РЕШЕНИЕ №
гр.
Велинград, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Терзиева-
Владимирова гр. дело № 180 по описа на съда за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 31, ал.2 от ЗС
Образувано е по
искова молба, депозирана от С.Н. М., ЕГН
**********,***, представлявана от кмета на общината, с която е предявен иск с
правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС, с искане съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сума от 600 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствените й 2/3 идеални части от
парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр.
Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729
кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от 01.02.2015 г. до
01.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за
сумата 182,70 лев, представляваща лихва за забава, за периода от 14.02.2016 г.
до датата на подаване на исковата молба-14.02.2019 г..
С исковата молба
С.М. твърди, че с влязло в сила решение на Окръжен съд Пазарджик от 14.06.2001
г., по гр. д. № 633, по описа на съда за
Ответникът в
срока по чл.131 от ГПК, изразява становище, че предявените искове по основание.
Оспорва идентичността на имота, както и квотите на страните в съсобствеността
по отношение на него. Поддържа, че
ищцата няма основание да претендира обезщетение, тъй като не са налице
законните предпоставки за това. Излага, че за процсения период няма искане от
ищцата до Общината за заплащане на обезщетение, а на следващо място, че не е
създавала пречки на ищцата да ползва имота съобразно предназначението му и
правата й. Поддържа, че ищцата по никакъв начин не е искала да го ползва
реално. Излага се, че процесния имот не се ползва лично от Община Велинград,
както и че тя не го е предоставяла под каквато и да е форма за ползване от
трети лица, нито от имота получава някакви доходи. Твърди се, че ищцата не е
била лишена или възпрепятствана да ползва мястото съобразно правата си, като
във всеки един момент след влизане в законна сила на решението на Окръжен съд
гр.Пазарджик по гр. дело 633/2001 г. за признаване на правата й, т.е.
13.06.2003 г. е имала фактическа възможност тя едностранно да определи как да
ползва собствения си имот. Сочи се, че част от процесния имот попада в двора на
ОУ „Георги Бенковски“, друга в реализирана съгласно регулацията улица и
трета в друг парцел и никоя от тези
части не се ползва лично и само от Община Велинград, както и че няма никакво
предоставяне от страна на общината на имота на трети лица за ползване след
настъпването на реституциятаИзлага подробни съображения във връзка с
оспорването. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
За
основателността на този иск в тежест на ищцата е да докаже, че: 1) между
страните е съществувала съсобственост върху имота през процесния период при
посочените квоти; 2) че е отправила до ответницата писмена покана за плащане на
обезщетение; 3) че през процесния период ответницата е ползвала имота или е
ползвала площ, по-голяма от съответстващата на правата й в съсобствеността;
както и 4) размера на пропуснатата полза след поканата. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила
претендираното вземане, респ. че е предоставила достъп на ищцата до
съсобствения имот съобразно дела й от него.
Съсобственикът
ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато упражнява фактическата
власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на другия съсобственик и
се ползва (или при необходимост може да се ползва) от нейните полезни свойства
съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности. За
личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи
с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член
на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е
предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга
правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. В този смисъл
– Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС,
ОСГК.
От прието като писмено
доказателство по делото решение на Окръжен съд Пазарджик от 14.06.2001 г., по
гр. д. № 633, по описа на съда за
Правото на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС съществува само за времето, през което
съсобственикът е бил лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно
своя дял. Обезщетение не се дължи ако съсобственикът, до когото е отправено
писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта
лично според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да
упражнява това свое право, а последният откаже или не се отзове. Правото на
обезщетение не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената
от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му, или му
е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай
няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. В този смисъл -
Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК.
В настоящия
случай се установява, че след получаването на писмената покана по чл. 31, ал. 2
ЗС, ответникът е направил предложение на ищцата да бъде разпределено правото на
ползване върху процесния имот, като от неопсорен протокол от 24.07.2009 г. се
установява, че ищцата не е изразила становище по така отправеното й
предложение, а е направила единствено предложение за изкупуване идеална част от
имота- собственост на ответника. Не са ангажирани други доказателства за
водените между страните преговори по отношение на процесния имот след тази дата
до 04.06.2015 г., когато от приета като доказателство по делото писмена покана
се установява, че ответникът отново е отправил покана до ищцата да ползва имота
както намери за добре, според правата си и предназначението му, като е
декларирала, че няма намерение да създава пречки във връзка с това и е поканил ищцата
да се яви за преговори и извънсъдебно разрешаване на спора.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че ответникът е положил достатъчно усилия, за да
предостави достъп на другия съсобственик до общия имот, като последният не се е
възползвал от предоставената възможност поради собственото си поведение. Индиция
за това са и събраните в хода на производството гласни доказателства, чрез
разпита на св. Л.З., от които се установява, че разбрала за друг собственик на
имота-ищцата от водени между страните дела, по които тя била призовавана като
свидел. Свидетелката излага, че самата ищца не е идвала никога да посети имота,
нито лично, нито чрез упълномощен представител, никой не е идвал в училището и
не е разговарял с нея по въпросите за ползването му. При това положение съдът
намира, че в настоящия случай е налице хипотеза на неоказано съдействие от
кредитора, който поставя длъжника в невъзможност да изпълни задължението си, доколкото
за предоставянето на достъп до съсобствения недвижим имот от ответника не се
изискват активни действия, а такива е необходимо да бъдат извършени единствено
от ищцата, а от друга страна доколкото за уговаряне разпределяне на ползването
му, съобразно предложението на ответника са се изисквали лични действия на
лишения съсобственик- ищцата или на нейн упълномощен представител, каквито в
хода на производството не се установи да са били извършени. Правото на
обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял и не възниква когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от
общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва
общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежеление да се ползва. Съдът приема, че отправеното предложение, обективирано
в протокол от 24.07.2009 г. представлява надлежна покана до ищцата да ползва
вещта съобразно правата й. Ето защо, след 24.07.2009 г. (на която
дата е следвало ищацата да изрази становище по предложеното й разпределение на
ползването на имота) С.М., поради липсата на активни действия от нейна страна не
е била лишена от възможността да ползва съсобствения имот съобразно дела си, а
е показала единствено нежелание да го ползва, поради което за периода от 19.11.2012
г. – 27.05.2013 г. в нейна полза не е възникнало право на обезщетение по чл.
31, ал. 2 ЗС.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За
основателността на акцесорния иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава. Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл. 31 ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане
на обезщетение, което е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава – в този смисъл - Тълкувателно
решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК. Предвид
липсата на главен дълг, съобразно мотивите по- горе, то следва, че и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава следва да се
отхвърли.
По разноските
При този изход
на спора на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК в полза на ответника следва
да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 300 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представените доказателства.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Н. М., ЕГН **********,***, представлявана от К.Т.К.,
с адрес: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“, № 35, иск с правно основание по чл.31,
ал.2 от ЗС, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума от 600 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените й 2/3
идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения
регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696,
от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за
периода от 01.02.2015 г. до 01.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане и иск с правно основание
по чл. 86 ЗЗД за сумата 182,70 лев, представляваща лихва за забава, за периода
от 14.02.2016 г. до датата на подаване на исковата молба-14.02.2019 г..
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК С.Н. М., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Община
Велинград, представлявана от К.Т.К., с адрес: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“,
№ 35, сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА