Р Е Ш Е Н И Е
№
............./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти касационен състав
На двадесет
и трети януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в
следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1.Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар:
Елена Воденичарова
Прокурор:
Александър Атанасов
Като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2873
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 от АПК вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на С.Г.М. *** против Решение №1453/16.07.2019г. по НАХД №1206/2019г. на
РС-Варна в частта, с което е потвърдено НП №18-0819-004310/05.11.2018г. на
Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна в частта, с която на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в
размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП.
В жалбата депозирана
от процесуален представител на С.М. във връзка с допустимостта й се заявява, че
на 19.09.2019г. касаторът узнал за Решението на ВРС, поради което считано от
тази дата в законовия 14-дневен срок го оспорил в частта, с която е потвърдено
издаденото НП и е неблагоприятно за него. За връчването на призовки и книжа в
производството били приложими на основание чл.84 от ЗАНН правилата в чл.178-182
от НПК, а Решението на ВРС не било връчено на касатора по тези тях. С оглед на
това срокът за оспорването му започнал да тече от посочената в жалбата дата 19.09.2019г.,
на която узнал за него. В касационната жалба са изложени доводите, с оглед на
които се твърди наличие на предвидените в чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК
основания за отмяна на Решението на ВРС в оспорената част. Въззивният съд допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила като разгледал делото без М. да е установен и призован, с което
било ограничено правото му на защита и препятствана възможността му да ангажира
доказателства в подкрепя на твърденията за фактите и обстоятелствата свързани с
произшествието. Това довело до неправилно възприемане и оценка на фактическата
обстановка от ВРС. Поддържа се описаното във въззивната жалба, че не е имало
несъгласие относно произшествието между М. и водача на другия автомобил; че са
били съгласни, че другия водач е виновен за настъпването му, но тъй като М. нямал
претенции към него, уважил молбата му да не викат полиция. С оглед постигнато
съгласие между тях не съставили двустранен протокол и всеки бил свободен да
напусне мястото, както направил М., а и другия водач, но по-късно другия водач се
върнал на мястото и сигнализирал органите на МВР за случилото се. В
касационната жалба се поддържа, че като не взел предвид тези факти и
обстоятелства, ВРС приложил неправилно закона. Чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП не
изисквал постигнатото съгласие по между двете страни да се обективира в писмена
форма, нито задължително да се съставя двустранен протокол. М. не бил виновния за произшествието водач и при липсата на доказателства
да е съзнавал, че не е налице съгласие между него и другия водач, неправилно е
преценено от ВРС, че е извършил нарушението, за което е санкциониран с НП. В
тази връзка се акцентира на изложеното във въззивната жалба на М., че когато тръгнал
от мястото на произшествието, не е знаел, че другият водач ще промени мнението
и желанието си и ще реши да съобщи за случилото се на полицейските органи. След
като бил уведомен по телефона за това, че другия водач е променил мнението си
той незабавно се върнал на местопроизшествието и съдействал на проверяващите. В
касационната жалба се поддържа оплакването за липса на обсъждане и преценка за
наличието на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, която е част от
проверката за законосъобразност на НП. Не били обсъдени смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, относими за преценката за справедливостта на
наложените с НП административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Нямало основание в случая за налагане на административни наказания над минимума,
както било процедирано в НП, в която част ВРС го потвърдил като правилно. В
съдебно заседание касаторът се явява лично и с пълномощника, който моли жалбата
да бъде уважена. Претендира отмяна на Решението на ВРС и делото да бъде върнато
за ново разглеждане. В условие на
евентуалност, ако не бъдат намерени основания за това, моли да бъдат възприети
като основателни доводите за маловажност на деянието и да бъде отменено Решението
на ВРС в оспорената част, както и НП. Представя списък на разноските с анекс-допълнение
към договора за правна защита и съдействие. Моли разноските да бъдат присъдени
на касатора в посочения в списъка размер от 500лв.
Ответната страна
– ОД на МВР-Варна –Сектор „ПП“ не депозира отговор по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура–гр.Варна предлага касационната жалба да бъде оставена без
уважение. Счита, че касаторът М. е следвало по надлежния ред да защити правата си
и свидетеля да бъде призован пред РС-Варна. Поради това счита, че неоснователно
се изтъква това като причина за връщане на делото за ново разглеждане. Изтъква
разпоредбата на АПК, която предвижда връщане на делото за ново разглеждане
когато трябва да се установят факти, за които събирането на писмени
доказателства не е достатъчно, какъвто не бил процесния случай.
Касационната
жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от
активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е основателна.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в
чл.348 ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се
твърди наличие на всички основания за отмяна по чл.348 ал.1 от НПК, но са
изложени доводи само за неправилно приложение на материалния закон.
При извършената
проверка, настоящият касационен състав достигна до следните изводи:
Решението на ВРС
е валидно и допустимо.
Съгласно чл.348
ал.3 от НПК съществено нарушение на процесуалните правила е налице, когато е
довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите
страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното
заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен
състав.
ВРС е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване
на процесуалните права на С.М. като е дал ход на делото и приел писмените
доказателства и събрал гласни показания в двете открити съдебни заседания на
27.03.2019г. и на 13.05.2019г., за които жалбоподателят не е бил редовно
призован. В жалбата срещу НП М. ***, Вилна зона, ул. 20-та, *** Върнатите в
цялост призовки по делото са от друг адрес: гр.Варна, сп.Марек, ул.20-та №***. В
някои от тях е отбелязано, че на ул.20-та **има къща, а не сграда с апартаменти
и живеещите в нея не го познават. М. ***, а ул.20-та, блок ***и с оглед
уточнението, че това е жилищна сграда в затворен комплекс, се явява основателно
оплакването в касационната жалба, че ВРС е процедирал неправилно и е разгледал
делото без да бъде осигурена възможност на жалбоподателя да участва в откритите
съдебни заседания, да изрази становището си по доказателствата, да участва при
разпита на свидетелите и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията в
жалбата си.
Това е обусловило
формиране от ВРС на решаващите изводи за правилността и законосъобразността на
НП в частта издадена на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП касаеща нарушението
на Чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП само въз основа на представените от ответника
доказателства. В чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е предвидено налагане на
административни наказания на този водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. В случая отговорността на М. на това
основание е ангажирана за това, че нарушил чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП. Тази
норма въвежда задължение на всеки водач на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, без да напуска местопроизшествието, да
уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания,
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него. В случая в жалбата срещу НП до ВРС от С.М. са описани подробно
фактите и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието и последвалите
след това действия от негова страна, като водач на единия автомобил и на другия
водач, който е управлявал другото МПС участник в произшествието. Твърденията в
жалбата до ВРС на М. са, че между участниците в произшествието не е имало спор,
а съгласие относно случилото се и виновния за настъпването му, по всички факти
и обстоятелства свързани с него и поради това той, а и другия участник не са
предприели уведомяване за него на съответната служба за контрол на МВР. Поради
това с жалбата е оспорил като неправилна преценката в АУАН и в НП, че за него е
възникнало задължението предвидено в чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП, което той
не е изпълнил, а нарушил. В обстоятелствената част на АУАН пристигналият на
място контролен орган не е посочил какво е установил за това дали е имало
съгласие между участниците в ПТП-то или не и по кои факти и обстоятелства
свързани с него. Видно от него и от приложения протокол за ПТП жалбоподателят С.М.
се е явил на местопроизшествието и е съдействал на проверяващите - дал е всички
необходими данни и обяснения, с оглед на което е установен механизма на
произшествието. Той е подписал съставените на място от тях АУАН и протокол за
ПТП, в който също няма отразяване между участниците в ПТП-то да е имало
несъгласие по факти и обстоятелства свързани с него. Предвид изложеното, след
като с жалбата ВРС е бил сезиран от М. с искане за изясняване на въпроса имало
ли е между участниците в произшествието съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него или не и възникнало ли е за него задължението предвидено в чл.123, ал.1, т.3,
б.в от ЗДвП, въззивният съд е следвало да му осигури възможността да участва в
събирането на доказателствата и да ангажира такива, в подкрепа на твърденията в
жалбата чрез редовното му призоваване за откритите съдебни засединия. Тъй като
това не е направено, основателно се явяват оплакванията в касационната жалба, че
при разглеждане на делото във ВРС е било нарушено правото на защита на С.М.,
чиято административна отговорност е ангажирана, тъй като той не е бил уведомен
за датата и часа на откритото съдебно заседание и не е могъл да участва в него,
да се запознае с изявленията на другите страни, да участва в разпита на
свидетелите и да ангажира доказателства и да направи доказателствените си
искания, в подкрепа на твърденията му, че е било постигнато между него и другия
водач съгласие относно произшествието и липса на необходимост да се уведомяват и
викат на място органите на полицията и съгласие за напускането му от двамата
водачи. Това са релевантни факти и обстоятелства от състава на нарушението, за
което е издадено НП в частта по т.1 и без изясняването им при осигурена процесуална
възможност на привлеченото към отговорност лице да участва във въззивното
производство, формираните фактически
установявания за тях в Решението на ВРС относно правилността и
законосъобразността на НП в частта по т.1 се явяват направени при съществени
нарушения на процесуалните правила. По аргумент от забраната в чл.220 от АПК,
касационният състав не може да отстрани тези нарушения, нито да извърши
преценка за законосъобразността и правилността на изводите в Решението на ВРС
за законосъобразността на НП в частта по т.1 и да реши спора по същество.
Поради това
Решението на ВРС в тази част следва да бъде отменено и делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на ВРС, при което да бъдат изяснени спорните
факти и обстоятелства във връзка с нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП, за което на М. са наложени административни наказания на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП в т.1 на НП. В съответствие с доказателствата, които се
съберат по делото следва да са направят фактически установявания от въззивния
съд и въз основа на тях да се направи извод осъществено ли е на описаната дата
и час от М. нарушението, за което в т.1 на НП №18-0819-004310/05.11.2018г. са
му наложени наказания.
Предвид
изложеното касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена и отменено Решение
№1453/16.07.2019г. по НАХД №1206/2019г. на РС-Варна в частта, с която е потвърдено
НП №18-0819-004310/05.11.2018г. в частта по т.1 и делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на ВРС.
По искането за
присъждане на касатора на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция, по действащия чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая делото се връща
за ново разглеждане от ВРС в частта на жалбата срещу НП в частта, с която на
касатора са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП, поради което приложим е чл.226,
ал.3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се
произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция,
съобразно изхода на спора.
Водим от
изложеното и на основание чл.222 ал.2 т.1 и т.2 във вр. с ал.1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1453/16.07.2019г. по НАХД №1206/2019г. на РС-Варна в частта, с което е
потвърдено НП №18-0819-004310/05.11.2018г. на Началник група в сектор „ПП“ към
ОД на МВР-Варна в частта, с която за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП
на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на С.Г.М. *** с ЕГН ********** са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 100лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд-гр. Варна на жалбата на С.Г.М. ***
с ЕГН ********** срещу НП №18-0819-004310/05.11.2018г. на Началник група в
сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна в частта, с която за нарушение на чл.123, ал.1,
т.3, б.В от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба” в размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.