Решение по дело №2417/2023 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 292

 

гр. Пловдив, 10 януари 2024  год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в открито заседание на  дванадесети декември  през две хиляди двадесет и трета   година,  в състав:

                                             Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Дарена Йорданова  и участието на прокурора …,  като разгледа  докладваното от председателя административно дело № 2417 по описа за 2023 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното :

Производство по чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалби на С.Я.С. и О.Я.А., чрез адв.Д., против заповед № 23№А-1809 от 25.07.2023 г. на кмета на община Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта.

Жалбоподателите заемат тезата, че, предвид особената конфигурация на собствения им УПИ XXI-1569, 1568, процесното изменение следва да бъде процедирано не по реда на §8, ал.2, т.3, а на §8, ал.2, т.1 от ПРЗУТ.

Заема се и тезата, че посредством предложената промяна се променя и конфигурацията на застрояването в него. Твърди се, че видно от графичната част на проекта собственият им имот е предмет не само на ПР, но и на ПЗ дотолкова доколкото се посочват ограничителни линии на застрояване и точни стойности на отстоянието му към регулационните граници.

Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения. Представя се и писмена защита.

Претендират се разноски.

За ответната страна се заема становище за неоснователност на жалбите. Претендират се разноски. Представя се писмена защита.

За ЗЛ В.М.М., Т.Д.Г. и Н.В.Г., се заема становище за неоснователност на жалбата. В представена писмена защита се излагат доводи в подкрепа на заявеното становище.

Съдът намира за нужно да посочи, че конституирането на ЗЛ е в съответствие с нормата на чл.131, ал.1 от ЗУТ съгласно данните в имотния регистър/КР (по данни от разписен лист на л.13 по делото и данните по КР налични по административната преписка), в които данни лицата, подали възражение (л.50 по делото) не фигурират, съответно същите не са и конституирани от съда като ЗЛ. Като ЗЛ са конституирани единствено възложителите на процесното изменение, а именно собствениците на ПИ 56784.520.829, 56784.520.840 и 56784.520.841.

По допустимостта:

И двете жалби са допустими.

Същите са подадени от лица, чиито имот (ПИ 520.1648/  УПИ XXI-1569,1568) е предмет на процесното изменение в част регулация и в законоустановения за целта срок. Оспорената заповед е връчена на О.А. на 09.08.2023 г., а на С.С. на 31.08.2023 г. според представения разписен лист. Първата жалба е подадена на 22.08.2023 г., а втората на 14.09.2023 (по представена бланка за приемане на пратка от Еконт) т.е. и двете жалби са подадени в законоустановения за целта 14-дневен срок.

По съществото на спора, съдът намира за установено следното от фактическа и правна  страна:

Предмет на оспорването е заповед № 23 ОА -1809 от 25.07.2023 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за част от кв.389 по плана на ПУП-ПРЗ на кв.“Първа градска част“, гр.Пловдив, като УПИ XV, УПИ XIV и УПИ XXI се привеждат по имотните граници на ПИ с ИД 56784.520.840, ПИ с ИД 56784.520.841 и ПИ с ИД 56784.520.842, отреждането се привежда в съответствие с идентификатора по КК без промяна на предназначението и се образуват три нови  УПИ XV-520.840, жил.застр., УПИ XIV-520.1861, жил.застр., и УПИ XXI-1569,1568 жил.застр. с ново средно свързано застрояване, с устройствена зона „Жс1“, височина до 4 ет./12 м. П застр. до 70%, Кинт до 2.0, П озел. мин. 30%, паркиране 100 % по корекцията на регулацията със зелени зачертавания, щрихи и надписи, по корекции на застрояването в зелени зачертавания и надписи на означеното застрояване с червени задължителни линии, коти с черен и червен цвят, матрица с устройствени показатели със син цвят, таблица с устройствени показатели на чертежа в черен цвят. За УПИ XVI и УПИ XXI  - без промяна на начина и характера на застрояване. Със заповедта е одобрен и  РУП УПИ на XIV-520.1861 и УПИ XV-520.840.

Жалбата е неоснователна дотолкова доколкото процесното изменение е основано на нормата на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, а не на някое от основанията на § 8, ал.2 от ПРЗУТ. Съгласно константната практика на ВАС чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП - ПР, когато при последвало одобрен регулационен план изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Единственото условие е КК, респективно нейно изменение, да е влязла в сила. В конкретния случай, съгласно заповедта в част регулация, вътрешните регулационни граници на процесните имоти се привеждат по имотните им граници, отреждането им се привежда в съответствие с идентификатора по КК без промяна на предназначението.

КК на гр.Пловдив е одобрена със заповед № РД-1848 от 03.06.2009 г.  и е влязла в сила.

Действащият ПУП за територията, в която попадат ПИ с ИД 520.829,520.840,520.841,520.842,520.843,520.1648 по КК на гр.Пловдив е одобрен със заповед № ОА-122 от 01.06.1994 г.

Единствено условие за материална законосъобразност на процесното изменение по чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ е КК да е влязла в сила  в последващ одобряването на ПУП момент, което в случая безспорно  е налице - регулационната граница по действащия ПУП от 1994 г.  се разминава с кадастралната такава по одобрената през 2009 г. КК.

Гореизложеното навежда на единствен възможен извод, че настоящото изменение на ПР с привеждането на вътрешните регулационни граници на процесните имоти по имотните такива е в съответствие със законовите изисквания за целта.

Наведените в тази връзка доводи по жалбата са неоснователни, тъй като те се базират на смесване на две различни основания за изменение на ПР – това по чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ с тези по §8 от ПРЗУТ. Каза се и по-горе, в конкретния случай се касае за осъществено изменение на ПР на самостоятелно основание по чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ в какъвто смисъл е постоянната практика на ВАС и доводи дали изменението да бъде основано на §8, ал.2 т.1 или т.3 от ПРЗУТ са ирелевантни към предмета на спора.

Неоснователни са и доводите по жалбата в частта  застрояване. Видно от съдържанието на заповедта за имота на жалбоподателите УПИ XXI  не се предвижда  промяна на начина и характера на застрояване. Съдът не констатира и някакво разминаване между текстовата и   графичната част на застрояването по ПЗ, който не се променя с настоящото изменение касателно имота на жалбоподателите. Няма как в резултат на извършената промяна в регулацията да се предвиди и промяна в характера и/или начина на застрояване на имота на жалбоподателите, в какъвто смисъл има възражения по жалбата, при положение, че от тяхна страна няма заявление в този смисъл. За техния имот няма промяна в застрояването видно от текстовата и графичната част на процесното изменение по заповедта, обяснителните записки и приложените проекти.

Следва да се отбележи и, че съдът не констатира да са налице нарушени отстояния към имота на жалбоподателите. В крайния вариант на приетия проект (л.105) е направена корекция със зелено на застрояването в съответствие с актуалния към онзи момент ОУП на гр.Пловдив, съответно това е довело до спазване на условието за отстояния по чл.32, ал.2 от ЗУТ. Видно от силует от югоизток (на л.105) през УПИ XIV-520.1861 и УПИ XXI-1569, 1568 с корекцията в зелено е спазено изискуемото се отстояние от 18 метра съгласно чл.32, ал.2 от ЗУТ. Съобразявайки това, направените в този смисъл оплаквания по жалбата се явяват неоснователни.

По тези съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника  сумата от 100 лева определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

За ЗЛ разноски не са претендирани, съответно съдът на дължи произнасяне. 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Я.С. и О.Я.А., против заповед № 23№А-1809 от 25.07.2023 г. на кмета на община Пловдив.

ОСЪЖДА С.Я.С.,***, и О.Я.А.,***, да заплатят на  Община Пловдив разноски по делото в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                               

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: