Решение по дело №102/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 360
Дата: 18 март 2024 г. (в сила от 4 април 2024 г.)
Съдия: Росица Шкодрова
Дело: 20243110200102
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. Варна, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110200102 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Е. Й. М. срещу НП на
административно наказващия орган, с което са му наложени административни наказания
ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано. Сочи се, че НП е съставено изцяло въз основа на твърденията на
актосъставителя, като не е извършено разследване по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Въззивникът е в невъзможност да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинен и е нарушено правото му на защита. Наказанието е неправилно определено по своя
размер, без да е извършена преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата на
извършването му.
В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна, наведени с жалбата по
т.2 от НП. Акцентира се върху факта, че въззивникът е позвънил на тел.112 , в рамките на
деня е продължил да се движи по курса на тролея , бил е на работното си място и е намерен
там. Лишаването му от право да управлява МПС би го лишило от прехрана.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба моли съда да потвърди НП, както
и да присъди юрисконсултстко възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :

1
На 25.09.2023г. въззивникът М. управлявал тролей „Соларис“ с инв.№ 323 в гр. Варна.
Около 13,50 часа, при движението на тролея по бул.„Христо Ботев“ в посока към кв.
„Аспарухово“, тролея достигнал на около 100 метра преди бензиностанция „Лукойл“.
В този пътен участък, за да избегне ПТП въззивникът М. рязко задействал спирачната
уредба на тролея. При това, возещата се в тролея пътничка Васила Георгиева Купенова
паднала вътре в тролея и получила контузия на главата си.
Въззивникът позвънил на телефон 112 и уведомил за настъпилото ПТП.
След като изчакал известно време, но полицейски служители не пристигнали,
въззивникът не останала на местопроизшествието, а си тръгнал, продължавайки да
изпълнява задълженията си на водач на тролей.
След пристигане на полицейски служители на мястото на ПТП, сред които св. П. и
извършено разследване на обстоятелствата на ПТП, св. П. съставил акт за установяване на
административно нарушение.
В акта за установяване на административно нарушение били вписани обстоятелствата на
извършване на нарушения по чл.132 т.2 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДП. Акта бил
надлежно предявен и връчен на въззивника при липсата на възражения. В срока за
възражения постъпили такива, но били преценени като неоснователни.
На 01.12.2023г. въз основа на съставения акт и останалите събрани писмени
доказателства е било издадено наказателно постановление, като видно от съдържанието на
същото административно наказващия орган изцяло е възприел установената от
полицейските служители фактическа обстановка. На описаните нарушения
административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.132 т.2 от ЗДП и по
чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДП, като е наложил наказания глоба и лишаване от право да
управлява МПС на осн. чл.185 от ЗДП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по административно наказателната преписка доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели П. и К..

Съдът кредитира показанията на св. П., който пряко е възприел състоянието на
тролея, местонахождението на тролея и неговия водач след ПТП и обясненията на лицата.
В подкрепа на показанията на този свидетел са и писмените доказателства по делото
- актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в
хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП, констативен протокол; приемо- предавателен протокол ;
докладна записка и др.
В показанията си св. К. потвърждава, че като диспечер на станция е получила
информация от въззивника за настъпилото ПТП, като тя му казала след като бъде освободен
от местопроизшествието да й позвъни отново. Той й казал, че чака линейка. След около 40-
2
50 минути той й позвънил отново и й казал , че е свободен и тя му наредила да продължи
курса в посока към Владиславово. Впоследствие въззивникът й казал, че по пътя му се
обадили полицаи и го питали защо е напуснал местопроизшествието. Трябвало да се върне и
да ги изчака на обръщача, което сторил.

Така, въз основа на всички доказателства по делото се установява именно
фактологията, твърдяна с НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено от орган,
упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да
издава наказателни постановления за извършеното нарушение по ЗДП. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения
възможен извод за извършени нарушения по ЗДП и след задълбочено разследване на
обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното
от въззивника.
При определяне на размера на наказанието по т.2 от НП правилно е била взета предвид
справката за нарушител и наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са
били определени в минимален размер за наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ и към минималния размер за наказанието „глоба“ .
Наказанието по т.1 е с константно определен размер.
Що се отнася до сочените от въззивника доводи за отмяна на наказателното
постановление, съдът констатира тяхната неоснователност предвид на следното :
Сочи се, че НП е съставено изцяло въз основа на твърденията на актосъставителя,
като не е извършено разследване по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Доколкото по делото, по наведените от въззивника възражения е било проведено
задълбочено разследване и е изготвена надлежна справка с мнение за тяхната
неоснователност, възприета от наказващия орган, съдът не сподели възражението.

Счита се, че въззивникът е в невъзможност да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинен и е нарушено правото му на защита.
От обстоятелствените части на АУАН и НП са изводими всички признаци от
3
състава на нарушението. Посочени са дата и място на настъпването му, обстоятелствата на
извършването му, конкретизирани са превозното средство и неговия водач, както и
пострадалото лице. Отразени са фактите по напускане на мястото на ПТП и установяването
на водача на тролея впоследствие.
Изразява се позиция, че наказанието е неправилно определено по своя размер, без да
е извършена преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата на извършването му.
Съдът намери, че наказанията са били правилно прецизирани, като при определяне на
размера на наказанието по т.2 от НП правилно е била взета предвид справката за нарушител
и наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са били определени
съответно - в минимален размер наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ и към
минималния размер за наказанието „глоба“ .
Наказанието по т.1 е с константно определен размер.
На последно място по соченото, че въззивникът е позвънил на тел.112 , в рамките на
деня е продължил да се движи по курса на тролея , бил е на работното си място и е намерен
там. Лишаването му от право да управлява МПС би го лишило от прехрана.
Като участник в ПТП въззивникът е следвало да преустанови движението си и да
остане на място за изясняване на последиците от ПТП. Въпреки, че за същия настъпилото
ПТП е било ясно възприемчиво и той е сигнализирал надлежните органи на реда и
диспечера , той не е останал на място до пристигането на полицейските служители, а го
напуснал, с което е осъществил състава на нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДП.
Напротив – въпреки, че като водач на ППС въззивникът М. знае задълженията си на
участник в ПТП и въпреки изрично указаното му от св. К. след като бъде готов и освободен
от произшествието да й позвъни отново, независимо, че полицейски служители не са
пристигнали на място и не са разпоредили да си тръгне, той позвънил на св. К., казал й , че
вече е свободен и продължил работата си.
Лишаването от право да управлява МПС е кумулативно наказание по чл.175 ал.1 т.5
от ЗДП, като с определянето му в минимален размер от наказаващия орган не се
предпоставя задължително лишаването от прехрана на въззивника, доколкото за същия
съществуват възможностите на платения и неплатен годишен отпуск за срока на лишаването
от правоуправление.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .

Водим от горното, съдът постанови решението си.
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0819-004257/01.12.2023г. на Началник на група в ОДМВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на Е. Й. М. са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл.185 от ЗДП, ккато и ГЛОБА в размер на 100 лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА Е. Й. М., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5