Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на дванадесети март две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №355 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба на „ДЕОМИД“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя инж. Д.Т.К., против
решение №2391/23.12.2019г. постановено по НАХД №3849/2019г. по описа на ВРС, с
което потвърдено НП №
В-15-ДНСК-65/28.06.2019 г. на зам.
началника на ДНСК, с което за нарушения на чл.142,ал.5,т.3, вр.169,ал.1,т.2,3,4
и 5 от ЗУТ, на основание чл.237,ал.1,т.6 от ЗУТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева.
В
касационната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на
решението на ВРС, поради допуснати при постановяването му, нарушения на
материалния закон, като се претендира неговата отмяна и постановяване на ново
по съществото на спора, с което се отмени процесното НП.
Пред
настоящата инстанция управителя на дружеството касатор лично и чрез
процесуалния си представител поддържа касационната жалба по изложените в същата
доводи и отправя искане за отмяна на въззивното решение и издаденото срещу
дружеството НП.
Ответникът,
редовно призован не изпраща представител. С писмен отговор и становище от
11.03.2020г., чрез пълномощник оспорва касационната жалба, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде
оставено в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че
решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Касационна жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока
за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на „ДЕОМИД“ ЕООД, против НП №
В-15-ДНСК-65/28.06.2019 г. на зам.
началника на ДНСК, с което за нарушения на чл.142,ал.5,т.3, вр.169,ал.1,т.2,3,4
и 5 от ЗУТ, на основание чл.237,ал.1,т.6 от ЗУТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева.
Въззивният
съд е приел за установено, че на основание чл.149, ал.5 от ЗУТ, с писмо вх.№
РС-РП-80-00-134/18.01.2019г. РО НСК-Варна при РДНСК- СИР бил уведомен за
издадено от гл. архитект на район „Приморски"- община Варна разрешение за
строеж № 11/15.01.2019г. за „Промяна предназначение на СКЛАД №1 и СКЛАД №2 в
„СПОРТЕН КЛУБ-ФИТНЕС ЗАЛА", ул."ТД" №31, УПИ VI-13, кв.625 по
плана на 5-ти м.р., гр. Варна".
В
законоустановения по чл.156 от ЗУТ 14-дневен срок била извършена служебна
проверка по отношение законосъобразността на издаденото разрешение за строеж и
бил съставен констативен протокол от 29.01.2019г.
Установено
било, че разрешение за строеж №11/15.01.2019г. е издадено въз основа на
съгласуван и одобрен на 21.12.2018г. от гл. архитект на район „Приморски"
инвестиционен проект, за който била извършена оценка за съответствието по реда
на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ-като комплексен доклад, съставен на 10.12.2018г. от
„ДЕОМИД" ЕООД, представлявано от инж. Д.Т.К.-управител, на основание
Удостоверение №РК-0103/14.02.2014г. на ДНСК и договор с възложителя от
07.12.2018г., внесен със заявление рег.№АУ122002ПР от 13.12.2018г. в район
"Приморски", община Варна.
В съставения
комплексен доклад от „ДЕОМИД" ЕООД за оценка за съответствието на
инвестиционния проект с основните изисквания към строежите било посочено, че
инвестиционният проект е за промяна предназначение на съществуващи склад 1 и
склад 2 в нов обект-Спортен клуб-Фитнес зала, разположена на кота -3,30м в
съществуваща жилищна сграда в гр. Варна, ул."ТД" №31, въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване №363/28.12.2002г., издадено от началник
сектор „Строителен контрол" при РДНСК-Варна.
Съществуващи
помещения склад №1 и склад №2, находящи се в сутерена, на кота -3,30м по
обяснителна записка /на -2,60м по проект част Архитектура/ променят
предназначението си в „Спортен клуб-фитнес зала" като се изгражда още един
санитарен възел /баня и тоалет/. В склад №2 се изграждат съблекални-дамска и
мъжка и се избива отвор 90см/200см, за който била изготвена конструктивна
експертиза – становище като градоустройствените показатели за имота не се
променят, както не се засягат и конструктивни носещи елементи.
В
съставения комплексен доклад от "Деомид" ЕООД за оценка
съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към
строежите било посочено, че са
изработени проекти по части Архитектура, Конструкции-становище, Вътрешни ел.
инсталации и ВиК.
С
доклада била извършена оценка съгласно чл.142, ал.5, т.3 от ЗУТ и заключение,
че проектът отговаря на визата за проектиране и на останалите точки на ал.5 на
чл.142 от ЗУТ.
След
преценка на всички факти и обстоятелства било прието, че ОСИП е изготвена без да е извършена реална
проверка за съответствие на проекта с правилата и нормативите за застрояване, в
нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.3 от ЗУТ, във връзка с
изискванията на чл.169, ал.1, т.2, 3,4 и 5 от ЗУТ.
Актосъставителят
приел за безспорно установено, че оценката за съответствие е извършена като
комплексен доклад, съставен от „Деомид" ЕООД, както и че същия е непълен и
неточен по отношение на чл.142, ал.5, т.3, във връзка с изискванията на чл.169,
ал.1, т.2, 3, 4 и 5 от ЗУТ. В заключението на доклада някои от горните точки са
вписани декларативно, без доказателства за изпълнението им. Нарушението било
извършено на 10.12.2018г. в гр. Варна, когато е изготвен и подписан комплексния
доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект и е установено при
извършена на 29.01.2019г. в район „Приморски"-община Варна служебна
проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на издаденото от главния архитект на район
„Приморски" разрешение за строеж №11/15.01.2019г. – нарушение на чл.142, ал.5,т.3, във връзка с изискванията
на чл.169, ал.1, т.2, 3, 4 и 5 от ЗУТ. Акта бил съставен и предявен на
представляващия и управляващия дружеството, който в графата бележки и
възражения не отразил такива. В срока по
чл.44 от ЗАНН били направени възражения
идентични с тези изложени в жалбата срещу НП. Въз основа на
съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП.
В хода
на съдебното производство била разпитана като свидетел актосъставителя Ботева,
която потвърдила изложеното в АУАН.
За да постанови този резултат и потвърди наказателното постановление
въззивния съд е приел в мотивите си, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и
от компетентни лица, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна
страна и е доказано от обективна страна.
Настоящата инстанция, съгласно
правилата за касационна проверка, може да контролира предходните такива по
фактите, единствено чрез контролиране спазването на процесуалните правила
относно събирането, проверката и оценката на доказателствения материал. При
оценката на доказателствата районният съд не е излязъл от правомощията си по
ЗАНН, по реда и със средствата на НПК е събрал всички доказателства, свързани с
обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за
разкриване на обективната истина. В мотивите си въззивната инстанция е изложила
правните съображения за взетото решение. Същите са резултат от правилно
приложение на материалния закон, като въззивната инстанция е дала отговор на
всички възражения, релевирани във въззивното производство. Поради това и
предвид липсата на допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка
със събирането, преценката на доказателствата и разпределението на доказателствената
тежест в процеса, настоящият състав не следва да обсъжда наведените с
касационната жалба твърдения за факти, различни от установените с обжалваното
решение.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от
фактическа страна, както и крайния извод за законосъобразност на наказателното
постановление. При
правилна преценка на доказателствата, въз основа на събраните гласни
доказателства, и приетите на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, които
не са оспорени от дружеството жалбоподател, ВРС е направил установяванията за
релевантните за нарушението и проведеното административнонаказателно
производство факти и обстоятелства. В АУАН и в НП е направено
достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства,
при които то е извършено, поради което не е нарушено
правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Неоснователни са възраженията за липса на дата на извършване на нарушението,
тъй като същата освен, че правилно е посочена в НП, явства и от приложените по
делото неоспорени писмени доказателства включително тези изготвени от касатора.
Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП от
фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а
приложената от административнонаказващият орган санкционна норма съответства на
установеното нарушение. С оглед горното, настоящият състав намира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателното производство по реализиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството, които да водят до
незаконосъобразност на НП и да са основание за неговата отмяна.
Твърденията на касатора за материална незаконосъобразност
на процесното НП не са подкрепени с доказателства, липсват и доказателствени
искания в тази насока. Не са оборени в този смисъл констатациите в АУАН и
процесното НП. Позоваването на невлязло в сила решение на Административен съд
–Варна, не би могло да замести установяванията в хода на
административнонаказателното производство, нито тези в хода на съдебното
оспорване на процесното НП. Преценката за законосъобразност на НП се извършва
на основания различни от тези при оспорване на индивидуален административен
акт. Подробно описаните обстоятелства са достатъчни,
за да бъде прието, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 237, ал.1, т.6,
вр. чл.142, ал.5 ЗУТ, като ирелевантно е обстоятелството, колко на брой от
изискванията на т.3 от същата алинея не са били спазени. Анализът на текста на чл. 142 от ЗУТ налага правен
извод, различен от твърденията на касатора. Съгласно ал. 4 от посочения законов
текст всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване
на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им със съществените
изисквания към строежите. Следващата ал. 5
предвижда, че оценката обхваща проверка за съответствие със изискванията
по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ. В този смисъл, строежите се
проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към
строежите, определени в приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на
хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за
отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за
безопасност в случай на пожар; хигиена,
здраве и околна среда; достъпност и безопасност при експлоатация; защита от
шум. Не се установява изпълнение на горните критерии към датата на изготвяне на
процесната оценка.
Оценката по чл. 142, ал. 5
следва да се осъществи по отношение на очертания предмет, като в конкретния
случай се касае за извършване на оценка за
съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142,
ал. 5 т.3 ЗУТ. Неизпълнението на
изисквания в доклада е индивидуализирано в степен,
позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените
материалноправни норми. Административно наказващият орган е приложил точно
санкционната норма на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ. Доколкото, размерът на
имуществената санкция е определен в предвидения от разпоредбата минимум, то
същият не подлежи на редуциране.
ВРС е приложил правилно
материалния закон и решението не страда от посочените в касационната жалба
пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във
вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2391/23.12.2019г. постановено по НАХД №3849 по
описа на ВРС за 2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: