Решение по дело №463/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260038

                                                       гр. Пловдив, 09.11.2020 г.

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесетата година, в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА                 

                                                          ЧЛЕНОВЕ : ДЕНИЦА СТОЙНОВА                                                         

                                                                               ВЕЛИНА АНТОНОВА 

 

при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Албена Кузманова, след като разгледа докладваното от чл. съдията Рангелова в.н.о.х.д. № 463 по описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест на ОП-Пловдив, по жалби (основна и допълнителна) на частните обвинители и граждански ищци, депозирани чрез техния повереник адв. З.Т., и по жалби (бланкетна и аргументирана) на адв. М.Т., защитник на подс. И.Р., срещу присъдата № 49/29.06.2020 г. по н.о.х.д. № 1332/19 г. на ПОС, с която е осъден на петнадесет години лишаване от свобода за престъпление по чл. 115 НК, при „строг“ първоначален режим, определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС. Произнесен е оправдателен диспозитив по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6 НК. Приложена е разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 НК, като е извършено приспадане на времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража. Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства, и относно разноските, които са възложени за заплащане на подсъдимия. Предявените от гражданските ищци А. и К. Д. (родители на жертвата) искове за обезщетение на неимуществени вреди са частично уважени – за суми от по 180 000 лева, а в останалата им част до пълните заявени размери от по 200 000 лева за отхвърлени като недоказатели. Исковете за обезщетение на имуществени вреди (във връзка с погребението) са уважени за по 1000 лева, а в останалата им част до пълните предявени размери от по 3000 лева са отхвърлени като недоказани. Върху горните суми са присъдени и законните лихви от датата на увреждането – 28.11.2019 г. до окончателното изплащане.       

В протеста, който не е просрочен, и в допълнението към него се твърди явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Сочат се отегчаващи обстоятелства, които не са били взети предвид и такива, чийто потенциал бил подценен. Респ. се изразява виждане, че смекчаващата способност на чистото съдебно минало на подсъдимия е надценена. В тази връзка се обосновава виждане, че срокът на подходящото наказание лишаване от свобода трябва да е над средата на предвидения в закона и се настоява за изменение на присъдата в този смисъл.

В своевременно подадените жалби на частните обвинители и граждански ищци се мотивира становище за приложимост на по-тежко наказуемия състав на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК и се предлага присъдата да бъде изменена, като деянието бъде преквалифицирано. Алтернативно, ако се отхвърли споменатото искане, се претендира наказанието да бъде увеличено в санкционните предели, очертани в нормата на чл. 115 НК. Обосновава се и искане за увеличаване размерите на присъдените на гражданските ищци обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както и за връщане на едно от веществените доказателства на гр.ищца А.Д. (таблет „*“). Претендират се разноските, които тя е направила за отиване и връщане от гр.* в *, за да се яви на предварително обявената за разглеждане на делото дата 08.11.2019 г. 

В жалбите на защитата, които също са депозирани в срок, се възразява срещу осъдителните констатации на първата инстанция. Прави се кратък анализ на доказателствата и се извежда заключение за необоснованост на извода за участие на подсъдимия в умъртвяването на пострадалата. Аргументира се възгледът, че показанията на провелите беседа с подсъдимия полицейски служители не могат да бъдат част от доказателствената съвкупност, а последвалите официални негови обяснения и участие в следствен експеримент са неизползваеми, доколкото са били депозирани под натиск и не отговаряли на волята му. В тази връзка се изказва мнение, че обвинителната теза не разполага с годни положителни доказателства за авторството. Формулираната претенция е за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

При въззивните прения прокурорът обяви, че поддържа протеста и препрати към изложената в него аргументация. По отношение на жалбата на защитата изложи накратко конкретни контрааргументи.

Частното обвинение също не добави нещо ново към развитите в жалбите съображения. Потвърди искане за увеличаване на наказанието и завишаване размерите на гражданските искове.

В своята пледоария пред ПОС адв. Т. поддържа позицията на защитата, обоснована в жалбитеа. За първи път формулира и искане за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от първата инстанция поради съществено процесуално нарушение – нарушаване правото на защита на доверителя ѝ и нарушаване на нейните права по чл. 99 НПК с отказа на ПОС да отложи съдебното заседание от 28.11.2019 г. Критикува окръжния съд, че не е отчел уважителността на причината за нейното неявяване в това заседание – кратък срок за запознаване с делото и ангажираност с процесуално представителство по дела на друг съд. Подс. Р. се присъедини към изложената от защитника му аргументация и алтернативните искания за отмяна на присъдата.  

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, служебно и във връзка с изложените оплаквания, доводи и съображения на страните, прие, че протестът и жалбите не са основателни.

Настоящото въззивно производство е второ по ред и се развива за проверка на постановена също при повторно първоинстанционно разглеждане на делото присъда.

Въз основа на събраните по делото, по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, писмените доказателства, както и с оглед на експертните произнасяния (подробно изброени, включително с посочване на мястото, където се намират по делото), първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка: 

 Подсъдимият И.И.Р. е роден на *** *** *, обл. *. Той е българин, български гражданин. Не е осъждан. Работил е до задържането си. Има средно образование. Не е женен.

През 2014 г. подс. И.Р. и убитата М. Д. установили близки взаимоотношения и през 2015 г. заминали за *, където пребивавали при майката на Д. – свид. А. Д.. По време на престоя там М. Д. работела, а подсъдимият поемал краткотрайни трудови ангажименти. В чуждата държава той започнал да проявява безпричинна ревност към приятелката си.

Когато след около четири месеца двамата се прибрали в България, ремонтирали и заживели на втория етаж от къщата на бабата на подс. Р. – И.П., която обитавала първия етаж. Къщата се намирала в с.* на ул. *№ 14. Д. започнала работа на смени в дружеството „*“ в с. * като опаковчик, а подс. Р. успял да си намери работа като гумаджия в сервиза за гуми на дружеството „*“ в гр. *.

Двамата се сгодили през м. май 2015 година. Съвместното им съжителство било съпроводено понякога от караници поради битови проблеми и проявявана и от двамата ревност към партньора, но като цяло се обичали.

С времето подс. Р. изпитвал ревност и при минимални поводи, което довело до все по-честа конфликтност на взаимоотношенията им. Към края на 2016 г. той прочел коментар във „*“ под снимка на М. Д. от неин колега – св. С.З., че е красива. В тази връзка избухнали нови скандали между съжителите.

Същевременно той самият имал навик да прекарва вечерно време навън без приятелката си, което пък предизвиквало възражения от нейна страна.  На 28.12.2016 г. Р. бил на работа за времето от 08,00 до 18,45 часа, след което се прибрал в с. *. Решил да се събере с приятели и отишъл в заведението „*“ в селото, за което предупредил Д.. В компанията на свидетелите А.Ц. и Н.И. изпил около 400 грама червено вино и консумирал месо. Около 22,30 часа се прибрал, като по това време Д. вече била легнала, тъй като в полунощ започвала  нощната ѝ смяна. Подсъдимият се изкъпал и легнал до нея. Поискал, но не получил близост, защото Д. му била сърдита. Двамата се скарали и си нанасяли обиди един на друг. Д. станала, облякла се и сложила в найлонова торба дрехи, необходими ѝ за работата.

 Обичайно тя се придвижвала до *с колеги, които я взимали с автомобил от съседна улица около 23,40-23,45 часа. Според уговорката със св. П.той сигнализирал, че е пристигнал чрез кратко прозвъняване по телефона (без разговор). Чувайки позвъняването, Д. тръгнала да излиза от жилището, като подметнала на подсъдимия, че мисли да го изостави.

Под въздействието на тази закана и на зачестилите конфликти Р. взел спонтанно решение да убие Д.. Станал от леглото и облякъл долнище на анцунг, черно на цвят, със сиви кантове, черна блуза „Пума“ и черно яке от шушляк. Отишъл в кухненското помещение. Взел от едно от чекмеджетата нож с черна дръжка, с надпис „MORAKNIV made in Sweden stainless“. Извадил го от канията му (зЕ. на цвят) и последвал Д. на улицата. Успял да я догони на около 20 метра от къщата им, малко преди кръстовището между тяхната улица и съседната. Тя тъкмо пресичала, като била с гръб към него. С лявата си ръка подсъдимият я хванал за дясното рамо и я завъртял към себе си. Обръщайки я с лице, замахнал с ножа, който държал в дясната си ръка, и я пробол в долната част на лявата гърда. Пробождането било извършено отляво-надясно, отпред-назад и отдолу-нагоре, като режещият ръб на ножа проникнал в посока нагоре и надясно. Острието разкъсало дрехите, включително и якето на Д., и предизвикало  проникващо прободно-порезно нараняване в лявата половина на гръдния кош. След удара Р. издърпал ножа и хукнал към дома си, а Д. се свлякла на земята. Тъй като била срязана предната и задната повърхност на стената на белодробната артерия, настъпил излив на 1100 мл. кръв в лявата гръдна половина и остра анемия на вътрешните органи. След кратко време последвала смърт.

Подсъдимият заключил пътната врата, прибрал се бързо в къщата, където измил ножа в кухненската мивка и го прибрал обратно в зелената кания и в чекмеджето. След това се съблякъл и върнал в леглото.

Тъй като Д. не идвала, около 23,48 часа колегите ѝ свидетелите К.П., Г.П., И.Б. и Д.Д.тръгнали да я пресрещнат на улицата, където живеела. Автомобилът бил управляван от св. К. П.. Когато завили в посока къщата на Д., те възприели лежащо на улицата тяло с лице към земята и кръвта около него. Св. К.П.спрял автомобила и четиримата слезли. Видели, че тялото е на Д.. Завикали я по име, но тя не реагирала. Тогава св. Г.П.започнал да тропа по заключената пътна врата на двора на къщата ѝ и да вика подсъдимия по име. По същото време – в 23.49.04 часа св. Д.Д.се обадил на телефона за спешни повиквания „*“ и съобщил за лежащо на улицата лице. Тъй като никой не се излизал от къщата на Р., св. Д. също се включил в тропането по вратата. Първо излязла бабата на подсъдимия – И.П. от долния етаж, а след нея И.Р. се показал по бельо и чорапи от втория етаж. Изглеждал сънен. Св. Д. го уведомил, че М. лежи окървавена на земята, при което Р. изскочил на улицата и отишъл до трупа на приятелката си. Обърнал я и започнал да я вика по име. След това се върнал в къщата, откъдето взел две одеяла. С тях завил тялото на Д., като с второто одеяло покрил и главата ѝ.

Още не бил пристигнал спешният екип от *, когато Р. позвънил по телефона на брата на Д. – св. И. Д., но той спял и не чул позвъняването. Тогава телефонирал на нейния баща – св. К.  Д. и му казал, че някой е убил М.. Бащата веднага събудил св. И. Д. и двамата се отправили с автомобил първоначално към местоработата на Д. ***, тъй като помислили, че е там. От цеха св. И. Д. позвънил на Р., който му обяснил, че сестра му е намушкана и е цялата в кръв в село *. Бащата и брата незабавно се отправили към селото.

Там вече бил пристигнал екип на спешна помощ. Фелдшерът – св. М.Л., констатирал признаците на настъпилата смърт. След това разрязал дрехите на трупа и установил рана в областта на лявата гърда. Когато пристигнали и брата и бащата Д., фелдшерът поставил на св. И. Д. и на подсъдимия по една инжекция „Диазепам“.

След пристигането на разследващ полицай бил извършен оглед на местопроизшествието и подготвен снимков материал (вж. л. 6 и сл. от том 1 ДП). За времето от 02,30 часа до 3,40 часа били намерени и иззети вещи, подробно описани в съставения за това действие протокол – личните вещи на Д., намерени около трупа ѝ (чадъра ѝ, дамската ѝ чанта, найлоновата торба с дрехи, които била взела за работата си, както и червеникаво-кафяви зацапвания от предмети на МП). На 29.12.2016 г. били извършени още четири огледа на местопроизшествие – на ул. „*“ пред №15 (където било намерено тялото на Д.)***, където била намерена кутия от бира, на кръстовището на ул. „*“ и ул. „*“, както и на ул. „*“, където при № 14 се намирал метален кош, при които действия били иззети двете одеяла, с които Р. бил покрил тялото, и нож със счупена дръжка, намерен забит в бетонен стълб в близост до кръстовището.

При извършеното за времето от 04,30 - 05,00 часа претърсване и изземване в жилището на подс. Р. и Д. били намерени и иззети лаптоп *и зарядно устройство, таблет „*“, черен на цвят, с калъф и зарядно устройство, черна фланелка с дълъг ръкав и лого на „пума“, черно латексово яке с надпис „G-STARRAW“, черна плетена шапка, черен анцуг долнище със сини кантове и надпис „SH“ и кош, пълен с дрехи.

Всички споменати процесуално-следствени действия получили съдебна санкция.

След дадено предварително разрешение от съдия било извършено (на 29.12.2016г., за времето от 16,50 до 18,35 часа) претърсване на къщата на ул. „*“ №14 и били иззети нож с черна дръжка от маса в лятната кухня-навес, нож с черна на цвят дръжка с надпис „MORAKNIV made in Sweden stainless“, поставен в кания, цвят „маслина“ – от чекмедже в кухнята на втория етаж; червено-кафяви наслоявания от основата на сифон на градена мивка, взети със стерилен дунапренен апликатор.

С протоколи за доброволно предаване били предадени ползваните от Д. и Р. мобилен телефон * с ИМЕЙ № *и мобилен телефон * и ИМЕЙ № * с карта „*“.

През деня на 29.12.2016 г. подсъдимият разговарял в РПУ-*със св. Н. И. – психолог към Института по *. В спокойна и необвинителна обстановка, която свидетелят се постарал да създаде и поддържа, признал, че в полунощ е намушкал приятелката си на улицата с кухненски нож, след спречкване между двамата. Впоследствие говорил и със свидетелите А. и Л. – служители на *, като в началото на разговора присъствал и св. И.. Пред свидетелите А. и Л. подсъдимият разказал, че се скарали с Д. същата вечер и тя го заплашила, че ще го напусне. Потвърдил, че след това на улицата я намушкал с нож, който взел от кухненското помещение. Вечерта Р. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 115 от НК и бил задържан с постановление на О.п.П. по реда на чл. 64, ал. 2 НПК. Последвал негов официален разпит, при който в присъствието на защитник изложил подробни самопризнания за убийството. На следващия ден - 30.12.2016 г. бил проведен следствен експеримент с участието на Р.. Той нагледно показал какво се е случило между него и умъртвената в инкриминираната нощ.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство тройна съдебно-медицинска експертиза на труп №306/2016г. (вж. том 1, л. 3 и сл. от ДП), при изследване на тялото на М. Д. били установени: проникващо прободно-порезно нараняване в лявата половина на гръдния кош и засегнати по хода на раневия му канал кожа и подкожие и четвърто ребро,  срязване на горния лоб на ляв бял дроб, прободно-порезна рана по предно-страничната и задно-страничната част на перикарда, срязване на белодробна артерия, прорязване на тялото на пети гръден прешлен на залавното място на реброто; 1100 мл кръв в гръдна кухина вляво; анемия на вътрешните органи; аспирация на кръв в белите дробове, разкъсно-контузна рана на червената ивица на долна устна; ракъсно-контузна рана по лигавицата на долна устна; три кръвонасядания по брадата; кръвонасядане в дясна челна област; кръвонасядане в дясна ябълчна област; охлузване по лява колянна става; стари кръвонасядания по двата долни крайника.

Според вещите лица смъртта се дължи на остра кръвозагуба в резултат на прободно-порезното нараняване в лявата гръдна половина, което по хода си е довело до срязване на предна и задна повърхност на стената на белодробната артерия с последващ излив на 1100 мл кръв в лявата гръдна половина и остра анемия на вътрешните органи с неизбежен смъртен изход. Обосновано е, че смъртта е настъпила бързо. Заключено е, че уврежданията по гръдния кош са причинени от действието на предмет с един остър връх. С оглед характера на кожната рана и дължината на раневия канал е оформен извод, че най-вероятно действалото режещо острие е с широчина около 21 мм. и дължина в границите на 14-17 см. Съобразно характера на кожната рана е прието, че острието на ножа е с един режещ ръб, като посоката на проникване в тялото е с режещия ръб нагоре и надясно, а с гърба – надолу и наляво. След нанасяне на удара е имало раздвижване на ножа в тялото на пострадалата, което е довело до допълнителен разрез на долния ръб на кожната рана. Посоката на раневия канал е била отляво-надясно, отпред-назад и отдолу-нагоре.

Травматичните увреждания в областта на лицето са причинени по най-общ механизъм – удар с или върху твърд тъп предмет. Според вещите лица нараняването на устата, а също на лицето и челото (странично - отдясно), е могло да бъдат получени както от директни удари с твърд, тъп предмет в тези области, така и при падане върху твърдата настилка след изпадане в безпомощно състояние заради прободно-порезното нараняване. Охлузването на кожата на лявото коляно, което е с повърхностен характер, е в резултат от падане в/у настилката.

Останалите травматични увреждания по краката са причинени от удар и/или притискане с или върху твърд, тъп предмет. Те са с давност не по-малко от 4-7 дни и може да се дължат и на битови травми при удари и/или притискане в предмети от интериора. Големината, формата, локализацията и взаимното им разположение не дават основание да се предполага получаването им в резултат на целенасочени удари с твърд, тъп предмет.

Преценено е, че състоянието на трупа отговаря на смърт от първо денонощие.

В хода на досъдебното производство била извършена ДНК експертиза под № 16/ДНК-639 (вж. том 2, л. 44 и сл.), която е изследвала материал от няколко иззети обекта. Било установено, че биологичният материал по острието на иззетия нож в канията  произхожда от И.Р., а биологичният материал по каишката на канията представлява смес от клетъчен материал от две лица, като алелите свидетелстват за съвпадение с ДНК-профила и на М. Д., и на И.Р.. Изследваният материал по вътрешната повърхност на канията произхожда от М. Д..

Изследваният материал от външната повърхност на пръстите на иззетата ръкавица, представляваща обект № 4 (иззета от трупа на М. Д.) произхожда от нея. Изследваният биологичен материал от ноктите на дясна и лява ръка (обекти №5 и №6) на И.И.Р. произхождат от самия него, като не е установен биологичен материал от друго лице. При изследване на обтривките от остриетата на другите два иззети ножа (обект № 2 -  нож без чирени, иззет при извършен оглед от 29.12.2012г. на кръстовището на ул. „*“ и ул. „*“, и обект № 3 – нож с черни чирени, иззет от навес – лятна кухня на жилището на подсъдимия и починалата и на отривката от мивка (обект №7) не е могло да се определи ДНК профил.

            Изготвената в хода на дознанието съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 275/2017 година (вж. том 2, л. 53 и сл.) е приела, че кръвната група по системата АВ0 на течната кръв, иззета при аутопсията на М. Д. (обект № 20), е А/β/. Два милилитра от течната кръв на Д. са били изсушени върху стерилна марля, о*овани в хартиен плик и приложени към експертизата.

По обекти с  номера № 1 (вълнено одеало с преобладаващ оранжев цвят и черни орнаменти), №2 (вълнено одеало с преобладаващ кафяв цвят и тъмно-кафяви орнаменти), № 8 (син шушляков елек), № 9 (светлокафяв суитшърт),  № 13 (бял сутиен с червено-кафеви зацапвания), № 14 (син дънков панталон), № 16 (черно боди от трикотажен плат), № 17 (кафяво кожено яке) и № 18 (марлен тампон с червено-кафяво зацапване, иззет след обтривка на петно със същия цвят по време на оглед на МП от 29.12.2019 г., има кръв; а по обекти с номера № 3(черна трикотажна блуза с къс ръкав с надпис „Advisory“), №4 (черна трикотажна блуза с дълъг ръкав с емблема на „Пума“), №5 (черно яке с надпис„G-STARRAW“), №6 (черно анцунгово долнище със сиви и сини кантове), № 7  (черна плетена шапка с емблема на „Пума“), №10 (дамски бикини с розови орнаменти), №11(черни къси чорапи с бели точки и сърца) и №12 (черен ластик за коса) няма кръв. Според експерта кръвта по обекти с номера № 1, 2, 8, 9, 13, 14, 16, 17 и 18 е човешка, в която се установяват „А“ аглутиногени и бета /β/ аглутинини. Човешката кръв по тези обекти е с кръвна група А/β/ и може да произхожда от М. Д., която е с кръвна група А/β/, както и от всяко друго лице със същата кръвна група.

Първоинстанционният съд е назначил съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства (вж. том 1, л. 414 и сл. от съдебното дело). Според заключението кръвната група на сухата кръв от М. К. Д. съдържа „А“ аглутиногени и бета /β/ аглутинини, а кръвната ѝ принадлежност е Аβ. Не е установена кръв по двата ножа, представляващи обекти с номера 2 и 3, а също по ботушите от трупа на Д..

Подсъдимият е бил освидетелстван по повод назначена и изготвена по досъдебното производство комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза (вж. том 2, л. 65 и сл. от ДП). Според експертното заключение И.Р. не страда от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в Център за *. По време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките си. В обсъждания период не е бил в състояние на физиологичен афект. Може да участва в етапите на наказателния процес. В състояние е да дава достоверни показания.

Приобщените като веществени доказателства по делото два броя мобилни апарати са били обект на изследване от техническа експертиза (вж. том 2, л. 81 и сл. от ДП). Според заключението ѝ и на двата апарата са били инсталирани приложения и програма за комуникация  през * – *. В приложенията били открити множество разговори с различни лица, като списък на същите е неразделна част от заключението, а така също и списък на проведените разговори. Извършено е и текстово представяне на разговорите на абонатите.

В мобилния апарат на телефон „*“ с Имей  *, активиран със СИМ карта на *,  била открита програма за комуникация *, данните в която не е възможно да бъдат изследвани. В телефон „*“ с Имей № *, активиран със Сим Карта на „*“, била открита програма за комуникация „*“. В нея били открити множество разговори. Вещото лице е представило и списък с кратки съобщения на телефоните.

Окръжният съд е назначил допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза, която е достигнала до идентични изводи  относно характеристиките на предмета, с който е било причинено увреждането по Д. в областта на гръдния кош. Допълнително е изложена обосновка на становището, че кожните рани на прободно-порезното нараняване могат да бъдат с около 10-15 % по-къси от ширината на острието заради еластичността на кожата.

Обобщено е, че описаното проникващо прободно-порезно нараняване в лявата половина на гръдния кош (с входна рана с дължина 2.1 см. и раневи канал с дължина 16 см.) е напълно възможно да бъде причинено чрез представените за изследване нож с надпис  „*“ и нож с частично счупена дръжка, а е невъзможно да е причинено чрез нож № 3 (иззет от навес-лятна кухня на адреса). Посочено е, че ширината на острието на ножа № 3 е твърде голяма, за да причини прободно-порезно нараняване с дължина 2,1 см., с каквито размери са и срезовете по дрехите. 

Според заключението на друга назначена от окръжния съд – комплексна съдебно-медицинска с участието на съдебен медик и психиатър, в нощта на 28 срещу 29 декември 2016 година на И.Р. е било приложено лечение с 1 доза /ампула/ Диазепам. На база данните за консумирания алкохол и храна и с оглед други значими за експертното изследване обстоятелства вещите лица са приели, че след 03,00-04,00 часа на 29.12.2016 г. изследваният не е бил повлиян от алкохол, от медикамента „Диазепам“ и от съчетанието им. Бил е адекватен на събитията и е имал възможността да възприема правилно действията на околните и себе си и да ги ръководи.

Съдът от първата инстанция е обявил, че кредитира приетите по делото експертни заключения (с известни бележки по отношение на СППЕ от досъдебното производство), доколкото са изготвени обективно и пълно, а също с необходимите професионални познания и компетентност в съответната научна област.

Окръжният съд е изброил доказателствата и доказателствените средства, върху които е базирал изводите си: депозираните в с.з. показания на свидетелите А. Д., К.Д. (а относно изречените от подсъдимия фрази по телефона – досъдебните показания на св. К.Д., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал.1, т. 1 НПК); на свидетелите И.Д., Н. И., С.З., Н.Г., Д.А., Б.С. (а относно отношенията между годениците и споделеното от Д. за коледния банкет – показанията на последната от досъдебното производство, прочетени в тази част на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, и показанията ѝ при предходното разглеждане на делото пред ПОС, четени на основание чл. 281, ал.1, т.1 от НПК); на св. И.Б.(и показанията му от досъдебното производство, четени на основание чл. 281, ал. 5 вр. с ал.1, т. 1 и т. 2 НПК); на св. М.Л. (и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 1 НПК); на свидетелите Ц.С., Б.Б., Н.И., А.Ц., К.П.; показанията на св. Д.Д.от досъдебното производство и от с.з. при предходното разглеждане на делото, прочетени на съответните процесуални основания; на св. Г.П., дадени при предходното разглеждане на делото, надлежно прочетени и включени в доказателствения материал; показанията на свидетелите И., Л. и А.; обясненията на подсъдимия, депозирани на досъдебното производство и при миналото разглеждане на делото, прочетени на основание, съответно чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 НПК и чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК поради отказа му да даде обяснения пред проверяваната инстанция; на писмените доказателства: протоколи за оглед на местопроизшествие от 29.12.2016 година и приложените към тях фотоалбуми /л. 6-7; л.22-23; л. 27-29, л. 30-31, л. 37-38 от том 1 ДП/, протоколи за претърсване и изземване от 29.12.2016 година /л.42-43 и л. 55-57 от том 1 ДП/, протоколи за доброволно предаване /л. 67, 68/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 71/, протокол за следствен експеримент /л. 75-77/, справка съдимост /л.99/, характеристична справка /л.101/, удостоверение за наследници /л.126/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. 177/; карта  рег.№ 1622310 на * /л.35/, писмо рег.№ *на Дирекция НС * – Районен център *-*/л. 148/, медицинска документация от УМБАЛ „*“ ЕАД, касаеща И.И.Р. /л. 7-39/, приемо-предавателен протокол /л. 58/; писмо от *  с изх. № 05-129-1/06.12.2019г., ведно с приложени оригинали на 2 бр. фишове за оказана спешна медицинска помощ, информация от центъра и заверено копие от регистрационния журнал от нощното дежурство /л. 289-299 от съдебното дело/, заверено копие от медицински картон от Ареста */л.319 от съдебното дело/, писмо рег.№ */л.321 от съдебното дело/, разпечатаните на хартиен носител електронни картони от НС * /л.556-560 от съдебното дело/, а така и копие от справка * ЕАД рег.№ *, копие от свидетелство за правоспособност и диплома за средно образование, издадени на името на И.Р. /л. 127, 189-190 от НОХД № 960/2017г./, както и на заключенията на цитираните по-горе експертизи.

Вижда се, че ПОС е ползвал досъдебните обяснения на Р., обективирани в приложения на л. 106-108 от първия досъдебен том протокол за разпит и резултатите от проведения следствен експеримент, а за проверка на достоверността им се е обърнал към показанията на свидетеля И., който възпроизвежда казаното му от подсъдимия в неофициален разговор непосредствено след престъплението.

Въззивният съд споделя приложения подход.

Обясненията на подсъдимия от 29.12.16 г. са били приобщени по споменатия по-горе процесуален ред след негово изявление, че не желае да говори пред проверяваната инстанция, а поддържа своите твърдения по н.о.х.д. № 960/2017 г. (които също са били прочетени на основание разпоредба от НПК). ПОС е обърнал внимание, че Р. е изложил обяснения непосредствено след повдигане на обвинението и разясняване на правата му от страна на компетентния орган, необезпокоявано и в присъствието на защитник, като не се констатира нарушаване на което и да е от правилата за законосъобразно провеждане на разпит. При провеждане на следствения експеримент също така са спазени всички процесуални изисквания.

Защитата е поддържала възражението, че разискваните обяснения и следствен експеримент са неизползваеми заради предхождащ ги физически и психически натиск от страна на служители на *: часове наред подсъдимият бил фактически задържан в условията на районното управление на МВР в гр. *; през това време са проведени преднамерени „разговори“ със свидетелите И., Л. и А., които са го манипулирали да даде самоуличаващи обяснения и да участва в самоуличаващ следствен експеримент и накрая той е признал за неизвършено убийство, за да се освободи от упражняваната му принуда.

ПОС е бил прав да счете разискваното възражение за неоснователно. На първо място е отбелязал, че Р. не е бил официално задържан и в тази връзка  не е бил с белезници, нито е било ограничено по друг начин неговото право на свободно придвижване. До включването на полицаите Л. и А. не е бил подложен и на „фактическо“ задържане, доколкото свидетелите С., Д. и Ц. съобщават, че той и близките и приятелите на Д. са се движили и общували свободно помежду си в районното управление, в какъвто смисъл са и собствените му обяснения. По-нататък правилно е съобразил и твърдението на св. А. Д., че в ранните часове на 29.12.2016 г., преди отпътуването ѝ към България, е провела от *разговор с Р., който лично вдигнал телефона. Взети са предвид и показанията на св. К. Д., който сочи, че няколко пъти в сградата на районното управление срещал Р., а също показанията на собствения му приятел - св. А.Ц., че около 06,00 часа на 29.12.2016 г. подсъдимият му се обадил по телефона и му споделил случилото се. Акцентирал е на казаното от св. Ц., че по-късно се е срещнал и лично с Р., пред сградата на *. Спрял се е и на показанията на св. И., който е обяснил, че за целите на проведеното от него преди разговора с Р. полиграфическо изследване се е стремял да поддържа необвинителна комуникация, тонът да бъде добронамерен и въобще събеседникът му да се чувства комфортно. В тази връзка последният не бил ограничаван да излиза и влиза в стаята. Свидетелят е разяснил, че създаването на спокойна обстановка е много важно, защото в противен случай резултатът от изследването би бил компрометиран (а това би било крайно нежелателно, защото разследването би тръгнало в погрешна посока).

Данни за упражнено физическо насилие спрямо Р. не се съдържат включително в изисканата от ПОС медицинска документация от * арест, където той е бил приведен на 30.12.2016 г. Видно от изпратеното копие от картон от медицинския преглед (приложен на л. 319 от съдебното дело), не е имал здравословни оплаквания при постъпването си. В този смисъл е записката: „отрича срещу него да е употребена физическа сила“. Въпреки това му е бил извършен щателен преглед, при който е констатирано кръвонасядане в областта на лявата мишница. Увреждането в посочената анатомична област е било обяснено от самия Р. – приятелката му го била стиснала преди няколко дни.

Коректна е и преценката за липса на психически натиск с цел депозиране на самоуличаващи обяснения и онагледяването им в последвалия следствен експеримент. За да изведе тази констатация, ПОС се е позовал на показанията на очевидците И., А. и Л., които настояват, че нито са възприели неправомерно въздействие върху Р., нито са съдействали за упражняване на подобен натиск. Вярно е, че тримата са заинтересовани по този въпрос, доколкото положителният отговор би ги уличил в неправомерно деяние, но доказателства за противното на казаното от тях не се съдържат между кориците на делото.

Правилно е посочено обстоятелството, че самият Р. не твърди св. И. да го е натискал да съобщи, че е умъртвил Д.. Напротив, в поддържаните от него обяснения от предходното първоинстанционно съдебно следствие казва, че г-н И. просто го е попитал дали иска да се подложи на детектора на лъжата, на което той веднага и без да бъде убеждаван е откликнал, после между отделните етапи на процедурата излизал да пие кафе с приятелите си пред управлението, а след приключването на изследването двамата с И. повели разговор за това дали е нормално да убиеш жена си под афект и има ли разлика в общественото отношение към този акт в България и в чужбина.

Според него полицаите започнали да го бият после. Излиза, че приложеното насилие не било насочено към изтръгване на признание относно умъртвяването на Д., доколкото той вече бил изложил такова (пред св. И.). По думите на подсъдимия в един момент насилниците се оттеглили, пристигнала полицайката св. Л. и започнала да диктува текст, който бил собственоръчно оформен от него като „писмени обяснения“. Тя не го била малтретирала, а само го убеждавала, че ако признае за убийството, „в съда ще вземем 6/7 години“. Възражението му „…ами в затвора, там какво става?!“ не провокирало насилие или заплахи, което бездруго означава, че е бил свободен да откаже да пише и да говори. Въпреки това той не само че не отказал да пише, а и нарисувал ножа, с който бил извършил пробождането (вж. л. 159 от том 2 ДП). Р. не твърди неправомерно въздействие и в присъствието на дошлия впоследствие разследващ полицай. Напротив, казва, че тогава пристигнала и адвокатката му, с която не е бил лишен от възможност за комуникация, а дори взел от нея цигари. След като е била благоразположена към него, значи е можел да ѝ се оплаче, че в протокола за разпит е фиксирано лъжливо признание за участие в убийството на Д.. Той обаче не изложил подобно оплакване и подписал протокола без възражения. Не се потвърждава и твърдението му, че протоколът представлявал препис на прежде дадените (под диктовката на св. Л.) писмени обяснения, доколкото не се констатира дори едно изречение, което да съвпада изцяло (срв. л. 155 и сл. от том 2 ДП и л. 106 и сл. от том 1 ДП). Половин денонощие по-късно (в 13 часа на 30.12.16 г.) и без междувременно да общува с някого, Р. * дал обяснения в присъствието на защитник, като е казал, че няма какво да допълни към своите предходни самопризнания, които поддържа. Час след това пък приел да участва в споменатия следствен експеримент. Той не казва, че това следствено действие е било съпътствано от физически или психически натиск. Споменава единствено за давани му нареждания: „чети“, „кажи“, „така ще направиш“, „така е добре“, „ето така“ и др. подобни, без да поясни поради каква причина се е съгласил да ги изпълни и така да се самоуличи в неизвършено убийство.

Освен това при експеримента е възстановил събитие, за което официалните лица не са имали информация, която да използват, за да го накарат да го имитира – става дума за завиването на манекена презглава, за какъвто акт не е разказал нито в обясненията си от 29.12.2016 г., нито при разговора си със св. И..    

ПОС се е постарал да събере и специални знания за  състоянието на подсъдимия при коментирания разпит от 29.12.2016 г. Назначената в тази връзка комплексна СМЕ в състав съдебен медик (д-р С.) и психиатър (д-р Г.) е изследвала въздействието на поставената на местопроизшествието доза Диазепам[1]). Вещите лица са приели, че данните по делото не дават основание за констатация за съчетаване действието на споменатия медикамент с други медикаменти и са заключили, че за времето след 03,00/04,00 часа на 29.12.2016 г. Р. не е бил под въздействието на лекарствени продукти или на алкохол. Категорично е бил е адекватен на събитията и е имал възможност да възприема правилно действията на околните и своите собствени, както и да ги ръководи. В съдебно заседание вещите лица са защитили успешно своето становище, като са уточнили, че базират изводите си на количество алкохол и времето на приема му от страна на Р. (2-3 чаши червено вино повече от час преди полунощ на 28-ми срещу 29-ти декември), съобщени от очевидци. Видно от обстоятелствената част на експертизата, те са съобразили и описаното от психолога от МВР св. И. състояние на подсъдимия. На базата на своето професионално наблюдение св. И. е сигурен, че психическото състояние на подсъдимия е било напълно адекватно на съдържанието на поставяните въпроси и разисквани теми. Той е пояснил, че евентуален прием на алкохол и/или медикаменти не би се отразил на достоверността на резултатите на полиграфското изследване и на правдоподобността на последващите изявления на изследваното лице, тъй като не би елиминирал физиологичните реакции (а само би намалил техния интензитет). 

Съдът от първата инстанция с основание е кредитирал разискваната експертиза като изготвена компетентно и добросъвестно. Правилно е отхвърлено възражението на защитата, че вещите лица не са взели предвид всички относими гласни доказателства. Действително поемните лица Р. и Х. са описали действията на подсъдимия като забавени, но техните възприятия са от следствения експеримент, проведен повече от 24 часа след приема на алкохол и „Диазепам“. Следва да се спомене и това, че вещите лица изрично са пояснили, че действието на лекарството „Диазепам“ е насочено към намаляване тревожността и напрежението, т.е. не лишава приелия го от възможността да разбира случващото се и да ръководи постъпките си. А действието на алкохола е било към края си, когато е поставена дозата „Диазепам“, така че около полунощ на 29.12.2016 г. алкохолът в кръвта на подсъдимия е бил в „изключително малки количества“ (вж. л. 563 гръб от първоинст. дело).

Само с един от аргументите на адв. Т. ПАС се съгласява – показанията на свидетелите Л. и А. действително нямат способност да подкрепят обвинителната теза. Те двамата и св. И. не са били в друго процесуално качество, следователно свидетелстване от тяхна страна не е било забранено (арг. от чл. 118, ал.2 от НПК). Правилно в тази връзка са цитирани решения на ВКС на РБ, в които е фиксирано принципното положение, че служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност, така че могат да свидетелстват /Решение № 198/18.06.2013г. по н.д.№ 248/2013г., 1 н.о., Решение 69/28.04.2014г. по к.д. № 1392/2013г., 1 н.о. - 5 членен състав/. Споделим е и изводът, че служебната принадлежност на свидетелите не изключва априорно липсата на заинтересованост от изхода на делото, но само по себе си длъжностното качество не е достатъчно да се приеме, че твърденията им са насочени към обслужване на действията на разследването (и като такива да се интерпретират като заинтересовани).

В конкретния случай служебната принадлежност на св. И. не му е предоставила предварителна информация за участие на Р. в деянието, за да се налага да го манипулира или поне подтиква да се самоуличи. Той самият не е знаел какво се е случило, а сведение за случилото се е получил за първи път именно от доброволно говорилия с него Р..

Когато обаче подсъдимият започнал да разказва случката и на полицаите Л. и А., ситуацията се била променила – вече били получени сведения за изложено от него признание за причиняването на инкриминираната прободна рана със семейния нож. Така че е основателно мнението на адв. Т., че доверителят ѝ е бил в уязвимото положение на заподозрян (ако и да не е бил задържан), а не е разполагал с процесуална защита при провеждане на беседа в полицейско управление, наподобяваща снемане на обяснения.

Грешката на ПОС, който е използвал разискваните твърдения на полицаите Л. и А., не се отразява на обосноваността на крайните му изводи, доколкото  те се явяват в достатъчна степен подплатени от други доказателствени източници.

 

*

Въззивният съд счита, че приетата от окръжния съд фактическа обстановка е изведена след доказателствен анализ, който е добросъвестен и професионално изпълнен, като не се наблюдава игнориране на годни доказателства, нито изопачаване на тяхното съдържание. Коментираното по-горе неправилно ползване на обвинителни „доказателства“ беше отстранено при въззивната проверка.

1. Като безспорни се очертават констатациите относно съжителството на умъртвената и подсъдимия и плановете им за бъдещето, относно честите им конфликти и техния обичаен повод (ревност), относно съдържанието на телефонните им контакти, относно мястото и времето на настъпването на смъртта – около полунощ на улицата в близост до съвместно обитаваното от тях жилище в пловдивското село *, относно пристигането и действията на медицинското лице, което е констатирало смъртта, относно лицата, които първи са открили падналото тяло на Д. и са сигнализирали за случилото се чрез позвъняване на телефон *, относно времето, когато Р. е излязъл от къщата (повикан от тях), относно облеклото му в този момент (само бельо) и относно поредицата действия, които е предприел, след като видял безжизненото тяло на своята съжителка, относно телефонните разговори, които е водил онази нощ.

Окръжният съд правилно е извел тези обстоятелства от показанията на колегите на Д. – П., Д., Б. и на фелдшера св. Л., комуникиращи с констатациите в изготвените протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, медицинска документация и справки от НС *, а също с експертизите. Съдът от първата инстанция е бил прав да се довери на предходните показания на колегите на Д., които три години след събитията не са успели да възстановят подробностите. Приемайки, че подобно избледняване на спомени за детайлите е логично и очаквано, ПОС с основание е кредитирал показанията на свидетелите Д. и Б. от досъдебното производство и показанията на св. Г.П., дадени при миналото първоинстанционно разглеждане на делото, по обстоятелствата кой от тях първи е затропал на вратата на подсъдимия, кое лице първо се е показало от къщата и кой първи е звънял на тел. *. Разискваните твърденията на Д., Б. и Г.П.са еднопосочни относно това, че първи Г.П.отишъл да тропа на вратата, вследствие на което най-напред се показала бабата на Р., а след нея и самият той, а междувременно св. Д. е позвънил на телефона *. Следва да се каже също, че разпечатката от НС * установява позвъняване точно от ползвания от св. Д. телефонен номер.

2. Пред първата инстанция се е развил спор за авторството на деянието.

Този спор правилно е решен в полза на обвинителната теза, респ. правилно не е сподЕ. тезата на защитата, че подсъдимият няма причастност към умъртвяването на Д..

2.1 ПОС е започнал анализа с обща преценка на досъдебните обяснения на Р., като е отбелязал противоречието им с неговите обяснения, депозирани при предходното разглеждане на делото (от друг състав на ПОС): в своите обяснения от предсъдебната фаза (давани на 29.12.16 г. и на 30.12.16 г.) той признава, а в споменатите първи свои съдебни обяснения отрича да е пробол тялото на съжителката си с нож.

След това е окачествил фактологичните му обяснения от 29.12.16 г. като последователни и информативни дори относно детайлите. Видно от съдържанието на протокола за разпит на л. 107-108 от том 1, дадената им характеристика е вярна. Може да се допълни, че казаното от Р. при въпросния разпит звучи искрено, доколкото съдържа автентично разкаяние, което не се съвместява с идеята за обяснения под давление или принуда. Що се отнася до обясненията от 30.12.2016 г., те не съдържат факти, но са използваеми в доказателствения процес, защото препращат към обясненията от предходния ден. 

2.2. На следващо място съдът от първата инстанция е извършил проверка относно достоверността на разискваните обяснения от 29.12.16 г.

2.2.1 Посочен е идеалният синхрон с показанията на инспектора от Института по * св. И.. Този свидетел е изнесъл възприето от него (в рамките на проведен с Р. разговор през деня на 29.12.16г.) признание за авторството на прободната рана в гърдата на Д..

Първият съд е бил прав да използва показанията на св. И. за проверка на казаното от Р. относно инкриминираното събитие. Касае се за допустим процесуален подход, доколкото посредством въпросните показания първичните доказателства (обясненията на Р.) не са били подменени, а изследвани. Виждането на защитата, че беседите с полицейски служители не могат да се използват по никакъв начин, е едностранчиво. В случая изложените през деня на 29.12.2016г. и възприети от св. И. спонтанни самопризнания от страна на Р.; депозираните от него вечерта на същата дата самопризнания при официален разпит; препращането към тях при втори официален разпит, проведен по обяд на другия ден, и онагледяването на изложените самопризнания при проведен веднага след втория разпит следствен експеримент следват непрекъсваема логическа линия. Без всякакво съмнение тези комуникиращи си последователни изявления на подсъдимия взаимно обуславят своята правдоподобност. И демонстрират несъстоятелността на тезата, че официалните обяснения от 29.12.2019г. и тяхното потвърждаване във втори досъдебен разпит били лъжливи (доколкото били принудени). Тази идея е лишена от логика при положение че часове по-рано Р. е изложил идентични твърдения в непринуден разговор със св. И., а часове по-късно ги е онагледил в процедура по също така непринуден следствен експеримент.

2.2.2 Първоинстанционният съд се е спрял обстойно на извършената на 30.12.2016 г. от Р. поредица действия в процедура по следствен експеримент.

Бил е прав да приеме, че събраните вследствие разисквания експеримент данни утвърждават непосредствено предхождащите го самопризнания на подсъдимия – той е посочил недвусмислено и конкретно как е завъртял към себе си, а сетне и съборил своята съжителка с един удар с нож в областта на гърдите, а после се оттеглил, прибрал използваното оръжие и заличил следите. Правилно е отговорено на възражението на защитата, че видеозаписът от диска не е информативен заради петте прекъсвания – съдът действително е констатирал въпросните прекъсвания, но заедно с това е установил, че няма разминаване между записа и отразените и в протокола, и на фотосите,  подредени във фотоалбум, етапи и съдържание на експеримента.

Не е пропуснат и фактът, че разпитаните по делото поемни лица – свидетелите Г.Р. и Х. – не са могли да си спомнят значителни подробности от следствения експеримент, на който са присъствали. Първият съд е обърнал внимание, че те са разпознали своите подписи под протокола и са потвърдили, че показаните им фотоси (от фотоалбума) са от същото това действие. Отрекли са да са станали свидетели на приложено по отношение на Р. насилие. В последна сметка, техните показания, макар и не особено информативни за детайлите, не са внесли съмнение в обективността на фиксираните в протокола обстоятелства. На свой ред записките в протокола са в синхрон с отразените на видеозаписа действия на подсъдимия Р., тяхната последователност и точните му изявления, като не се наблюдават прояви на принуда, подстрекаване или поне насочване, предприети от някое полицейско или странично лице. В този смисъл са думите на св. Г. Р.: „Помня, че И. говореше и показваше някакви работи на етажа.“ (вж. л. 369 от съд. дело).

Защитата възразява, че е налице разминаване между покάзания при следствения експеримент начин, по който Р. е държал ножа (с режещия ръб надолу – вж. фотоси от 20 до 23 на л. 88 от том 1 ДП), и становището на вещите лица от СМЕ на труп от досъдебното производство, че ударът е нанесен отдолу-нагоре, като режещият ръб е бил нагоре. Споделя се даденият от първоинстанционния съд отговор, който е в смисъл, че не би било реално да се очаква прецизност по отношение на всички детайли на дадено действие. Още повече, че случилото се не е било предварително и хладнокръвно обмисляно от подсъдимия, напротив – той е действал спонтанно и под напора на моментна емоция. Разбира се, че е прекалено да се търси подробен спомен относно точната насоченост на поразяващото средство, особено при непланиран акт. Показателно в тази връзка е собственото изявление на подсъдимия – „ножът неочаквано за мен потъна доста дълбоко в нея“ (вж. л. 108 от първия досъдебен том).

ПОС правилно е характеризирал изявленията на подсъдимия, обективирани в протокола за проведения следствен експеримент, като детайлни и нагледни самопризнания. Постарал се е да намери и практика на върховната инстанция по наказателни дела, която е в смисъл, че обвиняемият може да дава обяснения не само при разпит, но и като участник във всяко друго процесуално действие, в това число и следствен експеримент /Решение № 69/28.04.2014г. по к.д. 1392/2013г. на ВКС, 1 н.о.- 5 членен състав/.

Един от съществените маркери за достоверност на тези самопризнания е експертната подкрепа на демонстрираното от Р. положение на тялото му спрямо това на умъртвената при нанасяне на удара с нож (вж. заключението на СМЕ и аргументацията на авторите ѝ в съдебната зала, цитирани по-горе).

2.2.3 Налице са и редица косвени факти, подкрепящи извода относно авторството. Един от тях са експертните констатации относно веществените доказателства.

Ножът с надпис „MORAKNIV“ е иззет след дадено разрешение от съдия от съответния първоинстанционен съд, т.е. не е бил иззет при извършеното първоначално действие по претърсване и изземване в имота, тъй като към онзи момент разследващите все още са нямали информация относно вероятното оръжие. Сред иззетите вещи при същото действие е и нож, намерен в лятна пристройка. В изпълнение на задължението за събиране на всички доказателства, които могат да имат значение за правилното изясняване на делото, е иззет и трети нож (със счупена част от дръжката) от бетонния стълб в близост до местопроизшествието, където е бил забит. 

В изготвената на досъдебното производство СМЕ на труп вещите лица са направили предположение за характеристиките на оръжието, с което е причинено увреждането – приели са, че режещото му острие трябва да е с широчина около 21 мм. и дължина в границите 14-17 см. Проверяваната инстанция е била права да назначи допълнителна съдебно-медицинска експертиза със задача да бъде установено с кой от иззетите ножове е възможно да е било причинено прободното нараняване. Предвид размерите на ножовете вещите лица са приели, че е възможно фаталното за живота на Д. нараняване да е било причинено както с ножа, иззет при извършеното претърсване от дома на Р. (поставен в кания с маслено-зелен цвят), така и с иззетия от бетонния стълб. При предявяване (в съдебната зала) на посочените ножове вещите лица са отбелязали изкривяването на ножа със счупена дръжка, като са съобщили, че независимо от това същият е достатъчно заточен и е могло да бъде използван за причиняване на увреждането.

Споделим е крайният извод на ПОС, че за убийството на Д. е използван иззетият от кухненското помещение (всекидневна) нож с надпис „MORAKNIV“, респ. не е основателно оспорването от страна на защитата, изложено и при въззивните прения. Първият съд правилно е обърнал внимание, че от вътрешността на канията, в която е бил поставен, е иззет биологичен материал от Д.. По иззетия от бетонния стълб нож не е констатирана кръв от пострадалата и от подсъдимия, видно от приложеното на л. 414 и сл. от съдебното дело заключение на допълнителната СМЕ на веществени доказателства. Освен това видно от изготвената експертиза на ДНК №16/ДНК-639 (том 2, л. 44 и сл. ДП), биологичният материал по острието на първия нож (в канията) произхожда от подс. Р.. Вярно е, че биологичният материал от подсъдимия е могло да бъде оставен при ползване на ножа в бита на двойката, както се мотивира адв. Т.. Това възражение обаче не отчита, че споменатата експертна данна кореспондира с досъдебните обяснения на Р., че когато се прибрал в жилището, измил ножа в опит да заличи следите от престъплението. Освен това ножът е намерен точно в чекмеджето, където при следствения експеримент той е показал, че го е поставил след използването му за пробождане на Д. (вж. фотоса № 26 на л. 91 от първия досъдебен том), а и в своя досъдебен разпит е признал, че е взел и последвал Д. с ножа, поставен в зелен „калъф“ в кухненското чекмедже, и после го е върнал обратно (и там е бил открит при претърсването и изземването впоследствие).  

Не е подминат и въпросът за несъответствието между ширината на острието на обсъждания нож – 2.3 см. и дължината на раната, измерена при аутопсията – 2.1 см. Правилно са потърсени и получени специални знания, като авторите на допълнителната тройна СМЕ, назначена от съда, са обяснили, че кожните рани на прободно-порезно нараняване могат да бъдат с около 10-15% по-къси от ширината на острието (както е в случая) поради еластичността на кожата като човешки орган със специфични функции.

Коректен е и отговорът на възражението, че по дрехите, които Р. сочи да е облякъл при преследването на Д., не са открити следи от кръв. ПОС отново се е позовал на експертните знания (изложени в СМЕ на труп). Според експертните съждения  след нанасяне на удара с ножа и неговото изтегляне кръвта е останала вътре в кухината и „няма изпръскване“ навън (вж. л. 362 гръб – л. 363 от първоинстанционното дело). Вещото лице д-р С. е бил обстоятелствен, като е обяснил оскъдното кървене в областта на гърдите с факта, че раневият канал минава през различни анатомични структури – кожа, подкожие, мускулни групи, междуребрие, а при изваждането му тъканите се събират и така раневият канал частично се припокрива. Що се отнася до изтеклата на земната повърхност кръв (под главата на пострадалата), експертите поясняват, че тя пък е от констатираните в лицевата част на главата ѝ увреждания, получили се след падане на тялото на земята. Това обяснява защо не е констатирана кръв от умъртвената както по дрехите на Р., така и по нейните ботуши.

Разисквана е и втората възможност за изтичане на кръв на земята - нанасяне на повече от един удар в областта на лицето на пострадалата приживе. ПОС не е открил данни за подобна интервенция и правилно се е доверил на досъдебните обяснения на Р., че единствено е хванал М. Д. за рамото с лявата си ръка, за да я завърти към себе си, след което директно е забил ножа в гърдата ѝ, изтеглил го е и побягнал назад (без да я докосва по лицето). Освен това отново е обърнал внимание на липсата на кръв по дрехите му, а така също на липсата на биологични следи от Д. по изследваните нокти на Р., което показва, че тя не е имала време да реагира на заплахата.

Защитата е правила възражение, че и досъдебните обяснения на Р., и заявеното от него при следствения експеримент се оказват недостоверни в аспекта на липсата на травматични увреждания по рамото на Д., които да потвърждават твърдяното хващане, за да бъде завъртяно тялото ѝ. ПОС е бил прав да отхвърли и това възражение, аргументирайки се със солидното и плътно (зимно) облекло на жената, преценено в аспекта на твърдението на подсъдимия, че захващането е имало за цел да я обърне, а не да я увреди или да ѝ причини болка, така че няма защо да се говори за интензивен физически натиск.

2.2.4 Косвено доказателство за авторството представлява фактът, че още преди идването на медицинския екип Р. е покрил тялото на приятелката си с одеяло през главата. Св. Д. коментира в своите използваеми досъдебни показания това обстоятелство (вж. л. 153 от том 1 ДП). Правилно е дадена вяра на споменатите показания. Демонстрираният от свидетеля при досъдебния му разпит спомен относно това е конкретен и ясен, пък и се касае за нетипично поведение, което е логично да бъде запечатано в съзнанието на очевидеца, разпитан кратко време след събитието. Разискваното наблюдение на св. Д. синхронизира с показаните от самия Р. при извършения следствен експеримент догонване и наръгване с нож (на манекена), последвани от покриването му с одеяло презглава (вж. 31-я фотос от фотоалбума от експеримента на л. 94 от том 1 ДП).

Правилно е отговорено на възражението на адв. Т., че показанията на Д. от досъдебното производство не са били дадени пред разследващ полицай, поради което и материализиращият ги протокол не може да се приеме за годно доказателствено средство по смисъла на чл. 131 от НПК. В тази връзка е обърнато внимание, че с постановление от 29.12.16 г. за възлагане действия по разследването на конкретно посочения полицейски орган разследващият полицай е възложил извършването включително на разпит на св. Д. Д., респ. самият разпит е сторен в срока, посочен в постановлението (вж. л. 178 от том 1 ДП).

ПОС с основание е акцентирал на обстоятелството, че действията по покриване и на главата на лежащата на улицата Д. са предхождали пристигането на екип на спешна помощ. И коректно е заключил, че Р. не е имал медицински познания, за да прецени, че смъртта е настъпила със сигурност, съдейки единствено по косвени признаци. Очевидно е, че подобна сигурност (която е демонстрирал спонтанно пред останалия изненадан от действието му очевидец – св. Д.) предполага знание за дълбочината на нараняването.  

2.2.5 Друго косвено доказателство за авторството първият съд е открил в показанията на участниците в посткриминалните събития.

Един от тях е бащата на жертвата, комуто Р. се обадил почти веднага след като колегите на Д. го повикали да види тялото ѝ. Предвид противоречието в показанията на св. К. Д. съдът е включил в доказателствения материал досъдебните му показания (вж. л. 130 гръб от том 1 ДП), както и депозираните при предходното разглеждане на делото негови показания (вж. л. 78 от НОХД № 960/17г. по описа на ПОС) за точните думи на Р., изречени по телефона. Налице е добър синхрон между приобщените показания по обстоятелството, че Р. го е събудил с думите „някой я е убил“. Поради това и поради близостта им до изследваното събитие са кредитируеми именно те, а не последните съдебни показания на свидетеля, че е чул от подсъдимия репликата „някой я е наръгал“.

Първият съд е бил прав да отдаде значение на обстоятелството, че телефонният разговор между Р. и св. К.Д. се е състоял минути след полунощ и преди извършения преглед на Д. от екипа на *, т.е. в момент, когато никой от присъствалите около Д. не е знаел защо лежи безжизнена на земята. В този смисъл са показанията на всичките ѝ колеги. ПОС е обърнал внимание и на споделеното от тях, че когато са повикали И.Р. от дома му, са му съобщили единствено, че М. е паднала и има кръв. Излиза, че никой не го е уведомил, че е „убита“. Те не са и знаели за този факт. Р., напротив, е знаел това („Взе да вика: “Кой я е утрепал?“ – вж. показанията на св. К. П. на л. 238 гръб от НОХД 1332/2019г.; „…Кой го направи?“ – вж. показанията на св. Д. на л. 83 от НОХД № 960/2017 г.). Когато пък св. И. Д. пристигнал на МП, подсъдимият продължавал да поддържа заблудата у околните, крещейки: „Кой ми я отне… Ще го убия!“(вж. показанията на свидетеля на л. 211 от първоинст. дело).

Показанията на брата на умъртвената информират относно съдържанието на проведения по пътя към местопроизшествието разговор с Р.. св. И. Д. е категоричен, че когато бил пред цеха, в който работела Д., телефонирал на подсъдимия, който му казал да идват бързо, защото „М. е цялата в кръв и е намушкана“ (вж. л. 220 гръб от първоинст. дело). ПАС споделя виждането на окръжния съд, че няма доказателствен източник, който да опровергае посоченото твърдение, напротив, то се потвърждава от самия Р. (вж. л.197 от н.о.х.д. № 960/17г.), както и от съдържанието на разговора между св. И. Д. и оператора от НС * в 00.17 часа, който ще бъде цитиран по-долу.

ПОС правилно е интерпретирал обсъжданите думи на подсъдимия като поредно косвено доказателство за авторството, доколкото към момента, в който са изречени (в интервала от 00.10 до 00.16 часа), все още не е била ясна причината за смъртта на Д.. Установено е прието от оператор от НС * в 00,09,42 часа обаждане с продължителност от 02,22 минути (от номер *). В картона на л. 559 от първоинст. дело е отразено, че по време на разговора телефониралият е казал, че възприема пристигането на екип на *. Следователно екипът е пристигнал около 00,11-00,12 часа. В своите показания фелдшерът св. Л. е описал последователността на действията си след излизане от линейката, от която става ясно, че до установяване раната на лявата гърда е минало известно време – за включване на медицинска апаратура, за проверка на пулс, реакции, дишане, сърдечна дейност, за рязане на част от облеклото и премахване дръжката на чантичката (вж. л. 233 от първоинст. дело). Веднага след прегледа, а именно в 00.20.49 той е направил съобщение за смъртта от служебния мобилен телефон в купето в линейката. Операторът от НС * е маркирал разговора в графа „обратна връзка“ на електронните картони.

Три минути по-рано, а именно в 00,17,44 часа св. И. Д. е провел с коментирания разговор. В рамките на 02,28 минути е съобщил: „Е. Д. …намушкали са я с нож, тръгвала е за работа“, а операторът на тел. * е отразил, че по време на разговора телефониращият е казал, че достига мястото и вижда линейката (вж. електронния картон на л. 560 от първоинст. дело).

Ясно е, че св. И. Д. не е получил информацията за „намушкване“ от някого от местопроизшествието, защото в 00.17 ч. не е бил там. Очевидно е правдоподобно твърдението му, че му я е предал подсъдимия в споменатия по-горе телефонен разговор, предхождащ обаждането от 00.17 часа (когато потеглял от цеха). Подс. Р. също е нямало от кого да узнае за намушкването. Към 0.16 ч., до когато най-късно трябва да е бил проведен разговорът му със св. И. Д., фелдшерът все още не е бил приключил с прегледа, а и при разпита си св. Л. е бил сигурен, че не е правил коментари за евентуални наранявания на всеослушание преди, при или след прегледа. ПАС вярва на св. Л., тъй като подобни коментари биха били крайно непрофесионално отношение към служебните му задължения, пък и по думите му причината за смъртта не му е станала ясна при прегледа, а е установена едва в *. 

Защитата лансира идеята, че подсъдимият, както и всеки друг очевидец на прегледа, е възприел наличието на рана в областта на една от гърдите на Д. при разрязване на дрехите ѝ от фелдшера. ПАС се съгласява, че това е така, но от факта на видимата рана не следва бездруго знание за дълбочината на увреждането, за неговия характер на прободно (а не на повърхностно или огнестрелно) и за средството, с което е причинено (режещо със способност да „намушка“ плът). На фотосите № 19 и 20 от фотоалбума на л. 8 и сл. от том 1 ДП особено ясно се вижда рана, чиито размери въобще не информират в подобен смисъл. На фотосите № 7, 11 и 12 пък се вижда значително количество кръв, покриващо лицето на пострадалата и земята под главата ѝ. Не е логично човек без медицинско образование да отдаде по-голямо значение на малката некървяща рана на гърдата, отколкото на окървавената глава, от която видимо е изтекла доста кръв, която е обагрила настилката.

Не може да бъде отговорено на възражението на адв. Т. (изложено във въззивната жалба), че не били коментирани досъдебните показания на св. И. Д., според които подсъдимият му съобщил по телефона, че сестра му е цялата в кръв, а не че е намушкана. Видно от разпита на този свидетел на л. 143 от том 1 ДП, той е предал съобщеното от Р. по следния начин: „…каза, че е до дома им, като М. била намушкана…“. В същия смисъл са били и показанията му и пред проверяваната инстанция, и пред предходния състав на ПОС (вж. л. 79 от н.о.х.д. № 960/17 г.). Впрочем коментираното възражение се конфронтира с казаното от самия Р. (в обясненията му по н.о.х.д. № 960/17г., които той е обявил, че поддържа), че е съобщил на брата на съжителката си, че е била намушкана.

За прецизност на изложението следва да се посочи, че в приобщените досъдебни показания на св. И. Д. не се открива правдопободно сведение за времето на първото обаждане от страна на Р. (когато се е свързал с баща му св. К.Д.). Очевидно не е било в 00,15 часа, както е заявил свидетелят в своя досъдебен разпит на л. 143 от том 1 ДП, тъй като телефонирането на * (в хода на което е съобщил, че пристига в с. *,) се е състояло в 00,17, както беше посочено по-горе. Поради това правилно са кредитирани твърденията му пред проверяваната инстанция, че баща му го бил събудил (защото „нещо се е случило с М.“) към 24,00-24,05 часа и след не повече от 4-5 минути двамата са били пред цеха в с. *, откъдето веднага потеглили към с. *[2]. Тези показания комуникират с казаното от самия К. Д., че подсъдимият му се обадил около 00,05-00,10 часа. Правилна е и преценката на ПОС, че коментираната неточност няма потенциал да дискредитира останалите твърдения на св. И. Д.. Свидетелят не може да свърже точния час на първото обаждане с някакъв друг факт, така че да се очаква да го „запечата“ в спомените си, пък и е логично подробностите да бледнеят заради особено стресовата за него ситуация след събуждането му.

2.2.6 Отношенията между деец и жертва спомагат за изясняване на  мотива, който неминуемо има връзка с въпроса за авторството. ПОС правилно е приел, че въпросните отношения са били конфликтни. Позовал се е на описаните от родителите и брата на Д. проява на агресия от страна на подсъдимия (чупене на врата) и на тормоз, който се е изразявал в сцени на ревност. ПОС с основание им се е доверил. Те не са изолирани, а се подкрепят от показанията на св. Ц.С., пред която Д. е споделяла за ревността на годеника си, заради която предпочитала да си стои вкъщи. Кореспондират им и показанията на св. З., който също като С.очевидно незаинтересовано от изхода на делото лице. Той е споделил за разказана му от Д. проява на ревност на Р. по повод направен от него коментар под нейна снимка в интернет. Впрочем и самият Р. не отрича (в своите използваеми обяснения, депозирани по н.о.х.д. № 960/17г.), че двамата с Д. са се ревнували. Той настоява, че част от караниците им са били по повод желанието му да излиза без нея вечер. Според неговите досъдебни обяснения точно подобно излизане е предизвикало поредния скандал в инкриминираната нощ. Това твърдение не само не се опровергава, но и се потвърждава от данните, извлечени от подложената на техническо експертно изследване памет на мобилните апарати на Д. и Р.. В тях е запазена кореспонденция /по вайбър/ и разменяни между съжителите кратки текстови съобщения с обидно съдържание.

В обсъждания контекст следва да се посочи и заключението на СППЕ за констатирана у Р. висока спонтанност, лесно възникващо чувство на враждебност при противодействие и критика, повишена обидчивост, а социалното му поведение е поставено  в категорията емоционално динамичен тип реагиране с известна неустойчивост на нервните процеси, но без патология. Експертните констатации, които се базират на подробно изследване на подсъдимия и съобразяват показанията на лицата, с които Р. е имал възможност да контактува често през последните месеци – роднините на Д., не могат да се дискредитират от показанията на св. Б.С., както счита защитата. Вещите лица са обяснили, че в конфликтни ситуации човек може да не прояви генетично зададеното си поведение (и съответно то да не стане достояние на св. Б.С.).

В инкриминираната ситуация обаче го е проявил, за което е допринесъл споменатият от посочените свидетели и от самия подсъдим натрупан заряд от негативни емоции вследствие продължително неразбирателство с жертвата. Самият Р. е подробен в описанието на ескалацията на конкретния конфликт: „…опитах се да бъда нежен. Тя обаче беше сърдита и започнахме да се караме. Нанасяхме си обиди един на друг…След това взе някаква найлонова чанта, пълна с нещо, предварително подготвена,… каза, че ще си тръгва и ще ме остави сам...Тръгна… тръгнах след нея…взех и един нож от кухнята, защото исках да я сплаша“.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед приетите от първата инстанция и споделени от настоящата инстанция фактически изводи е правилно наказателноправното квалифициране на инкриминираното действие на подсъдимия. Споделими са изложените от ПОС правни съображения.

 Подсъдимият е умъртвил своята съжителка М. Д., като пряко и непосредствено ѝ е причинил пробождащо нараняване в гръдния кош, в причинна връзка с което е настъпила закономерна смърт. Така че е изпълнена обективната съставомерност на престъплението по чл. 115 НК.

Осъществени са и неговите субективни съставомерни признаци. Коректен е изводът, че подсъдимият е действал с пряк умисъл да умъртви жертвата, доколкото съзнавал, че нанася достатъчно силен удар с оръдие, с което по принцип може да бъде умъртвен друг човек (режещо средство с дълго острие), от близко разстояние, в жизненоважна част на тялото. Уверението, че не е искал да умъртви съжителката си (а само да я сплаши), не може да изключи субективната съставомерност, доколкото съзнаването на неизбежността на резултата е равнозначно на искане да настъпи. Твърдението на Р., че веднага след пробождането „усетил, че е направил грешка“, се приема за достоверно, но не означава, че минута по-рано не е искал тази „грешка“. Видно от горните разсъждения, не се споделя виждането на защитата, че подсъдимият не е имал мотив да умъртви съжителката си. Мотивът му за това не е бил подложен на обмисляне, а е възникнал спонтанно в конфликтната ситуация преди пробождането, нагнетена от предходното напрежение в отношенията с жертвата. 

Правилно е отхвърлено предложението и на обвинението, и на защитата относно правното окачествяване на деянието. В тази връзка ПОС е изложил подробни, коректни и професионално издържани мотиви, към които настоящата инстанция не вижда какво да добави. Поради това само ще обобщи спорния въпрос и съдебния отговор:

Деянието не е извършено с особена жестокост, както считат авторът на обвинителния акт и частните обвинители, доколкото умъртвяването е предизвикано с един точен и премерен удар, който очевидно не носи елементи на изключително ожесточение, свирепост или садизъм. Освен това, мотивът за умъртвяването на Д. е възникнал скоростно и веднага след реализирането му е заменен с „усещане“, че е направил „грешка“. Така че ПАС споделя крайния извод на окръжния съд, че подсъдимият не може да се характеризира като жесток човек. Последвалите действия по заличаване на следите, заблуда на околните и поддържане на хладнокръвно поведение при разговорите в * са се развили след деянието, т.е. след момента, към който единствено се преценява наличието на квалифициращото обстоятелство „особена жестокост“. Ето защо е правилен оправдателният диспозитив по обвинението в тази му част. ПАС държи да отбележи, че обсъжда тезата за „особена жестокост“, единствено с цел преценка на евентуално отегчаващо обстоятелство. Иначе е ясно, че претендираното по-тежко квалифициране на деянието не е допустимо при положение че присъдата по н.о.х.д. № 960/17 г. не е била отменена по протест от страна на прокуратурата, а касационната жалба на частното обвинение е била върната като просрочена (арг. от чл. 355, ал. 2 НПК).

Посегателството не изпълнява привилегирования състав на чл. 118 НК. В тази връзка ПОС правилно се е позовал на събраните доказателства, които не установяват състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата по законоустановения начин. В инкриминирания момент деец и жертва са били в конфликтна ситуация, но реакцията на жертвата (изразена в заканата, че ще изостави съжителя си) не може да се интерпретира като тежка обида с потенциални съществени последици за него. Вярно е, че именно въпросната закана е била „катализаторът“ на инкриминираното нараняване, но това не е достатъчно за претендираната квалификация. Отделен е въпросът, че  поведението на Р. преди и след деянието е логично изводимо и разбираемо, а и в значителна степен подредено, които му характеристики не са съвместими с идеята за физиологичен афект. В този смисъл е и категоричният извод на СППЕ, която е подложила на цялостно изследване състоянието на Р. в инкриминирания период.

**

            При избора на решение за наказанието първата инстанция очевидно се е съобразила с критериите за формиране на съдебното убеждение, първият от които се прилага посредством оценяване степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а вторият – посредством отчитане на наказателноправно релевантните характеристики на личността на дееца, които не са свързани с обществената ѝ опасност. Постигнал е това след анализ на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.  Като обстоятелства от първата категория правилно са отчетени младата възраст на подс. И.Р., чистото му съдебно минало и обществеполезния му начин на живот – склонен е да създаде и поддържа продължителна връзка и да организира семейно                       съжителство; труди се, като сам осигурява прехраната си; поддържа добри отношения  и с родителите си и се ползва от тяхната подкрепа.

ПОС е пропуснал да посочи като смекчаващо обстоятелство направеното от Р. признание, че е нанесъл на Д. рана с нож в гърдите (в неговите досъдебни обяснения). Вярно е, че пред съда той е оттеглил това свое признание, но в последна сметка то е кредитирано. По логиката на първата инстанция излиза, че тя ползва потенциала на разискваното обстоятелство в подкрепа на осъдителни изводи, а отказва на дееца на свой ред той да ползва потенциала на същото обстоятелство – за  смекчаване на наказанието. Явно не е съобразено принципното положение, че подсъдим, който съдейства (независимо на кой процесуален етап) за разкриване на обективната истина, е с по-ниска степен на обществена опасност. Ето още едно пропуснато смекчаващо обстоятелство – Р. действително съжалява за смъртта на своята съжителка, което показва вече започнал процес на разкаяние.

Като отегчаващи обстоятелства правилно са отчетени подбудите за извършване на деянието – да даде отклик на раздразнението си от поведението на жертвата в поредната конфликтна ситуация, и предприетото заличаване на следи и заблуда на очевидците. Първото от споменатите обстоятелства е силно морално укоримо, доколкото показва незначителността на повода да лиши от живот най-обичания си човек, а второто свидетелства за престъпна разсъдливост и хладнокръвие, които допълнително покачват степента на личната му обществена опасност.

Не е основателна претенцията на обвинението в качеството на отегчаващо обстоятелство да бъде отчетено предхождащото агресивно поведение спрямо умъртвената. Както по-горе беше подчертано, съжителите са били в чести конфликти, нагнетявани и от единия, и на другия, така че не може да се приеме еднозначно, че поведението единствено на подсъдимия е рушало семейството. Освен това в конкретния случай не той, а Д. е започнала поредната караница, и то не заради насилническо или обидно поведение на съжителя си, а заради раздразнение, че е излязъл с приятели, а тя е останала сама в къщи.  

Отделно обстоятелство от обсъжданата категория се явява връзката с жертвата – Р. и Д. са образували семейство, при това от дълго време. Друго отегчаващо обстоятелство е младата възраст на жертвата и съзнанието на дееца, че отнема „неизживян“ живот. Отегчаващата способност на тези непосочени обстоятелства се заличава от противоположната способност на споменатите по-горе смекчаващи обстоятелства, които също не са посочени. Впрочем, ако и ПОС да не е фиксирал в своите мотиви всички тези обстоятелства, той мислено ги е отчел, доколкото е направил коректен санкционен избор.

С оглед съвкупното смекчаващо-отегчаващо действие на споменатите обстоятелства преценката на окръжния съд за подходящото наказание се оказва споделима. Наказанието 15 години лишаване от свобода точно съответства на разкритите с помощта на индивидуализиращите обстоятелства тежест на престъплението и личност на дееца. Именно това наказание отговаря на изискването по чл. 35, ал. 3 НК и се явява адекватно на свойствата, особеностите и качествата на личността на дееца. Поради това би могло да се прогнозира, че ще изпълни целите по чл. 36 НК.

Изброените отегчаващи обстоятелства не са малко на брой, но техният потенциал е по-малък от смекчаващата способност на обстоятелствата с обратен знак, сред които се открояват подробните самопризнания, които много са допринесли за разкриване на обективната истина, а също много добрите характеристични данни за личността му. Така че срокът на лишаването от свобода правилно е ориентиран доста над минимума, но под средата на предвидения в закона. Ето защо се явява неоснователно искането на държавното и частното обвинение за изменение на присъдата чрез утежняване на наказанието.    

***

Обосновано е преценено, че предявените граждански искове са частично основателни. Гражданските ищци са родителите на починалата, с които тя е изградила и поддържала отношения на взаимна подкрепа – физическа и емоционална. Няма никакво съмнение, че в резултат на смъртта ѝ са претърпели сериозни болки и страдания – от една страна, са загубили възможността да споделят живота си с младата си дъщеря, от друга страна, са лишени от нейната опора на старини. Допълнително те са изживели шок и ужас заради факта, че животът ѝ е отнет от годеника ѝ, с когото тя и те са планирали съвместно бъдеще, т.е. са претърпели и още психични негативи, свързани с престъплението. ПОС правилно е обърнал внимание на казаното от разпитани по делото свидетели за депресивни състояния и соматични заболявания на майката и бащата на Д., проявени в следващите месеци и години.

Първоинстанционният съд е достигнал до коректна преценка, че предявените граждански искове за суми от по 200 000 лв. са завишени. ПАС споделя заключението, че действителните болки и страдания, които са претърпели и за в бъдещи ще търпят гражданските ищци, биха били обезщетени в разумен размер с присъждане на суми от по 180 000 лева (ведно със законната лихва от датата на увреждането). Впрочем при пренията техният повереник не изложи някакви конкретни съображения против това решение на окръжния съд.

Правилни са и съображенията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размери от по 1000 лева на всеки от гражданските ищци. Доказателства за конкретно претендирани разходи за погребение, помени и надгробен паметник не са били ангажирани, така че и съобразно установената съдебна практика са присъдени обичайните разходи за погребение и свързаните с него ритуали. Коректно  е присъдена и законната лихва, считано от датата на увреждането. Над горните размери гражданските искове се оказват недоказани и правилно са отхвърлени до пълните им предявени размери от по 3000 лева.

****

Въззивният съд прие, че подсъдимият е получил необходимата и задължителна правна помощ и на досъдебното производство, и в хода на двукратно воденото първоинстанционно съдебно производство. Не се споделя виждането на адв. Т., че отказът на ПОС да отложи делото в с.з. от 28.11.2019 г. е злепоставил и неговото право на защита, и нейното право (и задължение) да му предостави адекватна защита. ПАС счита, че критикуваният отказ е бил коректен, а и е представлявал единственият законосъобразен ход в развилата се през м. ноември 2019г. процесуална ситуация.

Още на 08.11.2019 г. роднините на задържания под стража подсъдим са узнали, че представлявалата го дотогава адв. А. е починала (и са известили за това съда, видно от молбата им от същата дата). Дори да се приеме, че те не са уведомили и Р., нему е станало известно споменатото обстоятелство, когато е получил официалното уведомление от страна на съда – на 11.11.19г. Оттогава до 14.11.2019г. е имал време да организира защитата си, като се обърне към друг защитник. Не е сторил това и на 14.11.2019г. делото е било отложено, за да му се осигури още време, през което да избере защитник. Заедно с това и с цел обезпечаване на разумен срок за разглеждане на делото, съдът е взел правилното решение да разпореди явяването на служебен защитник в следващото с.з., за да встъпи в процеса, ако отново не се яви договорен защитник на подсъдимия. Седем дена по-късно г-н Р. най-сетне се е спрял на определен защитник, като е упълномощил адв. М.Т.. Тя обаче не е възнамерявала да се яви на обявената заседателна дата. Това е видно от депозираната на следващия ден (по факс) молба за отлагане на делото, в която е изложила съображения, че няма време да се подготви по делото, а и вече е ангажирана по дела в друг съд.

При това положение ПОС е бил прав да конституира посочената от * адвокат К. като защитник на подсъдимия и да проведе с.з. от 28.11.2019 г. с нейно участие. Действително, сгрешил е, като я е назначил за служебен защитник (на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК). Доколкото г-н Р. е имал договорен защитник (адв. Т.), адв. К. е можела да встъпи в процеса като резервен, не и като служебен защитник. Допуснатата грешка не е фатална обаче, тъй като предпоставките за конституиране в качеството на резервен защитник по ал. 4 на чл. 94 НПК са били налице и дори са дебатирани от страните в същото с.з. Първо, поради това, че повдигнатното обвинение е за тежко престъпление, и второ, поради това, че делото прекалено дълго е било отлагано по причини, дължащи се на защитата (вкл. при първото му разглеждане от първата инстанция). Ето защо осигуряването на защитник се е явявало от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. Впрочем в следващото с.з. (когато адв. Т. се е явила и е поела защитата на подсъдимия) адв. К. е продължила участието си в процеса именно като резервен защитник. Действията на окръжния съд не могат да търпят процесуален укор, тъй като са били в унисон с изискванията на процесуалния закон да бъде осигурен баланс между интересите на всичките участници в процеса – на частното обвинение, на държавното обвинение и на защитата.

За нарушаване на процесуалните права на адв. Т. по чл. 99 НПК (каквито тя може (и следва) да упражнява независимо от предоставените ѝ от подсъдимия), не може да става дума. Това е така, доколкото причината да остави своя подзащитен сам в съдебната зала очевидно не е била извинителна: твърдението, че е била ангажирана по дела в СНС целия ден на 28-ми ноември не е подкрепено със съответните доказателства. Дори ако е имала подобна заетост, процесуалното ѝ поведение * не би било приемливо, доколкото в този случай ще се окаже, че е поела (на 21.11.19г.) ангажимент (да представлява Р.), който изначално е била наясно, че не ще може да изпълни на обявената заседателна дата – 28.11.2019 г. А твърдението, че не е подготвена по делото, се оказва невярно при положение че се е явила в сутрешното заседание на 29.11.2019 г. и е обявила, че всъщност е подготвена по делото. Става ясно още, че подготовката ѝ не е включвала прочит на материалите по делото предния ден, тъй като до 16.00 часа то се е намирало не в деловодството, а в залата, където се е водело оспорваното заседание. Излиза, че след депозиране на молбата си от 22.11.19 г. адв. Т. все * се е запознала с делото (в периода от 23.11.19 г. до 28.11.19 г.).   

Не се констатира нарушаване на правото на защита на самия подсъдим. От една страна, подобно нарушаване не може да се твърди при наличие на предпоставките за осъществяване на защита от страна на резервен защитник. Както беше казано, въпросният защитник е бил осигурен за датата 28-ми ноември, доколкото съдът съвсем основателно е предположил, че бездействието на подсъдимия да се погрижи самостоятелно за интересите си ще продължи. От друга страна, Р. всъщност не е възразил да бъде представляван от адв. К. и в последна сметка двамата са осъществили добър синхрон при положение че тя е могла да му осигури компетентна и пълноценна защита. Видно от множеството ѝ изявления в с.з. от 28.11.2019 г. е участвала активно при разпитите на свидетелите, възразявала е на въпроси, зададени от обвинението, и почти след всеки от разпитите е обосновавала искания за констатиране на противоречия с твърдения на разпитвания в предходни процесуални фази (а и всички те са били съгласувани с подсъдимия и впоследствие уважавани от съда). Нещо повече, без всякакво съмнение тя е продължила вече зададената линия на защитата (оспорване на авторството) и в тази връзка встъпилият на 29.11.2019г. договорен защитник не само не е пожелал преразпит на свидетелите от страна на проверяваната инстанция  (по съображение, например, че не са разпитани по всички важни за защитата факти или че не са прочетени техни предходни показания или че не са съпоставени в очни ставки и др. подобни), а и пред настоящата инстанция изрично обяви, че не вижда недостатъци в работата на колегата си.

Впрочем до края на съдебното следствие (продължило още половин година) и при първоинстанционните прения адв. Т. не е обосновала възглед, че провеждането на с.з. от 28-ми ноември е накърнило правото на защита на подсъдимия. Подобна аргументация (и искане за отмяна на присъдата) не се съдържа и във въззивната жалба. След разясняване на правата по чл. 275 НПК от въззивната инстанция тя не съобщи конкретни факти, които да са останали неизяснени или искания, които да не са били заявени (от страна на адв. К.), респ. не формулира претенция за преповтаряне на извършените на 28.11.2019 г. съдебни действия. Напротив, и във въззивната жалба, и в своята въззивна пледоария договорният защитник на подс. Р. основава позицията на защитата г л а в н о върху показанията на разпитани на 28-ми ноември свидетели. В тази връзка изложената едва при въззивните прения идея за допуснато в с.з. на посочената дата съществено процесуално нарушение не изглежда да е продиктувана от убеждение за злепоставяне правата на защитата по делото.

Казано в обобщение: съдебното заседание от 28.11.2019г. на проверяваната инстанция е проведено при спазване на съответните процесуални правила, поради което събирането на доказателствата не е опорочено.

*****

Коректни и подлежащи на потвърждаване са съдебните изводи и по въпроса за приложение на разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и 2 НК, на чл. 57, ал.1, т.2, б. “а“ от ЗИНЗС и относно разпореждането с веществените доказателства с изключение на таблета „*“. Гражданската ищца А. Д. претендира, че го е дарила на дъщеря си приживе и видно от констатациите на техническата експертиза тази вещ действително е била ползвана само от нея, не и от съжителя ѝ. Подс. Р. нито оспорва това, нито се противопоставя на искането за връщането ѝ. Поради това и при положение че той не се явява неин законен наследник, таблетът следва да се върне на г-жа Д..   

Правилна е присъдата в частта относно разноските и в тази част също ще бъде потвърдена.

Допълнително на гражданската ищца А. Д. следва да бъдат присъдени транспортните разходи от 184.38 лева за пътуване от гръцкия град *, където живее постоянно, до * с цел явяване в с.з. на предварително обявената дата 08.11.2019г. Постановеният от ПОС в с.з. от 28.11.2019г. отказ да бъде признат въпросния разход не е правилен. Действително съдът е отсрочил заседанието от 08.11.2019 г. на 14.11.2019г. (заради заболяване на съдебен заседател) и е указал на повереника на г-жа Д. адв. Т. да я уведоми. Адв. Т. е изпълнила съдебното указание и е известила клиентката си за отсрочването на заседанието, видно от приложената по делото *кореспонденция. Г-жа Д. обаче вече е била закупила своя билет за отиване и връщане на датите 06.11-08.11.2019 г. и не е получила парите си обратно. Оказва се, че въпросните разноски са обосновано направени – сумата от 184.38 лева е дадена по повод пътуване с цел участие в заседание по делото, финансирано преди съобщението за отлагането му – и не са възстановени от продавача на билета.

Непровеждането на заседанието от осми ноември не е било по причина, свързана с поведението на подсъдимия, но след като е признат за виновен по обвинението и на основание чл. 189, ал. 3 НПК дължи заплащане на разноските, направени от акцесорните страни по това дело.

 

При цялостната служебна проверка на атакуваната присъда съдът в настоящия състав не откри основания за нейно изменяне или отмяна.

           

По тези съображения и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 вр. чл. 338 НПК Пловдивският апелативен съд

                                                           Р          Е         Ш        И:

 

            ИЗМЕНЯ присъдата № 49/29.06.2020 г. по н.о.х.д. № 1332/19 г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта относно разпореждането с иззетия като веществено доказателство таблет „*“, черен на цвят, с калъф и зарядно устройство, като я отменя в частта, с която е разпоредено връщането му на подсъдимия И.И.Р. и вместо това ГО ВРЪЩА на гражданската ищца А. М.Д..

            ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.

На основание чл. 189, ал. 3, пр. 2 НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.И.Р., със снета самоличност, да заплати на гражданската ищца А. М.Д., със снета самоличност, сумата от 184.38 лева (сто осемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки), представляващи направени от нея транспортни разходи за явяване в с.з. от 08.11.2019 г. по н.о.х.д. № 1332/19г. по описа на ПОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБ.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: