№ 186
гр. Севлиево, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100441 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал.1 ,т.2,
б. "а", от Кодекса за застраховане, изплатило по щета № 19210140/02.04.2019г. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лв. на И. Д. Д. пострадал като пътник на
задна седалка в л.а. „**" с per. № ** при ПТП настъпило 21.02.2017г.
Виновен за катастрофата бил ответника А. Д. Й. (20г.), управлявал л.а. „**" с
ДК№ **, собственост на **., без сключена към датата на ПТП застраховка по риска
„Гражданска отговорност", съгласно справка на ИЦ ГФ.
ПТП настъпило при следния механизъм:
На 21.02.2017 г. след 19:00 Й. управлявал л.а. „**" с ДК№ **, с посока от с.Б. към
път 3-303, като се движел със скорост от около 79 км/ч. При навлизане в десен завой, губи
устойчивост и излиза извън пътното платно, като преминава през земна площ, пресича река
Бохот, преобръща се странично на лявата си страна, завърта се около вертикалната си ос и
се установява в покой на левия бряг на реката.
Вследствие на ПТП пострадалият И. Д. Д. е получил травматични увреждания:
В нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлява увреждащия
автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на
ПТП.
И. Д. Д. се обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 557 от Кодекса за застраховането- без сключена
задължителна застраховка „Гражднаска отговорност" за л.а. ,.**" с ДК№ ** и по образувана
щета № 19210140/02.04.2019г., УС на ГФ му определи обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 20 000,00 лв. за нанесените травматични увреждания, при отчитане на 50%
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия определеното
обезщетение е редуцирано в размер на 10 000.00 лева и е изплатено на молителя на
18.04.2019г.
Ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от него, но лицето не е
1
погасило задължението си.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Д. Й. не е подал писмен отговор, макар
исковата молба и приложенията да са връчени редовно на същия.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в
изпратената до същия призовка /л.32 от делото/ - получена лично от него, изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител,
няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата
претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира
по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски. Ищецът на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение от 100 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 500
лева, от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 400 лева – за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. Й., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, гр.
София, ул. „граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, на основание чл. 558, ал.7, вр. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ
сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща изплатено от ищеца в полза на
третото пострадало лице И. Д. Д., застрахователно обезщетение по щета №
19210140/02.04.2019 г., за настъпило на 21.02.2017 г. пътно-транспортното произшествие,
вследствие на виновно противоправно поведение на ответника, който към момента на
настъпване на ПТП е управлявал лек автомобил „**“ с рег. № **, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 19.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
2
ОСЪЖДА А. Д. Й., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1
ГПК на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, сумата в размер на
500 /петстотин / лева, представляваща разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Габрово в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
3