Р
Е Ш Е
Н И Е
260329/2.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 28.10.2020 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД №
3822 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба „Л.“ ЕООД, против НП
№ 03 –004528/ 08.04.2015 г. на Иван И.- Директор на Дирекция “Инспекция
по труда”- Варна, с което на търговеца, за нарушение на чл.149 ал.2от КТ,
на основание чл.414 ал.1 от КТ е
наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на
2 000/ две хиляди/ лева.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна,
поради което е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се оспорва описаната фактическа обстановка,
твърдят се допуснати множество процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли за потвърждаване на НП, като аргументира доказаност и съставомерност
на извършеното нарушение
С оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На
25.02.2015г. служители на Д”ИТ”
извършили рутинна проверка по спазване на трудовото законодателство от
въззивното дружество. Проверката била
извършена документално по представените от дружество писмени документи. В хода
на проверката било установено, че въззивното дружество в качеството си на
работодател не е подало в ДИТ – Варна до 31.01.201г. информация за положения
извънреден труд от работника Николова, работеща на длъжност
продавач-консултант, работила при сумирано изчисляване на работното време, като
лицето е положило труд през м. септември 2014г. 8 смени с по 8 часов работен
ден-144 часа , при часова норма от 128 часа .
Поради
установеното нарушение бил съставен АУАН срещу дружеството жалбоподател, в който описала приетото за установено
нарушение. Съставеният АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на представляващия дружеството, който го
подписал без възражения. В законоустановения срок не постъпили писмени
възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по
преписката АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Съдът кредитира писмените материали, съдържащи се в
АНП и останалите приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка.
Съгласно разпоредбата на чл.149 ал.2 от КТ положеният извънреден труд през календарната година се отчита пред
инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. Според ал.1
на текста работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на
извънредния труд. Описаната фактическа
обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК
доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на
св.Димова АУАН, НП, декларации и от останалите кредитирани писмени материали.
Съдът, както
с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
Съгласно
разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и
представената в с.з. заповед, АУАН и НП са издадени от компетентен органи и е
издаден от компетентно лице. Двата акта са издадени в законоустановения срок,
като формално съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити.
Нарушението е
описано пълно, точно и ясно от фактическа страна,посочени са дата и място на
извършване, обстоятелства при които е извършено нарушението, посочена е и
нарушената правна норма, посочени са доказателствата, подкрепящи нарушението,
поради което в хода на АНП не е било ограничено правото на защита на нарушителя
и не е нарушена нормата на чл.57 ал.1т.5
от ЗАНН.
Срещу АУАН не
са били депозирани възражения, не са били налице спорни обстоятелства,
изискващи разследване, поради което съдът намира, че не е била нарушена
разпоредбата на чл.52ал.4 от ЗАНН.
Съдът намира, че жалбата е депозирана
в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства
за редовното връчване на НП. Съдът приема че между страните липсва спор относно
адреса на жалбоподателя- той е непроменен от момента на извършване на
проверката до настоящия момент. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено
от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не
съдържа подобно, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата
инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58
ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На
първо място, трябва да има отбелязване на НП на коя дата жалбоподателя е бил
търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит
на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила,
тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че
органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от
тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за
обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на
този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В настоящия
случай макар да има отбелязване в НП кога според АНО влиза в сила –
23.08.2016г., /това е датат на която лицето обратната разписка с която е
търсено на адреса/ АНО е извел именно тази дата на влизане в сила на процесното
НП, като не е и спазил предвидения в закона 7-дневен срок за обжалване. НП би
влязло в сила едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на
отбелязване върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП
би влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено
и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено.
Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено съобразно
изискването на закона. Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен, че
лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи
по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената
правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на
нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва
и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл.
58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Съдът намира също така, че изпращането писмо с
обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е
намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, Български пощи
удостоверяват, че „пратката е непотърсена“.. От това отбелязване няма как
да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има
нов адрес, неизвестен никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал.
1, т. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските
пратки и на пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от
Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети
препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис.
Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на
домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу
подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите
имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса поради
отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може
да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок,
определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни
от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните
известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от
пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят
на служебните известия е не по-малък от две.
При това положение не може да се обоснове извод, че препоръчаното писмо,
върнато от пощите по причина „непотърсено", осъществява хипотезата на чл.
58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН – нарушителят не е намерен на посочения от него адрес.
Отбелязването от страна на приемащата пощенска станция, че "пратката не е
потърсена от получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е
непознато на този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало.
Понятието "адресатът е заминал" включва отсъствие на лицето за
по-продължителен период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя наличието не
на инцидентно /временно/ отсъствие, каквото представлява отсъствието в два,
макар и непоследователни дни. Поради това
настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по
разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя
и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба
не би могла да се явява просрочена. Последната е депозирана пред ВРС, след
случайно узнаване за издаденото НП и предвид липсата на годни доказателства по
преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в
срок. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С тълкувателно Постановление
1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения
да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по
този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това
извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност,
каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко
материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В
този смисъл институтите на давността в двете й разновидности- преследвателна
погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на
компетентния орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира
изтърпяването на вече наложената административна санкция - намират приложение и
в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че
извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за
субсидиарно приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в
административно-наказателния процес (чл. 11 ЗАНН), следва че нормите на
давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно
наказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.
В цитираното Тълкувателно
Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че пример за такова
субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл.
81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. С това обаче далеч не се изчерпват
случаите когато разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят
субсидиарно приложение.
Трайно установено положение, както в
теорията, така и в практиката е че преследвателната погасителна давност
ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния
компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно
наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия
случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80,
ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната
отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената
давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.
След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва
наказателното/административно-наказателното преследване независимо от спирането
и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.
В чл. 34 ЗАНН са изрично
регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност-
издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни
срокове за извършване на тези конкретни действия три месечен/ съответно
едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на НП. С издаването
на АУАН и НП обаче не се изчерпват
необходимите действия на държавата по
реализиране на административно наказателната отговорност на дееца- след
издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като
предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за това действие в ЗАНН не е
предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80,
ал.1, т.5 НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече
обикновена давност в размер на 3 години. В
случая не може да намери приложение
двугодишния срок по чл. 82 ЗАНН, доколкото приложението му би довело до
смешение между двата основни вида давност- преследвателна и изпълнителна. Както
бе посочено по горе преследвателната давност тече от извършване на нарушението
до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната
давност по чл. 82 ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с
който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест за да е приложим срока по чл.
82 ЗАНН наказателното постановление следва да е влезнало в сила. Предпоставка
за влизане в сила на НП е надлежното му
връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила на НП не тече изпълнителната
давност по чл. 82 ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК. Така изрично
Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС
С оглед гореизложеното следва да се
приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН за връчването на НП
следва да тече обикновена три годишна давност по чл. 80, ал.1, т.5 НК и
абсолютна погасителна давност в размер на 4,5 години на основание чл. 81, ал.3 НК. В
процесния случай НП е издадено на 08.04.2015г., за деяние осъществено на
03.02.2015г. .
Предвид разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК и чл.82
ал.3 от ЗАНН независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва и административното
наказание не се изпълнява, ако от момента на осъществяване на деянието е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в предходния член.
Преследвателна давност в конкретния случай, с приложението на разпоредбите на
НК, действали към момента на извършване на нарушението като
по-благоприятни, възлиза на три години.
Това налага извода, че административно наказателната отговорност е изтекла по
давност. Освен това е изтекла и абсолютната давност предвидена в чл. 81 ал.3 от НК, която се равнява в случаят на четири години и половина от извършване на
деянието.
Следва да се отбележи, че спазването на
предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното
развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по
този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в
закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне
едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при
осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на
несигурност в правния мир. Следователно неспазването на указаните срокове за
иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който
такова е било наложено.
В
съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.81ал.3 от НК, във
връзка с 80 ал.1 т.5 от НК в редакцията й, която е била сила към датата на
извършване на нарушението, всяко едно административно-наказателно преследване се погасява с изтичането на срок от 4,5 години
от извършване на нарушението, независимо от спирането и прекъсването на
давността и независимо от субекта на административно-наказателната отговорност.В този смисъл съдът намира, че в конкретния
случая, въпреки, че АУАН е съставен и съответно
НП е издадено в сроковете, визирани в
чл.34 от ЗАН, при извършено нарушение, за което изрично се сочи, че е
извършено на 03.02.2015г., е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване/- на 03.08.2019г./, което налага отмяната на НП и
прекратяването на административно-наказателното
производство
По посочените съображения следва да се
приеме, че административно наказателната отговорност на дееца е погасена по
давност и НП следва да се отмени.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № № 03 –004528/ 08.04.2015 гна Иван И.- Директор на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което на „Л.“ ЕООД за нарушение на чл.149 ал.2от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ е
наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на
2 000/ две хиляди/.
Решението
подлежи на обжалване пред
Административен съд –Варна в 14-дневен срок от уведомлението.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: