П
Р О Т
О К О
Л № 105
гр.
Пловдив, 27.02.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРА ИВАНОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор РУМЕН БОЕВ,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия БУЮКЛИЕВА
ВЧНД № 86 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10,24 часа в залата се явиха:
Жалбоподателят
- обвиняем С.П.П., се явява лично и
с упълномощения си защитник си адвокат
Х..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Представям
Постановление за продължаване срока на разследване, тъй като е започнало като
бързо производство, за да се установи, че сме в рамките на законовите срокове и
медицинска справка, от вчера, за моментното състояние на обвиняемия.
Адв.
Х.: Да се даде ход на
делото. Представените документи като изхождащи от официален орган, направени по
съответния ред, ви моля да ги приемете, въпреки че по уверението на доверителя ми
само са му мерили кръвното и затова молим за по-обстоен преглед.
ОБВИНЯЕМИЯТ:
Да се гледа делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се частната жалба на адв. Х.,
защитник на обв. П., против определението на Окръжен съд Пловдив, с което спрямо
обв. П. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съдебният акт се
атакува като незаконосъобразен и необоснован. Иска се неговата отмяна и
определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.
Адв.
Х.: Поддържам жалбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда и моля да се приемат
доказателствата. Нямам нови
искания и искания за доказателства.
Адв.
Х.: Нямам искания за
отводи, да се приемат доказателствата. Нямам искания за нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Също.
Съдът
след съвещание намира, че представените от представителя на Апелативна
прокуратура – Пловдив писмени доказателства са относими към предмета на делото
и следва да бъдат приети, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА
И ПРИЕМА Постановление на
ОП – Пловдив от 21.02.2020 г. относно
срока на разследване по БП № 68/2020 г. на РУ Т. при ОД на МВР –
П., както и справки за здравословното състояние
на обвиняемия от ГДИН сектор
„Арести“ и от ОД на МВР П., РУ Т..
С оглед изявленията на страните, че няма да
сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми
апелативни съдии, аз ще моля да потвърдите определението на ПОС, с което спрямо
обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ като правилно,
законосъобразно и обосновано. Факт е, че е повдигнато обвинение за тежко
умишлено престъпление, предвижда се наказание от 2 до 8 години „лишаване от
свобода“, и вече тук, евентуалният спор, който би могъл да възникне е във
връзка с това налице ли са този обем от доказателствата, които да дадат
основание да се направи обосновано предположение, че това деяние, за което е
повдигнато обвинение, е извършено от обвиняемия. Начална фаза, налице са
доказателства, дали са те достатъчни. Считам, че те така както са събрани, са
достатъчни да се направи обосновано предположение на този етап кои са те. На първо
място е намирането на въпросното
количество наркотик в него и после последващ обиск и у тях.
На второ място, това са показанията на трима
души на този етап. Показанията винаги се игнорират или поне се правят силни
опити да се игнорират показанията на служители от МВР, оперативният работник, но какво се случва
тука. Те имат сигнал, тръгват по сигнала и какво установяват – там, където са
сигнализирани да търсят евентуално пласирания или държания наркотик и го установяват.
Какво да каже човекът, който е разследващ полицай освен да разкаже за тези
обстоятелства. Всичко друго би било в ущърб на службата и второ, престъпление
против правосъдието. Така че няма как в конкретния случай, защото фактологията
потвърждава тези показания, да не ги ценим като достатъчно достоверни. Още
повече, че на място се намира и момчето, на което е този наркотик. Това е
срещата на бензиностанцията в Р.. За да се предостави този наркотик, той няма
да тръгне от П. до Р., е за нещо друго на тази бензиностанция все пак. Това е
неговото показание, което иска да ползва, защото има рожден ден и т.н. Ето ви
още едно доказателство, което дава това обосновано предположение. Показанията
на водача на таксито също трябва да се ценят в тази насока. Така че тези
изяснени обстоятелства в достатъчна степен подкрепят, даже и в много по-голяма
от изискуемата, презумпцията по чл. 63 НПК.
Индиция е и самото поведение. Обвиняемият П.
не отрича, че е съпричастен към притежанието на тези наркотици, но казва, че ги
притежава за собствено ползване, макар че в един от разпитите отрича, че е наркоползвател. Индиция е също,
че в по-назад във времето е осъждан пак по чл. 354а НПК.
Наред с тези обстоятелства, трябва да се
цени доколко е налице опасността да се
извърши друго престъпление и да се укрие. Мобилен е, живял е в Ч., човек във
възможностите си, с достатъчно високо интелектуално ниво, което личи от цялото
му поведение. От друга страна самият вид и характер на престъплението,
престъпното минало в тази насока определено говорят за възможност да се извърши
и друго престъпление. В тази насока говорят и за една обиграност в това
направление, защото казва, че се взима наркотика от тайници, обаждат му се по
Вайбър и т.н. Това говори за някакъв вид професионализъм, подготовка точно в
този сектор, което според мен вдига нивото на опасност да се извърши друго
подобно престъпление. Мисля, че всички предпоставки, изискуеми от чл.63 от НПК,
са налице. Направиха се усилия, с оглед първите данни, които постъпиха за
здравословното му състояние, да се направи преглед, за да бъдем и ние за себе
си спокойни, и виждате от представената
справка, че той може да престои в ареста. Поради тези съображения аз мисля, че
мярката за неотклонение на този етап не следва да бъде променяна.
Адв.
Х.: Уважаеми апелативни
съдии, моля да се произнесете с определение, с което да отмените най-тежката
мярка за доверителят ми и постановите
каквато и да е друга по отношение на доверителя ми, по следните съображения:
На първо място, считам, че не са налице
категорични доказателства, от които да се направи обосновано предположение в
обема, предвиден по тази процедура, че
именно доверителят ми е извършил повдигнатото му обвинение. На практика
няма, изключвайки само един свидетел, който да твърди, че доверителят ми е
извършил или е целял да извърши разпространение на наркотични вещества. Този
свидетел по наши данни има висящи
досъдебни производства за употреба и за разпространение, има и такива
регистрации. Още повече, че доверителят ми е задържан в момент или предхождащ момент, в който да
уговаря, да дава или дори да говори с този човек. Той е задържан на излизане от
лек автомобил, т.е., нямаме нито едно доказателство къде отива, с кого отива да
говори и изобщо, че има между тях каквото и да е съглашение за продажба на
наркотични вещества, т.е. за продажба срещу пари. Не споделям виждането на
представителя на обвинението, че другите двама свидетели – шофьорът на таксито
и разследващия полицай внасят доказателствена тежест, дори като индиция, че има
осъществяване на състава на повдигнатото обвинение, т.е. разпространение на
наркотици. Според прокуратурата се установява разпространение на наркотици, но
нито от показанията на таксиметровия
шофьор, нито от цялостното поведение на доверителя ми се установява. Правиха се
изводи както от разследващия орган, така и в производството пред окръжния съд,
че размерът на намереното наркотично
вещество сочат на индиция за наличието на желание с цел разпространение. Това
наркотично вещество, а и от Вашата практика знаете, че това количество е даже за съжаление нормално
за един наркозависим, още повече като се има предвид реалното съотношение на високорисковото наркотично вещество и
останалите смеси, които са в така наречения наркотик за лична употреба.
Ето защо считам, че обосновано предположение
за повдигнатото обвинение няма. Обосновано предположение, както съм изразил в
жалбата си, има за деяние, но по друг текст, но не и по настоящото
обвинение. Доверителят ми не само не
отрича тези факти, а той е човекът, който казва и на полицаите, а ако е бил
обигран, той нямаше да го направи, казал е на полицаите, че има още една доза у
тях и е посочил къде е тази доза, което според мен не води до индиция, че става
въпрос за един обигран разпространител на наркотични вещества.
На следващо място по отношение на обстоятелството
дали доверителят ми би се укрил. Доводите от представителя на обвинението са
едностранчиви. Категорично и това е внесено от доверителя ми като
доказателство, същият е пребивавал в Ч. само поради една единствена причина -
необходимостта от много повече средства
за раково болната му майка. В това отношение бяха разпитани свидетели, беше
направена и справка, връщайки се постоянно, за да може с неговите финансови
средства и с помощта на сестра му, те да
могат да обезпечат или най-малкото да има надежда за тяхната майка, за да може
тяхната майка да оздравее. Доверителят ми преустановява пребиваването си в Ч.
със смъртта на майка си, което е още едно доказателство, че същият не е
мобилен, т.е. неговата мобилност, за да отиде до Ч. е била наложена от здравословното
състояние на майка му и необходимостта от финансови средства. За наше съжаление той не успя да започне работа,
както и самия той в обясненията си и разпитания свидетел пред първата инстанция
изложиха твърдения в тази насока, поради това, което се е случило и е хванат с
тези наркотици.
Дали е налице опасност от извършване на ново
деяние. Аз на първо място, не смятам, че една присъда от преди 11 години сочи
на един изграден престъпен характер и на човек с престъпни помисли. Както бяха събрани свидетелски показания в
тази насока, доверителят ми е в едно
изключително сложно и психическо
състояние, както предвид смъртта на
майка му, така и преди 2 години преди това със смъртта на детето му, което на
практика той не успява да вземе от болницата и живее с него в болницата. За мен неговото деяние е една грешка и изразявам
личното си становище, тази грешка не води до правния извод, че той би извършил следващо престъпление. Да, той е в много
тежко емоционално състояние, което намирам, че е в противовес на представителя
на обвинението. Поисках това медицинско изследване на доверителят ми, имаме
категорични данни, че той е прекарал инфаркт и има 4 стенда, не за да се
възползваме от същото, а за да може да му бъде оказана ако е необходимо
адекватна помощ на мястото, където той
изтърпява в момента така взетата предварителна мярка, тъй като по силата
на разпоредбите, които уреждат вноса на
лекарства в ареста е недопустимо тези лекарства без такава медицинска
експертиза да бъдат внесени.
Ето защо Ви моля да постановите каквато и да
било друга мярка. Доверителят ми има постоянен адрес, само той обитава собствен
апартамент. Считам, че дори „домашен арест“ или „парична гаранция“ биха били достатъчни и биха изпълнили целите
на закона.
ОБВИНЯЕМИЯТ
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ С.П.: Съгласен съм с това,
което каза моят защитник. Моля за по-лека мярка, за да мога да си направя
изследванията, а в следствието единственото изследване, което ми беше направено
е измерване на кръвно налягане.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ С.П.: Единствено, ако може
да ми бъде променена мярката.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Е.Х., защитник
на С.П.П., обвиняем по досъдебно производство /БП/ № 68/2020г. по описа на РУ
на МВР с.Т., срещу протоколно определение № 227/19.02.2020г. на Окръжен съд
гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 341/2020г.
по описа на същия съд, с което е взета
мярка за неотклонение „задържане
под стража” спрямо обвиняемия.
В жалбата се излагат доводи, че не са налице
кумулативните основания за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража”
спрямо обвиняемия П.. Прави се искане за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
последния - „подписка” или „гаранция” в минимален размер.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа
жалбата и изложените в нея съображения.
Обвиняемият П. се присъединява към казаното от
неговия защитник и иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура
гр.П.изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен,
като правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от
страните, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е
неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд
гр.Пловдив е приел, че в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК
за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия
П..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че от
събраните доказателства по делото може да се направи обосновано предположение
за съпричастност на обвиняемия към деянието по чл.354а, ал.1 от НК, с предмет
3,079 гр. кокаин, за което е привлечен към наказателна отговорност. В подкрепа
на този извод са събраните гласни, писмени и веществени доказателства.
Обясненията на
обвиняемия П., че наркотичното вещество е за лична употреба е в противоречие с
показанията на свидетеля Р. Г. и И. К., с начина на опаковане на наркотика,
поради което обосновано първостепенният съд е приел, че се касае за защитна
позиция. Те не намират опора и в медицинския му картон, според който е отрекъл
употреба на наркотични вещества при медицинските му прегледи.
На следващо
място, касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода и глоба.
Като се вземат предвид обстоятелствата, при които
е осъществена вменената деятелност, нейният предмет, като вид наркотик,
количество, разфасовки, въззивният съд също намира, че съществува реална
опасност обвиняемият да извърши престъпление. С оглед постоянния му адрес не е
налице такава да се укрие.
В подкрепа на този извод е и съдебното му минало.
Той е осъждан пет пъти, включително за престъпление по чл.354а от НК.
Доводите на
защитата за семейни проблеми не водят до
оборване на горните изводи. Този, че
обвиняемият е посочил къде се намира наркотика у тях се опровергава от вида на
протокола, с който е приобщено вещественото доказателство – протокол за
претърсване и изземване, а не за доброволно предаване.
Видно от ангажираните писмени доказателства
здравословното състояние на последния не е пречка да пребивава в пенитенциарно
заведение. При възникване на здравословни проблеми на обвиняемия П. ще бъде осигурена необходимата медицинска
помощ по реда на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
С оглед фазата, на която се намира разследването,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, настоящата инстанция
намира, че целите визирани в чл.57 от НПК ще се постигнат само с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Те не
биха се постигнали с по-лека, каквото е становището на защитника на обвиняемия
П.. Мярка за неотклонение „подписка“ или „домашен арест“ не би възпрепятствала
последния да осъществява вменената му деятелност. Съответният на нея размер на
паричната гаранция би бил непосилен за обвиняемия поради обстоятелството, че не
е трудово ангажиран и не са налични доказателства да получава други
доходи.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд
счита, че определението на Окръжен съд гр.Пловдив е законосъобразно и
обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна,
да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение № 227/19.02.2020г. на Окръжен съд гр.Пловдив,
постановено по ЧНД № 341/2020г. по описа
на същия съд, с което спрямо С.П.П.,
ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство /БП/ № 68/2020г. по описа на
РУ на МВР с.Т., е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 10,50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: