РЕШЕНИЕ
№ 6904
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110152037 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са от /ФИРМА/, гр. София срещу /ФИРМА/, гр. София
обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 13584.17 лв. – незаплатен остатък от договорената продажна цена
в общ размер на 319 000 ЕВРО, без начислен ДДС, на недвижими имоти,
представляващи: апартамент (редова къща) J24 с идентификатор ******* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на *******, заедно с мазе J24 и
подземен гараж J24 за два автомобила, с идентификатор ******, както и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 3524.34 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
13584.17 лв. за периода на забавата от 15.02.2019 г. до 06.09.2021 г.,
включително.
Претендира се присъждане и на законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 07.09.2021 г. до окончателното й
плащане, както и на направените по делото разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София чрез процесуалния си пълномощник
адвокат Д. Д., с писмен отговор от 27.10.2021 г., подаден в срока по чл. 131
ГПК, оспорва изцяло предявените искове, като излага подробни съображения
1
за това. Поддържа становище за тяхната неоснователност и моли съда да ги
отхвърли. Поддържа се от страна на ответника извънсъдебно прихващане на
сумата, предмет на главния иск и на сумата, предмет на акцесорния иск за
лихви до завежзане на исковата молба с част от дължимата от /ФИРМА/ на
/ФИРМА/ неустойка за забава по чл. 8.1 от Предварителен договор за покупко
– продажба от 08.12.2017 г. в общ размер на 74869.17 лв. – максимална
неустойка в размер на 10 % от общата цена на договора за периода на забава
от 02.07.2019 г. – 09.10.2019 г., конкретизирано с писмена молба от 06.01.2023
г. При условията на евентуалност се поддържа съдебно възражение за
прихващане на претендираните по делото главница в размер на 13584.17 лв.
и лихва в размер на 2114.84 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 13584.17 лв. за периода на забавата от 15.02.2019 г.
до 06.09.2021 г., включително, с неустойката чл. 8.1 от Предварителен договор
за покупко – продажба от 08.12.2017 г., в общ размер на 74869.17 лв.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от ангажирания с исковата молба Предварителен договор за
покупко – продажба на право на собственост върху недвижими имоти и
извършване на строителство, сключен на 08.12.2017 г. между /ФИРМА/ и
/ФИРМА/ е, че страните по делото са постигнали съгласие ищецът по делото
да продаде, а ответникът да придобие процесните къща J24, мазе J24, идеални
части от подземен паркинг, на които съответстват обособени две паркоместа
241 и 242, както и след приключване на всички строителни работи в частите
на Комплекса, в който попада земята и земя – пропорционално припадащите
се на обекта идеални части от правото на собственост върху имота, за общата
сума от 319 000 евро без ДДС, платима от купувача – ответник при условията
и в сроковете, уговорени в чл. 2.2 от Предварителния договор. Ищецът –
Инвеститор, /ФИРМА/ с клаузата на чл. 5.1.2 от същия предварителен договор
е поел задължение в срок до 30.04.2019 г. да осигури въвеждането на обекта в
законна експлоатация чрез надлежно издадено Удостоверение за въвеждане в
експлоатация. Така уговорения срок за въвеждането на обекта в експлоатация,
2
е продължен до 01 юли 2019 г. с чл. 3 от подписания между същите страни
Анекс 1 от 27.12.2018 г. (лист 12 от делото).
Видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 353/27.04.2020
г. на Главния архитект на С.О., ангажирано като писмено доказателство по
делото от ответника с писмения отговор (лист 55 – 56 от делото) е, че ищецът
е изпълнил задължението си по чл. 5.1.2 от предварителния договор, изменено
с чл. 3 от Анекс 1 / 27.12.2018 г. след уговорения с ответника срок, а именно на
27.04.2020 г.
Окончателната сделка по покупко – продажба на процесните имоти е
реализирана на 26.02.2021 г. във формата на Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижими имоти № 39, том І, рег. № 567, дело № 38/2021 г. от
26.02.2021 г. на нотариус А.Г., видно от представения от ищеца в препис,
приет от съда като писмено доказателство документ на лист 17 – 20 от делото.
В открито съдебно заседание, проведено по делото на 28.04.2023 г. съдът
е ПРИЕЛ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че към 15.02.2019 г. и към 26.02.2021 г. /ФИРМА/ е имал
задължение към /ФИРМА/ в размер на 13584.17 лв. – неплатен остатък от
договорната цена в общ размер на 319 000 ЕВРО без ДДС на процесния
недвижим имот.
Не се спори между страните по делото, че ответникът е отправил към
ищеца писмено изявление за прихващане на дължимите от /ФИРМА/ 13584.17
лв. със сума, която се поддържа, че ищецът по делото дължи на ответника –
74869.17 лв. като неустойка за забава въвеждането в експлоатация на
процесния обект – първа страница, от който документ е приложен към
исковата молба, в която от страна на ищеца се излагат подробни съображения
за недължимост на посочената неустойка.
Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, материалноправните предпоставки за
упражняване на извънсъдебното прихващане са изискуемост и ликвидност на
активното вземане – това на прихващащия, т. е. вземането трябва да е
безспорно между страните – както по основание, така и по размер. В
конкретния казус, доколкото още с исковата молба ищецът поддържа
становище за недължимост на извънсъдебно отправената претенция на
/ФИРМА/ за сумата от 74869.17 лв. като неустойка за забава въвеждането в
експлоатация на процесния обект, съответно и поддържа на това основание, че
3
не е извършено прихващане с безспорно дължимата от ответника на ищеца
сума, предмет на главния иск, то настоящият съдебен състав намира, че не е
реализиран института на извънсъдебното прихващане, поддържано с отговора
на исковата молба.
Доколкото твърдяното от ответника по делото вземане за сумата от
74869.17 лв. – неустойка по чл. 8.1 от Предварителния договор от 08.12.2017 г.
за забава въвеждането в експлоатация на процесния обект за периода на забава
от 02.07.2019 г. – 09.10.2019 г. се явява спорно, то следва същото да се
разгледа в рамките на процеса по настоящото дело.
С исковата молба от страна на ищеца се излага твърдение, че ответникът
е в забава за плащането на процесните 13584.17 лв., считано от 15.02.2019 г.
съгласно т. 4, изр. 2 от Анекс № 1 и от тази дата дължи на ищеца лихва за
забавено плащане върху неразплатената главница в размер на 3524.34 лв.
Началната дата на забавата на ответника – 15.02.2019 г. не се оспорва от
ответника.
С неплащането на 13584.17 лв. – част от цялата уговорена в т. 4, изр. 2
от Анекс № 1/27.12.2018 г. парична сума в общ размер 79750 ЕВРО (част от
обща стойност по договора по чл. 2.1, 319 000 ЕВРО) действително купувачът
/ФИРМА/ е в забава, но тази забава, съответно неизправност на купувача по
договора не се твърди, нито се установява от доказателствата по делото,
да е в причинна връзка с пасивното поведение на ищеца /ФИРМА/ и
последвалото продължително във времето негово неизпълнение на
задълженията му по 5.1.2 от Предварителен договор за покупко – продажба на
право на собственост върху недвижими имоти и извършване на строителство,
сключен на 08.12.2017 г. между /ФИРМА/ и /ФИРМА/ и чл. 3 от подписания
между същите страни Анекс 1 от 27.12.2018 г. – в срок до 01.07.2019 г. да
осигури въвеждането на обекта в законна експлоатация чрез надлежно
издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Доколкото липсват твърдения и доказателства по делото забавата на
ищеца /ФИРМА/ в периода от 01.07.2019 г. до 27.04.2020 г. – когато е издадено
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 353/27.04.2020 г. на Главния
архитект на С.О. (лист 55 – 56 от делото), да е в причинно – следствена връзка
с неплащането в срок от страна на ответника на процесната парична сума от
13584.17 лв. – част от цялата уговорена в т. 4, изр. 2 от Анекс № 1/27.12.2018 г.
4
парична сума в общ размер 79750 ЕВРО (част от обща стойност по договора
по чл. 2.1, 319000 ЕВРО), то настоящият съдебен състав намира, че /ФИРМА/
следва да понесе уговорената в чл. 8.1 от предварителния договор отговорност
за неизпълнението в периода от 01.07.2019 г. до 27.04.2020 г. на така поетото
съществено, с оглед предмета на договора, договорно задължение – в срок до
01.07.2019 г. да осигури въвеждането на обекта в законна експлоатация
чрез надлежно издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация.
При определяне размера на неустойката по чл. 8.1 от предварителния
договор, дължима от ищеца на ответника, съдът взема предвид и кредитира,
като дадено вярно и безпристрастно от вещо лице М., заключението на
съдебно – техническата експертиза по т. 8, неоспорено от страна на ищеца при
разглеждането му в открито съдебно заседание на 10.05.2024 г., в частта на
определяне максималния договорен размер от 10% от общата цена на
договора с ДДС – 74869.17 лв. с ДДС, тъй като се касае за пълно
неизпълнение в периода от 01.07.2019 г. до 27.04.2020 г. на поетото от ищеца
в чл. 5.1.2 от предварителния договор и чл. 3 от Анекс 1 от 27.12.2018 г.
договорно задължение в срок до 01.07.2019 г. да осигури въвеждането на
обекта в законна експлоатация чрез надлежно издадено Удостоверение за
въвеждане в експлоатация.
С оглед направеното от ответника с писмения отговор на исковата
молба, конкретизирано в писмена молба от 06.01.2023 г., подадена по куриер
на 29.12.2022 г. изявление за прихващане на дължимите към ищеца процесни
безспорни 13584.17 лв. – по предявения главен иск, със задължението на
ищеца към ответника на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за плащане на
установената по делото като дължима по чл. 8.1 от предварителния договор
неустойка в размер на 74869.17 лв. с ДДС, и наличието на две насрещни
еднородни заместими престации, доколкото се касае за парични задължения и
на основание чл. 103 от ЗЗД, следва да се направи прихващане до размера на
по-малкото – 13584.17 лв. При това положение предявения главен иск следва
да бъде отхвърлен, като погасен чрез прихващане със задължението на
/ФИРМА/ към /ФИРМА/ за установената по делото по възражението за
прихващане договорна неустойка, дължима на основание чл. 8.1 от
предварителния договор в размер на 74869.17 лв. с ДДС.
Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните
5
вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила – от
първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. когато
активното вземане (на прихващащия) е било изискуемо, а пасивното – поне
изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия – в
процеса или извън него – е без значение за обратното действие на
погасителния способ. Изводът, че действието на прихващането е винаги
обратно, произтича пряко от чл. 104, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г. на
ОСГТК, ВКС. При това положение и тъй като прихващането между
установените по делото насрещни задължения е могло да бъде извършено най
– рано в стотния ден, към който се изчислява процесната неустойка по чл. 8.1
от предварителния договор в рамките на периода на забавата, започнал на
02.07.2019 г. – 09.10.2019 г., то предвид горното, действието на
прихващането е към 09.10.2019 г. Именно до този ден ответникът дължи на
ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху процесната по
предявения главен иск парична сума от 13584.17 лв. Началната дата на
дължимост на това обезщетение е установена в т. 4, изр. 2 от Анекс №
1/27.12.2018 г. – 15.02.2019 г. и същата не се оспорва от ответника. Предвид
изложеното по – горе и предвид погасяването чрез прихващане на
задължението на ответника към ищеца на стойност 13584.17 лв. към
09.10.2019 г., настоящият съдебен състав намира за ирелевантно твърдението
на ответника, съответно и негово признание, че дължи на ищеца прихванатата
сума и в един последващ момент – към 26.02.2021 г., тъй като това твърдение
не намира опора в събраните по делото доказателства, а предвид последните,
се явява в противоречие с нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД и разрешенията,
дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. №
2/2020 г. на ОСГТК, ВКС. Изложеното мотивира съда да приеме, че искът с
правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД на /ФИРМА/ предявен срещу
/ФИРМА/ за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 13584.17 лв. е доказан в своето основание за периода от 15.02.2019 г. до
09.10.2019 г. Тъй като този иск е установен по основание за последния период,
но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът следва на основание чл.
162 ГПК да определи този размер по своя преценка. Настоящият съдебен
състав намира, че сумата от 894 лв. не надвишава размера на законната лихва
върху 13584.17 лв. за периода от 15.02.2019 г. до 09.10.2019 г. и е достатъчна
6
да обезщети ищеца по предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1, изречение 1 ЗЗД. В тази част искът се явява основателен и доказан, като
сумата от 894 лв. следва да се прихване от останалата след прихващането с
главницата сума, дължима от ищеца на ответника – 61285 лв. (74869.17 лв. –
13584.17 лв.), с оглед заявеното от ответника основателно възражение за
прихващане и на лихвите с дължимата от ищеца неустойка по чл. 8.1 от
предварителния договор. При това положение искът с правно основание чл.
86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 894 лв. за периода от 15.02.2019 г. до
09.10.2019 г. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с
останалата след прихващането с главницата сума, дължима от ищеца на
ответника по чл. 8.1 от предварителния договор сума в размер на 61285 лв., от
която след последното прихващане остават 60391 лв.
Искът с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за разликата над
894 лв. до пълния предявен размер от 3524.34 лв. и за периода от 10.10.2019 г.
до 06.09.2021 г., включително, следва да бъде отхвърлен като недоказан по
основание и по размер.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца не
се следва присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 11.10.2021 г. и
Платежно нареждане от 18.10.2021 г. е, че ответникът /ФИРМА/ е направил
разноски по делото за защита срещу предявените по делото искове, за
възнаграждение на един адвокат в размер на 1406.28 лв. Предвид обема на
защитавания материален интерес, проведената в процеса своевременна
коректна защита на упълномощителя – ответник по делото и явяването на
упълномощени от посоченото адвокатско дружество адвокати в три открити
съдебни заседания, настоящият съдебен състав намира, че заплатеното от
ответника на упълномощеното от него адвокатско дружество „Д. и Д.а“ не е
прекомерно, а искането за намаляването му – по възражението, заявено от
ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК – неоснователно.
Предвид изложеното и при този изход на спора, ищецът /ФИРМА/
следва да бъде осъден да заплати на ответника /ФИРМА/ общата сума от
2906.28 лв., от които 1500 лв. – направени по делото разноски за
възнаграждение на вещи лица и 1406.28 лв. – направени по делото разноски за
7
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от /ФИРМА/ с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ******** срещу /ФИРМА/ с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ****** иск с правно основание чл. 200,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 13584.17 лв. – незаплатен остатък от договорената
продажна цена в общ размер на 319 000 ЕВРО, без начислен ДДС, на
недвижими имоти, представляващи: апартамент (редова къща) J24 с
идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на
*******, заедно с мазе J24 и подземен гараж J24 за два автомобила, с
идентификатор ******, като погасен чрез прихващане, на основание чл. 103
ЗЗД със задължението на /ФИРМА/ към /ФИРМА/ за договорна неустойка в
размер на 74869.17 лв. с ДДС, дължима на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
8.1 от Предварителен договор за покупко – продажба на право на собственост
върху недвижими имоти и извършване на строителство, сключен на
08.12.2017 г. между /ФИРМА/ и /ФИРМА/ за забава в периода от 01.07.2019 г.
до 27.04.2020 г. в изпълнението на договорно задължение по чл. 5.1.2 от
предварителния договор от 08.12.2017 г. и чл. 3 от Анекс 1 от 27.12.2018 г. в
срок до 01.07.2019 г. да осигури въвеждането на обекта в законна
експлоатация чрез надлежно издадено Удостоверение за въвеждане в
експлоатация; иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата
от 894 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 13584.17 лв. за периода на забава от 15.02.2019 г. до 09.10.2019
г., като погасен чрез прихващане, на основание чл. 103 ЗЗД с останалата след
прихващането с главницата сума, дължима от ищеца на ответника по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8.1 от предварителния договор от 08.12.2017 г. сума в размер
на 61285 лв., от която сума след последното прихващане остават 60391 лв. ;
както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за разликата над
894 лв. до пълния предявен размер от 3524.34 лв. и за периода от 10.10.2019 г.
до 06.09.2021 г., включително, като недоказан по основание и по размер.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ******** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК *******, със
8
седалище и адрес на управление ********** общата сума от 2906.28 лв. –
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9