Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4438 18.12.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на
секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14632 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „А и Д Комерсиал” ЕООД, ЕИК *********
против А.И.Ш., в качеството му на ЕТ с фирма „А.Ш. 2010”, ЕИК …, с която са
предявени обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове
по чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 243 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с
договор за заем за послужване от 16.06.2015 г. предал на ответника
безвъзмездно, за временно ползване, 1 бр. рекламно съоръжение – хладилна витрина,
с прилежащи 5 рафта, фабричен номер …, ИНВ № … модел UGVR. Въпреки отправените
неколкократни покани за връщането й, ответникът не изпълнил.
Поради изложеното и
съобразно уговорките в чл. 9, 10 и 12 от договора, се моли за осъждането му да
върне вещта в състоянието, в което е била предадена, а при невъзможност – да
плати уговорената й равностойност от 900 лева, ведно със законната лихва върху
сумата от предявяване на иска – 10.09.2018 г. до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е подал писмен отговор. В съдебно заседание не се явява, не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с
чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на
главния иск, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да
установи възникването на валидно правоотношение по договор за заем за
послужване, по който е предал за временно ползване твърдяната вещ, но въпреки
настъпване на предпоставките и поканите за връщането й, ответникът не е
изпълнил. По иска за равностойност на вещта, следва да установи погиването й и
невъзможността да бъде върната, както и стойността й.
Ответникът следва да
проведе насрещно доказване, респ. при установяване на фактическите състави от
ищеца – да докаже връщане на вещта или заплащане на равностойността.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира главния иск за основателен
по следните съображения:
Наличието на облигационно
правоотношение по договор за заем на рекламни материали от посочената дата се
установява от представения документ, носещ подписи и на двете страни. Същият не
е оспорен откъм авторство в срока по чл. 193 ГПК, поради което обвързва
ответника, с уговорените в него права и задължения. Заетата вещ е
индивидуализирана в достатъчна степен, като предаването й се установява от
самия договор, служещ за разписка – чл. 1. Ползването не е обвързано със срок,
поради което и ищецът се е възползвал от възможността по чл.3 да изиска връщане
на вещта. Наличието на неколкократни устни покани в тази насока се установява
от показанията на свидетеля С. Ч. /служител при ищеца/. Заявява, че при
посещение през 2016 г на обекта на ответника в гр. В. – кафе – аперитив, където
била монтирана витрината пред 2015 г., установил, че заведението е празно и
няма никакви вещи. Открил ответника на личния му адрес, като го помолил да
върне витрината. Първоначално получил обещания за това, но при следващите
посещения, ответникът отказал с мотив, че негов приятел я взел, след което, че
някой я откраднал, а накрая, че нито ще върне вещта, нито ще плати
равностойността й.
Съдът кредитира показанията
на свидетеля и след съобразяване на чл. 172 ГПК, т.к. са ясни, последователни,
житейски обясними и непротиворечиви. Няма данни, които да ги оборват, при което
и няма основание да не бъдат ценени.
От изложеното следва, че
ищецът доказва пълно и главно всички елементи от фактическия състав на исковата
си претенция за връщане на заетата вещ. Самата искова молба също служи за
покана спрямо ответника, но доколкото същият заема изцяло пасивна позиция в
процеса и не доказва изпълнение на задължението си по договора и съобразно чл.
243 ЗЗД, следва да бъде осъден да я върне.
Предвид уважаването на
главния иск, не се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на евентуалната
претенция за присъждане равностойността й. Не се установява и вещта да е погинала,
при което да е невъзможно фактическото й предаване. Следва да се има предвид,
че страната разполага със средства за защита, ако се окаже невъзможно
връщането, съгл. чл. 521 ГПК.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.33/ и доказателства за плащане на: 50 лева
– ДТ и 450 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по
отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния
срок – приключване на устните състезания по делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.И.Ш., в качеството му на ЕТ с фирма „А.Ш. 2010”, ЕИК
.., със седалище и адрес на управление: гр. В. ул.
„Н.В.” №.., вх., ет. , ап. да върне на „А и Д Комерсиал”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица, ул.
„Иван Панов” № 26, следната движима вещ, предоставена за ползване, съгласно
договор за заем на рекламни материали от 16.06.2015 г., а именно: 1 брой
рекламно съоръжение – хладилна витрина, с прилежащи 5 рафта, фабричен номер …,
ИНВ № …, модел UGVR.
ОСЪЖДА А.И.Ш.,
в качеството му на ЕТ с фирма „А.Ш. 2010”, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „Н. В.” №.., вх., ет. , ап. да плати на „А и Д Комерсиал”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица, ул.
„Иван Панов” № 26, сумата от общо 500
лева /петстотин лева/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП