Протокол по дело №564/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 81
Дата: 10 април 2025 г. (в сила от 10 април 2025 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20243000500564
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 81
гр. Варна, 10.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20243000500564 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА
НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, редовно призована,
представлява се от главен инспектор Д.С., редовно упълномощена и приета
от съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:
Е. Ш. М., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения
му особен представител адв. Н. Н..
Н. Ш. С., редовно призована, не се явява, представлява се от
назначеният й особен представител адв. В. В..
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИНСПЕКТОР С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
след връщането му от ВКС на РБ за ново разглеждане.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.293, ал.3 ГПК.
С решение № 679/14.11.2024г., постановено по гр. д. № 3889/2023г.
Върховният касационен съд е отменил решение № 93/11.05.2023г. на АпС -
Варна по в. гр. д. № 121/2023г. с което е потвърдено решение №
260013/02.02.2023г. на ОС – Силистра и е върнал делото за ново разглеждане с
указания да се изследва наличието на връзка между престъпната дейност
/заради която е образувано наказателното производство,, въз основа на което е
започната проверка от страна на Комисията/ и доходите, послужили за
придобиването на имуществото, чието отнемане се претендира, като се даде
възможност на страните да изразят становища и ангажират доказателства във
връзка с извършването на преценка за пропорционалност съгласно практиката
на ЕСПЧ и чл.1 от Протокол №1 ЕКЗПЧ.
Въззивното производство е образувано по повод подадени три въззивни
жалби, както следва:
Въззивна жалба, подадена от КОНПИ срещу решение
№260013/02.02.2023г., постановено по гр.д.№127/19г. по описа на СОС, в
частите, с които са отхвърлени предявените от КПКОНПИ срещу Н. Ш. С. и Е.
Ш. М. искове за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва: I/
От Н. Ш. С. на основание чл.151, във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1, във връзка с
чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска 116 205,32 лв., а именно: 1. 46 514,19 лв.,
представляващи получени суми от чужбина от Н. Ш. С. след 09.07.2009г. 2.
931,60 евро, равняващи се на 1 822,05 лв., представляваща извършени вноски
по разплащателна сметка в евро № **, открита на 04.04.2012г. в „Банка ДСК“
ЕАД; 3. 3 913,66 евро, равняващи се на 7 654,45 лв., постъпили суми от трети
лица по разплащателна сметка в евро № **, открита на 04.04.2012г. в „Банка
ДСК“ ЕАД,;4. 13 564 лв., представляващи непреобразуваната част от
извършени вноски по спестовен влог в лева № **, открит на 07.10.2014 г. и
закрит на 30.05.2016 г. в „Банка ДСК“ ЕАД; 5. 2 173,34 лв., представляващи
извършени вноски по спестовен влог в лева № **, открит на 30.11.2015 г. и
закрит на 21.11.2016 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, 6. 17 495,44 лв., представляваща
2
постъпили суми по спестовен влог в лева № **, открит на 30.11.2015 г. и
закрит на 21.11.2016 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, чрез трансфер от разплащателна
сметка № **, по която сумите са с произход: суми от трети лица. 7. 383,89 лв.,
представляващи постъпили суми по кредит в лева № **, отпуснат на
29.06.2015 г. и погасен на 05.05.2016 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, чрез трансфер от
сметки №№ **, № **, № ** и № **, по които сумите са с произход: извършени
вноски; 8. 610 лв., представляващи извършени вноски по спестовна сметка в
лева № BG5**, открита на 26.09.2012 г. и закрита на 13.02.2013 г. в
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,; 9. 2,90 лв., представляваща платени лихви
по спестовна сметка в лева № BG5**, открита на 26.09.2012 г. и закрита на
13.02.2013 г. в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, 10. 340 лв. - извършени
вноски по разплащателна сметка в лева № BG**, открита на 16.04.2003 г. и
закрита на 06.06.2016 г. в „УниКредит Булбанк“ АД, ; 11. 25 057,50 лв.-
постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в лева № BG** в
„УниКредит Булбанк“ АД, 12. 587,56 лв. - постъпили суми от трети лица по
дебитна сметка в лева № BG**, открита на 22.02.2018 г. в „УниКредит
Булбанк“ АД,; От Е. Ш. М. на основание чл.151, във връзка с чл.142, ал. 2, т. 5,
във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска 135 961,38 лв., в т.ч.: 1. на 55
810,08 лв.- получени суми от чужбина от Е. Ш. М. след 14.10.2010 г. ;2. 17 876
лв. - извършени вноски по разплащателна сметка в лева № **, открита на
21.12.2017г. в „Банка ДСК“ ЕАД; 3. 5 050 лв. постъпили суми по
разплащателна сметка в лева № **, открита на 21.12.2017 г. в „Банка ДСК“
ЕАД,; 4. 27 319,30 лв.- извършени вноски по срочен депозит в лева № **,
открит на 06.01.2012 г. и закрит на 11.02.2013 г. в „Банка ДСК“ ЕАД,; 491,67
лв.- платени лихви по срочен депозит в лева № **, открит на 06.01.2012 г. и
закрит на 11.02.2013 г. в „Банка ДСК“ ЕАД; 6. 14,33 лв. - платени лихви по
срочен депозит в лева № **, открит на 03.01.2013 г. и закрит на 29.04.2013 г. в
„Банка ДСК“ ЕАД; 7. 28 775,73 лв.- извършени вноски по срочен депозит в
лева № **, открит на 27.02.2013 г. и закрит на 19.02.2018 г. в „Банка ДСК“
ЕАД,; 8. 624,27 лв.,- платени лихви по срочен депозит в лева № **, открит на
27.02.2013 г. и закрит на 19.02.2018 г. в „Банка ДСК“ ЕАД. В жалбата се
твърди, че в посочените части решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се отмяна на решението в
3
обжалваните части и постановяване на друго, с което горепосочените искове
бъдат уважени. Претендират се разноски.
С депозиран в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор, въззиваемият Е. Ш. М.
е оспорил жалбата като неоснователна и моли решението на СОС да бъде
потвърдено в обжалваните от ищеца части.
Въззиваемата Н. Ш. С. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, изразява становище за неоснователност на
същата и моли решението на СОС да бъде потвърдено в обжалваните му от
ищеца части.
Въззивна жалба, подадена от Е. Ш. М., срещу решение
№260013/02.02.2023г., постановено по гр.д.№127/19г. по описа на СОС, в
частите, с които: 1/ се отнема в полза на Държавата следното имущество от Е.
Ш. М. на основание чл.142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с
цена на иска 99 500 лв., в т.ч.: 1. ½ ид.ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 24030.501**, находящ се гр. Дулово, ул. „Розова долина“, с
площ от 722 кв.м., придобити с НА за покупко - продажба № 117/ 07.12.2009г.,
ведно с построената в имота ½ ид.ч. от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
със застроена площ от 151 кв.м. и разгърната застроена площ от 240 кв.м,
построена съгласно Разрешение за строеж № 53/26.11.2010 г. и декларирана
като завършено строителство с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
234/15.04.2011г., с пазарна стойност към настоящия момент 77 500 лв. 2. Лек
автомобил “Опел Виваро“ с рег. №**, рама № W0LJ7CDA64V603681,
двигател № G9UB730C005130, придобит на 08.10.2010г., с пазарна стойност
към настоящия момент - 12 000 лв. 3. Лек автомобил “Фолксваген Туарег“ с
рег. № **, рама № WVGZZZ7LZ4D071512, без № на двигател, придобит на
14.10.2014 г., с пазарна стойност към настоящия момент - 10 000 лв. В жалбата
се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което горепосочените искове бъдат отхвърлени.
КОНПИ е депозирала отговор на жалбата в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК, с който е изразила становище за неоснователност на същата. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваните части и присъждане на разноски.
4
Въззивна жалба от Н. Ш. С. срещу решение №260013/02.02.2023г.,
постановено по гр.д.№127/19г. по описа на СОС, гр.о., в частите му, с които: 1
/ се отнема в полза на Държавата следното имущество от Н. Ш. С. на
основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска
77 500 лв., в т.ч.: ½ ид.ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 24030.501.***, находящ се гр. Дулово, ул. „Розова долина“, с
площ от 722 кв.м., придобити с нотариален акт за покупко - продажба № 117/
07.12.2009 г. /Акт № 20, том 7, дело № 1062/2009 г. на СВ - Дулово/, ведно с
построената в имота ½ ид.ч. от ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 151 кв.м. и разгърната застроена площ от 240 кв.м,
построена съгласно Разрешение за строеж № 53/26.11.2010г. и декларирана
като завършено строителство с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
234/15.04.2011г., с пазарна стойност към настоящия момент 77 500 лв. В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира за отмяна на решението в
обжалваните части и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се
отхвърлят.
Въззиваемата страна Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество в депозирания отговор в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли решението на СОС да бъде потвърдено в обжалваните му от
ответницата части. Претендира разноски.
С определение № 742/20.12.2024г. съдът е дал възможност на страните в
срок до съдебно заседание да изразят становища и да ангажират доказателства
за установяване наличие на връзка между престъпна дейност и придобиване
на имущество, чието отнемане се претендира, както и с оглед извършването на
преценка за пропорционалност на намесата от страна на Държавата в правото
на мирно ползване на собствеността и чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧ.
Същите са го направили с молби вх. № 4/03.01.2025г. и вх. № 62/07.01.2025г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмено становище вх. №
186/14.01.2025г. от процесуалния представител на КОНПИ.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмено становище вх. №
5
2569/03.04.2025г. от особения представител на въззиваемия адв. В. В. във
връзка с дадената му от съда възможност да изрази становище за връзката
между престъпната дейност и придобитото от неговия доверител Н. С.
имущество.
ИНСПЕКТОР С.: Нямам възражения по доклада. Поддържам
въззивната жалба, писмения отговор и писменото ни становище. Оспорвам
въззивните жалби на насрещните страни. Няма да соча други доказателства.
Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната ни
жалба. Оспорвам въззивната жалба на Комисията. Поддържам подаденият
писмен отговор срещу нея. Поддържам депозираното писмено становище.
Няма да соча други доказателства.
АДВ. В.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната ни
жалба. Оспорвам въззивната жалба на Комисията. Поддържам подаденият
писмен отговор срещу нея. Поддържам подаденото писмено становище. Няма
да соча други доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представеният от процесуалния представител
на КОНПИ списък на разноските.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ИНСПЕКТОР С.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите
жалбата на Комисията и да постановите решение, с което да отхвърлите
първоинстанционното и да уважите исковата претенция на Комисията. Моля
да ни присъдите направените разноски. Представям подробни писмени
бележки по съществото на спора с препис за страните.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че въззивната жалба на
Комисията е неоснователна. Тя е депозирана преди постановяване на ТР на
ВКС, но тази жалба така или иначе е неоснователна. Безспорен факт е, че
сумите, които не са налични по сметките, не следва да бъдат отнети. По
6
отношение на жалбата, депозирана от мен, считам, че същата е основателна.
Достатъчно подробно и мотивирано съм развил съображенията си в нея като
съм направил изчисления, поради които считам, че не е налице превишение,
което да дава основание да бъде постановено решение, с което да бъде отнето
имущество от клиентите ми. В духа на указанията, дадени от ВКС, съм развил
и съображения, изложени в писмено становище. Считам, че на база на
решенията на ЕС в тази насока, съда следва да съобрази именно
обстоятелствата дали е налице престъпна дейност, която да е довела до
генериране на имущество, подлежащо евентуално на отнемане и дали е
налице връзка между тази престъпна дейност и имуществото. Считам, че
такива доказателства не се събраха. Напротив още с исковата молба
Комисията заявява категорично, че всички средства, които са получили
нашите доверители, са дарения. Това обстоятелство става ясно и от
постановленията на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство, което наказателно производство следва да отбележим, че е било
образувано за евентуално недеклариране на суми и неплащане на данъци.
Така или иначе там също категорично е отбелязано, че всички суми
представляват дарение. Това обстоятелство още повече е отбелязано и в
доклада на първоинстанционния съд, който приема това обстоятелство за
безспорно доказано и за това и не са събирани доказателства в тази насока. В
тази връзка считам, че жалбата ни е основателна и следва да бъде уважена.
Моля да се произнесете с определение, с което да ми бъде изплатено
възнаграждението за особен представител пред настоящата инстанция.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се към
становището на колегата. Вън от съмнение е, че следва да бъде приложено ТР
№ 4/2021г. на ВКС, което излезе след като приключиха споровете пред
първоинстанционния съд, в което се приема, че заключенията на националните
съдилища не може да са основани единствено на презумпцията за незаконен
произход на имущество при липса на доказан източник на доходи. В
конкретният случай източника на доходи е доказан от постановленията, за
които колегата говори, а именно, че това са дарения. В контекста на
въпросното ТР следва да приемем, че не може да бъде отнемано имущество,
което е преминало през патримониума на проверяваните лица и може да бъде
предмет на проверка само това имущество, което е останало. Разглеждайки
тези факти в конкретния случай е ясно, че имаме един недвижим имот и два
7
автомобила, чиято стойност макар и по принцип да е над 150 000 лв.
съобразявайки обичайните разходи, разликата в никакъв случай не съответства
на превишението, за което говори закона т.е. разликата е около 59 000 лв. – аз
съм го написал в становището си. В този ред на мисли и съобразно фактите аз
считам, че въззивната жалба на Комисията е неоснователна, а решението, в
тази част, в която е постановено отнемане е незаконосъобразно. В тази връзка
аз Ви моля да го отмените в обжалваната от нас част и съответно да
постановите друго решение, с което да отхвърлите изцяло претенцията на
Комисията с произтичащите от това последици.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 10.08 часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________

8