РЕШЕНИЕ
№ 966
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000501227 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.
Образувано е в изпълнение на решение № 80 от 21.03.2025 г. по Т. Д. №
100/2024 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, с което е отменено решение № 1075 от
8.08.2023 г. по в. гр. д. № 1551/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7
състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 260277 от
21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд
"Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве" АД е
осъдено да заплати на Ц. Г. С., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 100
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
сина й Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г. вследствие ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 3.01.2017 г. до окончателното й изплащане, както
и в частта за разноските.
Със същото касационно решение делото е върнато за ново разглеждане
от друг съдебен състав на АС-София в частта, в която първото въззивно
1
решение е отменено.
В отменителното решение са дадени указания на съда при новото
разглеждане на делото да се произнесе по направеното от ответника в
срока по чл.131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия и от неговата майка, с оглед неупражняването на
грижа и контрол.
Съгласно чл.294, ал.1, предл.2 ГПК указанията на ВКС са задължителни
за съда, на който е върнато делото.
По предмета на въззивното обжалване в настоящето производство:
С определение № 1823 от 3.07.2024 г. по т. д. № 100/2024 г. на ВКС е
допуснато касационно обжалване на решение № 1075 от 8.08.2023 г. по в.
гр. д. № 1551/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в частта, с
която след частична отмяна на решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. №
15723/2017 г. на Софийски градски съд "Застрахователно акционерно
дружество Далл Богг: Живот и здраве" АД е осъдено да заплати на Ц. Г. С., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила
на 30.09.2016 г. вследствие ПТП, ведно със законната лихва, считано от
3.01.2017 г. до окончателното й изплащане. С определението по чл. 288 ГПК
не е допуснато касационно обжалване на решение № 1075 от 8.08.2023 г. по
в. гр. д. № 1551/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в
обжалваната от Ц. Г. С. част, с която е потвърдено решение № 260277 от
21.01.2022 г. по гр. д. № 15723/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с
която предявеният от С. срещу "Застрахователно акционерно дружество Далл
Богг: Живот и здраве" АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Е. И., настъпила
на 30.09.2016 г. вследствие на ПТП, е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.
В този смисъл, настоящата инстанция не ще разгледа доводите на
процесуалния представител на Ц. Г. С., направени в производството по чл.294
ГПК във връзка с основателността на претенцията по чл.432, ал.1 КЗ за
разликата над уважения размер от 100 000 лв. до пълния претендиран размер
от 200 000 лв.
В изпълнение указанията в отменителното решение на ВКС
2
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, ГО, 16 граждански състав, при новото
разглеждане на спора приема следното:
Относно съпричиняването:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при непозволено увреждане делинквентът
дължи обезщетение на увредения за всички вреди, които са пряка и
непоследствена последица от деликта. Единственото допустимо отклонение е
предвидената в чл. 51, ал. 2 ЗЗД възможност обезщетението да се намали ако и
пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. Разпоредбата не
съдържа указания за критериите и условията, при които това намаляване на
обезщетението придобива реални измерения.
Относно допринасянето на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат:
В мотивите към т. 7 на ТР от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС, след направено разграничение между допринасяне на
пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата, е
разяснено, че принос за настъпване на вредата е налице, когато пострадалият
не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане. Прието е, че съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения, като
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена степен.
В същите мотиви е акцентирано върху разликата между допринасянето на
пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който
обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и приноса му за настъпване на
вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД и е пояснено, че преЦ.та дали поведението на пострадалия е
допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен
случай.
В посочения акт на нормативно тълкуване е изтъкнато, че поведението
на увреденото лице е рисково, тогава, когато е проява на съзнателен и
свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице
знание за определен факт или възможност за узнаването му при проявена
3
дължима грижа.
Доколко поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло
за увреждането, подлежи на доказване във всеки отделен случай, при тежест
на доказване върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. влязлата в
сила присъда задължителна за настоящата инстанция по арг. от 300 ГПК,
както и от заключението на допуснатата, изслушана и приета /пред първата
съдебна инстанция/ съдебно-автотехническа експертиза, се установява, че
ПТП, реализирано на 30.09.2016 г., при което е причинена смъртта на
малолетния Т. Е. И., се е състояло в тъмната част на денонощието около 20:50
ч., когато пострадалия Т. И. заедно с брат си М., се е движел на път ІІ-35, при
км 44+148, в посока гр.Троян. Децата са се движели в десния край на
полагащата се лента за движение на автомобили, непосредствено до десния
банкет, попътно, един до друг в разрез с правилата за движение чл. 108, ал. 2
т. 1 от ЗДвП. Пострадалото дете е било отляво. Лекият автомобил марка
„Мерцедес“, модел Ц 220, рег.№ ******** е достигнал с челната си част до
пешеходците, при което е ударил с предната си дясна ъглова част лявата тилна
част на пешеподеца Т. И.. След сблъсъка тялото на пострадалия е полетяло
към десния банкет и мантинела, ударило се е в горната част на мантинелата,
последвало е триене, плъзгане и преобръщане на тялото върху земята. След
удара процесният автомобил е напуснал мястото на катастрофата. Скоростта
на МПК към момента на удара е била 66,89 км/час. Няма данни водачът да е
предприел спиране, поради което вещото лице приема, че пи удара и към
момента на удара, скоростта е била една и съща. Дължината на опасната зона
за спиране е била 59,52 м. При скорост на движение от 50 км/час, която е била
максимално разрешената за този пътен участък, необходимото разС.ие за
спиране на автомобила е била 39,57 м. Според вещото лице, ударът на
пешеходеца е бил предотвратим, посредством аварийно спиране, ако водачът е
реагираб своевременно при първата възможност да забележи пешеходците. От
двете страни на пътя е имало затревени банкети, като десният банкет е бил с
ширина 1,10 м. Десният банкет е бил силно затревен и негоден за движение на
пешеходци. Край банкетите е имало мантинели. На мястото не е имало
тротоар или алея за пешеходци. Пострадалият се е намирал на около 1-1,10 м.
вляво от десния край на пътното платно, което означава, че същият е бил
4
забележим за водача на лекия автомобил от разС.ие 75 м на къси светлини и
на около 110 м на дължи светлини. Процесното ПТП е настъпило извън
населено място, където не е имало улично осветление. Вещото лице е
посочило, че е по-трудно да бъдат забелязани пешеходци, облечени с тъмни
дрехи. При огледа на местопроизшествието е установено, че пострадалият е
бил облечен с риза на синьо-бели райета, т.е. при осветяване на фаровете на
автомобила, водачът е следвало да го е забелязал. Асфалтовата настилка е
била суха. Според експертизата ПТП е настъпило вследствие на
несвоевременната реакция на водача на МПС, както и движението на
пешеходците по пътното платно. Установява се от данните по делото, че към
датата на ПТП пострадалия е малолетен на 13 години.
Относно неупражняването на грижа и контрол:
Принос от страна на родителите чрез неупражнен родителски контрол
върху пострадало малолетно дете, може да има само когато родителите са
ищци, напр. при смърт на пострадалото дете, какъвто е настоящия случай, и
същите се явяват пострадали /увредени/, претендиращи за обезщетяване на
собствените им неимуществени вреди от смъртта на детето, настъпила при
ПТП, при което те не са упражнили дължимия се надзор над детето.
Съгласно т. 7 от ППВС № 17/1963 г., предпоставка за приложението на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Тази преЦ. е обусловена от
осъществени от пострадалия конкретни действия или бездействия, с които той
е способствал за настъпване на вредоносния резултат, като е ирелевантно дали
те са виновни или не. Приема се, че разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
приложима и в случаите, когато пострадалото малолетно или непълнолетно
лице е допринесло за настъпване на вредите, поради неупражнен по
отношение на него контрол от родителите / решение № 88 от 12.09.1962 г. по
гр. д. № 83/62 г. на ОСГК на ВС /. Следователно, приносът се отчита и когато
е резултат на неупражнен върху малолетното дете надзор от родителите му,
без да е от значение вината на упражняващия надзор, като поведението на
малолетния и на упражняващия надзор се преценява дотолкова, че да може да
се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна
връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от
увредения - ППВС № 88/12.09.1962 г.
5
Съгласно чл. 125, ал. 1 от СК родителят има право и задължение да се
грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на
детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси,
а съгласно, ал. 3 родителят осигурява поС.ен надзор по отношение на
малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното
дете.
Видно от писмо от Дирекция "Социално подпомагане"- Ловеч № 1101-
26-00-1113/17.12.2019 г. пострадалият е подпомаган в състава на семейство с
месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП от 01.05.2012 г. до 30.06.2015 г. и с
месечни помощи за дете до навършване на средно образование за периода
01.04.2011 г.-31.05.2015 г.
От представените по делото социални доклади от 15.04.2016 г. и от
28.07.2016 г. /л.104 -107/ се установява, че Т. И. е бил включен в регистър
"Деца, нуждаещи се от специална закрила - деца в риск", като датата на
първоначална регистрация е 30.03.2016 г.
При проучванията е установено, че майката е напуснала семейството
през м.август 2015 г., нейният адрес е неизвестен. Бащата е останал сам да се
грижи за трите си малолетни деца, не е разполагал с достатъчно средства за
изръжката им и не е имал необходимия родителски капацитет, за да им
осигури безопасна и сигурна семейна среда. В същото населено място не е
имало роднини, които да оказват помощ на бащата. Установено е, че
пострадалия е отсъствал от училище, тъй като баща му е възлагал да се грижи
за по-малката си сестра на 2 години. По този повод бащата е консултиран да не
делегира своята отговорност на малолетния си син. В първия доклад от
15.04.2016 г. е посочено, че е в интерес на детето Т. И. е да бъдат преприети
мерки за закрила по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 23, т. 1, т. 2, 4 и т. 11 от
Закона за закрила на детето. Направена е препоръка за консултиране на бащата
за повишаване на неговите родителски умения и полагане на адекватни грижи
за осигуряване на безопасна среда за отглеждане на детето и задоволяване на
неговите физически, психически, емоционални и образователни потребности.
Във втория социален доклад от 28.07.2016 г. е отразено, че по отношение
на Т. И.е започнало възпитателно дело по повод на регистрирани кражби. В
доклада от 28.07.2016 г., раздел "Изводи", са описани извършените действия от
Дирекция "Социално подпомагане" - на 15.04.2016 г. е издадено направление
6
за работа с психолог и социален работник; на 04.07.2016 г. е постъпило писмо
от Община Ловеч с данни, че по отношение на Т. И.ще бъде разгледано
възпитателно дело и ще бъдат наложени възпитателни мерки; на 26.07.2016 г.
е постъпил социален доклад с препоръки по отношение на детето да се търси
алтернативна среда за живот, а с бащата да се продължи работа. Дадена е
препоръка: да бъде предприета мярка за закрила на детето "настаняване в
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи гр. Ловеч" за срок от
една година, за да бъде осигурена възможност на детето да получава
необходимите грижи и подходяща среда за развитие.
Установява се от данните по делото, вкл. горецитираните писмени
доказателства, така и гласните такива /показания на свидетеля Л. Й./ че
ищцата неколкократно е напускала семейството си като е отивала в чужбина,
както сочи свидетеля „забягваше на някъде“. В конкретния случай ищцата е
напуснала през 2015 г. семейството си като е оставила 3-ти си деца /като най-
малкото към този момент е било бебе/ на грижите на бащата и е заминала в
чужбина, без да остави конкретен адрес за връзка. Бащата е бил негоден с
оглед констатираното от служителите по социална дейност, да бъде такъв. Де
факто, пострадалия Т. И. макар и 12 годишен е полагал грижите за по-малките
деца в семейството, както сочи свидетеля Й. „децата през това време се
гледаха сами“. Показанията на свидетеля Й. следва да бъдат кредитирани като
обективни и почиваши на преки впечатления- свидетелят е бил кмет на с.*** и
познава всички негови жители. Показанията на свидетелката Т., разпитана по
делегация, не следва да бъдат кредитирани като взаимно противоречиви и
несъответни на изготвените от същата, социални доклади. Свидетелката Т. е
разговаряла лично с ищцата едва след смъртта на бащата Е. И..
