О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………. / 13.09.2019
г. , гр.Варна
Варненски
районен съд,
ХІ състав в закрито заседание , в
състав:
Районен съдия: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12306
по описа на ВРС за 2019 год. по
описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с правно
основание чл.422 от ГПК на “Р.“ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление:***
срещу Г.А.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** за приемане за установено в отношенията между
страните дължимостта на вземанията по Заповед за
изпълнение №4594/13.06.2019г., издадена по ч.гр.д № 9020/2019г. по описа на
ВРС.
След като се запозна с материалите по ч.гр.д № 9020/2019г.
по описа на ВРС, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като
предпоставките за предявяване на исковете не са налице. Исковият съд следи служебно
за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка
дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. -
изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на
уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването,
доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на
специалния установителен иск.
В случая те не са налице. В заповедното производство
е известен един адрес на длъжника – посочен от заявителя, който адрес е
идентичен с посочения в справка НДБН – л.7. Във единственото изпратено съобщение е
посочено, че лицето от два месеца не е идвало на адреса.
Съдът, пред който е предявен иск на основание чл.
422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 31.10.2017 г.)
следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта
на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено от длъжника в
двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение по чл.414 ГПК, алтернативно
заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
или да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение; 3/спазване на срока за предявяване на иска по
чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.
Тази проверка е самостоятелна и независима от
проверката на заповедния съд, като в настоящия случай заповедта за изпълнение
не е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е
налице, когато е спазен реда за връчване по ал. 1 и ал. 3 от цитираната норма:
длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на посочения адрес в
заявлението, съответно на постоянния/настоящия си адрес с интервал от поне една
седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47 ал. 1 изр. последно
от ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след установяване на
невъзможността да бъде открит на тях; служебна справка за месторабота на
длъжника и връчване по местоработата, съответно местослуженето
или мястото за осъществяване на стопанска дейност. След изчерпване на тези
възможности за лично уведомяване или уведомяване чрез друго лице, посочено в
чл. 46 ГПК и след залепване на уведомление и изтичане на срока по ал. 2 от
цитираната норма се пристъпва към даване
на указания за предявяване на иск по чл. 415 ал. 1 ГПК.
В случая е извършено само едно посещение на адреса,
липсва посещение на изискуемите по закон още две посещения, едно от които в
неприсъствен ден , като същевременно не е разпоредено
връчване чрез залепване на уведомление, поради което не е налице хипотезата на
чл.47, ал.5 ГПК.
Следва да се изчерпят всички възможности за длъжника
да узнае за претендираното вземане и да възрази, че
не дължи, съответно да не подаде възражение и заповедта да влезе в сила или да
подаде възражение по чл. 414а ГПК.
Ето защо съдът намира, че не са налице всички
абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на
основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за
предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях
налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се
прекрати.
Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за
даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове са преждевременно заведени и като
такива - недопустими.
Исковата молба следва да бъде върната, на основание
чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 12306/2019 год. по описа
на ВРС – ХІ състав, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК вр.чл.415 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото
определение на ищеца , ведно със съобщението за постановяването му , на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
След
влизане в сила на настоящото определение, да се върне изисканото ч.гр.д № 9020/2019г. по описа на ВРС в състава,
поради отпадане необходимостта от същото,
ведно с
препис от постановеното определение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: