О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 23.02.2023г.
Административен съд -
Град Шумен в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
като разгледа докладваното от съдията АД № 320 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на “Г.С.“ООД, с ЕИК **** с адрес за кореспонденция гр.Шумен ул.В.Л.№55
ет.2 ап.2, представлявано от управителя А.П., срещу РА№Р-03002721006647-091-001/22.06.2022год. на
орган по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение№187/19.09.2022г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Варна при ЦУ на НАП.
С определение от 24.01.2023год.
съдът, на основание чл.171 ал.4 от АПК във вр. с &2 от ДР на ДОПК указал на страните, че за изясняването на спора е
необходимо съгласно чл.171 ал.1 изр.2,изр.1 от АПК да бъде назначена съдебна
експертиза и предоставил възможност на страните в указания от съда срок в
писмен вид да прецизират и формулират задачи във връзка с допускане и
назначаване на съдебна експертиза за изясняване на спорните по делото обстоятелства.
В унисон с дадените от съда указания,
с молба с рег.№ДА-01-386/07.02.2023год. по описа на ШАдмС жалбоподателят «Г.С.
ООД е направил доказателствена искане за допускане и назначаване по делото на
съдебна-компютърно-техническа експертиза, с прецизирани и формулирани задачи
към вещото лице от т.1 до т.14.
С
молба с рег.№ДА-01-541/21.02.2023год. по описа на ШАдмС ответникът по
делото-ОДОП-Варна, представлявано от гл.юрисконсулт Д.С.депозирал писмен
отговор, в който се противопоставил на искането на оспорващия досежно формулираните в молбата 14 въпроса, с
твърдението, че същите не касаят оспорването на конкретните КЕП. Посочил, че
некоректно е поставен въпроса в т.1 относно това колко подписа вещото лице
установява за Д.К., както и е недопустим въпросът, формулиран в последното изречение
на първата задача.Счел, че задача втора е недопустима, с оглед осъществената от
съда проверка в първото по делото съдебно заседание.От т. 3 до т.14 счел
поставените задачи за недопустими, като се аргументира с решение на СЕС по дело
С-361/21, съгласно което единствената проверка на националния съд касае дали са
изпълнени трите изисквания в чл.3 т.12 от Регламент№910/2014г., т.е. дали
усъвършенстваният електронен подпис е създаден от устройство за създаване на
КЕП и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.
Съдът, като се
запозна с приложените по делото доказателства и съобрази възраженията на
ответника досежно искането за назначаване на съдебно-компютърно-техническа
експертиза, намира направеното от оспорващото дружество искане за допускане на
съдебна експертиза за допустимо и относимо към спора, доколкото с оглед
установяване на всички факти и обстоятелства, релевантни за преценка на
законосъобразността на атакувания административен акт, са необходими специални
знания, с каквито не разполага. С оглед на това приема, че са налице
предпоставките на чл. 171, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с
чл. 195, ал. 1 от ГПК да бъде допусната и назначена съдебна
компютърно-техническа експертиза със задача на вещото лице, след запознаване с
материалите по делото и относимите към казуса документи, с
приложените към делото заповеди за оправомощаване на органи по приходите да
възлагат ревизии - Заповед № Д-799/10.05.21 г., Заповед № Д-1675/27.08.21 г„
Заповед № Д-47/14.01.22г., Заповед за възлагане на данъчна ревизия №
Р-03002721006647-020-001/26.11.21г., Заповед за изменение на заповед за
възлагане на данъчна ревизия № Р-0300272100647-020-002/07.03.22г., Ревизионен
доклад № 03002721006647-092-001/20.04.22г„ Ревизионен акт № Р-03002721006647-091-001/22.06.22г.,
включително представени на оптични носители по делото, с техническите
документи, хардуер и софтуер на място при доставчиците на удостоверителни
услуги и в ТД на НАП - гр. Варна, където е осъществено подписването на
посочените документи (за което му бъдат издадени необходимите удостоверения за
сметка на жалбоподателя), да извърши проверка и да отговори на следните поставени от оспорващия въпроси:
1. Посочените заповеди за
оправомощаване, заповед за възлагане на ревизия, заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизиония акт, подписани
електронно, от кои лица са подписани, с посочване на три имена, длъжност и
месторабота;
2. С какви средства са създадени
КЕП, полагани на оспорените документи по т. 1, тези средства под контрола
единствено на автора ли са били от момента на тяхното създаване;
3. Да поясни кой е общоприетият
стандарт за преобразуване и след надлежното дешифриране, използвайки този
стандарт, да представи и да обясни значението на буквено- цифровите комбинации,
обективирани в полетата за „подпис“ на намиращите се в делото хартиени носители
на оспорените документи, където са налични;
4. Използваният при създаването
на двойката публичен и частен ключ алгоритъм, отговаря ли на изискванията на
Наредбата за изискванията към алгоритмите за създаване и проверка на
квалифициран електронен подпис (приета с ПМС № 259 от 07.09.2011 г., обн. ДВ
бр. 71 от 13.09.2011 г.);
5. Чрез чие (издадено на кой
доставчик на удостоверителни услуги) базово удостоверение са издадени
оспорените електронни подписи;
6. Хартиените носители, върху
които доставчикът на удостоверителни услуги е вписал първоначалният персонален
идентификационен номер (PIN) на електронните подписи, създадени ли са в т. нар.
private rooms, т. е. дали са били фабрично запечатани в оптично непропусклив
плик, в отсъствието на хора, или – не;
7. Налице ли са всички изискуеми
специфични данни за самоличността на физическите лица, посочени като автори на
електронните подписи? На какъв език са въведени тези данни, фигурира ли ЕГН,
свързани ли са по уникален начин с автора на подписа и възможно ли е
посредством тях да бъде еднозначно идентифициран техният автор? Тези данни
дават ли ниво на осигуреност по смисъла на чл. 24, & 1 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, равностойно на
физическото присъствие по отношение на надеждността и потвърдено от орган за
оценяване на съответствието?
8. Свързани ли са съответните
електронни подписи с електронните документи, за които се твърди, че са
подписани с тях, и по какъв начин се установява тази връзка? Форматът на файла
носи ли информация за съдържанието на електронния документ, или само контролна
сума за него? В случай, че е налице такава връзка, позволява ли същата да бъде
открита всяка последваща промяна в тях по смисъла на чл. 26 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година? Всяка
следваща промяна на оригинала на електронния документ, ще се отрази ли на
файла?
9. Извършено ли е квалифицирано
валидиране по смисъла на чл. чл. 32 и 33 от Регламент № 910/2014, от издателя
на електронните подписи, към датата на подписване на всеки от процесиите
електронни документи и какъв е резултатът от него? В частност, изпълнени ли са
изискванията на: чл. 32, & 1, б. „а" вр. с б. „б", „д",
„е", „з" и „и" от Приложение I „Изисквания към квалифицираните
удостоверения за електронни подписи" към Регламента, чл. 32, & 1, б.
„г" и чл. 32, & 1, б. „з" вр. с чл. 26, б. „г" от
Регламента;
10. Установява ли се датата и часа
на подписване за процесиите документи и кои са те за всеки един от тях? Съдържа
ли се квалифициран електронен времеви печат - qualified time stamp, или
генерираните за файловете във формат, дата и час се извличат от локалната
компютърна система, респ. от ИС „Контрол", поддържана от НАП;
11. По какъв начин е извършена
процедурата и спазени ли са изискванията по чл. 24 от Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година? Участвало ли е в
тази процедура определено от администрацията (ТД на НАП - Варна) трето лице
като „лице за контакт“/приносител? Всеки от титулярите явявал ли се е лично
пред законен представител на доставчика на удостоверителни услуги;
12. Издадените удостоверения за
удостоверителни услуги; материалните носители като флаш памети и чипове,
съдържащи частните ключове за създаването на електронните подписи, както и
физическите носители на данните за персонални идентификационни номера (ПИН),
били ли са предавани от доставчика лично на всеки титуляр, с оглед спазването
на изискването за едноличен контрол върху данните, или са били предавани на
друго физическо лице, различно от титуляря и/или стоящо по-високо в йерархията
на публичния орган;
13. Всеки един от титулярите на
оспорените електронни подписи разполагал ли е с едноличен контрол върху
използването на данните, свързани със създаването на електронния му подпис - от
момента на изготвянето на фотокопието на български документ за самоличност, до
момента на изтичане на валидността на съответното удостоверение за електронен
подпис;
След което, даде заключение били ли са изпълнени всички технически
изисквания, установени в Раздел IV . Приложение I и Приложение II от Регламент
910/2014.
При изготвяне на заключението, вещото лице да приложи към заключението
скрийншотове от извършваните проверки на електронните подписи със специализиран
софтуер, с цел визуализация и изчерпателност, както и останалата информация при
изпълнение на задачата, която му бъде предоставена за изпълнение на задачата от
доставчиците на удостоверителни услуги и ТД на НАП - гр. Варна, включително за
сертифициране/одобряване на устройствата за създаване на КЕП и процедурата, по
която е заявен и получен електронният подпис на всяко едно от лицата, подписало
оспорените документи по делото.
Вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и при
необходимост извърши на място проверка в доставчика на удостоверителни услуги
да отговори и на следните поставени от
съда въпроси:
1. Оспорените от ответника електронни подписи
създадени ли са от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис
гарантиращо, че:
- поверителността на данните
за създаване на електронен подпис, използвани за създаването на електронния
подпис, е разумно гарантирана;
- данните за създаване на
електронен подпис, използвани за създаването на електронния подпис, на практика
се срещат само веднъж;
- данните за създаване на
електронен подпис, използвани за създаването на електронния подпис, са
обезпечени в достатъчна степен и не могат да бъдат извлечени, а електронният
подпис е надеждно защитен срещу подправяне чрез използване на наличната към
момента технология;
- данните за създаване на
електронен подпис, използвани за създаването на електронния подпис, могат да
бъдат надеждно защитени от законния титуляр на електронния подпис срещу
използване от други лица.
- устройствата за създаване на
квалифициран електронен подпис не изменят данните, които ще бъдат подписвани, и
не препятстват представянето им на титуляря на електронния подпис преди подписване;
- генерирането или управлението на
данни за създаване на електронен подпис от името на титуляря на електронния
подпис може да се извърши единствено от доставчик на квалифицирани
удостоверителни услуги.
2. Оспорените от ответника електронни подписи
представляват ли усъвършенствани електронни подписи, които:
- са свързани по уникален
начин с титуляра на подписа;
- може да се идентифицира
титуляра на подписа;
- създаден е чрез данни за
създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да
използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол;
- свързан е с данните, които
са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща
промяна в тях.
3. За оспорените от ответника електронни
подписи налице ли е квалифицирано удостоверение за електронни подписи, което
съдържа:
- указание най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че
удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен
печат;
- набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното
удостоверение доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който набор
включва най-малко държавата членка по установяване на доставчика, и:
- името на лицето;
- най-малко името на създателя на
печата и ако е приложимо, регистрационния номер според официалните регистри;
- данни за валидиране на
електронния печат, които съответстват на данните за създаване на електронния
печат;
- информация за началото и
края на срока на валидност на удостоверението;
- идентификационен код на
удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани
удостоверителни услуги;
- усъвършенстван електронен
подпис или усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на
квалифицирани удостоверителни услуги;
- място, където удостоверението,
което поддържа усъвършенствания електронен подпис или усъвършенствания
електронен печат, посочени в буква ж), е на разположение безплатно;
- място на услугите, до което
се отправят искания за проверка на валидността на квалифицираното
удостоверение;
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДопускА
И НАЗНАЧАВА съдебна компютърно-техническа експертиза, със задача
на вещото лице, след запознаване с материалите по делото и относимите
към казуса документи, с приложените към делото заповеди за оправомощаване на
органи по приходите да възлагат ревизии - Заповед № Д-799/10.05.21 г., Заповед
№ Д-1675/27.08.21 г„ Заповед № Д-47/14.01.22г., Заповед за възлагане на данъчна
ревизия № Р-03002721006647-020-001/26.11.21г., Заповед за изменение на заповед
за възлагане на данъчна ревизия № Р-0300272100647-020-002/07.03.22г.,
Ревизионен доклад № 03002721006647-092-001/20.04.22г„ Ревизионен акт №
Р-03002721006647-091-001/22.06.22г„ включително представени на оптични носители
по делото, с техническите документи, хардуер и софтуер на място при
доставчиците на удостоверителни услуги и в ТД на НАП - гр. Варна, където е
осъществено подписването на посочените документи (за което му бъдат издадени
необходимите удостоверения за сметка на жалбподателя), да извърши проверка и
да отговори на следните поставени от
оспорващия въпроси:
1. Посочените заповеди за оправомощаване,
заповед за възлагане на ревизия, заповед за изменение на заповед за възлагане
на ревизия, ревизионния доклад и ревизиония акт, подписани електронно, от кои
лица са подписани, с посочване на три имена, длъжност и месторабота;
2. С какви средства са създадени КЕП,
полагани на оспорените документи по т. 1, тези средства под контрола единствено
на автора ли са били от момента на тяхното създаване;
3. Да поясни кой е общоприетият стандарт за
преобразуване и след надлежното дешифриране, използвайки този стандарт, да
представи и да обясни значението на буквено- цифровите комбинации, обективирани
в полетата за „подпис“ на намиращите се в делото хартиени носители на
оспорените документи, където са налични;
4. Използваният при създаването на двойката
публичен и частен ключ алгоритъм, отговаря ли на изискванията на Наредбата за
изискванията към алгоритмите за създаване и проверка на квалифициран електронен
подпис (приета с ПМС № 259 от 07.09.2011 г., обн. ДВ бр. 71 от 13.09.2011 г.);
5. Чрез чие (издадено на кой доставчик на
удостоверителни услуги) базово удостоверение са издадени оспорените електронни
подписи;
6. Хартиените носители, върху които
доставчикът на удостоверителни услуги е вписал първоначалният персонален
идентификационен номер (PIN) на електронните подписи, създадени ли са в т. нар.
