№ 8961
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110157917 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 97,66 лв. - представляваща стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 261, вх. Б, ет. 8, ап. 49, за периода от 01.05.2019г. –
30.06.2019г., ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 28,40 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 97,66 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020г. – 29.06.2023г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 261, вх.
Б, ет. 8, ап. 49, тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния
период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на
доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника Е. С. чрез адв. П. Х..
Въведено е възражение за давност. Моли да не бъдат назначавани експертизи. Оспорва
наличието на облигационни правоотношения между страните. Оспорва акцесорната
претенция за лихва по подробно изложени съображения. Оспорват се част от представените
от ищеца доказателства. Моли да му бъдат присъдени разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която той да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
За доказване принадлежността на правото на собственост на процесния имот към
исковата молба са приложени – Нотариален акт от 17.06.2019г., с който ответницата Е. С.
дарява процесния имот на Кирил Кирилов, Молба от ДСК за вписване на законна ипотека
върху имота, в която като собственик се сочи ответника и Заявление от 08.07.2019г. от Е. С.
за закриване на партида, водена на нейно име в ищцовото дружество. Съдът намира, че с
тези писмени доказателства ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване
качеството на ответника на „потребител“ на топлинна енергия, съответно собствеността
върху имота. Те могат да се приемат само като индиции за право на собственост.
На първо място несъмнено имот може да бъде сключен договор за прехвърляне на
имот от несобственик. Също така прехвърлянето на имот, дори да се преиме, че към датата
на прехвърляне е бил собственост на прехвърлителя, не доказва по никакъв начин кога
същият е бил придобит от него. Съответно не доказва притежанието му на право на
собственост върху имота за процесния период, който е предхождащ прехвърлителната
сделка.
Същото се отнася до заявлението за закриване на партида, водена от ищцовото
дружество. Този документ доказва единствено наличието на открита партида, което само по
2
себе си не обосновава облигационна връзка. Още повече заличаването на партида на
конкретна дата не съдържа информация за периода, през който е била налице такава
партида, който теоретично би могъл да бъде дори и един единствен ден.
На следващо място при вписване на ипотека не се извършва непременно проверка
относно правото на собственост на ипотекарния длъжник върху имота – предмет на
ипотеката. Поради това вписването на ипотека може да служи само като индиция, че
посоченото в молбата за вписване лице е притежавало право на собственост върху
процесния имот, но не е достатъчен, за да обуслови категоричен извод в тази насока.
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на
доказана материална легитимация на ответника.
Също така по направено възражение, съдът намира, че сумите са били погасени
по давност изцяло.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на „Топлофикация София“ АД от 2016г., действащи
през процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят.
Тоест, вземанията стават изискуеми 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като от тази дата започва да тече и погасителната давност.
Следователно, за процесния период от 01.05.2019г. – 30.06.2019г. давността за
последния анюитет е започнала да тече от 14.08.2019г. и е изтекла на 14.08.2022г. Тъй като
заявлението е подадено на 18.07.2023г., след изтичане на давността, съдът намира исковете
и за погасени по давност и следва да ги отхвърли като такива.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на делото на ответника се дължат сторените
разноски.
Разноски на ответника: Разноски в заповедното производство – Уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв./л. 15/, което с оглед правната и
фактическа сложност на делото и характера на заповедното производство следва да бъде
намалено до минимален размер от 200 лв. по направено от ищеца в исковата молба
възражение и Разноски в исковото производство: Уговорено и заплатено адвокатско
3
възнаграждение в размер от 400 лв./л. 49/, което не следва да бъде намалявано, тъй като е в
минимален размер, или общо 600 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че Е. Г. С. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 261, вх. Б, ет. 8, ап. 49, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.08.2023г. по ч.гр.д. №
40186/2023г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 97,66 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 261, вх. Б, ет. 8, ап. 49, за периода от 01.05.2019г. –
30.06.2019г., ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до окончателното изплащане, като
неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 28,40 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 97,66 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2020г. – 29.06.2023г., като неоснователен;
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, ДА ЗАПЛАТИ на
Е. Г. С. , ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 261, вх. Б, ет. 8, ап. 49, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 600 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5