Р Е Ш Е Н И Е
София, 02.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 75/2018
г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 557,
ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от М.И.А., ЕГН
**********, чрез адв. П.К., със съд.адрес: ***, против Г. Ф., ***, за сумите, съответно: 60 000 лв. - частичен
иск от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
и 3 028, 60 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, вследствие
настъпило на 29.05.2016 г. ПТП, ведно със законната
лихва, считано от датата на
изтичане на срока за произнасяне на ГФ – 10.07.2017 г. до окончателното
изплащане, и сторените
разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА, с ДДС
В исковата молба се твърди, че на 29.05.2016 г., около 11.55 ч. в гр. Белослав,
по ул. *******, пред дом № 18, се движил мотоциклет „Ямаха ХЖ 600 С”, peг. № *******,
управляван от Е.А.А., който нарушил правилата за движение по пътищата, като не
съобразил поведението си със съществуващите опасности, не възприел своевременно
наличието на пешеходеца М.И.А., в резултат на което го блъснал.
Вследствие на удара ищецът
е претърпял телесни повреди, изразяващи се в счупване на долния край на
лъчевата кост в дясно; счупване на лява тибия и лява фибула на подбедрицата;
кръвонасядания и охлузвания по тялото.
По случая е образувано н.о.х.д. № 4707/2017 г. по описа
на PC, Варна, приключило с влязло в сила решение по чл. 78а от НК, по силата на
което виновния водач Е.А.А. е признат за виновен.
В тази връзка ищецът твърди, че е подал молба до ГФ за
изплащане на обезщетение, за което била образувана щета № 210132/10.04.2017 г.,
като с Решение № 23-3/07.07.2017 г., ГФ е отказал да изплати обезщетение за
неимуществени вреди.
С оглед на това предявява
настоящия иск против ответното дружество за заплащане на процесните суми,
представляваща обезщетение за претърпени вреди – имуществени и неимуществени, вследствие
настъпилото та 29.05.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от изтичане
на срока за произнасяне на Гаранционния фонд - 10.07.2017 г. до окончателното й
изплащане и сторените разноски.
Представил е писмени доказателства а.
Ангажира устни такива и експертизи.
В хода по същество поддържа предявен иск със законните
последици, включително и разноски по списък.
Ответникът Г. ФОНД оспорва предявените
искове по основание и размер.
Твърди, че спрямо пострадалия не е налице фактическият
състав на риска „Гражданска отговорност“, без който не може да се търси
отговорността на ГФ на основание чл. 557, ал.1, т.2 б.“а“ от КЗ относно
механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП.
Оспорва механизма,
причините и обстоятелствата при ПТП.
Твърди, че към исковата молба не са представени никакви
доказателства относно механизма на ПТП.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди, като
прекомерно завишена, неотговаряща на съществуващите в страната икономически
условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП - 29.05.2016 г.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, който, като пешеходец, е пресичал на необозначено за целта
място.
Ангажира писмени доказателства и експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск, като, в случай че го уважи, да приеме наличие на съпричиняване
от негова страна.
Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От събраните в хода на делото доказателства се установява,
че на 29.05.2016 г., около
11.55 ч. в гр. Белослав, по ул. *******, пред дом № 18, е станало ПТП, като Е.А.А.,
управлявайки мотоциклет „Ямаха ХЖ 600 С”, peг. № *******, нарушил правилата за
движение по пътищата и, като не съобразил поведението си със съществуващите
опасности, не възприел своевременно ищеца М.И.А., който пресичал като
пешеходец, и го блъснал.
С решение № 2215/06.12.2017 г., постановено по в.о.х.д. №
4707/2017 г. на РС, Варна, водачът на мотоциклета Е.А.А. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в раазмер 1 000
лв.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 557, ал. 1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, ведно със законните последици.
Спорът между страните се свежда до механизма на
станалото ПТП, вината и противоправното
поведение на водача на незастрахования лек автомобил, причинил катастрофата, и
причинно – следствената връзка между ПТП и смъртта на пострадалата, наличието на
съпричиняване от нейта страна,
респ. изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът
счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърднеия и възражения
са изслушани и приети заключения на
САТЕ и СМЕ, които съдът
кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен
материал.
Във връзка
с твърденията на ищеца и направените от ответната страна оспорвания относно
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, по делото бе изслушана и
приета, като неоспорена от страните съдебно – автотехническа експертиза, която
даде заключение, че На 29.06.2016 год. около 12,00 ч., мотоциклет марка „Ямаха” модел „ХЖ 600 С”,
рег. № ******* с водач Е.А. *** с посока от ул.”Кирил и Методий” към ул.
„Христо Ботев”.В същото време в зоната на дом № 18, отдясно наляво за посоката
на движение на мотоциклета, ищецът, като пешеходец, е предприел пресичане на
платното за движение в посока, към намиращ се отляво на пътното платно
хранителен магазин. Пресичането е предприето между паркирани автомобили. Около
средата на платното за движение пешеходецът се спрял, след което веднага
продължил да пресича платното за движение с бавен ход. Водачът на мотоциклета предприел маневра заобикаляне на пешеходеца
отляво, като е навлязъл в лявата половина на платното за движение. Последвал удар
между мотоциклета и пешеходеца, след което А. паднал на пътното платно. Водачът
на мотоциклета не успял да спре и предното колело преминало през левия крак на
пешеходеца. Пешеходецът е пресичал платното за движение отдясно наляво за
посоката на движение на мотоциклета.
Мотоциклетът се движи по
ул. „*******” в гр. Белослав с посока от ул.”Кирил и Методий” към ул.
„Христо Ботев”. Няма данни за наличие на маркировка, пътни знаци, светофарна
уредба. Съгласно констативния протокол пешеходецът е предприел пресичане на
нерегламентирано място, без пешеходна пътека.
Пешеходецът е предприел пресичане измежду паркирани
вдясно леки автомобили. От момента, в който се е показал извън габаритите на
тези автомобили, той е имал обективната възможност да възприеме мотоциклета. В
този момент мотоциклетът се е намирал от мястото на удара на 65...81 метра.
Когато пешеходецът се е показал извън габаритите на паркираните автомобили,
мотоциклетът се е намирал на разстояние по-голямо от опасната му зона за
спиране. Следователно не може да се каже, че навлизането на пешеходеца в
платното за движение е внезапно.
Произшествието е било
предотвратимо от страна на пешеходеца, при условие, че след показването си
извън габаритите на паркираните автомобили, той се е спрял и е пропуснал
мотоциклета, и след това е продължил движението си.
Според вещото лице, причините
за настъпване на произшествието са: подценяване от страна на водача на
мотоциклета, на опасността, която представлява пешеходец, намиращ се на
платното за движение и неправилна маневра за предотвратяване на произшествието
– заобикаляне на пешеходеца. Известно е, че при възникване на опасност, водачът
на моторното превозно средство е длъжен да намали скоростта или да спре.
Опасната зона за спиране на мотоциклета е била около 34 м.
при скорост на движение 50 км/ч.
Сравнението между отстоянието
/95...117 м./ и опасната зона за спиране
/34/ м., показва, че водачът на мотоциклета е разполагал с техническа
възможност да предотврати удара с пешеходеца.
В резултат на удара, падането
на платното за движение и преминаването през левия му крак, ищецът получил
уврежданията, описани в приетата по делото СМЕ.
Предприето е
оперативно лечение, като: - на 03.06.2016 г. с
регионална анестезия е извършено оперативно лечение – открито наместване на
радиус и улна с вътрешна фиксация, - на 15.06.2016 г. под спинална анестезия е
извършено открито наместване на тибия и фибула с вътрешна фиксация, - на 17.02.2017
г. под регионална анестезия е извършено отстраняване от костта на монтираните
уреди на радиус и улна.
Предприето е и медикаментозно лечение с
антикоагулант – Фраксипарин, антибиотик – Цефтриаксон, Гентамицин, вливания,
обезболяващи, диуретик.
Поставена е гипсова имобилизация на дясната ръка,
превръзки на оперативните рани.
Според вещото лице, обичайният
период за възстановяване на счупването на дясната ръка е около 2 месеца, а на
счупването в областта на лявата подбедрица 3 – 4 месеца. Ищецът е в задоволително общо състояние. Походка леко накуцваща в ляво.
Движи се с едно помощно средство – бастун. Дясна ръка – оперативен белег по
воларната повърхност в дисталната трета (над китката) с дължина 8 см., фин, на
нивото на кожата. Движения в китката – ротация в пълен обем, редуцирани в
крайната степен сгъване и разгъване. Пълен захват с ръката, но с намалена сила
в сравнение с ляво. Ляв крак – оток в дисталната част. Не се виждат отчетливо
белезите от оперативната интервенция, тъй като кожата е груба,
хиперпигментирана в долната трета на подбодрицата. Движенията в лявата колянна
и глезенна става се извършват в пълен обем. Остеосинтезният материал е свален от дясната ръка, но не е свален от лявата
подбедрица. От представената Рентгенова снимка на дясна ръка и ляв крак от
26.01.2017г. се вижда, че счупванията в областта на дясната ръка и левия крак
са консолидирани (зарастнали), като в областта на лявата подбедрица са с
груб калус.
Експертът е извършил
проверка на фактура №**********/15.06.2016г. и касов бон за закупуване от М.И.А.
на медицинско изделие съгласно талон на стойност 1500лв; Фактура
№**********/16.06.2016г. и касов бон за закупуване от М.И.А. на медицинско
изделие съгласно талон на стойност 1390лв; Фактура №**********/23.06.2016г. и
касов бон за заплащане на потребителска такса за 10 дни от М.И.А. на стойност
58лв; Заплащане на потребителска такса за 7 дни болничен престой (16.02.2017 –
23.02.2017г.) от М.И.А. на стойност 40лв и 60 ст.; Фактура
№**********/23.06.2016г. и касов бон за заплащане на съдебномедицински преглед
от М.И.А. на стойност 40лв. и е дал
заключение, че описаните разходи са във връзка с проведеното лечение по повод
получените травматични увреди от М.И.А..
За
доказване на претърпените от ищцовата страна неимуществени вреди, съдът допусна
разпит по делегация като свидетел в
РС Варна на неговия син В.М.А..
В
показанията си той е заявил, че за първи път е видял баща си в Окръжна болница,
в Спешното отделение. В болницата е престоял от края на м. май до началото на
м. юли. Ръката и кракът му са били надробени, не е можел да се движи, не е
можел да се обслужва. Претърпял е две операции, едната на левия крак, на
подбедрицата, сложили са му дванадесет пирона с плака в крака, подобно и на
ръката. Не е можел да се обслужва сам, не е можел да се храни, не е можел да
ползва дори патерицата, тъй като е имал счупени ляв крак и дясна ръка. Повече
от месец е ивал нужда от чужда помощ и са му помагали близките. Трудно е
станало заздравяването, защото той е диабетик. След операцията е получил
усложнения – глаукома, може би от стреса, сега не вижда с едното око, а с
другото – 30 %. Според ищеца, дори и сега още се виждат белези, не се е
възстановил напълно, куца. Има деформиране на ръката, костиците са били много
натрошени. Свидетелят заяви, че ищецът не е освидетелстван от ТЕЛК, защото
изпитва болки и гледат да не го натоварват.Преди инцидента е бил много здрав,
работел е като зидаро – мазач, сега се депресира, защото още не може да работи,
тъй като не е възстановен напълно. Все още има болки и в ръката, и в крака,
трябва да се извади плаката, но, тъй като е диабетик, не се решава.
По
– нататък в показанията си свидетелят е заявил, че на ищеца са правени и
инжекции, като всяка е на стойност 300 лв., при това по две на месец
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Вещите лица
изчерпателно посочват причините за настъпването на катастрофата и те се коренят
в поведението на водача на незастрахования лек автомобил , причинил
катастрофата.
В резултат
на станалото ПТП на пострадалия са причинени вреди.
Съдът, с оглед нормата на чл. 300 ГПК, зачита
задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение на наказателния съд
относно извършеното от водача на лекия автомобил деяние, неговата
противправност и виновността на дееца.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания, претърпени от ищците.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат
на катастрофата на ищеца си причинени сериозни травми, които дори и днес все
още не са отшумели, възстановяването му е било продължително и болезнено, не е
можел да се обслужва сам и е имал нужда от помощ от близките си.
По делото обстойно бе изследван въпросът дали пострадалият
е е допринесъл за вредоносния резултат, с оглед направеното от ответната страна
възражение за съпричиняване. Пред вид факта, че ищецът – като пешеходец, е
предприел пресичане на нерегламентирано място, без пешеходна пътека, с коетои
той е създал предпоставка за станалото ПТП, съдът намира, че следва да се
приеме за доказано наличие на съпричиняване от негова страна на вредоносния
резултат, като възражението на ответната страна е основателно и съпричиняване е
налице в съотношение 80 % /за водача на мотоциклета/ и 20 % /за ищеца/.
По тези съображения, настоящият
съдебен състав, като прецени всички обстоятелства
по делото, намира исковете за
доказани по основание и счита, че техният размер следва да бъде определен съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост, отчитайки наличието на съпричиняване в описаното по – горе съотношение.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението.
С оглед описаните по – горе подробно увреждания и понесените вследствие на
тях болки и страдания, съдът приема, че,
при съпричиняване 80 % - 20 %, справедливото обезщетение, което следва да се
присъди на ищеца възлиза на 50 000 лв. като за тази сума
искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а в
останалата част – за разликата до по 60 000 лв., следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
Що се касае до претенцията за претърпени имуществени
вреди, съдът намира същата за основателна и доказана и счита, че тя следва да
се уважи в пълния размер, за който е предявена - 3 028, 60
лв.
По отношение на искането за присъждане на законна лихва, съдът
приема, че същата се дължи върху
присъдените главници, съответно за неимуществени и имуществени вреди, считано
от изтичане срока за произнасяне на ответника – 10.07.2017
г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на делото, съразмерно на уважената част от
иска, на адвокат П.К. - САК следва да бъдат присъдени разноски на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА за сметка на ответника в размер на по 2
030 лв. с ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 2 000 лв., представляваща
държавна такса.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника се дължи
ю.к., платимо от ищеца, в размер 450 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф.,
*** да заплати на М.И.А., ЕГН **********,
чрез адв. П.К., съд.адрес: ***, сумите, съответно: 50 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и 3 028, 60 лв. - обезщетение
за имуществени вреди, вследствие настъпило на 29.05.2016 г. ПТП, ведно
със законната лихва, считано
от датата на изтичане на срока за произнасяне на ГФ – 10.07.2017 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 557, ал. 1, т.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в
частта за претендираните неимуществени вреди, за разликата до 60 000 лв., ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. Ф.
да заплати на адв. П.К., съд.адрес:
***, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА сумата
2 030 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Г. Ф.
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 2 000 лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА М.И.А. да заплати на Г. Ф. ю.к. възнаграждение в
размер 450 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: