№ 521
гр. София, 09.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело от общ характер №
20221110202064 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК
Постъпило е искане от Председателя на Н. за присъждане на разноски за
възнаграждение на служебен защитник по настоящото дело.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на
страната, намира от фактическа страна следното:
Производството по НОХД № 2064/2022 г. по описа на СРС, НО, 94 състав е
образувано въз основа на обвинителен акт по обвинение против С. С. И., ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл. 343б ал. 2 НК. С определение, в сила от 15.07.2022г., е
одобрено споразумение, с което подсъдимият С. С. И. се е признал за виновен по
повдигнатото му обвинение.
С определение, постановено в о.с.з. на 15.07.2022г. на основание чл. 94 ал. 1 т. 9 НПК
съдът е предоставил правна помощ на подсъдимия под формата на процесуално
представителство и за негов служебен защитник е назначен адв. С. В. С. от САК.
С Решение № СФ – 11293-29843/15.12.2022г. на Н. на адв. С. С. на основание чл. 17
т. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение за
осъществяваната правна помощ в размер на 420, 00 лева.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
Искането се явява процесуално допустимо, като подадена от активно
легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма. Разгледано по същество,
искането се явява основателно.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от 19.02.2010 г.,
постановено по тълк. дело № 4/2009 година на ОСНК на ВКС в случаите на служебна
защита, когато подсъдимият бъде признат за виновен, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, разноските
1
за служебен защитник следва да бъдат възложени в негова тежест и да бъдат присъдени в
полза на Н.. В допълнение, в цитираното тълкувателно решение е изрично посочено, че
адвокатско възнаграждение се дължи от осъдения подсъдим във всички случаи на
задължителна защита, когато тя е била осъществявана от служебен защитник, т. е.
независимо от материалното положение на обвиняемия/подсъдимия.
По настоящото дело правната помощ е била предоставена преди влизане в сила на
измененията в Закона за правната помощ /обн. ДВ, брой 102 от 2022г./, които предвиждат,
че в случаите, когато на подсъдимия е предоставена правна помощ, защото не разполага със
средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието
изискват това, подсъдимият не дължи възстановяване на разноските за предоставената
правна помощ. Доколкото се касае за материалноправни разпоредби, следва да се съобразява
редакцията им към момента на оказване на правната помощ. Ето защо съдът намира, че
разноските за заплатено възнаграждение на служебния защитник, следва да се възложат в
тежест на осъдения.
Съдът намира, че искането на Председателя на Н. е частично основателно, като
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на Н. разноски за предоставената правна
помощ в размер на 280, 00 лева, а не в посочения в Решение № СФ – 11293-
29843/15.12.2022г. на Н. размер от 420, 00 лева. В горепосоченото решение на Н. е
посочено, че възнаграждението на адвоката е определено на основание чл. 17 т. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената разпоредба урежда дължимото
възнаграждение по дела, по които за престъплението се предвижда наказание до 10 години
лишаване от свобода, като предвижда, че възнаграждението за една инстанция е в размер от
150, 00 лева до 420, 00 лева. В случая осъденият С. И. е предаден на съд по обвинение за
извършено престъпление по чл. 343б ал. 2 НК, наказуемо с наказание „лишаване от свобода“
за срок от една до пет години и глоба в размер от 500, 00 лева до 1 500, 00 лева. Ето защо
приложима се явява разпоредбата на чл. 16 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
която урежда дължимото възнаграждение по дела, при които при които за престъплението се
предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода. Съгласно чл. 16 т. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в тези случаи дължимото възнаграждение за всяка съдебна
инстанция е от 100 до 280 лв. Ето защо съдът намира, че осъденият С. И. следва да заплати в
полза на Н. сумата от 280, 00 лева – възнаграждение за служебен защитник в
производството по НОХД № 2064/2022г. по описа на СРС, НО, 94 състав, а искането на Н.
следва да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 420, 00 лева.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. сумата от 280,00
/двеста и осемдесет/ лева за предоставена правна помощ по НОХД № 2064/2022г. по описа
на СРС, НО, 94 състав, като ОТХВЪРЛЯ искането на Председателя на Н. до пълния
2
претендиран размер от 420, 00 лева.
Определението подлежи на обжалване и/или протест пред СГС в 7-дневен срок от
съобщаването му на СРП и осъдения /чрез Началника на затвора – София/.
Препис да се изпрати на Н. за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3