№ 2155
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110201478 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Х. Х. А., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 23-4332-016294/16.08.2023 г., издадено от
Началник - сектор в ОПП, СДВР, с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 750, 00 /седемстотин и петдесет/ лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от три месеца за нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Х. А., който го атакува със срочно подадена жалба и претендира отмяната му
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати при съставяне на АУАН. Твърди се, че при съставяне на АУАН са
нарушени разпоредбите на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. Навеждат се възражения, че
АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, без да са били налице
предпоставките затова, че не му е бил предявен и връчен по надлежния ред,
както и че е ограничено правото му да представи декларация, в която да
посочи кое лице е управлявало автомобила на посочената в наказателното
постановление дата.
В съдебно заседание жалбоподателят Х. А. - редовно уведомен, се
явява лично и с упълномощен представител – адв. А. М. от АК - Б.. В
1
съдебните прения адв. М. пледира за отмяна на наказателното постановление
по доводите в жалбата. Като съществено нарушение на процесуалните
правила изтъква и липсата на идентичност между посочените като нарушени
материалноправни разпоредби в АУАН и НП. Претендира присъждане на
разноски и представя списък.
Жалбоподателят Х. А. се придържа към заявеното от своя защитник.
Наказващият орган - Началник - сектор в отдел "Пътна полиция" при
СДВР, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмени бележки от
гл. юрк. Х. Христов с пълномощно от наказващия орган се прави искане за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендирано
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице,
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в срока по чл. 59
ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на гърба на наказателното постановление, то
е връчено лично на жалбоподателя на 19.12.2023 г., а жалбата е подадена на
02.01.2024 г.), поради което следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Х. Х. А. е правоспособен водач на МПС, като му
било издадено СУМПС № *********/19.01.2022 г. от ОДМВР - Б., валидно до
19.01.2032 г.
Към 17.04.2023 г. жалбоподателят Х. А. бил собственик на л.а. марка
„Рено“, модел „Меган“ с рег. № хххххххххххх.
На 17.04.2023 г. в 17:37 часа жалбоподателят Х. А. управлявал
собствения си лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. №
хххххххххххх на територията на град София по ул. „Даскал Стоян
Попандреев“ с посока на движение от ул. „Кумата“ към бул. „Софийски
околовръстен път“. В посочения пътен участък максимално разрешената
скорост за движение за пътни превозни средства от категория „В“ към
17.04.2023 г. била 50 км/ч, като същата била сигнализирана и с пътен знак
„В26“, но независимо от това до № 50 управляваният от жалбоподателя
2
автомобил се движел със скорост от 109 км/ч.
Нарушението било установено с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабричен номер 11743f0, която билa преминала последваща
техническа проверка на 30.03.2023 г. в Главна дирекция "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер"
при Български институт по метрология, със заключение, че съответства на
одобрения тип. Преносимата система за видеоконтрол била разположена на
триножник на участък от пътя, работела в стационарен режим на заснемане и
заснемала приближаващите автомобили.
След установяване, че собственик на заснетия автомобил е именно
жалбоподателят Х. А. с писмо изх. № УРИ 4332р-29412/26.04.2023 г. от
Началник на 03 сектор „Административно обслужване“ в ОПП - СДВР до
Началника на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Б. били изпратени
снимков материал на заснетото нарушение, справка за собственост на лекия
автомобил, декларация по чл. 188 ЗДвП и покана за явяване за съставяне на
АУАН с указание, че жалбоподателят трябва да бъде запознат с нарушението
и да попълни декларация, в която да посочи кое лице е било водач на
собствения му лек автомобил на дата 17.04.2023 г. в 17:37 часа. На 17.05.2023
г. Б. У. – младши полицейски инспектор при РУ – Г.Д. към ОДМВР – Б.
предявил на жалбоподателя А. снимковия материал и на същата дата
жалбоподателят попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че
на 17.04.2023 г. в 17.37 часа в гр. София автомобилът му се е управлявал от
него. На същата дата – 17.05.2023 г. Б. У. – младши полицейски инспектор
при РУ – Г.Д. към ОДМВР – Б. връчил на жалбоподателя А. и покана в
двуседмичен срок от получаване на поканата да се яви в ОПП, СДВР за
съставяне и предявяване на АУАН. В поканата било указано, че при
неявяване на жалбоподателя в указания срок, АУАН ще се състави в негово
отсъствие. Попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП, ведно с попълнената
покана и докладна записка за извършените действия, изготвена от мл.
полицейски инспектор Б. У., били изпратени обратно до Началник на 03
сектор „Административно обслужване“ – ОПП – СДВР с писмо изх. № УРИ
266р-11868/19.05.2023 г. на РУ – Г.Д., ОДМВР – Б..
До 29.05.2023 г. жалбоподателят Х. А. не се явил в ОПП – СДВР и на
3
29.05.2023 г. в присъствието на двама свидетели и в отсъствие на
жалбоподателя свидетелят В. А. – младши автоконтрольор I степен в 03 група
„Автоматизирани системи за контрол на пътното движение“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ в ОПП – СДВР, съставил АУАН бл. №
129095/29.05.2023 г., с който повдигнал против жалбоподателя
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение по чл. 21
ал. 2 вр. чл. 165 ал. 2 т. 6 ЗДвП – затова, че на 17.04.2023 г. в 17:37 часа
жалбоподателят Х. А. управлявал собствения си лек автомобил марка „Рено“,
модел „Меган“ с рег. № хххххххххххх на територията на град София, по ул.
„Даскал Стоян Попандреев“ с посока на движение от ул. „Кумата“ към бул.
„Софийски околовръстен път“ и до № 50 при ограничение на скоростта 50
км/ч, въведено с пътен знак В26, в населено място, се движи с превишена
скорост от 109 км/ч.
Съставеният АУАН бил изпратен за връчване и предявяване на
жалбоподателя чрез сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР - Б. с писмо изх. №
УРИ 4332р-41894/21.06.2023 г. на Началник на 03 сектор „Административно
обслужване“ в ОПП - СДВР, ведно със снимковия материал, на който било
заснето нарушението.
На 13.07.2023 г. съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателя и
му бил връчен препис.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН възражения срещу съставения АУАН не
постъпили.
На 16.08.2023 г. Д.Д. - Началник на 03 сектор "Административно
обслужване" към ОПП, СДВР, издала атакуваното Наказателно
постановление № 23-4332-016294/16.08.2023 г., с което на основание чл. 182
ал. 1 т. 6 ЗДвП наложила на жалбоподателя Х. Х. А. административно
наказание "глоба" в размер на 750, 00 /седемстотин и петдесет/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца за нарушение
на чл. 21 ал. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля В. А., писмените доказателства -
писмо изх. № УРИ 4332р-29412/26.04.2023 г. от Началник на 03 сектор
„Административно обслужване“ в ОПП - СДВР до Началника на сектор
4
„Пътна полиция“ в ОДМВР – Б., декларация по чл. 188 ЗДвП от 17.05.2023 г.,
покана за явяване за съставяне на АУАН, писмо изх. № УРИ 266р-
11868/19.05.2023 г. на РУ – Г.Д., ОДМВР – Б., АУАН бл. №
129095/29.05.2023 г., писмо изх. № УРИ 4332р-41894/21.06.2023 г. на
Началник на 03 сектор „Административно обслужване“ в ОПП - СДВР,
наказателно постановление № 23-4332-016294/16.08.2023 г., справка - картон
на водача, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
протокол от проверка № 037 - СГ-ИСИС/30.03.2023 г., издаден от Главна
дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер" при Български институт по метрология,протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. №
4332р-26670/18.04.2023 г., ежедневна форма на отчет за дата 17.04.2023 г.,
докладна записка от 17.05.2023 г. от младши полицейски инспектор при РУ –
Г.Д., ОДМВР – Б. Б. У., заповед № 513з-8975/28.11.2016 г. на Директора на
СДВР, заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните
работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, копие от проект за
организация на движението в района на № 50 на ул. „Даскал Стоян
Попандреев“ с посока на движение от ул. „Кумата“ към бул. „Софийски
околовръстен път“, справка от АИС „Регистрация на МПС и собственици“ за
лек автомобил с рег. № хххххххххххх, веществените доказателства – снимка
на разположението на пътен знак „В26“ и на разположението на техническото
средство на триножник на участък от пътя, вещественото доказателствено
средство – снимка № 11743f0/0369171.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства – показанията на
свидетеля В. А., като ги оцени като еднопосочни, последователни и съответни
на писмените доказателства – покана за съставяне на АУАН и декларация по
чл. 188 ЗДвП. От показанията на свидетеля А. се установяват обстоятелствата
по съставяне на АУАН, включително и в присъствието на колко и кои лица е
съставен.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, доколкото
същите са последователни, взаимно кореспондиращи си и съответни на
вещественото доказателствено средство, на веществените доказателства,
както и на свидетелските показания.
5
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло статичното изображение - снимка № 11743f0/0369171
като годно веществено доказателствено средство. От същата се установява
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост.
Като веществени доказателства съдът кредитира приложените снимки
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя, както и на знак
„В26“.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от писмените доказателства по делото. Видно от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
полицейските органи, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР,
са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. От
писменото доказателство - заповед № 513з-8975/28.11.2016 г. на Директора на
СДВР се установява, че свидетелят В. А., съставил акта за установяване на
нарушението, е назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в 03
група „Автоматизирани системи за контрол на пътното движение“ на 03
сектор „Административно обслужване“ в ОПП – СДВР, поради което същият
разполага с материална и териториална компетентност да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП.
Отново от приетата като писмено доказателство заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се
установява, че началникът на сектор "Административно обслужване" към
ОПП - СДВР, е оправомощен да издава наказателни постановления за
6
нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. От акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г. и заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата наказателното
постановление старши инспектор Д.Д. заема длъжност началник на 03 сектор
"Административно обслужване" към ОПП, СДВР, поради което и разполага с
материална и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Съдът намери и че извършването на нарушението е доказано по
несъмнен и категоричен начин.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г./. В материалите по административнонаказателната
преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 4332р-26670/18.04.2023 г. съгласно чл. 10 ал. 1
от Наредба № 8121з-/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на
контрол – на 17.04.2023 г. в гр. София, ул. „Даскал Стоян Попандреев“ до №
50, посочено е, че контрол е осъществяван за времето от 17:00 до 19:00 часа
на 17.04.2023 г., посочена е посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства - от ул. "Кумата" към бул. "Софийски
околовръстен път", режима на измерване - стационарен, посоката на
задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи автомобили.
Съдът цени като веществени доказателства снимката на разположение
на уреда, изготвена съгласно чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., както и снимката на разположението на пътен знак „В26“.
От писмените доказателства се установява, че АТСС, с която е
установено нарушението - преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
фабричен номер 11743f0 представлява одобрен тип средство за измерване,
като е вписана под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване.
7
На следващо място, от писмените доказателства се установява, че
техническото средство, с което е установено нарушението, е преминало
последваща техническа проверка за периода от 29 до 30.03.2023 г. в Главна
дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер" при Български институт по метрология, със
заключение, че съответства на одобрения тип.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
От писмените доказателства - отговор от Столична община, дирекция
"Управление и анализ на трафика", ведно с копие от проект за организация на
движението в района на № 50 на ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с посока на
движение от ул. „Кумата“ към бул. „Софийски околовръстен път“, както и от
вещественото доказателство – снимка на разположението на пътен знак
„В26“, се установява, че към 17.04.2023 г. максимално разрешената скорост
на движение в пътния участък е била 50 км/ч, сигнализирана с пътен знак
„В26“.
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява и конкретното превишение на скоростта на
движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 113
км/ч.
От протокола за проверка № 037 - СГ-ИСИС/30.03.2023 г. е видна
стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на
движение - 3 % при скорост над 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 % е
приспадната в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 113
км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за
движение със скорост от 109 км/ч.
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП "собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство." От писмените доказателства се установява, че именно
8
жалбоподателят Х. А. е собственик на лекия автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“ с рег. № хххххххххххх, с който е извършено нарушението. Освен
това жалбоподателят в качеството си на собственик на лекия автомобил е
попълнил и декларация, в която е посочил, че именно той го е управлявал на
17.04.2023 г. в 17:37 часа в град София. Съдът прецени като неоснователни
наведените от жалбоподателя в съдебно заседание възражения по отношение
авторството на нарушението и процедурата по попълване на декларацията.
Твърденията на жалбоподателя, че не е прочел текста на декларацията, преди
да я попълни, съдът прецени единствено като негова защитна версия. По
отношение на текста на декларацията не може да се направи възражение, че е
нечетлив (каквото възражение защитата навежда по отношение текста на
АУАН), доколкото се касае за текст, изписан на компютър; текстът й е
кратък, така че е възможно да бъде прочетен за кратко време; в декларацията
съвсем ясно е посочено, че макар същата да се подава от декларатора в
качеството му на собственик на лекия автомобил, декларираните
обстоятелства се отнасят до това кое лице е управлявало автомобила му на
конкретна дата и час. Най-сетне, несъстоятелността на възраженията на
жалбоподателя ясно проличава и в съдебно заседание, където въззивникът
излага твърдения, че е "продал" автомобила си на второ лице, то от своя
страна - на трето, но не е в състояние да посочи данните на нито едно от
лицата, нито дори имената им. Не се споделят и оплакванията на
жалбоподателя, че било ограничено правото му да подаде декларация, в която
да посочи лицето, управлявало автомобила, на процесната дата. На първо
място, разпоредбата на чл. 187а ал. 4 ЗДвП, от чието нарушение се оплаква
въззивника, е неприложима в случая, тъй като се отнася до нарушения по чл.
179 ал. 3 – 3б, при това за които е издаден електронен фиш. При издаване на
електронен фиш /но не и при съставяне на АУАН/ законът в чл. 189 ал. 5
ЗДвП предвижда възможност след издаване на фиша собственикът да подаде
декларация, в която да посочи кое лице е управлявало автомобила на датата
на нарушението, като в този случай първоначално издаденият електронен
фиш се анулира. Такава възможност не е предвидена, когато производството
се образува със съставяне на АУАН. В случая на въззивника е предоставена
възможност да посочи в случай, че друго лице е управлявало автомобила му
на датата на нарушението, преди съставяне на АУАН, когато му е
предоставена декларация по чл. 188 ЗДвП, която да попълни.
9
Не е основателно възражението на защитата за несъответствие между
посочената за нарушена разпоредба в АУАН и НП. В АУАН като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 21 ал. 2 вр. чл. 165 ал. 2 т. 6 ЗДвП, а в НП - тази
на чл. 21 ал. 2 ЗДвП. Съдът намери, че и актосъставителят, и наказващият
орган неправилно са посочили нарушената разпоредба като са квалифицирали
нарушението като такова по чл. 21 ал. 2 ЗДвП вместо като такова по чл. 21 ал.
1 ЗДвП, но единствено това обстоятелство не би съставлявало основание за
отмяна на наказателното постановление, а само - за изменението му чрез
приложение на закон за еднакво наказуемото нарушение без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП
максималната разрешена скорост на движение за пътни превозни средства от
категория "В" в населено място е 50 км/ч, като в случай, че в конкретен пътен
участък е въведено различно ограничение на скоростта, то се сигнализира с
пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/. В случая видно от писменото доказателство -
копие на проект за организация на движението в процесния пътен участък,
както и от вещественото доказателство – снимка на разположението на пътен
знак „В26“, ограничението на скоростта от 50 км/ч е сигнализирано и с пътен
знак "В26", но това не води до извод, че нарушената разпоредба е тази на чл.
21 ал. 2 ЗДвП. И това е така, тъй като в случая пътният знак "В26" не въвежда
ограничение на скоростта, различно от указаното в разпоредбата на чл. 21 ал.
1 ЗДвП (в този смисъл и Решение № 1206 от 24.02.2023 г. по адм. д. №
8895/2022 г. на АССГ, Решение № 626 от 06.02.2023 г. по адм. д. № 8586/2022
г. на АССГ, решение № 2937 от 07.05.2021 г. по адм. д. № 12364/2020 г. на
АССГ).
Ето защо съдът намира, че въз основа на събраните в производството
доказателства се установява, че като е управлявал на 17.04.2023 г. в 17:37 часа
собствения си лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. №
хххххххххххх на територията на град София, по ул. „Даскал Стоян
Попандреев“ до № 50 с посока на движение от ул. „Кумата“ към бул.
„Софийски околовръстен път“ със скорост от 109 км/ч при ограничение от 50
км/ч, въззивникът А. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Независимо от горните изводи обаче се констатират основания за
отмяна на обжалваното наказателно постановление поради допуснати в
10
предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на
процесуалните правила. Нарушено е правото на въззивника да присъства при
съставяне на АУАН, с който се образува административнонаказателното
производство и по отношение на него се повдига административното
обвинение. Разпоредбата на чл. 40 ал. 1 ЗАНН е императивна и предвижда, че
актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя. Изключението е от това правило е предвидено в
чл. 40 ал. 2 ЗАНН, според която разпоредба актът се съставя в отсъствие на
нарушителя в две хипотези - когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Това означава, че
актосъставителят, след като констатира наличието на данни за извършено
административно нарушение от страна на конкретен субект, е длъжен да
покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно
връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час,
съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН. В настоящия случай самоличността на лицето, управлявало
автомобила при извършване на нарушението, е била известна на
актосъставителя – бил е установен собственика на лекия автомобил и същият
е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, че по време на извършване на
нарушението именно той го е управлявал. На жалбоподателя А. на 17.05.2023
г. е била връчена и покана да се яви за съставяне и предявяване на АУАН, в
която е указано, че въззивникът може да се яви в ОПП – СДВР за извършване
на горепосочените действия, с които се образува
административнонаказателното производство, в двуседмичен срок от
връчване на поканата. Съгласно чл. 183 ал. 3 НПК /приложима на основание
чл. 84 ЗАНН/ срокът, който се изчислява в седмици изтича в съответния ден
на последната седмица, т.е. след като поканата е била връчена на
жалбоподателя на 17.05.2023 г. определеният му двуседмичен срок за явяване
в служебно помещение на ОПП, СДВР за съставяне на АУАН е изтекъл на
31.05.2023 г. /присъствен ден – сряда/. Така на жалбоподателя са били дадени
указания, че може да се яви в служебно помещение на ОПП – СДВР, в който
и да е присъствен ден до 31.05.2023 г., за да участва лично в извършването на
действието, с което спрямо него се образува административнонаказателно
производство. Актосъставителят обаче не е изчакал изтичането на указания с
поканата срок за явяване на жалбоподателя и още на 29.05.2023 г. е
11
пристъпил към съставяне на АУАН в отсъствие на жалбоподателя. Към датата
на съставяне на АУАН не е бил изтекъл указания с връчената покана
двуседмичен срок, в който жалбоподателят е можел да се яви, за да присъства
при съставяне на АУАН. Предвид горното съдът намери, че процесният
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са били налице
основанията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН. В административнонаказателния процес
съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без да са се осъществили
предвидените в чл. 40 ал. 2 ЗАНН хипотези, се явява съществено процесуално
нарушение, опорочаващо цялото административно наказателно производство.
Съставянето на акта в присъствието на нарушителя, както въобще на
посочените в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН лица, обезпечава правото на защита на
нарушителя, правото му да направи възражения още при съставяне на акта и
да организира адекватно защитата си още при образуването на
административнонаказателното производство. Соченият за нарушител следва
винаги непосредствено да възприема действията на актосъставителя и
посочените свидетели, включително дали същите действително са
присъствали при съставянето на акта, както и да провери верността на
посочените в акта обстоятелства. Необходимостта от присъствие на
нарушителя при съставяне на акта се обуславя и от обстоятелството, че би
могло да не се стигне до образуване на административнонаказателно
производство при наличието на представени от нарушителя доказателства,
водещи до отпадане на неговата отговорност или до установяване липсата на
извършено нарушение. Именно, с оглед гарантиране правата на нарушителя,
както и предвид преценката за извършено нарушение, законодателят е въвел
императивното изискване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗАНН.
Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са били налице
основанията по чл. 40 ал. 2 ЗАНН, представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което е неотстранимо на настоящия етап на
производството и което налага отмяна на обжалваното наказателно
постановление (в този смисъл и Решение № 288 от 17.01.2022 г. по адм. дело
№ 9899/2021 г. на АССГ, Решение № 2953 от 03.05.2022 г. по адм. дело №
2021/2022 г. на АССГ, Решение № 5531/05.09.2023 г. на АССГ, VІІ
касационен състав адм. по дело номер 2434/2023 година, Решение № 6592 от
07.11.2022 г. по адм. д. № 4833/2022 г. на АССГ, Решение № 760/11.02.2021 г.
на АССГ, І касационен състав, по адм. дело номер 11186/2020 година).
12
Следва да се посочи, че последващото връчване на АУАН не санира
допуснатото нарушение при съставянето му. Изпращането на покана до
нарушителя за явяване за съставяне на АУАН има за цел се уведоми лицето за
започването на административнонаказателното производство срещу него и да
му се предостави и гарантира възможност да участва в него и да упражни
правото си на защита още в този най-ранен етап от производството.
Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице
предпоставките по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, е довело до ограничаване на правото на
защита на въззивния жалбоподател, което винаги представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на наказателното
постановление (така Решение № 808/12.02.2021 г. на АССГ, ХІХ касационен
състав по адм. дело номер 8147/2020 година).
При извода за основателност на жалбата право на разноски на
основание чл. 63д ал.1 ЗАНН има жалбоподателят, който претендира
присъждане на такива. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като вписването за
направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Въззивникът доказва извършването на претендираните
разноски в размер на 500, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение
видно от договор за правна защита и съдействие на л. 21 от делото, в който е
отбелязано, че по същия е платена в брой сумата от 500, 00 лева. Наведеното
възражение в депозираните писмени бележки от процесуалния представител
на наказващия орган за прекомерност на заплатеното възнаграждение не е
основателно. Съгласно чл. 63д ал. 2 ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет /Наредба № 1/09.07.2004 г./. Съгласно чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7
ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. предвид размера на наложената в
случая глоба минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение
е 400, 00 лева. В случая договореното и заплатено възнаграждение надвишава
само със сто лева минималния размер. Следва да се посочи, че от страните по
13
договора за правна помощ не може да се изисква всякога да договарят
минимален размер на адвокатското възнаграждение, тъй като това би
противоречало на свободата на договаряне. На следващо място съдът намира,
че договореното възнаграждение в размер на 500, 00 лева не се явява
несъответно на фактическата и правна сложност на делото и на положените
от защитата процесуални усилия. Така при определяне минималния размер на
дължимото възнаграждение разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. изхожда единствено от размера на наложената глоба, а в
случая наред с глобата на жалбоподателя е наложено и кумулативно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
Наред с горното в проведеното съдебно заседание упълномощеният защитник
активно е участвал в събирането и проверката на доказателствата, като е
представил и писмени доказателства и е правил искания за събиране на
доказателства. Ето защо съдът намери, че договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лева не се явява прекомерно и
същото следва да бъде възложено в тежест на СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-016294/16.08.2023
г., издадено от Началник - сектор в ОПП, СДВР, с което на основание чл. 182
ал. 1 т. 6 ЗДвП на Х. Х. А., ЕГН **********, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 750, 00 /седемстотин и петдесет/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца за нарушение
на чл. 21 ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" №
5 ДА ЗАПЛАТИ на Х. Х. А., ЕГН **********, сумата от 500, 00 /петстотин/
лева - разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съобщение за решението да се изпрати на наказващия орган, на
жалбоподателя Х. Х. А. и на адв. А. М..
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15