При така установения механизъм на ПТП, времето в което последното е
настъпило, както и, че децата са били оставени сами да се приберат вкъщи
пеша, без осигурен транспорт, респ. без да бъдат придружени от пълнолетно
лице, неупражненият родителски контрол по отношение на пострадалия
малолетен Т. И., е в нарушение на родителските задължения по чл.125, ал.3 от
Семейния кодекс. Налице е и нарушение на чл.8, ал.8 от Закона за закрила на
детето.
Неупражненият родителски контрол е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на детето Т. И..
7
В РЕШЕНИЕ № 674 ОТ 12.11.2024 Г. ПО ГР. Д. № 4324/2023 Г., Г. К., ІV
Г. О. НА ВКС, където са разгледани въпросите относно съпричиняването,
изрично е прието, че съдът при своевременно направено такова възражение, за
да определи процента съпричиняване на пострадалия, следва да го съпостави
с този на деликвента. Последният с влязла в сила на 01.04.2019 г. присъда № 1
от 04.01.2018 г. по нохд № 530 по описа за 2017 г. на ОС-гр.Ловеч /л.45 от
първоинстанционното производство/ е признат за виновен затова, че на
30.09.2016 г. около 20,40 ч. на околовръстен път ІІ-35 при км 44+418,
движейки се в посока гр.Троян при управление на лек автомобил марка
„Мерцедес Ц 220“, рег. ********, негова собственост нарушил правилата за
движение – чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП- въпреки задължението си като водач да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване на
опасност за движението – наличие на пешеходци на пътното платно, не спрял
и по непредпазливост приминил смъртта на Т. Е. И., ЕГН **********, бивш
жител на с.***, Ловешка област като Г. С. Г., е избягал от
местопроизшествието, поради което на основание чл.343, ал.3, предл.5 вр. с
ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1,предл.3 от НК, вр. с чл.54 НК при смекчаващи
вината обстоятелства е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години; на
основание чл.58 а, ал.1 НК е намален размера на така определеното наказание
от 3 години лишаване от свобода с 1/3 като фактически Г. С. Г. изтърпи
наказание от 2 години лишаване от свобода. С решение № 126 от 28.06.2018 г.
по внохд № 138 по описа за 2018 г. АС-Велико Търново е потвърдил
присъдата, постановено от ОС-гр-Ловеч. С решение № 266 от 01.04.2019 г. по
нак.дело № 990 по описа за 2018 г. ВКС, НК, Второ НО е оставил в сила
решение № 126 от 28.06.2018 г. по внохд № 138 по описа за 2018 г. АС-Велико
Търново.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
При съобразяване на горецитираното решение, както и с постановките в
ППВС № 88/12.09.1962 г. въззивната инстанция приема, че съпричиняването
поради неупражнен родителски контрол от страна на ищцата следва да се
определи на 50 %. Така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50588 ОТ 25.10.2022 Г. ПО Т.
8
Д. № 2402/2021 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, постановено по аналогичен случай,
където е прието, че съпричиняването поради неупражнен контрол от родителя
е 50 %.
Настоящата инстанция намира, че така определеният процент на
съпричиняване не е висок като се има предвид цялостното поведение на
майката, както и обществените очаквания по отношение ролята на майката
при обгрижване и възпитание на децата. Все пак бащата е останал при децата
и е присъствал в живота им като родител. Безспорно деца по телефона не
могат да бъдат контролирани /с решението си първият въззивен състав е
приел, че ищцата е контактувала с Т. по „фейсбук“ и по „скайп“/. Само за
пълнота на изложението ще посочим, че по делото по безспорен начин е
установено, вкл. с писмени и гласни доказателства, че, че семейството е
живеело в крайна бедност – нямали са ток, вода камо ли децата да имат
телефони. Свидетелят Л. Й. е сезирал Червения кръст, за да снабдят децата с
дрехи, виж л.181 от първоинстанционното производство.
От показанията на свидетелите, разпитани в първоинстанционното
производство /свидетеля И./ е видно, че няколко дни /2-3 дни/ след
погребението на Т. ищцата отново е заминала в чужбина с тогавашния си
приятел.
