Р Е
Ш Е Н
И Е № 59
гр. Сливен,
22.01.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5041 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе съобрази
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с
чл. 240 , ал. 1 ЗЗД, чл. 86ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 290 лева неплатена главница по
Договор за кредит №
В исковата молба се твърди, че на 30.08.2016
г. между „финанс” ЕООД, което било оперирало на пазара на финансовите услуги
под търговската марка „Вивус” и с
ответницата бил сключен договор за кредит №********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР
и съставлявал договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние сключен
между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните изключително
средства за комуникация от разстояние. Сключения договор бил оформен съгласно
чл. 3 и чл. 2 от ЗЕДЕУУ, като процедурата за сключване на договора била описана
подробно в ОУ на „4финанс” ЕООД и съответствала на ЗПФУР.
Кредитополучателят бил отправял заявка за сключването на договора за кредит
след регистрация в системата „Вивус” на интернет страницата на кредитодателя,
където се намирали и ОУ към договора и Стандартния европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация съгласно чл. 8 ЗПФУР. След подаване на заявката проект
на договора се бил предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на
„Вивус”. Кредитополучателят бил изразил съгласие да сключи договора след натискане
на бутона „Подпиши”, както и че бил приемал ОУ на договора и се съгласява
сумата да му бъде преведена от кредитора по описаната в заявката банкова
сметка. ***. 2. 2 от ОУ кредитополучателят може да използва допълнителна и
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката, за което се
начислява допълнителна такса определена спрямо сумата и периода на кредита. На
30.08.2016 г. страните по описания начин
сключват договор за кредит в размер на сумата от 60 лв., като се заявява
и ползването на услугата за експресно разглеждане и кредитът е отпуснат за
период от един месеца и падежа му настъпва на 29.09.2016 г. Сумата по кредита е
отпусната в деня на сключването на договора на името на ответницата чрез „Изи
Пей”. Съгласно т. 6.1 от ОУ на договора за кредит се начислява договорна лихва
в размер на 2,01 лв. за периода от 30.08.2016 г. до 29.09.2016 г. и такса за
експресно разглеждане в размер на 18,98 лв. На 06.09.2016 г. ответницата
заявява искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 50 лв. и отново
заявява услуга за експресно разглеждане. Съгласно т.8 т. 2 от ОУ длъжникът има
право да кандидатства за допълнителен кредит преди да е върнал отпуснатия като
съществуващия договор се изменя и се подписва нов, за който важат същите ОУ. На
06.09.2016 г. договорът е изменен и е отпусната и преведена исканата от
ответницата сума. На 08.09.2016 г. и на
16.09.2016 г. ответницата отново заявява
нови суми от съответно 130 лв. и 50 лв. и отново ползва услугата за експресно
разглеждане на заявката. И в двата случая кредиторът начислява допълнителни
лихви и такси съобразно т.8 т.3 от ОУ. Сумите отново са преведени на
ответницата от кредитора чрез „Изи Пей”
С тегленето на допълнителните суми ответницата дължи на кредитора сумата
от 290 лв., съставляваща главница по процесния договор за кредит, сумата от
7,07 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 30.08.2016 г. до
29.09.2016 г. и такса за експресно разглеждане в размер на 85,27 лв.
-29.09.2016 г.Длъжницата прави частично плащане, което не е достатъчно да бъде
погасено цялото задължение и главницата и договорната лихва остават изцяло
непогасени. Съгласно клаузите на договора кредиторът след настъпването на
падежа на задължението започва да начислява наказателна лихва. След изпадане в
забава на длъжницата са изпращани напомнителни писма и съгласно т. 13 т. 4 от
ОУ същите се таксуват за сметката на изпадналия в просрочие длъжник.
На 23.11.2018 г.
„финанс” ЕООД прехвърля вземането си на ищцовото дружество, като дължимите от
ответницата суми са описани в Приложение № 1 към договора за прехвърляне на
вземанията. Цедентът изрично е упълномощил цесионера да изпрати уведомление за
извършената цесия до длъжницата на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, но писмото е
останало непотърсено от ответницата. Моли с настоящата искова молба да бъде
връчено на ответницата уведомлението за извършената цесия.
Иска се от съда да осъди ответницата да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 290 лева
неплатена главница по Договор за кредит
№
Претендират и се сторените в исковото производство
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба не е постъпил от ответницата.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се
представлява от пълномощник, но е депозирал становище с което прави искане,
съдът да постанови неприсъствено решение, като се уважи предявения иск на
основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ал. 1 от ГПК.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не
се представлява в съдебно заседание, не е представила писмен отговор на
исковата молба и не е направила искане
за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй
като видно от представените писмени доказателства, ищцовото дружество е
доказало по безспорен
начин наличието на договорни отношения между цедента и ответника за
предоставяне на заем за претендирания размер и усвояването на сумата,
съставляваща главница по договора за заем, наличие на договор за
цесия – прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за извършената
цесия, размера на начислената лихва за
забава, както и че ответника е изпаднал в забава за претендирания период от
време, както и че са били извършени услугите, за които се претендират
съответните такси.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответницата следва да
се постанови неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищцовото дружество да се уважат
изцяло, като се осъди ответницата да заплати
сумата от 290 лева неплатена главница по Договор за кредит №
В хода на производството видно от представената
справка се установи, че лицето К.Г. ЧОМПАЛОВА е сключило граждански брак и е
променила фамилното си име на Д., както
е променила и постоянен и настоящ адрес,***.
По
правилата на процеса на ищеца се следват разноски, изчислени като възлизащи на
сумата 300,00 лева.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.
79 ЗЗД във вр. с чл. 240 , ал. 1 ЗЗД,
чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД К.Г.Д. с ЕГН **********
*** ДА
ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Шандор Петьофи № 10, както
следва:
- сумата от 290 лева, представляваща неплатена главница по Договор
за кредит № **********,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане;
- сумата от
62,30 лева, представляваща, такса за
експресно разглеждане;
- сумата от
321,85 лева, представляваща
наказателна лихва, начислена за периода
от 30.09.2016 година до 22.11.2018 година
ОСЪЖДА
К.Г.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Шандор Петьофи № 10 разноски в общ размер на 300,00
лева /триста лева/, от които: 150,00 - заплатена държавна такса и 150,00
лева - заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е НЕПРИСЪСТВЕНО и не подлежи на
обжалване.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: