ОПРЕДЕЛЕНИЕ№200/25.03.2019
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и пети март през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 147 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
със седалище гр.София срещу решение № 938 от 05.12.2018г. по търг.дело №
733/18г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с
която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С.С.Т. *** на
основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86
ал.1 от ЗЗД сумата 48 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки, страдания в резултат на получени травматични
увреждания при ПТП, настъпило на 27.11.2015г. по вина на Димитър Маринов
Димитров при управление на лек автомобил „Мерцедес Вито“, ДК № В 5357 НС, ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането – 27.11.2015г. до
окончателното и изплащане, сумата 511.52лв., представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на същото ПТП имуществени вреди – разходи за лечение,
лекарствени и помощни средства, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 18.05.2018г. до изплащането и, както и са присъдени направените по делото
разноски в размер на сумата 1 897.02лв.
Твърди че
решението по иска за обезщетение за неимуществени вреди е нищожно. Сочи че
ищецът с исковата молба е предявил иск за обезщетение от неимуществени вреди –
болки, страдания, неудобства, състояние на емоционален стрес и негативни
психически изживявания и сам е оценил техния паричен еквивалент със сумата
61 800лв. Твърди че съдът е нарушил диспозитивното начало и е приел, че
обезщетението за процесните наранявания и отрицателни преживявания следва да се
определи на 80 000лв. Твърди че този извод на съда опорочава цялото
решение постановено по този иск и води до неговата нищожност. Моли съда да
прогласи нищожността на решението по иска за присъденото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 48 000лв.
Евентуално
твърди че решението е неправилно.
Оспорва
извода на съда за приетия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Твърди че от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
оздравителният процес за получените наранявания е продължил най-много три
месеца. Твърди че нито гласните доказателства, нито СМЕ са установили състояние
на емоционален стрес като психическо заболяване. Сочи че изпитваният от ищеца
страх да управлява автомобил е естествена емоционална реакция от преживяната
катастрофа, но без наличие на клинична картина.
Твърди че
определеният от съда размер на обезщетението – 80 000лв. не е съобразен с възприетата фактическа
обстановка. Твърди че този размер многократно надвишава репатриращата му
характеристика и не удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот.
Излага,
че при предявяване на иска ищецът сам е преценил че сумата от 61 800лв. ще
го обезщети за претърпените от него неимуществени вреди. В исковата молба няма
изявление, че този размер е съобразен с възможно съпричиняване на вредоносния
резултат, независимо че ищецът е имал информация за това, предвид мотивите към
решението по НАХД № 1740/18г. на ВРС. Сочи че не може да се игнорира
направеното с исковата молба изявление на ищеца, че сам определя паричния
еквивалент от преживените травми, страдания и неудобства на сумата от
61 800лв. Поради което и съдът е следвало да определи обезщетението в този
размер.
Излага че
първоинстанционният съд изцяло е възприел неговите доводи за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди че неумението на ищеца да
управлява лекия автомобил със скорост съобразена с шофьорските му възможности и
с пътните условия, са довели до неправилна преценка на пътната ситуация. Твърди
че ищецът е допуснал навлизане в насрещната лента за движение и то в момент,
когато срещу него се е движил товарен автомобил. Сочи че действията на водача
на товарния автомобил са продиктувани от желание да избегне удар с лекия
автомобил. Твърди че по делото категорично е установено противоправно поведение
на ищеца – нарушаване на чл.16 ал.1 от ЗДвП, в резултат на което поведение се е
осъществило процесното ПТП, при което са получени нараняванията.
На
следващо място твърди че от комплексната автотехническа и медицинска експертиза
се установява, че към момента на ПТП ищецът е бил без поставен обезопасителен
колан и това е причината за получаване на травматичните увреждания в областта
на главата и счупване на4, 5 и 6 леви ребра. Твърди че установеното по делото
противоправно поведение на ищеца – нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и
получените травматични увреждания в областта на главата и счупване на 4, 5 и 6
леви ребра са в пряка причинна връзка.
Твърди че
при тази правилно възприета от съда фактическа обстановка, изводът на съда, че
приносът на пострадалия следва да бъде определен на 40 % е неправилен. Сочи че
ищецът е извършил две противоправни действия. Първопричина за настъпването на
процесното ПТП е нарушаване на правилата за движение от ищеца, а непоставянето
на обезопасителен колан е причина за получаване на травматичните увреждания в областта
на главата и счупване на 4, 5 и 6 леви ребра.
Твърди че
възприетият от първата инстанция механизъм на ПТП по категоричен начин навежда
на извода, че то е причинено поради противоправното поведение на ищеца и
неговият принос за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде определен
на 100%. Поради което и моли съда да отмени решението изцяло.
В
евентуалност моли съда да приеме, че обезщетението за неимуществени вреди е в
размер на 61 800лв., а степента на съпричиняване е 70 %. Предвид на това
моли съда да редуцира размера на присъдените обезщетения, съответно до
18 540лв. - за неимуществени вреди
и 255.77лв. за имуществените вреди, като отмени решението за присъдените
разлики над тези суми. Претендира направените по делото разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата
страна С.С.Т. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваните от застрахователя части. Претендира направените по делото разноски.
Няма оплаквания в жалбите за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени
от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови
доказателства
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 16.04.2019г.
от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: