№ 17
гр. Ямбол, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря И.ка П. Златева
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242300600436 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № ******. по НОХД №*****г. РС –Ямбол е признал подсъдимия К. Д. Д.
за виновен в това, че на 20.11.2022 г., около 16:20 часа, в с. ****, общ. Тунджа, обл. Ямбол,
на футболен стадион в селото, чрез нанасяне на удар с лакътя на дясната си ръка, в областта
на устата, е причинил средна телесна повреда на И. Р. К., в качеството му на представител на
обществеността, по повод изпълнение на функцията му, като страничен съдия на футболна
среща между отборите от „Б“ регионална футболна група мъже - ФК „Стефан Караджа“ с.
**** и ФК „Христо Ботев“ с. ****, изразяваща се в избИ.е на зъб довело до затрудняване на
дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което на
основание чл.131 ал.1 т.1 и т.12, вр. чл.129 ал.2, и чл.54 от НК му е наложил наказание от
две години „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, така определеното наказание е отложено от
изтърпяване за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда е признал подсъдимия Д. К. Диимитров за виновен в това, че на
20.11.2022 г., около 16:20 часа, в с. ****, общ. Тунджа, обл. Ямбол, на футболен стадион в
селото чрез нанасяне на удар с шамар в областта на главата, е причинил лека телесна
повреда на К.М.Ф., в качеството му на представител на обществеността, по повод
изпълнение на функцията му като главен съдия на футболна среща между отборите от „Б“
регионална футболна група мъже - ФК „Стефан Караджа“ с. **** и ФК „Христо Ботев“ с.
****, изразяваща се в болка, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.12, вр. чл.130 ал.2 от НК, поради
което и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на1000 (хиляда) лева.
Със същата присъда е признал подсъдимия И. Н. К. за виновен в това, че на
1
20.11.2022 г., около 16:20 часа, в с. ****, общ. Тунджа, обл. Ямбол, на футболен стадион в
селото чрез нанасяне на удар с шамар в областта на главата, е причинил лека телесна
повреда на К.М.Ф., в качеството му на представител на обществеността, по повод
изпълнение на функцията му като главен съдия на футболна среща между отборите от „Б“
регионална футболна група мъже - ФК „Стефан Караджа“ с. **** и ФК „Христо Ботев“ с.
****, изразяваща се в болка, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - престъпление по чл.131 ал.1 т.1 и т.12, вр. чл.130 ал.2 от НК, поради
което на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на1000 (хиляда) лева.
С присъдата е уважен предявения граждански иск от И. К. и подсъдимия К. Д. е
осъден да заплати сумата от 350 лв. за причинени имуществени вреди от престъплението и
сумата от 6000 лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението ,ведно със
законната лихва върху тях ,считано от датата на увреждането до окончателното им
изплащане.Първостепенният съд е отхвърлил искът за разликата над уважения размер от
6000 лв. до предявения размер от 10.000 лв.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят направените по
делото разноски .
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от подсъдимите К. Д., Д. К. и И. К.,
чрез защитника им адв.М.Х. в която се сочи, че постановената присъда е неправилна и
необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон.Излага се ,че от доказателствената съвкупност ,не може по безспорен и
категоричен начин да се установи ,че подсъдимите са извършили престъпленията , за които
са привлечени да отговарят.
Прави се искане въззивният съд да отмени изцяло така постановената присъда, с
която подсъдимите са признати за виновни и да постанови нова, с която да ги признае за
невиновни по повдигнатото им обвинение,а в условията на алтернативност да намали
размера на наказанието.
