О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2507
гр.
Пловдив, 12.12.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,Първо
отделение, I състав, в закрито заседание
на дванадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 3808 описа за 2019 година и като обсъди:
Производството
е по реда на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във вр. чл. 188
от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Алпи
2010“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.Стамболийски,Пловдивска област,ул.“Тракия“№18,представлявано от П.Н.С.и
А.М.Л. срещу заповед № ФК-С-205-0395299/09.12.2019г., на Началник отдел
„Оперативни дейности „ при ЦУ на НАП гр.София, в частта на разпореждането за
допуснато предварително изпълнение на приложената със заповедта принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект –бензиностанция,находящ
се в гр.София,ул.“Цар Симеон“№189,стопанисван от „Алпи 2010“ООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата се твърди, че разпореждането
за допускане на предварително изпълнение е немотивирано, незаконосъобразно и
неправилно. Поддържа се, че не са налице основанията, предвидени в чл. 60, ал.
1 от АПК, за което се излагат подробни мотиви. Направено е искане за спиране на
предварителното изпълнение на заповедта .Претендира се присъждане на сторените
съдебни разноски.
Ответната страна не взима становище по
жалбата,въпреки дадената от съда възможност.
Разпореждането, с което се допуска
предварително изпълнение на заповедта, може да се обжалва в 3-дневния срок,
визиран в чл. 60, ал. 4 от АПК, който е преклузивен и след изтичането му се
преклудира правото на обжалване. Видно от отбелязването върху заповедта, същата
е връчена на жалбоподателя на 11.12.2019г. като жалбата срещу разпореждането за
допускане на предварително изпълнение на заповедта е подадена пред съда на 12.12.2019г.,
т. е. в предвидения в закона тридневен срок от връчването, поради което като
допустима следва да бъде разгледана по същество.
От приложените към жалбата доказателства
и представената административна преписка се установява следната фактическа
обстановка:
На 05.12.2019г. в 16:55 часа при извършена оперативна проверка по смисъла
на §1,т.41 от Д на ЗДДС в търговски
обект -бензиностанция, находящ се в гр.София,ул.“Цар Симеон“№189,стопанисван от
„Алпи 2010“ООД ,органите по приходите при Главна дирекция „Фискален
контрол“Оперативни дейности „ София са
констатирали,че при извършена покупка не е издаден фискален бон от
въведено в експлоатация в обекта ЕСФП „
UMIS POS“ с ИН на ФУ UM 4344118 и номер
на фискалната памет 67000169 или от кочан с ръчни касови бележки,отговарящи на
изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
При извършена контролна покупка на 1
брой минерална вода,на стойност 1,00 лв.,заплатени в брой от проверяващия екип
преди легитимацията,същата не е отразена в ЕСФП чрез издаване на фискален касов
бон,нито чрез ръчна касова бележка от кочан с ръчни касови бележки.
Констатирано е , че търговецът, в
качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ ,е допуснал нарушение на същата.
Като доказателство за резултатите от
проверката е съставен, на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК,
Протокол за извършена проверка №.0395299/05.12.2019г., ведно със събрани
доказателства.
При тази фактическа обстановка
контролните органи са установили, че „Алпи 2010“ООД,ЕИК *********, не е спазило
реда за издаване на документи, издавани от фискалното устройство. Нарушен бил
състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.
118, и. 1 от ЗДДС.
При тази фактическа обстановка и на
основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, със заповед № ФК-С-205-0395299/09.12.2019г.,
Началникът на отдел „Оперативни дейности
„ при ЦУ на НАП гр.София, е наредил - запечатване на търговски обект- бензиностанция,находящ
се в гр.София,ул.“Цар Симеон“№189,стопанисван от „Алпи 2010“ООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
В диспозитива на заповедта
административният орган е включил разпореждане за допускане на предварителното
й изпълнение, основано на разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ подлежи на предварително
изпълнение при условията на АПК, т. е. при наличие на предпоставките, въведени
в чл. 60 от АПК. Следователно, за да пристъпи към допускане на предварително
изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган
следва да съобрази наличието на някои или на всички предпоставки, включени в
хипотезата на тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което допуска
предварително изпълнение, като установи, че то се налага, за да се осигурят
животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или
обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да
последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от
страните - в защита на особено важен неин интерес.
В конкретния случай, видно от заповедта,
мотивите за издаване на разпореждането по чл. 188 от АПК ,обобщени,са следните:
а/ необходимост от защита на особено важен държавен интерес — спазването на
фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се
изразява в интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от
задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от
задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения; б/ опасност от закъснението на изпълнението да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета,както и да бъдат
сериозно накърнени принципите,базирани на съществуването на законосъобразни и
лоялни търговски практики.
По отношение на първото основание
органът е изложил и конкретните обстоятелства, въз основа на които е приел, че
е застрашен важен държавен интерес, а именно, ако не бъде допуснато
предварително изпълнение съществува възможност да се извърши ново нарушение,
при което опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща
до отклонение от данъчното облагане, би била непосредствена.
На второ място е отбелязано, че нарушението препятства
нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се
осъществи проследяване на търговския оборот в цялост. В този аспект е съобразен
характера на осъществяваната в обекта дейност,спрямо посещението на
клиентопотока за конкретния период и местността,в която се намира,
местоположението на търговския обект е определено още като популярно ,с потенциална
възможност за реализиране на значителни обороти.
От събраните данни контролният орган е
формирал извода, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от
данъчното облагане — което води винаги до негативни последици за фиска.
Необходимостта от предварително изпълнение е обосновано с оглед начина и вида
на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и
индиректно от степента на неговата обществена опасност.
При така обсъдената фактическа и правна
обстановка съдът намира, че разпореждането за предварително изпълнение е
издадено от компетентен орган в предписаната от закона форма, без да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие на
материално правните норми и целта на закона.
От съществено значение за
законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение е да се разграничи
преследваната от него цел и тази на приложената принудителна административна
мярка. Без съмнение целта на предварителното изпълнение на наложената
принудителна административна мярка е различна от целта на административната
принуда, поради което е недопустимо мотивиране на акта по чл. 60, ал. 1 АПК с
постигане на целите на ПАМ - предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид, охрана интересите на държавния бюджет
от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните
задължения. Така описаните в разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК цели
кореспондират с целите на ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които са различни
от необходимостта да се промени незабавно с издаване и връчване на акта
досегашното фактическо положение.
Каза се, тази промяна може да се
разпореди с оглед охрана на значими държавни и обществени интереси, визирани в
чл. 60, ал. 1 АПК, свързани с живота, здравето, сигурността на значителна маса
хора или осуетяване изпълнението на конкретния индивидуален административен
акт, което би обезсмислило издаването му. Утежняващата мярка следва да съдържа
мотиви в подкрепа на защитимите по чл. 60, ал. 1 от АПК интереси, относими към
всеки конкретен случай. Съдът намира, че такива индивидуални мотиви в случая не
са изложени, което препятства, както съдебния контрол за законосъобразност на
разпореждането, така и правото на защита на засегнатото лице. Констатираното
нарушение по неиздаване на фискална касова бележка при контролна покупка на
стойност от 1, 00 лева е относимо към законосъобразността на наложената ПАМ.
Чрез допускане на предварително изпълнение на ПАМ, респ. незабавно запечатване
на търговския обект и забрана на достъпа до него, не се постига целта на
предварителното изпълнение, включително относно интересите на фиска, при липса
на конкретен анализ на водените в търговския обект счетоводни документи – оборотни
ведомости, съкратени отчети на фискална памет и дневни финансови отчети.
Административният орган се е задоволил да изброи факти, относно разположението
на обекта, вида ,популярността на обекта, без да подкрепи изводите си с
конкретни обстоятелства, сочещи на трайно установена в обекта организация,
която да цели избягване на данъчното облагане, респ. нанасяне на значителни
щети на фиска и интензивно засягане на защитимия особено важен държавен или
обществен интереси. В мотивите на заповедта липсва конкретика и излагане на
конкретни факти. Съдът намира, че изводите на контролните органи почиват на
свободна интерпретация ,без да са ангажирани съответни доказателства в подкрепа
на твърденията.
Всъщност фактически констатации в оспорената
заповед изобщо липсват. Въпреки
твърдението на контролния орган, че установеното нарушение се потвърждава от
приложените към Протокол за извършена проверка № 0395299/05.12.2019г. доказателства
в преписката по делото, постъпила в съда с вх. № 22931/12.12.2019 г., такива
доказателства липсват.
При това положение се явява необоснован
изводът на административния орган, че в обекта е налице модел на поведение в
разрез с установените фискални правила, налагащ зашита на особено важни
държавни или обществен интереси.
Общото позоваване на интереса на
държавата с оглед защита на фиска, който интерес е водещ във всички случаи и
който императивно налага разпореждането за ПАМ, не представлява мотивираност на
разпореждането по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК. Все в тази насока следва да се
добави, че общото посочване на визираните в разпоредбата на чл. 60 от АПК
предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт,
не освобождава органа от задължението да мотивира наличието на тези
предпоставки, като изложи конкретни фактически основания, така че да е възможно
съдът да прецени дали е налице пряка и непосредствена заплаха за държавния
интерес, дали е налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта, както и съществува ли реална възможност от закъснението
на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета
(така Определение № 8346 от 29.06.2017 г. по адм. д. № 7322/2017 г. на ВАС,
Определение № 8178 от 27.06.2017 г. по адм. д. № 6440/2017 г. на ВАС,
Определение № 8604 от 04.07.2017 г. по адм. д. № 6970/2017 г. на ВАС,
Определение № 7438 от 13.06.2017 г. по адм. д. № 3959/2017 г. на ВАС,
Определение № 6765 от 31.05.2017 г. по адм. д. № 5670/2017 г. на ВАС,
Определение № 6575/26.05.2017 г. по адм. д. № 5074/2017 г. на ВАС и др.).
Настоящият съдебен състав счита, че
установените от контролния орган факти не обосновават наличието на нито една от
релевантните предпоставки по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК за
законосъобразността на разпореждането за допускане на предварително изпълнение
на заповедта. Тук следва да се отбележи, че в хипотеза на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. "а" от ЗДДС предварителното изпълнение на ПАМ не винаги е
оправдано и допустимо, тъй като същото не е по силата на закона. Обратното би
означавало да се въведе презумпция за значим държавен интерес по смисъла на чл.
60, ал. 1 АПК, във всички случаи, когато поради неиздаване на касов бон се
нанася вреда върху бюджета. Самият факт на неиздаване на касов бон е определен
от законодателя като императивно основание за налагане на процесната ПАМ. Но не
фактът на неиздаване на касов бон е основанието за допускане на предварителното
изпълнение - в противен случай би се касаело за допускане на предварително
изпълнение по силата на закона при презумиран от законодателя защитим държавен
интерес. В случая специалният закон препраща към предпоставките по чл. 60, ал.
1 от АПК, които следва да се мотивира от органа за всеки конкретен случай.
При това положение съдът намира, че
разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед № ФК-С-205-0395299/09.12.2019г.,
на Началник отдел „Оперативни дейности „ при ЦУ на НАП гр.София не е съобразено
със специалните изисквания на закона, поради което се явява незаконосъобразно,
необосновано и подлежащо на отмяна.
С оглед изхода на делото на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 50 лева,
представляващи заплатена държавна такса за производството.
Ето
защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № ФК-С-205-0395299/09.12.2019г.,
на Началник отдел „Оперативни дейности „ при ЦУ на НАП гр.София .
ОСЪЖДА
Националната агенция по приходите да заплати на Алпи 2010“ООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр.Стамболийски,Пловдивска област, ул.“Тракия“№18,
представлявано от П.Н.С.и А.М.Л.,сумата от 50/петдесет/лева ,представляваща
съдебни разноски за производството.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: