община Севлиево на 04.12.2020 г.- за И. Х. Б. не са посочени правилно
часовете на смъртта, което представлява вписване на неверни данни в
съставените Актове за смърт, и води до необходимост от установяване на
конкретния факт, което обстоятелство следва да бъде отразено в изготвения от
общината акт за смърт.
Установи се по безспорен и категоричен начин, че този факт следва
да бъде удостоверен в изготвения акт за смърт, като няма възможност да бъде
установен по друг начин, освен чрез анализ на събраните по настоящото дело
факти, обстоятелства и доказателства за тях. Невярното отразяване в акта за
гражданско състояние на К. И. Р. и И. Христров Б. следва да бъде преодоляна
чрез определянето на час на смъртта на двамата пострадали.
Съдът счита, че следва да определи за час на смъртта на И. Х. Б. -
15,00 часа на 30.11.2020 г. в град Севлиево, а за час на смъртта на К. И. Р.
следва да бъде определен 15,10 часа на на 30.11.2020 г. в град Севлиево.
По разноските:
Настоящото съдебно производството е охранително - по реда на
Глава VІ ГПК и чл. 542 и сл. от ГПК и във вр. с чл. 38, ал. 4 ЗГР. Съгласно чл.
541 от ГПК, разноските по охранителните производства са за сметка на
молителя.
11
Така мотивиран и на основание чл. 542 и сл. от ГПК, във вр. 38, ал. 4,
и чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗГР, районен съд Севлиево
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, по отношение на Община Севлиево, че И. Х.
Б. с ЕГН ********** е починал на 30.11.2020 г. в 15:00 часа в град Севлиево.
ПРИЕМА за установено, по отношение на Община Севлиево, че К. И.
Р. с ЕГН ********** е починала на 30.11.2020 г. в 15:10 часа в град Севлиево.
След влизане в сила на настоящото решение, препис от същото да се
изпрати на Община Севлиево, за внасяне на поправки в Акт за смърт №
0343/04.12.2020 г., издаден от Община Севлиево на 04.12.2020 г.- за К. И. Р.,
както и при съставянето на Акт за смърт № 0344/04.12.2020 г., издаден от
Община Севлиево на 04.12.2020 г.- за И. Х. Б..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Габрово в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Преписи от решението да се изпратят на молителите и
заинтересованите страни.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
12