Установява се и, че след злополуката другото дете М. е изпратено в
социален дом.
С оглед приетото в РЕШЕНИЕ № 13 ОТ 05.02.2024 Г. ПО Т. Д. №
2262/2022 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, както и при отчитане на съпричиняването
поради неупражнен родителски контрол, обезщетението следва да служи
единствено за репариране на вредите, а не да представлява средство за
повишаване на стандарта на живот на пострадалия.
Тъй като размера на обезщетението за неимуществени вреди вече е
определен на 100 хиляди лева с оглед съдебният акт на касационната
инстанция, с който въззивното решение не е допуснато до касация и се ползва
със СПН, то на ищцата се следва обезщетение в размер на 50 000 лв. при
отчитане на съпричиняването.
Относно законната лихва:
Установява се от данните по делото, че процесуалния представител на
9
ищцата е предявил на 03.01.2017 г. претенция за обезщетяване пред
застрахователя.
На 17.03.2017 г. от страна на застрахователя е даден отговор, в който е
отразено, че представените с претенцията доказателства не са достатъчни за
приемане, че същата е основателна.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от 03.01.2017 г. при съобразяване с нормата на чл.493, ал.1,т.5 КЗ
вр. с чл. 429, ал. 3, изр.2 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ , така и в РЕШЕНИЕ №
50110 ОТ 12.03.2024 Г. ПО Т. Д. № 1108/2022 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС,
РЕШЕНИЕ № 10 ОТ 05.01.2024 Г. ПО ГР. Д. № 4723/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА
ВКС, РЕШЕНИЕ № 29 ОТ 27.01.2025 Г. ПО ГР. Д. № 4032/2023 Г., Г. К., ІІІ Г.
О. НА ВКС и др.
Налата се извод, че първоинстанционното решение е неправилно в
частта, в която претенцията на ищцата е отхвърлена за разликата над 50
хиляди лева и като такова ще бъде отменено. Вместо това ще бъде
постановено друго, с което в полза на ищцата ще бъде присъдена сумата в
размер над 50 000 лв. ; за разликата до 100 000 лв. първоинстанционното
решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед определение № 930 от 21.03.2025 г. по ч.т.д. № 99 по описа за
2024 г. на ВКС, ТК, Първо отд., при новото разглеждане на делото въззивният
съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото в предишните
инстанции, вкл. и пред ВКС.
Пред първата съдебна инстанция:
На ищцата разноски се следват за частта, в която беше прието, че й се
следва обезщетение за неимуществени вреди. Същата, обаче, разноски не е
правила, тъй като е освободена по чл.83, ал.2 ГПК поради което не й се
присъждат.
На ответника разноски се следват с оглед изхода на спора в размер на
397,50 лв. или за разликата над тази сума до присъдената от първата
съдебна инстанция сума от 530 лв., обжалваното решение ще следва да бъде
отменено.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да бъде присъдено
10
адв.възнаграждение на адв.А. Д., което съдът определя в размер на 2118 лв. с
ДДС.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса в
размер на 2 000 лв.
Пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора:
На въззивницата /ищец/ разноски се следват за уважената част на
претенцията й. Същата, обаче, разноски не е правила, тъй като е освободена по
чл.83, ал.2 ГПК поради което не й се присъждат.
На въззиваемия/ответник разноски се следват с оглед изхода на спора
в размер на 446,25 лв. /при първото въззивно обжалване/ ; за новото
разглеждане въззиваемият не е претендирал разноски.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да бъде присъдено
адв.възнаграждение на адв. С. Ч. в размер на 6 000 лв. с ДДС за първото
въззивно обжалване. Доколкото съдът определя адв.възнаграждение
съобразно извършените по делото процесуалния действия в защита на
представляваната, фактическата и правна сложност на спора и
продължителността на процеса. Затова и съдът не е обвързан от сумата,
посочена л.110 от първото въззивно гр.д.
За новото разглеждане следва да бъде определено адв.възнаграждение
на адв.Д. или при спазване на горните принципи и съобразно това, че при
новото разглеждане на делото не бяха събирани доказателства, както и същото
приключи в едно съдебно заседание, се следва адв.възнаграждение в размер
на 1 200 лв. с ДДС.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса в
размер на 1 000 лв., както и разноски за вещи лица в размер на 75 лв. или
общо сумата в размер на 1 075 лв.
Пред касационната инстанция:
Ищцата дължи на ответника разноски в размер на 1563 лв. при
извършени такива за държавна такса в размер на 2030 лв. и
юриск.възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в
размер на 540 лв. при допуснатата възможност за увеличаване на същия
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
11
Водим от горното Апелативен съд- София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д. 15723/2017 г.
поописа на Софийски градски съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от Ц. Г. С., с ЕГН **********, срещу ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК: *********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ за сумата от 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на нейния син Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г., вследствие на
пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Г. С. Г., при
управление на л.а. "Мерцедес Ц 220 ЗДИ", рег. № ********, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка "Гражданска
отговорност"/, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2017 г. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските, в която ищцата е
осъдена да плати на застрахователя разноски в размер над 397, 50 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Г. М.
Димитров" № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Г. С., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. "Три уши" № 8, ет.4 - адв.С. Ч., на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на нейния син Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г., вследствие на
пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Г. С. Г., при
управление на л.а. "Мерцедес Ц 220 ЗДИ", рег. № ********, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка "Гражданска
отговорност"/, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2017 г. до
окончателното изплащане.
12
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260277 от 21.01.2022 г. по гр. д.
15723/2017 г. по описа на Софийски градски съд в частта, в която е
отхвърлен като неоснователен, предявеният от Ц. Г. С., с ЕГН **********,
срещу ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК: *********, иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 50 000 лева /петдесет
хиляди лева/ до сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на нейния син Т. Е. И., настъпила на 30.09.2016 г., вследствие на
пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Г. С. Г., при
управление на л.а. "Мерцедес Ц 220 ЗДИ", рег. № ********, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка "Гражданска
отговорност"/, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2017 г. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските в полза на ЗАД
"ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК: ********* за сумата от 397,50
лв.
ОСЪЖДА ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Г. М.
Димитров" № 1, да заплати на адв. А. Д., САК, личен номер ********, с адрес
на кантората: гр. София, ж.к. „Борово“, бл.231, ет.17, ап.84, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 2118 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на Ц. Г. С., с ЕГН **********, пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Г. М.
Димитров" № 1, да заплати в полза на Софийски градски съд, гр.София,
бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 2 000 лв.
/две хиляди лева/, представляваща държавна такса за първата инстанция.
ОСЪЖДА Ц. Г. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
"Три уши" № 8, ет.4 - адв.С. Ч., да заплати на ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
13
ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Г. М. Димитров" № 1, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , сумата
от 446, 25 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Г. М.
Димитров" № 1, да заплати на адв.С. Ч., ЕГН **********, № по адв.регистър
********, гр. София, ул. "Три уши" № 8, ет.4, сумата в размер на 6 000 лв.
/шест хиляди лева/ с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на Ц. Г. С., с ЕГН **********, пред
въззивната инстанция по в.гр.д.№ 1553 по описа за 2023 г. на АС-София,
ГО, 7-ми състав.
ОСЪЖДА ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Г. М.
Димитров" № 1, да заплати на адв. А. Д., САК, личен номер ********, с
адрес на кантората: гр. София, ж.к. „Борово“, бл.231, ет.17, ап.84, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата в размер на
1200 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на Ц. Г. С., с ЕГН **********, пред въззивната инстанция
при новото разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Г. М.
Димитров" № 1, да заплати в полза на Апелативен съд - София на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 1075 лева, представляваща
разноски пред въззивната инстанция за държавна такса и разноски за
вещи лица по в.гр.д.№ 1553 по описа за 2023 г. на АС-София, ГО, 7-ми
състав.
ОСЪЖДА Ц. Г. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
"Три уши" № 8, ет.4 - адв.С. Ч., да заплати на ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
14
София, бул. "Г. М. Димитров" № 1, сумата от 1563 лв., представляваща
разноски пред касационната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
получаването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15