В допълнение към въззивната жалба се излагат съображения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в проведеното първоинстанционно
производство.Според защитника първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си
по чл.13 и чл.14 от НПК- превратно е възприел установените фактически положения; не е
положил усилия да постанови съдебен акт на база на доказателствената съвкупност, а се е
позовал на собствена логика;дал е неправилна юридическа преценка на констатираното
увреждане на пострадалия И. К., кредитирайки комплексната съдебно медицинска
експертиза;направил е неправилна юридическа преценка на елементите на фактическия
състав на престъплението по чл.131,ал.1,т.1 и т.12 от НК, относно качеството на
пострадалото лице към момента на извършване на деянието;не е обсъдил наличните по
делото противоречия между показанията на свидетел, дадени на ДП и прочетени по реда
на НПК и тези дадени в с. з;немотивирано съдът е отказал и не уважил искането за
назначаване на тройна комплексна съдебномедицинска експертиза;от определянията на
съда за прочитане на показанията на свидетел, дадени на ДП не ставало ясно има ли
противоречие ,съществено ли е то , за кои обстоятелства се отнася и /или има липса на
спомен и за кои обстоятелства.
Излагат се съображения ,че мотивите на първоинстанционния съд не отговаряли на
изискванията на чл.305 ,ал.3 от НПК-липсвали надлежни , пълни ясни и безпротиворечиви
мотиви към присъдата.
Срещу присъдата в нейната гражданска част е депозирана въззивна жалба от гр.
ищец и частен обвинител И. К., подадена ,чрез повереника му адв.Д.Н. .Счита постановената
присъда за неправилна , тъй като първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен
интензитета на преживените от пострадалия болки и страдания и обстоятелството ,че в
резултат на причиненото му телесно увреждане изцяло се е променил за дълъг период от
2
време начина му на живот.
Прави се искане въззивният съд да измени присъдата , като уважи в пълен размер
предявеният гр. иск от 10 000 лв.,ведно със законовите последици,както и да се присъдят
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, подсъдимите Д. Д., К. Д. и И. К. се явяват и молят да бъдат
оправдани.
Защитникът им адв.М.Х. подържа жалбата и допълнението към нея.Излага
съображения ,че мотивите към съдебният акт са вътрешно противоречиви по отношение на
качеството , което са имали футболните съдии,като не е отчетено ,че те не са членове и не
са назначавани за съдии от БФС и деянието е извършено след приключване на футболната
среща.Пледира ,че не е изяснен и въпроса относно медико -биологичната характеристика на
посеченото увреждане на пострадалия И. К..Оспорва и извода на съда относно авторството
на деянията, като счита ,че по делото няма събрани гласни доказателства подкрепящи го.
Жалбата на гражданският ищец защитата намира за неоснователна.
В последната си дума подсъдимите искат да бъдат оправдани.
Представителят на Окръжна прокуратура -Ямбол дава становище, че жалбата на
подсъдимите е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Счита
присъдата за правилна и законосъобразна. Според прокурора първоинстанционният съд в
мотивите на съдебния си акт е посочил подробни изводи в подкрепа на установената
фактическа обстановка , както и доказателствата от които се установява същата.Намира ,че
районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства ,както поотделно ,така и
в тяхната съвкупност, въз основа на което е направил законосъобразни правни изводи ,че
тримата подсъдими от субективна и обективна страна са осъществили съставите на
предявените им обвинения. Моли да бъде оставена жалбата без уважение и съответно
присъдата в тази част да бъде потвърдена.
Въззивната жалба на гр. ищец прокурорът намира за основателна по изложените в
нея съображения.
В съдебното заседание пострадалия И. К. – конституиран по делото в качеството му
на гр. ищец и частен обвинител се явява лично и с адв. Д.Н., който се присъединява изцяло
към казаното от представителят на държавното обвинение.По отношение на гражданският
иск намира ,че при правилно отчитане на всички и обстоятелства първоинстанционният съд
със занижен критерий е определил размера на присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди.Моли в тази част въззивният съд да измени присъдата като уважи в
пълен размер предявения граждански иск, ведно със законната лихва , считано от датата на
деянието, както и да се присъдят направените по делото разноски.
