РЕШЕНИЕ № 165
Гр. Варна, 17.11.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско
отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;
ПЕНКА ХРИСТОВА;
Секретар Юлия Калчева,
като разгледа докладваното от съдията П.
Христова
въззивно гражданско дело № 410 по описа за 2017-та
година:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК,
образувано по въззивна жалба на Е.И.Х., С.И.Х., и двамата от с. Вехтово, общ.
Шумен, срещу решение № 108/21.06.2017 год. по гр.д. 619/2016 год. на ОС Шумен,
с което е признато за установено по предявения иск на Е.Й.Г. срещу Е.И.Х. и С.И.Х.,
че Е.Г. е собственик по наследство от баща си и по дарение на недвижим имот в
гр. Шумен, ул. „Ришки проход“ 18, ет.4, ап.13, ППП „Албена“, сграда 1, с
идентификатор № 83510.671.98.1.13, ведно с прилежащите му ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строежи изба№15, осъдени на С. и Е.Х. да предадат
владението върху същия имот на Г. на осн. чл. 108 ЗС, като са присъдени и
разноски.
Твърди се в жалбата, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват се изводите за основателност на иска по чл. 108 ЗС.
Оспорва се изводът за нищожност на упълномощаването от 09.06.2009 год., както и
за липса на потвърждаване по чл. 42, ал.2 ЗЗД. Направен е анализ на гласните
доказателства и се оспорва изводът за нищожност по чл. 152 ЗЗД на същото
упълномощаване. Изложени са доводи по евентуалния иск по чл. 40 ЗЗД. Иска се
отмяна на решението.
Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от Е.Й.Г.,
в който доводите в жалбата са оспорени.
Съдът, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното:
Пред ОС е предявен е иск с
правно основание чл.108 от ЗС от Е.Г. срещу Е. и С.Х. за предаване на
владението върху собствения й недвижим имот, в гр. Шумен, ул. „Ришки проход“
18, ет.4, ап.13, ППП „Албена“, сграда 1, представляващ жилище, апартамент №13 с
площ от 95.72 кв.м., с идентификатор 83510.671.98.1.13 състоящ се от три стаи,
трапезария, кухня и сервизни помещения ,находящ се на четвърти жилищен етаж , в
сграда в поземлен имот с идентификатор 83510.671.98, по документ за собственост
парцел І в квартал 331 ,заедно с изба №15, със застроена площ от 3.29 кв.м. и 2806/100000
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, цялото
от 1320 кв.м., при твърдяно право на собственост по дарение от нейната майка и
сестра, както и на основание наследствено правоприемство от баща си по силата
на дарение. В исковата молба се твърди, че г-жа Г. сключила с В.Т. в офиса му в
гр.Шумен договор за заем за сумата от 1 000 лв., който щял да се обезпечи
с договор за ипотека върху собственият на ищцата недвижим имот. Ищцата
подписала и пълномощно без нотариална заверка, което впоследствие се оказало и
нотариално заверено от нотариус Светлозар Стоилов, като В.Т. обяснил, че целта
на пълномощното била обезпечителна и ако тя не върнела сумата той щял да се
удовлетвори от цената на апартамента. В.Т. и дал да разпише и много други
документи, които били празни бланки, без да имат дати и съдържание –
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, споразумение, декларации,
запис на заповед и др. На 22.06.2009 г. между Е.Г. и И.Д.С., която към него
момент работела като сътрудник на В.Т., бил сключен договор за заем и договорна
ипотека за срок от 4 месеца с нотариален акт №146 том ІІІ рег.№7095
нот.д.№457/2009г. на нотариус №024 Светлозар Стоилов. Впоследствие ищцата
редовно се издължавала на В.Т. и издължила дори повече пари отколкото била
взела. На 12.05.2011 г. ищцата отправила нотариална покана до В.Т., с която на
осн.чл.38 ал.2 от ЗЗД заявила, че оттегля изцяло дадените му пълномощия по
силата на пълномощно с рег.№6348 и №6449 на нотариус Св. Стоилов. Поканата била
залепена на адреса на В. Т. на 17.05.2011г. На 13.05.2011г. на нотариус Св. Стоилов
било връчено уведомление, с което той бил уведомен, че ищцата оттегля
пълномощията, които била дала на В.Т. да продава апартамента и по пълномощно с
рег.№6348 и №6349. Въпреки това, с нотариален акт № 199, т.ІІ, рег. 4760, д.
300/26.05.2011 год., в нарушение на чл.25 ал.1 от ЗННД В. Т. продал на Я.Ж.Г.
имота на ищцата за сумата от 50 000 лв., при данъчна оценка на имота към
момента на продажбата 78 736.60 лв. Я.Ж.
била свързано с В.Т. лице. След
продажбата на апартамента ищцата подала жалба в прокуратурата. С присъда
№67/18.11.2015г. по НОХД №952/2015г. по описа на ШРС В.Т. бил признат за
виновен при условията на чл.371 т.2 от НПК /признание изцяло на фактите
,изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт / за това, че на
26.05.2011г. в гр. Шумен бил присвоил чужди движими вещи пари за сумата от 50 000
лв., собственост на ищцата, които
владеел и получил по повод разпореждане с неин недвижим имот, а именно
процесния апартамент, като присвоената сума била в големи размери, на
осн.чл.206 ал.3 от НК във вр. с чл.206 ал.1 от НК. Я.Г. продала процесния имот
на ответниците по настоящото дело С.Х. и
Е.Х. с нотариален акт № 44, т. VІІІ, рег. № 14178, д. 1163/20.12.2011 год. на нотариус
с рег.№024 Св. Стоилов. В. Т. заедно с още две лица, се признали за виновни
и сключили cпоразумение с Прокуратурата по образуваното срещу тях друго
НОХД № 335/2012 г., по описа на ШОС, за престъпление по чл.252, ал.2, предл.2
от НК, а именно за развиване на незаконна банкова дейност. По това дело, видно
и от Споразумение за прекратяване на наказателно производство от 29.06.2012 г.
по НОХД № 335/2012 г. са били иззети много и аналогични, като на ищцата
документи, а именно: празни бланки на предварителни договори за
покупко-продажба, споразумения и др., подписани само от издаващият ги, но без
дати и текстове, което по категоричен начин показвали и дългогодишната схема на
действие на групата и че постъпката с Е.Г. не е нещо индивидуално и уникално. Твърди
се, че собственик на имота е Е.Г., а съпрузите Х. го владеят без основание.
Твърди се нищожност на сделките по нот.а. № 44/2011 год. и по нот.а. № 199/2011
год., както е нищожно и упълномощването
с пълномощно № 6348 и 6349/09.06.2009 год. на нотариус Св. Стоилов, послужило
при изповядване на сделката по нот.а. № 199/2011 год., поради липса на
представителна власт и по силата на чл. 42, ал.2 ЗЗД. В условията на
евентуалност, в случай че съдът приеме, че пълномощното не е нищожно на
твърдените по-горе основания, то тогава се иска съдът да приеме за нищожна
сделката по н.а. № 199/2011 год., но на основание чл.40 от ЗЗД, тъй като е
сключен във вреда на представлявания. Това е така, тъй като В.Т. и Я.Г. били
свързани лица, уговорили се във вреда на представлявания и при данъчна оценка
на имота към момента на продажбата в размер на 78736.60 лв., имотът е продаден
на Я.Г. за сумата от 50 000 лв. - много под пазарната. Това
„споразумяване" между В. Т. и Я. Г. е обективирано в самия нотариален акт
за извършената покупко-продажба на 26.05.2011 г. и се изразява в тяхната
недобросъвестност, тъй като сключеният договор обективно уврежда
представлявания, като в този см. било и ТР №5/2014 на ОСГК и ОСГТК на ВКС,
излязло на 12.12.2016 г. Ето защо,
поради всичко гореописано и наличието на предхождащи нищожни актове, послужили
за прехвърляне на собствеността на процесния апартамент от Я. Г. на съпрузите Х.
по настоящия иск, то и сделката, от която те черпят права е непротивопоставима
на ищцата, а владението им е без основание.
Въз основа на тези твърдения са предявени искове по чл. 108 ЗС за
предаване на владението върху спорния недвижим имот, който ищцата счита за своя
собственост. С определение №36/30.01.2017г. съдът е прекратил производството по
делото по отношение на предявеният иск за установяване нищожността на сделката
обективирана в НА№ 44/2011 год.
Ответниците С.Х. и Е.Х. са
оспорили претенциите и всички наведени в
исковата молба обстоятелства. Твърдяли
са, че Е.Г. е предявила иск за вреди в наказателното производство, като В.Т. е
осъден да й заплати сумата от 50000 лв. като вреди от сделката по нот.а.
199/2011 год. Твърдяли са, че са добросъвестни владелци и че г-жа Г. е вече
обезщетена. Твърди се, че оттеглянето на пълномощното, дадено от Г. на Т., не
можело да бъде противопоставено на ответниците. Съгласно чл. 41 ал. 2 от ЗЗД
прекратяване на пълномощното не можело да се противопостави на трети лица,
които добросъвестно са договаряли с пълномощника и други лица, договарящи с
третите такива добросъвестни, освен ако прекратяването е подлежало на вписване
и то е било извършено. От представените писмени доказателства се установявало,
че самият пълномощник е узнал за прекратяване на пълномощното след сключването
на сделката. Нямало доказателства, от които да е видно и дали оттеглянето на
пълномощното е било вписано.
От
фактическа страна по делото е било безспорно установено от събраните писмени
доказателства извършването на описаните по-горе и атакувани сделки, а също и
наличието на осъждане на престъпление на В.Т.
Установява се от представения по делото
нотариален акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот по ЗТСУ № 134, т. VІ, д. 1845/27.12.1978 г. на ШРС, нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 156, т. ХХ, д. 4984/1993 год. на ШРС,
удостоверение за наследници изх.№4796/07.12.2016г., че Е.Г. е придобила
собствеността върху процесния апартамент
с идентификатор 83510.671.98.1.13 по силата на наследствено правоприемство от
баща си и по дарение от нейните майка и сестра.
Видно е от пълномощно с рег.№6348 и №6449 на
нотариус Св. Стоилов. от 9.06.2009 г., че Е.Г. е упълномощила В.Т. да извършва от
нейно име всички допустими ито закона действия и сделки във връзка с процесният апратамент, вкл. и
разпоредителни сделки като продажба, замяна, дарение, прехвърляне срещу
издръжка и гледане и др., както и да се снабдява с всички необходими документи
във връзка с имота.
На 22.06.2009г. между Е.Г. и И.Д.С., за която е
безспорно, че тогава е работела като сътрудник на В. Т., е бил сключен договор
за заем на сумата от 1861,10 евро за четири месечен период,както и договорна
ипотека за срок от 4 месеца по отношение на спорния имот с данъчна оценка
79652,10 лева, както се установява от нотариален акт №146 том ІІІ рег.№7095
нот.д.№457/2009г. на нотариус №024 Св. Стоилов. На 30.06.2009 год. между Е.Г. и
В. Т. е сключен и предварителен договор за същия имот, по който Т. е купувач,
уговорената цена е 47000 лв., заплатена като капаро при сключването на
договора, срокът на договора е 30.01.2010 год., а всички разходи са за сметка
на купувача. В договора е описано и даденото на тосков пълномощно.
На 12.05.2011г. г-жа Г. е отправила нотариална
покана до В. Т. с която на осн.чл.38 ал.2 от ЗЗД е заявила, че оттегля изцяло
дадените му пълномощия по силата на пълномощно с рег.№6348 и №6449 на нотариус
Св. Стоилов. Поканата е била залепена на адреса на В.Т. на 17.05.2011г., както
е видно от разписка на л.23 от делото на ОС. На 13.05.2011г. на нотариус Св.Стоилов
е било връчено лично уведомление, че г-жа Г. оттегля пълномощията, които е дала
на В.Т. да продава апартамента и по пълномощно с рег.№6348 и №6349 /л.24/.
След описаното оттегляне на пълномощните с
нот.а. 0 199, т.ІІ, рег. 4760, д.300/2011 год. на същия нотариус стоилов,
веско тосков като пълномощник на Е.Г., е продал на Я.Ж.Г. процесният апартамент
за сумата от 50000 лв., при данъчна оценка на имота към момента на продажбата
78 736.60лв. съгласно представеното удостоверение от 25.05.2011г. на общ.Шумен,
отдел „Местни данъци и ТБО”.
Впоследствие Я.Ж. Г. на свой ред е продала имота
на 20.12.2011 год. по нот.а. № 44, т.VІІІ, рег.№ 14178, д. 1163/2011 год. на
нотариус стоилов на С. и Е.Х. за сумата от 56000 лв., като част от цената е
платена с банков кредит, за което върху имота е вписана ипотека на 23.07.2015
год., както е видно от нот.а. № 126/23.07.2015 год. на нотариус Светлозар
Стоилов. По делото е представен и предварителен договор от 21.11.2011 год.,
който е сключен между Я.Г. и съпрузите Х..
Съобразно проведената от ОС СТЕ пазарната
стойност на процесния имот към 26.05.2011 год. е била 57300 лв. според първия
вариант на експертиза, а според заключението на тройната СТЕ, пазарната
стойност е 74600 лв. Следва да се кредитира второто заключение, като
по-обосновано и съответстващо на данъчната оценка на имота, чиято методика се
базира на пазарната стойност.
Видно е от присъда № 67/18.11.2015 г. по НОХД № 952/2015
г. по описа на ШРС, че В.Т. е бил признат за виновен при условията на чл.371
т.2 от НПК /признание изцяло на фактите ,изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт / за това ,че на 26.05.2011г. в гр. Шумен е присвоил чужди движими вещи, пари за сумата
от 50 000лв., собственост на Е.Г., които
владеел и получил по повод разпореждане с неин недвижим имот, а именно
процесният апартамент, като присвоената сума била в големи размери, на
осн.чл.206 ал.3 от НК във вр. с чл.206 ал.1 от НК.
В.Т. заедно с М.Д.С., като извършител и И.Д.С.,
като помагач, са се признали за виновни и са сключили Споразумение с
Прокуратурата по образуваното срещу тях друго НОХД № 335/2012 г., по описа на
ШОС, за престъпление по чл.252, ал.2, предл.2 от НК, а именно за развиване на
незаконна банкова дейност. По това дело, видно и от Споразумение за
прекратяване на наказателно производство от 29.06.2012 г. по НОХД № 335/2012 г.,
са били иззети много и аналогични, като на Е.Г. документи, а именно: празни
бланки на предварителни договори за покупко-продажба, споразумения и др.,
което показва дългогодишната схема на
действие на групата, като процесният случай е само един от многото.
Видно е от представеното решение на ТЕЛК на л.67
от делото на ОС, че на 12.08.2008 год. малкият син на Е.Г. – С., е пртърпял
инцидент, удавяне, след което здравето му е силно влошено и освидетелстван от
ТЕЛКс 81% увреждане на здравето.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели П. Е. Г., син на Е.Г., М.Б.С., нейна племенница, и Св.С.О., нейна приятелка
и съседка, които следва да се кредитират, доколкото са съвпадащи си, логически
последователни, съответстващи на останалите доказателства по делото и след
преценката по чл. 172 ГПК, се установява, че през месец юни 2009 г. г-жа Г.
имала нужда от парични средства във връзка с необходимостта от провеждането
на лечение на сина й . За целта на
9.06.2009г. заедно със сина си св. П. Г. посетила офиса на фирма „Клуб 666”, за
която от обява във вестник „Шуменска заря”
разбрала, че предоставя заеми. Г-жа Г. нямала намерение да продава
апартамента си, а само да получи парична сума в заем. Според показанията на П.Г. в офиса на фирмата
разговаряли с лицето В.Т., като присъствала и секретарката му И., който се
съгласил да предостави в заем на г-жа Г. сумата от 1 000 лв., която тя
получила, но за целта следвало да подпише редица документи: договор за заем, запис
на заповед, пълномощно за разпореждане с недвижим имот и други документи, които не били с пълно
съдържание. В.Т.заявил, че пълномощното за разпореждане с имота било необходимо
за да се гарантира връщането на заема от Г. като залог, като пълномощното било
необходимо и за да се ипотекира апартамента на г-жа Г.. По време на подписване
на пълномощното в офиса на фирмата не присъствал нотариус и г-жа Г. не била
посещавала в него ден нотариус, за да се завери пълномощното нотариално.
Първата вноска от заема била върната чрез свидетеля П. Г., който лично занесъл
на В.Т. сумата от 350лв., за която последният с големи увещания издал разписка.
Суми на г-н Т. били многократно предавни от Г. на Т., като заемът бил изплатен.
Според свидетеля, в договора за ипотека върху имота било вписано името на
секретарката на Т. като заемодател по настояване на самия Т.. Г-жа Г. не
възнамерявала да си продава жилището, но В.Т. непрекъснато я безпокоял ищцата
за да му връща някакви такси. През пролетта на 2011 г. посетили офиса на В. Т.
и той им заявил, че му дължат 32 000 лв. След проверка при нотариусите се
установило, че пълномощното за разпореждане с апартамента на ищцата било
заверено нотариално при нотариус Св. С. и г-жа Г. оттеглила това пълномощно и
уведомила всички шуменски нотариуси , вкл. и Св. С., за оттеглянето. След като
отсъствали от жилището си за около месец, г-жа Г. и семейството й през месец
юни 2011 г., установили, че на входната врата на жилището им има лепека на СОТ
и че бравата е сменена. Г-жа Г. провела разговор с В.Т. и той заявил, че е
продал апартамента, след като е разбрал за оттегляне на пълномощните.
Семейството на Г. не познавала купувача Я.Ж.Г. и тя не била извършвала оглед на
имота, преди да го купи.
По делото са събрани и гласни доказателства
относно състоянието на имота към момента на закупуването му, във връзка с
евентуалното възражението на ищцата по чл.40 от ЗЗД.
От правна страна на първо място следва да се
установи материално-правната легитимация на Г. като собственик на процесния
апартамент. Не е било спорно, че пради описаните разпоредителни сделки, г-жа Г.
е била собственик на имота на посоченото в исковата молба придобивно основание
– дарение и наследяване. Не е спорно владението върху имота от страна на
съпрузите Х.. Спорният въпрос е загубила ли е г-жа Г. собствеността върху
спорния имот или не, съответно на правно основание ли владеят имота ответниците
Х..
Съществени за основателността на иска по чл. 108
ЗС са доводите в исковата молба за нищожност на сделките, от които ответниците
по иска Х. черпят права.
Твърди се в ИМ нищожност на упълномощителната
сделка по пълномощно от 9.06.2009г. с рег.№6348 и №6349 на нотарис Св.Стоилов,
поради противоречие със закона на основание
чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД. във вр. с
чл.152 от ЗЗД , тъй като то е било дадено като уговорка, че ако Г. не
върне заема на В.Т., той ще се разпореди с имота, за да се удовлетвори от него
в противоречие с предвидения в закона ред. Действително, съобразно чл. 152 от ЗЗД съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде
изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго
съглашение, с които се уговаря предварително начин на удовлетворяване на
кредитора, различен от този, който е
предвиден в закона, е недействително. По делото сключеният между Г. и Т.
договор за заем е безспорно установен за сумата от 1 000лв., като за
обезпечаване и гарантиране изпълнението по договора Г. е била накарана от
заемодателя да подпише процесното пълномощно, с което е предоставила на
заемодателя широк кръг от правомощия, включително и да се разпорежда с имота.
Договорът и пълномощното са били извършени в един и същи ден на 9.06.2009 г., едновременно
и е очевидна връзката между тях и факта, че е налице съглашение, с което предварително се
уговаря начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е
предвиден в закона. Целта на овластяването се потвърждава и още от липсата на
отчет по мандата за продажбата на имота и факта ,че имотът е закупен от
купувача без изобщо същият да го е видял и огледал и то на цена от 50 000лв.,
която е доста по- ниска от пазарната цена на имота към него момент и от
данъчната му оценка. Г-жа Г. не е имала намерение да продава имота си, а е
имала нужда само от парични средства и същата до момента на сключване на
договора за заем с В. Т. не е познавала същия и не се установява да е имала
друга причина да го упълномощава, освен тази за обезпечаване на договора за
заем по негово искане. Този извод се потвърждава по безспорен начин от
установените от съда престъпления на Т., особено от извършване на банкова
дейност и иззетите документи, сочещи на престъпна схема за присвояване на вещи
на длъжниците. Упълномощаването в случая е направено в деня на сключване на
заемното правоотношение и обезпечава връщането на полученият заем. Впоследствие
Т. е довършил схемта, сключвайки и предварителен договор за продажба с Г.. За
всеки случай е обезпечил кредита и с позволената договорна ипотека. Предварителна
уговорка за обезпечаване на задължение чрез преминаване на собствеността на
вещта е в противовес със закона - чл.152 от ЗЗД ,което прави нищожно
упълномощването и в този смисъл е и цитираната от ОС съдебна практика/
реш.№1353/10.01.2001г. по гр.д.№405/2000г. на ВКС ІІ г.о.,
реш.№1353/10.01.2001г. на ВКС по гр.д.№405/2000г. ІІ г.о., реш.№190/5.08.2010г.
на ВКС по гр.д.№654/2010г. І г.о., реш.№684/4.11.2010г. на ВКС по
гр.д.№187782009г. ІІІ г.о., реш.№684/4.11.2010г. на ВКС по гр.д.№1877/2009г.
ІІІ г.о., реш.№62/10.02.2009г. на ВКС по гр.д.№4499/2007г. ІІІ
г.о.,реш.0160/2.08.2010г. на ВКС по гр.д.№3655/2008г. ІVг.о., реш.№606/12.07.2000г.
на ВКС по гр.д.№23/2000г. ІІ г.о и др. /.
Предвид гореизложеното упълномощаването извършено с пълномощно
пълномощно с рег.№6348 и №6449 на нотариус Св.Стоилов от 9.06.2009г. е нищожно на
основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД
във вр. с чл.152 от ЗЗД и поради това и
пълномощникът по продажбата на процесният апартамент е действал без
представителна власт. Поради това и този
договор за покупко-продажба е нищожен на
осн.чл.42 ал.2 от ЗЗД и следователно и доводът
за нищожност в исковата молба е основателен.
Друг довод в исковата молба е недействителност
на разпоредителната сделка, от която черпи права продавачката- прводател на
съпрузите Х. – продажбата по нот.а. № 199/2011 год., за която се твърди, че е
сключена без представителна власт, поради нищожност, евентуално оттеглян на
пълномощното на представителя на продавача.
Това наведено основание за недействителност е по
чл. 42, ал.2 ЗЗД – сключване на сделка без представителна власт, която
впоследствие не е санирана. Безспорно е доказа и наличието на тази хипотеза –
действително сделката е сключена от представител на г-жа Г. без представителна
власт, въпреки нейното нежелание да продава и при изрично оттегляне на
пълномощното, направено преди изповядване на сделката, който факт изключва обсъждането
за потвърждаване на извършените от името на Г. действия, независимо дали
оттеглянето било или не било вписано. Отделно от всиччки доказателства по
делото – присъдите за извършените престъпления, действията, предприети от г-жа Г.,
липсва изрично волеизявление в изискуамата от закона писмена форма с нотариална
заверка на подписите, че сделката се потвърждава от г-жа Г.. Освен
многобройната съдебна практика, цитирана от ОС, в този смисъл е и Тълкувателно решение №5/12.12.2016г. по
ТД №5/2014г. на ОСГТК относно въпросът
какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без
представителна власт при липсата на потвърждаване от лицето от името на което е
сключен договорът .
Не е релевантно към спора възражението на
ответниците, че искът по чл.45 от ЗЗД, предявен в наказателното
производство и уважен за сумата от 50 000 лв., е пречка г-жа Г. да предяви иск по чл.108 от
ЗС за защита на правото на собственост. Съпрузите Х. не са страна в
наказателното производство и по гражданския иск в наказателния процес, чието
завеждане по никакъв начин не разколебава изводите за нищожност на сделката по
нот.а. 199/2011 год. Не е основателно и възражението за доборсъвестност на
купувачите по втората сделка – 44/2011 год. по чл.41 ал.2 от ЗЗД. Съпрузите Х.
са закупили процесния имот от Я.Ж. и сделката е обективирана в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 44/20.12.2011 год., а процесното
упълномощаване е по предходната сделка по
нотариален акт № 199/26.05.2011 год. Съпрузите Х. не биха могли да
придобият права, каквито тяхната праводателка няма, към момента на извършване
на тяхната сделка оттеглянето на упълномощаването вече е било факт и то касае
сделка, по която те не са били страна, не са договаряли с пълномощник на г-жа Г.
и хипотезата на чл. 41, ал.2 ЗЗД изобщо не ги касае. По отношение на
предходната сделка по нот.а. 199/2911 год. се установи нищожност на
упълномощаването, която не попада в нито една от хипотезите на чл. 41, ал.1 ЗЗД,
за които намира приложение чл. 41, ал.2 ЗЗД. Или в настоящия случай дали
съпрузите Х. са добросъвестни е без значение, тъй като сделката, от която те
черпят права, не е породила вещно-транслативен ефект, тъй като продавачката Я.Ж.
не е била собственик на спорния имот.
Предвид гореизложеното предявеният иск по чл.108
от ЗС е основателен и доказан и следва да се признае за установено по отношение
на двамата ответници ,че ищцата е собственик на процесният апартамент и те да
се осъдят да и предадат владението върху него.
Наведеният довод за нищожност на сделката по
нот.а. № 199/2011 год. в условията на евентуалност не се налага да бъде
изследван.
По изложените
съображения съдебният състав приема, че в случая не са налице елементите от
фактическия състав на иска с правно основание чл. 108 от ЗС – г-ж Г. не е
загубила правото си на собственост, предвид установената недействителност на
упълномощаването в полза на г-н Т. и извършената от него разпоредителна сделка
по нот.а. №199/2011 год.. Ето защо, следва да се приеме за безспорно установена
материално-правната й легитимация на носител на право на собственост върху
спорния имот, владян от ответниците Х. без основание.
Поради
достигането до идентични правни изводи от тези на ОС, обжалваният акт следва да
бъде потвърден, а на г-жа Г. следва да се присъдят разноски за въззивната
инстанция, съобразно списъка по чл. 80 ГПК и представените доказателства за
извършването им – 2500 лв. за адвокатски хонорар.
Воден от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/21.06.2017 год. по гр.д.
619/2016 год. на ОС Шумен.
ОСЪЖДА Е.И.Х., ЕГН **********, и С.И.Х., ЕГН **********, и двамата от с.
Вехтово, общ. Шумен, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Е.Й.Г., ЕГН **********, от гр. Шумен, сумата от 2500 лв. разноски за ВЪЗЗИВНАТА инстанция.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: