№ 14249
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110155340 по описа за 2021 годИ.
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., моли да се осъдят ответниците да заплатят следните
суми: И. И. Г. с дял 2/8 от задълженията за имота: 699.62 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 1.05.2018г. - 30.04.2020г., 121.36
лв. - мораторна лихва за забава върху посочената главница, начислена от 15.09.2019г. до
13.09.2021 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 1.68 лева главница от
м.1.2020г. до м.04.2020г. и 0.22 лева лихва за периода от 31.10.2018г. до 13.09.2021г. и
ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното им изплащане; И. В. В. с дял 4/8 от задълженията за имота: 1399.25 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
1.05.2018г. - 30.04.2020г., 242.73 лв. - мораторна лихва за забава върху посочената главница,
начислена от 15.09.2019г. до 13.09.2021 г., както и сума за дялово разпределение в размер на
3.36 лева главница от м.1.2020г. до м.04.2020г. и 0.44 лева лихва за периода от 31.10.2018г.
до 13.09.2021г. и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното им изплащане; К. А. И., действащ чрез своя баща и
законен представител Асен И., с дял 1/8 от задълженията за имота: 349.81 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 1.05.2018г. -
30.04.2020г., 60.68 лв. - мораторна лихва за забава върху посочената главница, начислена от
15.09.2019г. до 13.09.2021 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 0.84 лева
главница от м.1.2020г. до м.04.2020г. и 0.11 лева лихва за периода от 31.10.2018г. до
13.09.2021г. и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното им изплащане и М. А. И. /навършила пълнолетие/, с дял
1/8 от задълженията за имота: 349.81 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 1.05.2018г. - 30.04.2020г., 60.68 лв. -
1
мораторна лихва за забава върху посочената главница, начислена от 15.09.2019г. до
13.09.2021 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 0.84 лева главница от
м.1.2020г. до м.04.2020г. и 0.11 лева лихва за периода от 31.10.2018г. до 13.09.2021г. и
ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното им изплащане. Поддържа се, че ответниците като съсобственици са
потребители на топлинна енергия за битови нужди относно апартамент № 2 в гр. София,
..... Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне,
разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи условия са
надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно изричното им
приемане. Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота топлинна енергия,
която не е заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията, която
настъпва 45 дни след публикуване на общата фактура на интернет страницата на продавача.
Твърди се, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „МХ Елвеко” ООД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Поддържа се, че за имота са издадени такива изравнителни сметки. Ищецът претендира
плащане на вземанията в горепосочените размери и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, в които оспорват
исковете.
Ответниците М. И. и К. И. в депозирания отговор оспорват исковата молба. Оспорват да са
клиенти на топлинна енергия, тъй като не са приели наследството и не са придобили
правата на наследодателя. Оспорват доставката на ТЕ в претендираните количества и
стойност. Молят за отхвърляне на исковете.
Ответниците И. Г.а и И. Г. оспорват исковете. Не оспорват, че са съобственици на имота при
посочените за тях квоти. Твърдят, че до смъртта й, единственото задължено лице за имота
била МарИ. Г.а, която заявила откриване на партида на нейно име. След смъртта й, за
задълженията за имота отговарят всички негови съсобственици съобразно идеалните им
части, до 8.11.2019 г., когато е открита партида само на името на отвнетника И. Г..
Релевират възражение за давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
2
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Следователно, клиент на топлинна енергия по силата на закона е собственикът на
топлоснабдения имот, или когато е учредено вещно право на ползване – неговият ползвател.
Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба
на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването
на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ
се част от сграда - етажна собственост. В този смисъл правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за този имот при публично известни общи условия. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия реда на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество. Т.е. при постигнато съгласие между топреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично известни общи условия, именно този правен субект дължи цената на
доставеното топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В случая от приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот се
установява, че през 1993 г. процесният апартамент е придобит от съпрузите Иван Г. и И. Г.а,
чийто брак е прекратен с влязло в сила решение от 2.11.1994 г. С прекратяване на брака,
имотът е останал в съсобственост между тях, при квоти по 1/2. Видно от удостоверение за
наследници, Иван Г. е почИ.л на 10.3.2011 г. и е оставил за наследници син И. Г. и дъщеря
МарИ. Г.а. МарИ. Г.а е почИ.ла на 10.10.2018 г. и е наследена от децата си М. А. И. и К. А.
И.. Следователно, през част от процесния период, съсобственици на имота са били И. Г.а, И.
Г. и МарИ. Г.а, при квоти съответно ½, ¼ и ¼. След смъртта на МарИ. Г.а, нейната идеална
част са наследили децата й – ответниците М. И. и К. И., които с приемане на наследството
са станали и съсобственици на имота с дял по 1/8 /приемането на наследството има обратно
действие, като е видно че те са подали молба за приемане по опис, като неговото извършване
е без значение, тъй като се твърди да отговарят за задълженията в лично качество като
съсобственици на имота, а не за задължения на наследодателя си, в който случай описът би
имал значение. В този смисъл и исковете срещу тези ответници за периода до 10.10.2018 г.
3
са неоснователни, тъй като все още не са придобили качеството съсобственици, и съответни
клиенти на ТЕ, на което основание са предявени срещу тях/.
По делото е прието заявление-декларация, подадена от МарИ. Г.а на 13.1.2012 г. за
откриване на партида за имота на нейно име, в която е посочено, че домакинството й се
състои от трима членове и е декларирала, че ще ползва имота за собствени жилищни нужди.
Ищецът е приел предложението й и е открил партида на нейно име, което се установява от
представените от фирмата за ДР – М., справки. Така е бил сключен договор при приложими
ОУ за ползване на топлинна енергия за жилището единствено с МарИ. Г.а, която договорна
връзка е продължила до смъртта й. Ето защо за периода до 10.10.2018 г. единствено
задължено лице за имота е била МарИ. Г.а, която е била пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря за задълженията до тази дата. За този период ответниците И. Г. и
И. В. не са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове и
до 10.10.2018 г. те са неоснователни срещу тях. А по изложените по-горе съображения и
срещу останалите ответници, макар и деца на ползвателя, тъй като не се претендират от тях
като негови наследници. След 10.10.2018 г., съсобствениците на имота са станали страна
по правоотношението по продажба на топлинна енергия с ищеца, отговаряйки за заплащане
цената на доставената ТЕ съобразно дела си от съсобствеността.
По делото е прието заявление-декларация, подадена от И. И. Г. на 8.11.2019 г. за откриване
на партида за имота на негово име. Ищецът е приел предложението му и е открил партида на
негово име, което се установява от представените от фирмата за ДР – М., документи.
Следователно, след 8.11.2019 г., въз основа на възникналата с ищеца договорна връзка,
легитимиран да отговаря за задълженията е И. Г..
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответниците, е доставяна и
начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите
на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В сградата е въведена система за дялово
разпределение на топлинна енергия и избрана фирма, която да го извършва. В имота има
монтирани 5 отоплителни тела и 5 топлоразпределителя. За сезон 2019-2020 г. радиаторите
са демонтирани. За имота е начислена ТЕ отдадена от сградната инсталация, която е
разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект,
съгласно ЗЕ и Наредба № 16-334. В имота се ползва топла вода. До 1.11.2019 г. не е имало
водомери за топла вода и разходът за периода 1.5.2018 г.-30.10.2019г. е изчислен за 4 бр.
потребители. Т.е. за част от периода ТЕ за подгряване на топла вода е изчислена служебно
при норма за разход съгласно Наредбата за топлоснабдяването, съобразно обитателите на
имота. По делото не се доказа от ищеца въз основа на какви доказателства е разпределено
потребление за гореща вода на база четирима потребители. Не се доказа и ответниците да са
подали заявление за промяна в броя на обитателите на имота при заявени /от МарИ. Г.а/
трима такива, т.е. и след смъртта й следва да се счете, че те са трима /а и двете деца не са
4
останали да живеят сами в имота/. Следователно, през периода 10.10.2018 г.-30.04.2020 г. в
имота е ползвана топлинна енергия. До 7.11.2019 г., отчитайки заключението на СТЕ и
изчислявайки сумата за БГВ на база трима обитатели, сумата за действително
консумираната топлинна енергия възлиза на 1362.94 лв. От нея всеки от ответниците дължи
част, съответна на дела му в съсобствеността, а именно: И. Г. – 340.74 лв., И. В. – 681.47 лв.,
М. И. и К. И. – по 170.37 лв. За периода 8.11.2019 г.-30.04.2020 г. искът е основателен само
срещу ответника И. Г., за ¼ ид.част от задължението за този период, възлизаща на 96.20 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите
условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и
начИ. на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на "МХ
Елвеко" ООД с договор от 07.10.2002 г., сключен от упълномощен представител на
етажните собственици, след взето решение на ОС от 9.9.2002 г. "МХ Елвеко" ООД е
осъществил услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот, която според
представеното по делото извлечение по абонатен номер възлиза на 6.72 лв. за периода
м.1.2020 г.-м.4.2020 г. За този период претенцията е основателна единствено срещу
ответника И. Г., с дял ¼ или искът е основателен срещу него за сумата от 1.68 лв.
Релевираното от част от ответниците въражение за давност е неоснователно за вземанията,
за които искът е частично основателен, а имено за периода от м.10.2018 г., тъй като
давността за тях е започнала да тече от изискуемостта им, настъпила на 15.12.2018 г. и
прекъсната с подаване на исковата молба на 27.9.2021 г., т.е. преди да е изтекла.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за
съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
5
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от
15.09.2019 г. до 13.09.2021 г. предвид размера на главницата, съобразно който искът следва
да се уважи по отношение на ответниците, както следва: И. Г. – 78.82 лв., И. В. – 138.19 лв.,
М. И. и К. И. – по 34.55 лв.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответниците. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса /215.83 лв./, вещо лице /250 лв./ и юрисконсултско
възнаграждение /100 лв./, дължими от ответниците са: И. Г. – 88.95 лв., И. В. – 140.91 лв., М.
И. и К. И. – по 35.23 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН **********, гр. София, ...., ап.2, да заплати на „Т. София” ЕАД, с
ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 436.94 лв. стойност на доставена топлинна енергия за
периода 10.10.2018 г.-30.04.2020 г., 78.82 лв. законна лихва за забава от 15.09.2019г. до
13.09.2021 г. и 1.68 лв. стойност на дялово разпределение за периода м.1.2020г. - м.04.2020г.
и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба –
27.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
заплащане на топлинна енергия за разликата над 436.94 лв. до предявените 699.62 лв. и за
периода 1.5.2018 г.-09.10.2018 г., за законна лихва за разликата над 78.82 лв. до предявените
121.36 лв., и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в
размер на 0.22 лв. за периода от 31.10.2018г. до 13.09.2021г.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, гр. София, ...., ап.2, да заплати на „Т. София” ЕАД,
с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 681.47 лв. стойност на доставена топлинна енергия
6
за периода 10.10.2018 г.-07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба – 27.09.2021 г. до окончателното й изплащане, и 138.19 лв.
законна лихва за забава от 15.09.2019г. до 13.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
заплащане на топлинна енергия за разликата над 681.47 лв. до предявените 1399.25 лв. и за
периода 1.5.2018 г.-09.10.2018 г. и 08.11.2019 г.-30.04.2020 г., за законна лихва за разликата
над 138.19 лв. до предявените 242.73 лв., и ИЗЦЯЛО исковете за дялово разпределение в
размер на 3.36 лева за периода от м.1.2020г. до м.04.2020г. и за лихва за забава в размер на
0.44 лева за периода от 31.10.2018г. до 13.09.2021г.
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН **********, гр. София, ...., ап.2, да заплати на „Т. София” ЕАД,
с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 170.37 лв. стойност на доставена топлинна енергия
за периода 10.10.2018 г.-07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба – 27.09.2021 г. до окончателното й изплащане, и 34.55 лв.
законна лихва за забава от 15.09.2019г. до 13.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
заплащане на топлинна енергия за разликата над 170.37 лв. до предявените 349.81 лв. и за
периода 1.5.2018 г.-09.10.2018 г. и 08.11.2019 г.-30.04.2020 г., за законна лихва за разликата
над 34.55 лв. до предявените 60.68 лв., и ИЗЦЯЛО исковете за дялово разпределение в
размер на 0.84 лева за периода от м.1.2020г. до м.04.2020г. и за лихва за забава в размер на
0.11 лева за периода от 31.10.2018г. до 13.09.2021г.
ОСЪЖДА К. А. И., ЕГН **********, гр. София, ...., ап.2, действащ чрез своя баща и
законен представител Асен Любомиров И., да заплати на „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....,
седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, следните суми: 170.37 лв. стойност на доставена топлинна енергия за периода
10.10.2018 г.-07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба – 27.09.2021 г. до окончателното й изплащане, и 34.55 лв. законна лихва
за забава от 15.09.2019г. до 13.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на
топлинна енергия за разликата над 170.37 лв. до предявените 349.81 лв. и за периода
1.5.2018 г.-09.10.2018 г. и 08.11.2019 г.-30.04.2020 г., за законна лихва за разликата над 34.55
лв. до предявените 60.68 лв., и ИЗЦЯЛО исковете за дялово разпределение в размер на 0.84
лева за периода от м.1.2020г. до м.04.2020г. и за лихва за забава в размер на 0.11 лева за
периода от 31.10.2018г. до 13.09.2021г.
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН **********, гр. София, ...., ап.2, ап. 81, да заплати на „Т. София”
ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 88.95 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, гр. София, ...., ап.2, да заплати на „Т. София” ЕАД, с
ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 140.91 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН **********, гр. София, ...., ап.2, да заплати на „Т. София” ЕАД,
с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
7
сумата от 35.23 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА К. А. И., ЕГН **********, гр. София, ...., ап.2, десйтващ чрез своя баща и
законен представител Асен Любомиров И., да заплати на „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....,
седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
35.23 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца МХ „Елвеко”
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8