Ямболският окръжен съд , като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Жалбите са процесуално допустими, подадени в срок, от процесуално легитимирани
лица и са насочени срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.
Разгледани по същество са неоснователни .
От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
На 20.11.2022г на стадиона в с. **** се състояла футболна среща между отборите от
регионална футболна група „Б“ на футболен клуб „Стефан Караджа“ с.**** и футболен клуб
„Христо Ботев“ на с. ****. Главен съдия на срещата бил К.М., а помощник съдии -
свидетеля И. Р. К. и Й.Й..
Подсъдимият Д. К. Д. бил играч от отбора на футболен клуб „Стефан Караджа“
с.****, а останалите двама подсъдими присъствали като зрители (подсъдимият К. Д. бил син
на подс. Д. Д., а подс. И. К. бил кмет на с. ****).
3
Главен съдия на футболната среща бил К.М., а помощник съдиисвидетелите И. К. и
Й.Й..
Футболната среща приключила в 16.17ч. с резултат 1:5 в полза на ФК „Христо Ботев
с. Г.Инзово.
Подсъдимите били недоволни от резултата и считали, че с неправилните си
отсъждания съдиите са допринесли за загубата на ФК“Стефан Караджа“ с. **** . Веднага
след приключване на футболната среща подсъдимият Д. Д. отишъл в центъра на футболното
игрище и нанесъл удар с шамар в областта на лицето на К.М., след което се изтеглил назад.
В това време подс. К. Д. отишъл при свидетеля И. К., който вървял към колегата си
М. в центъра на терена. Когато доближил св.К.о подс. К.Д. се обърнал към него с думите
„Много добре съдийства, да те поздравя“протегнал дясната си ръка и се здрависал със св. К..
Докато все още държал ръката на св.К. подсъдимият К. Д. нанесъл удар с лакътя на дясната
си ръка, който попаднал в областта на устата на св. К.. След нанасянето на удара Д. пуснал
ръката на страничния съдия и си тръгнал. К. усетил кръв в устата си както и , че му липсва
част от предния зъб на горната челюст.Гл. съдия К.М. видял случващото се с колегата му И.
К. и тръгнал към него. В този момент подсъдимият И. К. се приближил към М. и му нанесъл
удар с шамар в областта на тила и му казал, че им е провалил мача.
Видно от заключението на изготвената по досъдебното производство и приета от съда
комплексна съдебно-медицинска на 20.11.2022г. К. е получил следните травматични
увреждания:счупване на короната на първи зъб от лявата половина на зъбната редица на
горната челюст (зъб 21, горен ляв централен резец) с липса на значителна част (2/3) от
короната и с открИ.е на зъбната пулпа наложило провеждането на кореново лечение и
умъртвяване на зъба ; фисура (пукнатина) на горен десен резец (зъб 11 горен десен
централен резец) с видима фрактурна линия на емайла на зъба, без нарушаване на целостта
на короната.Счупването на короната на първи зъб от лявата половина на зъбната редица на
горната челюст е довело до пълна загуба на функционалната му пригодност, като антагонист
при отхапването и е осъществило медико-биологичния признак избИ.е на зъб с което се
затруднява дъвченето и говоренето. Фисурата на горен десен резец без нарушение на
короната не осъществява медико-биологичния признак избИ.е на зъб, а представлява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.При приемане на
експертизата пред съда вещите лица конкретизират ,че счупването на две- трети от зъба се
приравнява на избИ.е на зъб, т. к. функцията ,която се възлага на този зъб, свързана с
дъвченето и говоренето го прави негоден за употреба.
От заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява, че
на св. К.М. е било причинено бързо преходна болка без наличие на видими травматични
изменения.
Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, въз
основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите
И. К., Й.Й. и К.М. както и от показанията на Й. и М. дадени в хода на досъдебното
производство, прочетени в с.з. по предвидения процесуален ред, от показанията на
свидетелите Г.П., А.Л., К.К., С.А., П.М., Р.П.,К.Ж.,В.Б., Т. А., Л. Й., Д. Я.,Г. Ч., С.С., Г. Д.,
отчасти от показанията на сви.Калоян К., от писмените заключения на изготвените и
кредитирани съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно-медицинска експертиза
и писмените доказателства-доказателства СМУ от 21.11.22г.- 2бр, Медицинско
удостоверение от д-р С. от 21.11.22, амбелаторен лист 1597 от 21.11.22, протокол от
проведена футболна среща, Ранглиста на съдиите от ОС на БФС Ямбол за сезон 22/23,
Справка от ОС на БФС Ямбол, протокол за разпознаване на лица и предмети и изготвения
към нея фотоалбум фактура 147/14.12.22 и касова бележка към нея, фактура от 21.11.22 и
касов бон към нея, писмо от др П. вх. № 7065/23.04.24 , писмо от д-р Робев вх. №
7122/24.04.24, писмо вх. № 7226/25.04.24 на ОС на БФС Ямбол, протокол №4/7.02.23г на
Дисциплинарната комисия при ОС на БФС Ямбол, копие от здравно-осигурителна книжка,
4
амбулаторен лист 1066 от 9.12.21, протокол за годишен профилактичен преглед №
313/17.01.23, Удостоверение на съдия по футбол, областна група, мед. Бележка амб. №
89/14.03.22, справки за съдимост-3бр.
Въззивната инстанция констатира ,че не са допуснати процесуални нарушения,
които да опорочават установяването на приетите от първоинстанционния съд факти. При
извеждането им решаващият съд е оценил доказателствените материали по делото стриктно
съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Относимите към
извършването на инкриминираното деяние фактически положения са установени в
съответствие с процесуалните правила, без да са допуснати нарушения при допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствените материали.Постановената
осъдителна присъда срещу подсъдимите не почива на недопустими доказателствени
източници, на предположения, на превратно или едностранчиво обсъждане на
доказателствения материал по делото, на игнориране на доказателства и факти, както и на
пренебрегване на съществени възражения на защитата относно доказаността на авторството
на деянието в лицето на подсъдимите.
За пълното и всестранно изследване на всички значими обстоятелства решаващият
съд е провел задълбочено съдебно следствие, в рамките на което по служебен почин е
приобщил нови доказателствени материали – допуснал е и е провел разпит на 14
свидетели.Чрез тази доказателствена дейност решаващият съд е взел необходимите
процесуални мерки за разкрИ.е на обективната истина, като в резултат от нея възприетите
фактически констатации се явяват вярно и точно отражение на интересуващите процеса
факти.
Законосъобразно решаващият съд е оценил, показанията на пострадалия К. и неговата
майка свидетелката К.К. които въпреки, че са заинтересувани от изхода на делото, то не са
налице основания за съмнение в тяхната достоверност или такива които да ги опровергават.
Свидетелските показания на пострадалия са доказателствено средство и няма пречка, съдът
да основе фактическите положения на тях и да отхвърли други които им противоречат. Само
евентуалната заинтересованост на пострадалия, като лице претърпяло вреди от
престъплението, нито е основание за изключване на показанията, нито освобождава съда от
задължението му внимателно да извърши преценка и да ги съпостави с останалите
източници на доказателства.Тези показания логично са съпоставени и отнесени с
останалите доказателствени средства, като в основа на наличие на доверие към тях, съдът е
определил липсата на противоречия, последователност, безпристрастност и логика .
В показанията си свид.К. заявява ,че непосредствено след края на футболната среща
до него се приближил подс.К.Д. и се обърнал с думите „много добре съдийстваш ,да те
поздравя“.Здрависал се с дясната ръка и докато все още държал ръката му подс. Д. нанесъл
удар с лакътя на дясната ръка ,който попаднал в областта на устата на пострадалия
К..Показанията на пострадалия К. по отношение на действията на подс.Д. намират
подкрепа в показанията на свидетелите М. и П..
Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на тези
свидетели, които като трети незаинтересовани от изхода на делото лица непосредствено са
възприели инцидента , излагат обстойни факти и обстоятелства , касетелно действията на
подсъдимия К. Д., при които на пострадалия е било причинено инкриминираното
увреждане. В подкрепа на посоченото са и показанията на свид. Й. и П.М., които са
възприели състоянието на пострадалия К. непосредствено след края на футболната среща , а
именно със счупен зъб, като първия от тях дава подробно описание на подсъдимия.В тази
насока са и показанията на свид. А.Л. ,който макар и да не е присъствал на
местопроизшествието , в качеството си на Председател на Областния съвет на БФС е узнал
за инцидента.В тази насока са и писмените доказателства по делото- протокол №4/7.02.23г
на Дисциплинарната комисия при ОС на БФС Ямбол, видно от който дисциплинарната
комисия на ОС на БФС-Ямбол въз основа на изготвените доклади от съдиите и делегата
на футболния мач е наказала подсъдимия Д.К. със спрени състезателни права за две години
и е лишил ФК „Ст.Караджа“ с.**** с лишаване от домакинство за шест срещи и
5
имуществена санкция в размер на 625 лв.
Напълно кореспондиращи на изложената информация от свидетелите К. ,М. ,П.,
Й.,М. и К.а, се явява заключението на комплексната съдебно-медицинската експертиза,
която попълва доказателствения материал по делото относно настъпилите травматични
увреждания по начин, време и обстановка.
По – нататък, правилно са били приобщени показанията на свидетелите Й. и М. по
реда на чл.281 от НПК от които, се потвърждава достоверността на дадените от тях
показания в хода на досъдебното производство, като изрично следва да се посочи, че същите
са подържат от свидетелите и са дадени по време близко до инкриминираното деяние,
поради което и първоинстанционния съд правилно е приел, че тези показания потвърждават
установената по делото фактическа обстановка касателно причинените увреждания на
пострадалия К.М.. При проверка на протоколите за разпит на тези свидетели, проведени в
досъдебното производство съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. Не се
споделят и изложените възражения на защитата ,че решаващият съд не е мотивирал
определенията си за прочитане на показанията на тези свидетели и не ставало ясно как е
достигнал до извода ,че има противоречие ,съществено ли е то , за кои обстоятелства се
отнася и /или има липса на спомен и за кои обстоятелства.
Видно от протокола от с. з. от 17.04.2024г. искането за прочитане на показанията на
двамата свидетели е направено от прокурора , като по отношение на свид.Й. е с оглед
противоречието в показанията му ,че не е видял нанесения удар от подс.Ив. К. на
пострадалия М. , а за свид.М. ,че не си спомня подс.Д. да е ударил главния съдия.В случая
конкретните основания за прочитане на показанията на свидетелите са били посочени от
прокурора, които съдът е възприел за основателни, поради което не е било необходимо
допълнително да излага мотиви защо приема ,че са налице основанията на чл.281,ал.4 ,вр.
ал.1 ,т.1 и т.2 от НПК за прочитане на показанията на посочените свидетели.
Прецизна оценка е дадена и на показанията на свид.С.А., за когато също няма данни
да е заинтересован от изхода на делото. От същите се установява по категоричен и
безспорен начин, че на инкриминирата дата подс.Д.Д. се приближил до главния съдия и го
ударил с ръка- шамар.Този свидетел е възприел и нанесения удар с ръка от подс.И. К. в
тила на пострадалия М..
Подробно и аргументирано е посочено защо не се приемат, като обективни
показанията на свид.К. К. /в частта в която твърди ,че по време на футболната среща
пострадалия И. К. се самонаранил с флагчето/ и на кои доказателства по делото те
противоречат.
Законосъобразно решаващият съд е приел ,че показанията на свидетелите Р.Паунов,
В.Б.,Т.А., С.С.,Г.Ч. ,Д.Я. и Л.Й. по никакъв начин не опровергават кредитираните гласни
доказателства , доколкото тези свидетели са напуснали терена непосредствено след
приключване на срещата и не са възприели фактите и обстоятелствата включени в предмета
на доказване.
Правилно решаващият съд не е включил в обсъждането си показанията на свид. И.Г.
и Д.Й., които не са взели участие във футболната среща и не са присъствали като
зрители.
При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и
съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. К. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл.131 ал.1 т.1 и т.12, вр. чл.129 ал.2 от НК.
Правилни, подробни и обстойни са изложените от първостепенния съд мотиви, с
които същият е приел, че са налице всички признаци на деянието от неговата обективна
страна. Нанасянето на удар в устата с достатъчна сила обоснова наличието на причинна
връзка между действията на подсъдимия и уврежданията на телесния интегритет на
пострадалия, изразили се в причиненото му телесно увреждане: избИ.е на зъб,довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето .
6
Тук следва да се отбележи ,че въззивната инстанция не споделя виждането на
защитата ,че не е изяснен въпроса относно обстоятелството каква е медико-биологичната
характеристика на причиненото увреждане на пострадалия И. К..Видно от заключението на
КСМЕ счупването на 2/3 от короната на първи зъб, с открИ.е на зъбната пулба,наложило
провеждането на кореново лечение и умъртвяване на зъба е довело до пълна загуба на
функционалната му пригодност, както поради липсващата част на короната , така и поради
загубата на функцията на зъба като антагонист на намиращия се срещу него зъб от зъбната
редица на долната челюст,Т.е. несъмнено счупването на зъб в такава степен е равнозначно
на избИ.ето му, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето.
Настоящата инстанция не третира като процесуално нарушение отказа на
първоинстанционния съд да назначи повторна КСМЕ, доколкото на първо място тази
експертиза е изготвена от ВЛ специалисти в съответната област,притежаващи необходимите
знания и опит, а от друга заключението съдържа констативно- съобразителна и
заключителна част, като констатациите са конкретни , обвързани с проверените от
експертите протоколи и други писмени документи, поради което и същото е обосновано и
не възниква съмнение по въпроса от значение за правилно решаване на делото –
причиненото увреждане на пострадалия Ив.К..С оглед на това правилно и
законосъобразно решаващият съд е приел заключението на КСМЕ, като наред с това е
обсъдил доводите на защитата за противоречието му с Постановление № 3 /27.09.79 на
Пленума на ВСС и аргументирано ги е отхвърлил.
Правилно е прието от първоинстанционния съд ,че е налице квалифициращият
признак по чл.131,ал.1,т.1 от НК, но въззивния съд намира,че пострадалия К. притежава
качеството на „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93,ал.1,т.1 бук.“б“ от НК, а не
качеството на „представител на обществеността.
Съгласно разпоредбата на чл.93,ал.1,,т.1 бук.“б“ от НК „длъжностно лице“ е това на
което е възложено ръководна работа или работа свързана с пазене или управление на
чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго
юридическо лице или едноличен търговец, както и за нотариус и помощник –нотариус,
частен съдебен изпълнител и помощник- частен съдебен изпълнител.
Съгласно чл.90 от Устава на БФС- БФС организира и администрира първенствата,
турнирите и другите състезания по футбол във всичките му форми,които се провеждат на
територията на страната. Според Наредба за първенствата и турнирите по футбол в
системата на БФС за сезон 2022/2023г.- първенството по футбол се провежда при следната
структура- чл.1,т.4 Регионални първенства(а). „А“ областни – 28 (двадесет и осем) „А“
областни групи („АОГ“), по една при всеки Областен съвет на БФС;.
От изложеното е видно ,че БФС е ЮЛ с нестопанска цел и основната му дейност е
провеждане на футболни срещи, като регионалните първенства се администрират,
организират и провеждат от Областен съвет на БФС, в случая ОС-Ямбол.
От дисциплинарния правилник на БФС за сезон 2022-2023г., който е задължителен за
всички професионални и аматьорски клубове в страна е видно ,че ръководството на самите
футболни срещи е поверено на съдийска бригада /главен и странични съдии/, които са
нарочно назначени от ОС и определени за всяка среща.От събраните по делото
доказателства безспорно е установено ,че за страничен съдия на посочената по- горе
футболна среща от Областния съвет Ямбол на Българския футболен съюз е назначен
пострадалия К. и в това си качество същият е ръководил провеждането на футболната
среща.Т.е. същият е изпълнявал ръководна / организационно-ръководна/ работа при
обществена организация-БФС, поради което следва да се приеме ,че пострадалия К.
притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК.
Обстоятелството ,че телесната повреда е причинена след края на футболната среща,
не променя горния извод, тъй като е нанесена във връзка с осъжданията на съдийския
екип , а от друга страна след края на мача съдийската бригада има служебни задължения да
изготви протокол за проведена футболната среща и съответен доклад. В този смисъл са
7
представените като писмени доказателства по делото Доклади и протокол № 4 от
07.02.2023г. на ОС на БФС-Ямбол.Следователно може да се направи категоричен извод ,че
пострадалия К. към момента на нанасянето на телесната повреда е имал качеството на
длъжностно лице , поради което присъдата в тази и част следва да бъде изменена.
Правилно е прието ,че е налице и втория квалифициращ белег, доколкото
съставомерния резултат е причинен по хулигански подбуди.В случая с действия си подс.К.
Д. е целял да наложи собственото си виждане за справедливост и реда , по който следва да
протече футболната среща.Действията му са непристойни , свързани с нарушаване на
обществения ред, извършени на публично място.В случая употребената физическа агресия
от подсъдимия К. Д. над страничния съдия веднага след приключване на футболната среща ,
в присъствието на множество хора , изразяваща се в нанасянето на удар в лицето, както и
липсата на какъвто и да било мотив за извършването му, нарушават обществения ред и
общоприетите норми на поведение и социални порядки.
Правилно е прието, че деянието е извършено при пряк умисъл, като подс. К.Д. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и ги е целял. Същият е съзнавал, че с нанасянето на удар с
лакът в устата на пострадалия неизбежно ще настъпят телесни увреждания за него.
Съзнавал е и качеството на пострадалия и че нанасяйки му удара , всъщност нанася удара на
длъжностно лице, което изпълнява служебните си задължения .
Въззивният съд се солидаризира с извода на районния съд, че с оглед на
установената фактическа обстановка подс. Д.Д. и подс.Ив.К. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131,ал.1,т.1 и т.12 ,вр. чл.130,ал.2 от
НК.
Неоснователни са възраженията на защитата за непълнота на доказателствата и
необсъждане на противоречия в гласните доказателства.Тук следва да се посочи ,че тези
възражения са направени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и
аргументирано ги е отхвърлил.
Районният съд изключително подробно е анализирал показанията на свид.Й. ,П., А. и
М.,обсъдил е наличните противоречия и е посочил коя част кредитира и защо , в резултат на
което фактическите и правни му изводи са последователни ,непротиворечиви и
категорични, като извеждат несъмнен извод за доказано извършителство на деянията от
страна на подсъдимите Д.Д. и Ив.К..Съдебният състав споделя всички тези доводи на
първостепенния съд, поради което не е необходимо да ги преповтаря.
При преценка на квалификацията на деянията въззивният съд прие,че пострадалия
М. не притежава качеството на „представител на обществеността“, а качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК.По изложените по - горе
съображения въззивният съд намира ,че това качество е налице и по отношение на
пострадалия М., тъй като видно от събраните по делото доказателства е бил назначен по
надлежния ред ,със съответен протокол за главен съдия на посочената футболна среща от
Областния съвет Ямбол на БФС и в това си качество той е ръководил провеждането на
футболната среща, като по време на деянията е изпълнявал служебните си
задължения,поради което присъдата следва да бъде изменена в тази й част.
По отношение размера на наложеното на подс.К.Д. наказание, съдът намира, че
същият е бил правилно определен и не намира необходимост от извършване на корекция.
Съобразена е степента на засегнатите обществени отношение, характеристиката на дееца,
причината и начина на извършване на деянието, и неговият интензитет, както и наличието
на два квалифициращи признака.Взети са предвид и наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства – младата и възраст и чистото съдебно минало, поради което и
законосъобразно решаващият съд е определил да му бъде наложено наказание в минимален
размер, а именно лишаване от свобода в размер на 2 години.Законосъобразно на осн. чл.66
ал.1 от НК е определено изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от три
години. Така определеното наказание настоящия съдебен състав приема като отговарящо на
8
обществената опасност на деянието и дееца и на целите визирани в чл.36 от НК.
Предвид извършеното от подсъдимите Д.Д. и Ив.К. престъпление и размера на
предвиденото за това престъпление наказание, чистото им съдебно минало, както и липсата
на данни същите да са освобождавани от наказателна отговорност, първоинстанционният
съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК. За престъплението по чл.
131,ал.1,т.1 и т.12 ,вр. чл.130,ал.2 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
една година или пробация и от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени
вреди. Не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Според въззивната инстанция наложеното на подсъдимите наказание „глоба в размер
на 1000 лв“, което е в минимален размер е справедливо определено и изцяло съответства на
целите, визирани в чл. 36 от НК. С наложеното наказание в пълна степен ще се въздейства
поправително, превъзпитателно и предупредително върху подсъдимите, като наред с това
ще се въздейства възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на
обществото.
По отношение на гражданския иск,от доказателствата по делото се установи ,че
действително са налице причинени на пострадалия преки и непосредствени неимуществени
вреди – болки и страдания от нанесеното телесно увреждане. С оглед на това въззивния съд
намери исковата претенция за доказана по основание. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществените вреди се определя по справедливост. Последното зависи от преценката на
обективни обстоятелства, като характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и др.
Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус, описани по горе,
ЯОС намери, че по отношение на предявения във воденото производство граждански иск,
настоящата въззивна инстанция по съображения сходни с тези на първата инстанция, намира
за уважен в справедлив размер.
Първостепенният съд се е произнесъл правилно относно направените разноски по
делото съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК ,поради което в тази й част присъдата
следва да се потвърди.
Подсъдимия К. Д. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител и
граждански ищец И. Р. К. направените от него разноски във въззивното производство, а
именно заплатено адвокатско възнаграждение за повереник в размер на 2000 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6,вр. чл.388 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № *****г.,постановена по НОХД № *****г. от Районен съд –
Ямбол като ПРИЕМА ,че подсъдимият К. Д. Д. е причинил средна телесна повреда на И.
Р. К. в качеството му на длъжностно лице по време на изпълнение на службата му.
ИЗМЕНЯ присъда № *****г.,постановена по НОХД № *****г. от Районен съд –
Ямбол като ПРИЕМА ,че подсъдимия Д. К. Д. е причинил лека телесна повреда на
К.М.М.. в качеството му на длъжностно лице по време на изпълнение на службата му.
ИЗМЕНЯ присъда № *****г.,постановена по НОХД № *****г. от Районен съд –
Ямбол като ПРИЕМА ,че подсъдимия И. Н. К. е причинил лека телесна повреда на
К.М.М.. в качеството му на длъжностно лице по време на изпълнение на службата му.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Д. Д. да заплати на частния обвинител и граждански ищец
И. Р. К. направените от него разноски за повереник във въззивното производство в размер на
2000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10