private rooms, т. е. дали са били фабрично запечатани в оптично непропусклив
плик, в отсъствието на хора, или – не;
7. Налице ли са всички изискуеми специфични данни за
самоличността на физическите лица, посочени като автори на електронните
подписи? На какъв език са въведени тези данни, фигурира ли ЕГН, свързани ли са
по уникален начин с автора на подписа и възможно ли е посредством тях да бъде
еднозначно идентифициран техният автор? Тези данни дават ли ниво на осигуреност
по смисъла на чл. 24, & 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна
на Директива 1999/93/ЕО, равностойно на физическото присъствие по отношение на
надеждността и потвърдено от орган за оценяване на съответствието?
8. Свързани ли са съответните електронни
подписи с електронните документи, за които се твърди, че са подписани с тях, и
по какъв начин се установява тази връзка? Форматът на файла носи ли информация
за съдържанието на електронния документ, или само контролна сума за него? В
случай, че е налице такава връзка, позволява ли същата да бъде открита всяка
последваща промяна в тях по смисъла на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година? Всяка следваща промяна
на оригинала на електронния документ, ще се отрази ли на файла?
9. Извършено ли е квалифицирано валидиране
по смисъла на чл. чл. 32 и 33 от Регламент № 910/2014, от издателя на
електронните подписи, към датата на подписване на всеки от процесиите
електронни документи и какъв е резултатът от него? В частност, изпълнени ли са
изискванията на: чл. 32, & 1, б. „а" вр. с б. „б", „д",
„е", „з" и „и" от Приложение I „Изисквания към квалифицираните
удостоверения за електронни подписи" към Регламента, чл. 32, & 1, б.
„г" и чл. 32, & 1, б. „з" вр. с чл. 26, б. „г" от
Регламента;
10. Установява ли се датата и часа на подписване
за процесиите документи и кои са те за всеки един от тях? Съдържа ли се
квалифициран електронен времеви печат - qualified time stamp, или генерираните
за файловете във формат, дата и час се извличат от локалната компютърна
система, респ. от ИС „Контрол", поддържана от НАП;
11. По какъв начин е извършена процедурата и
спазени ли са изискванията по чл. 24 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година? Участвало ли е в тази
процедура определено от администрацията (ТД на НАП - Варна) трето лице като
„лице за контакт“/приносител? Всеки от титулярите явявал ли се е лично пред
законен представител на доставчика на удостоверителни услуги;
12. Издадените удостоверения за удостоверителни
услуги; материалните носители като флаш памети и чипове, съдържащи частните
ключове за създаването на електронните подписи, както и физическите носители на
данните за персонални идентификационни номера (ПИН), били ли са предавани от
доставчика лично на всеки титуляр, с оглед спазването на изискването за
едноличен контрол върху данните, или са били предавани на друго физическо лице,
различно от титуляря и/или стоящо по-високо в йерархията на публичния орган;
13. Всеки един от титулярите на оспорените
електронни подписи разполагал ли е с едноличен контрол върху използването на
данните, свързани със създаването на електронния му подпис - от момента на
изготвянето на фотокопието на български документ за самоличност, до момента на
изтичане на валидността на съответното удостоверение за електронен подпис;
След което даде заключение били ли са изпълнени всички технически
изисквания, установени в Раздел IV . Приложение I и Приложение II от Регламент
910/2014.
При изготвяне на заключението, вещото лице да приложи към заключението
скрийншотове от извършваните проверки на електронните подписи със специализиран
софтуер, с цел визуализация и изчерпателност, както и останалата информация при
изпълнение на задачата, която му бъде предоставена за изпълнение на задачата от
доставчиците на удостоверителни услуги и ТД на НАП - гр. Варна, включително за
сертифициране/одобряване на устройствата за създаване на КЕП и процедурата, по
която е заявен и получен електронният подпис на всяко едно от лицата, подписало
оспорените документи по делото.
Вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и при необходимост извърши на място
проверка в доставчика на удостоверителни услуги да отговори и на следните поставени от съда въпроси:
1. Оспорените от ответника
електронни подписи създадени ли са от устройство за създаване на квалифициран
електронен подпис гарантиращо, че:
- поверителността на данните за създаване
на електронен подпис, използвани за създаването на електронния подпис, е
разумно гарантирана;
- данните за създаване на електронен
подпис, използвани за създаването на електронния подпис, на практика се срещат
само веднъж;
- данните за създаване на електронен
подпис, използвани за създаването на електронния подпис, са обезпечени в
достатъчна степен и не могат да бъдат извлечени, а електронният подпис е
надеждно защитен срещу подправяне чрез използване на наличната към момента
технология;
- данните за създаване на електронен
подпис, използвани за създаването на електронния подпис, могат да бъдат
надеждно защитени от законния титуляр на електронния подпис срещу използване от
други лица.
- устройствата за създаване на
квалифициран електронен подпис не изменят данните, които ще бъдат подписвани, и
не препятстват представянето им на титуляря на електронния подпис преди
подписване;
- генерирането или управлението на данни за
създаване на електронен подпис от името на титуляря на електронния подпис може
да се извърши единствено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги.
2. Оспорените от ответника
електронни подписи представляват ли усъвършенствани електронни подписи, които:
- са свързани по уникален начин с
титуляра на подписа;
- може да се идентифицира титуляра на
подписа;
- създаден е чрез данни за създаване на
електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с
висока степен на доверие и единствено под свой контрол;
- свързан е с данните, които са подписани
с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях.
3. За оспорените от ответника
електронни подписи налице ли е квалифицирано удостоверение за електронни
подписи, което съдържа:
- указание
най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че удостоверението
е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен печат;
- набор от данни,
които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик
на квалифицирани удостоверителни услуги, който набор включва най-малко
държавата членка по установяване на доставчика, и:
- името на лицето;
- най-малко името на създателя на печата и ако
е приложимо, регистрационния номер според официалните регистри;
- данни за валидиране на електронния
печат, които съответстват на данните за създаване на електронния печат;
- информация за началото и края на срока
на валидност на удостоверението;
- идентификационен код на
удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани
удостоверителни услуги;
- усъвършенстван електронен подпис или
усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на квалифицирани
удостоверителни услуги;
- място, където удостоверението, което
поддържа усъвършенствания електронен подпис или усъвършенствания електронен
печат, посочени в буква ж), е на разположение безплатно;
- място на услугите, до което се отправят
искания за проверка на валидността на квалифицираното удостоверение;
На основание чл.75
от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК определя първоначален депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 1500(хиляда и петстотин) лева, от които 1200лв. вносими от оспорващия и
300лв.-вносими от ответника в 5-дневен срок от съобщаването, по
набирателна сметка за вещи лица на Административен съд-гр.Шумен в ТБ”Алианц
България”, гр.Шумен, № ВG48BUIN70143330520314; или чрез ПОС терминал, намиращ
се в сградата на Административен съд-гр.Шумен, като указва на оспорващия в
същия срок да представи по делото документа, удостоверяващ внасянето на
определения от съда депозит.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.С.А.-
висше образование, специалност магистър–инженер „Компютърни системи и
технологии”, който
да бъде призован след внасяне на определения от съда депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл.171 ал.2 от АПК ответника,в
5-дневен срок от уведомяването да представи на оптичен носител, с
екземпляр за жалбоподателя документите, обект на изследване по СКТЕ (не само
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, но и посочените в т. I заповеди за оправомощаване на
органи по приходите от Директор на ТД на НАП - гр. Варна, респ. - вр. и.д.
Директор на ТД на НАП - гр. Варна).
Препис от
настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.
Административен съдия: