Р Е Ш Е Н И Е № 260069
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 22.03.2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от деветнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на
секретаря Катя Митева, като
разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №365 описа
на ПАС за 2020 г., намери следното:
Производство по чл. 294 от ГПК, образувано във връзка с
решение №43 от 16.07.2020 г. на ВКС по
търг.дело №524/2019 г., с което е отменено въззивното решение №57 от
15.02.2019 г. по в.т.д.№661/2017 г. на ПАС и е върнато делото за ново
разглеждане от друг въззивен състав със задължителни указания – при поддържане
на твърдението за липса на упълномощаване от кмета в полза на главния
счетоводител, включително и по длъжностна характеристика, да се разясни възможността
на общината, участваща като страна, да
представи доказателства в подкрепа на
твърдението си.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от П. АД,
ЕИК *********, представлявано дружество от
изпълнителния директор В. В. З., действащ чрез процесуалния си
представител адвокат М.Б. от САК, против
Решение № 428 от 23.07.2018 г., постановено от Пловдивския окръжен съд
по търг.дело № 597/2017 г. по описа на същия съд.
По
силата на обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените осъдителни искове от ищеца П.-И.
АД, град С. против ответника О.Р. *** за заплащане на
следните суми:
- сума в общ размер от 39 884,24 лева, от която сумата от 28 006,44 лева с вкл. ДДС е дължима като неизплатено от възложителя
възнаграждение по сключен договор за
строителен надзор № 142 от
13.10.2008 г. и
- сумата от 11 887,80 лева с включен
ДДС е дължима като неизплатено възнаграждение от възложителя по силата на
договор за строителен надзор № 67 от
09.10.2009 г.,
- сумата 12 163,95 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на
сумите, представляващи главница, дължимо за времето на забавата, считано
от 27.09.2014 г. до 28.09.2017 г., на която дата е постъпила исковата молба в
съда.
Предявените
искове – главни и акцесорен са
отхвърлени, като погасени поради изтичането на общата петгодишна погасителна
давност.
Жалбоподателят П. АД е останал недоволен от
така постановеното решение, като счита, че е постановено в нарушение на
материалния закон - чл.116,б.“а“ от ЗЗД.
Поддържа довода, че съдът не е отчел факта, че ответната страна е признала вземането и това
признание е обективирано в писмен документ, подписан от Главния счетоводител на
О.Р. В подкрепа на становището си
сочи практиката на ВКС по
приложението на чл.116,б.“а“ от ЗЗД.
Моли да се отмени обжалваното
решение като незаконосъобразно и се постанови въззивно решение по същество, по силата на което да се уважат
предявените обективно съединени искове. Претендира направените разноски.
Въззиваемата страна О.Р. ***, представлявана
от адвокат Х.М., не е представила отговор срещу въззивната жалба, но поддържа становище, че същата е
неоснователна.
Моли да се потвърди обжалваното
решение. Претендира направените разноски.
Апелативният съд, след като разгледа делото, оплакванията срещу
постановеното решение, както и в съответствие със задължителните указания на
ВКС, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок
от надлежна страна и против подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Ето
защо, следва да се пристъпи към разглеждането и по същество и отговори на
повдигнатото оплакване за това дали процесните вземания са погасени по давност
или не.
По делото ищецът е предявил обективно
съединени главни искове по чл.79,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.266,ал.1 ЗЗД
във връзка с чл.286 ТЗ за сума в общ размер
на 39 884,24 лева, представляваща неплатено възнаграждение по
договори за строителен надзор № 142 от 13.10.2008 г. и № 67 от 09.10.2009 г., както и акцесорен иск
по чл.86 ЗЗД за сумата 12 163,95
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираната
главница, дължима за периода на
забавата, считано от 27.09.2014 г. до
датата на предявяването на
исковата молба - 27.09.2017 г.
Ответникът оспорва исковете, като се
позовава на изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца по
двата процесни договора.
По сключените договори за
строителен надзор О.Р. има качеството на възложител, а ищецът П.-И. АД -
надзорник, т.е. страна на която е възложено да
упражнява приобектов строителен
надзор, технически и инвеститорски контрол върху конкретни строителни обекти.
Така по първия договор № 142 от
13.10.2008 г. ищецът е упражнявал
строителен надзор за изпълнението
на СМР на обект „Ремонт на пътна настилка на път „Д. –Р. „ от км. 0.000 до км.9.плюс 000“. По
втория договор № 67 от 09.10.2009 г. ищецът
е упражнявал строителен надзор за изпълнението на СМР на обект „ Ремонт
на пътна настилка на път „Д. –Р.“
от км.9. 000 до км. 11 плюс 500
„.
По
първия договор № 142 от 13.10.2008 г. договореното възнаграждение на надзорника
е в общ размер на 31 163,57 лева, в която сума се включва и ДДС. В чл.4.1
е предвидено, че възнаграждението ще се
изплаща ежемесечно и пропорционално на стойността на изпълнения и
отчетен обем СМР в срок до 28 дни след
издаването на фактура от надзорника за съответния месец. Тази
фактура ще се издава и съответно
приема от възложителя след първото число
на месеца, следващ този, за който се изплаща. В чл.4.3 от договора е
предвидено, че окончателното разплащане
между страните ще се осъществи в срок до
30 –тридесет календарни дни след
издаването на разрешение за ползване на обекта.
Установява се, че работата по посочения
договор е приключила качествено и в срок, за което били подписани пет протокола
за периода 29.05.2009 г. – 07.07.2010 г. Ищецът издал общо пет броя данъчни фактури с една и
съща дата - 11.10.2010 г. Срокът за плащане на възнаграждението по
чл.4.1 от договора е до 28 дни след датата на издаване на фактурите. Този срок
е изтекъл на 08.11.2010 г. и следователно изискуемостта на вземането за
заплащане на договореното възнаграждение е настъпила на следващия ден - 09.11.2010
г.
По
втория договор за строителен надзор № 67 от 09.10.2009 г. в полза на надзорника
е уговорено възнаграждение в размер на 12 000 лева, с включено ДДС.
И при този договор срокът за изплащане на уговореното
възнаграждение е до 28 дни след издаване
на данъчна фактура от надзорника за
съответния месец. В него се съдържа еднотипна клауза, съгласно която окончателното разплащане между страните ще се осъществи в срок до 30 дни след издаване
на разрешение за ползване на обекта и издаване на фактура от
изпълнителя.
Установява се, че работата по този договор е
приключила качествено и в срок, за което били подписани протоколи за периода
21.12.2009 г. – 15.05.2010 г. Ищецът издал
две данъчни фактури с една и съща дата -
18.10.2010 г., с оглед на което
плащането на договореното възнаграждение е следвало да се извърши в срок до 28
дни, считано от датата на издаване на
фактурите, което означава, че
срокът за плащане на уговореното възнаграждение е до 15.11.2010 г.
Изискуемостта на вземането за дължимо възнаграждение по договора е настъпила на
следващия ден - 16.11.2010 г.
За двата строежа са издадени констативни
актове за установяване годността за приемане на обекта /образец 15/
- съответно на
29.06.2010 г. и
на 11.06.2010 г.,
както и са съставени окончателни доклади за установяване годността
за ползване на строежите на основание чл.168,ал.6 от ЗУТ – на 05.07.2010 г. за двата обекта.
Установява
се, че ищецът е издал молби за
потвърждение на размера на
задълженията по издадените от него седем броя данъчни фактури в общ размер на 39 884,26 лева на
основание посочените по-горе два договора за строителен контрол, както следва: молби за потвърждение с изх.№ 42 от 17.01.2011 г., с изх.№ 76 от
19.01.2012 г., с изх.№ 108 от 14.08.2014
г., с изх.№ 67 от 20.01.2015г., с изх.№ 28 от 14.01.2016 г.,
които са във връзка с одиторска проверка и контрол на дружеството.
Молбите са получени от О.Р.
съгласно положените входящи номера,
съответно на 26.01.2011 г., на 24.01.2012 г., на 21.01.2014 г., на 23.01.2015 г., на 27.01.2016 г. Салдото в
молбите е потвърдено от ответника /без първото/, като е посочено, че
съответства на счетоводните документи при ответника. Потвърждението е подписано
от главния счетоводител Ст.А. и е положен печатът на общината.
Молбите /без първата/ са върнати обратно на ищеца, съгласно положените изходящи
номера, съответно на 30.01.2012 г., на 05.02.2014 г., на 28.01.2015 г., на
26.01.2016 г.
Молба за потвърждаване на
задълженията е изпратена до ответника и на 24.01.2017 г., на която е
отговорено, че в резултат на инвентаризация на просрочените задължения на общината и поради изтекла погасителна давност задължението в размер на 39 884,24 лв. е
отписано. Ищецът е уведомен за писмото
на 09.02.2017 г. Следват покана за плащане и нов отговор на поканата за
недължимост на сумата, поради погасяването и по давност.
Спорният въпрос по делото е дали
потвърдителните писма, подписани от главния счетоводител на
Общината представляват признаване на вземането от длъжника по смисъла на чл.116,б.“а“ от ЗЗД. Това е и основното оплакване, поддържано във
въззивната жалба – за постановяване на
обжалваното решение в нарушение на материалния закон – чл.116, б.“а ЗЗД.
Ответникът поддържа, че кметът, като представляващ общината, не е потвърждавал
вземанията на ищеца, както и не е упълномощавал други лица за извършване на
действия по потвърждаване на такива задължения. В тази връзка и с оглед
задължителните указания на ВКС е изслушана и приета съдебно икономическа
експертиза, която след проверка на заповедните книги и трудовото досие за
периода, имащ значение за спора по
делото – 30.01.2012 г. – 27.01.2016 г., през който са подписани признанията на
вземането от главния счетоводител, да
отговори какви са данните за налични длъжностни характеристики за длъжност
„главен счетоводител“ и има ли издадени заповеди за упълномощаване на главния
счетоводител да представлява общината пред трети лица, както и са допуснати
писмени доказателства.
Няма спор,
че С. А. е била в трудово правни отношения с ответната община, като за
посочения по-горе период е изпълнявала длъжността началник отдел „Счетоводно
обслужване“ и главен счетоводител. Видно от констатациите на приетото от
съда и неоспорено от страните
заключение, длъжностната характеристика
на началник отдел „Счетоводно
обслужване“ е утвърдена от кмета на общината на 20.11.2013 г. Съгласно нея,
началникът на този отдел организира,
ръководи и контролира цялостната счетоводна дейност и всички стопански операции
в съответствие с действащата нормативна уредба, изпълнява функциите на главен
счетоводител, ръководи, координира и контролира изготвянето на анализи и
документи, свързани с движението на финансовите средства, разчетите и
платежните задължения на общината, участва в разработването на отговори на
запитвания на ведомства, предприятия, гражданско правни субекти в рамките на
своята компетентност, отговаря за верността на всеки подписан или изготвен от
него финансов документ, контактува с организации, фирми и граждани.
В трудовото досие на конкретния
главен счетоводител С. А., както и в заповедните книги, фигурират заповеди №969 от 30.12.2013 г. и №1194 от 10.11.2015 г. посоченото лице да
полага втори подпис при поемане на задължения и извършване на разходи в
общината.
Налице е и заповед №ЧР-02-15 от
19.10.2015 г. на кмета на общината, с която назначава С. А. за временно
изпълняващ длъжността „кмет“ на О.Р. считано от датата на издаване на заповедта
за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет на общината.
В заключението са посочени и
останалите заповеди, отнасящи се до С. А., като крайният извод на вещото лице
е, че не са налице данни за издаване на заповеди и упълномощаване на главния
счетоводител да представлява общината пред трети лица.
Представени от ответника са и
удостоверение за избран кмет с решение №274 от 02.11.2015 г. на Общинска
избирателна комисия и клетвен лист на новоизбрания кмет от 10.11.2015 г.
Въз основа на така събраните
доказателства пред настоящата инстанция се установява, че по отношение на
конкретния главен счетоводител С. А. не са издавани заповеди за
упълномощаването и да представлява общината пред трети лица във връзка с
правомощията на кмета на общината, с изключение за периода 19.10.2015 г. –
10.11.2015 г., през който същата е била назначена за временно изпълняващ
длъжността „кмет“ до полагане на клетва от новоизбрания кмет, както и че са
издадени две заповеди на основание чл.13,ал.3,т.3 от Закон за финансовото
управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/, с които е упълномощена да
полага втори подпис при поемане на задължения и извършване разходи в общината.
Признанието на вземане
представлява едностранно волеизявление,
с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора.
За да е налице признание на
вземането по смисъла на чл.116,б.“а“ ЗЗД,
която разпоредба урежда прекъсването на давностния срок в хипотезата на
признание от длъжника, волеизявлението
трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до
кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото
задължение, а не само до наличието на юридическите факти, от които вземането произхожда.
В случая става въпрос за длъжник - община
и с оглед изискванията на специалния
закон ЗМСМА възниква въпрос кое е
компетентното лице по специалния закон, което
е оправомощено да признава задължения на общината. Съгласно
чл.38,ал.1 и чл.44,ал.1 т.15 от ЗМСМА това е единствено кмета на
съответната община, респективно лице в
общинската структура, което има изрично
пълномощно от кмета в рамките на
делегираните му правомощия да потвърждава задълженията на общината,
възникнали за нея по повод сключените
граждански или търговски сделки,
както е в случая.
Главният счетоводител на
общината не може да признава от нейно
име съществуващи задължения и това изявление да има последиците по чл.116,б.“а“ от ЗЗД – прекъсване течението
на давностния срок, освен ако изрично не е упълномощен с това право от кмета на
общината по силата на едностранна упълномощителна сделка или това право е предвидено в длъжностната му
характеристика по смисъла на чл.21,ал.2 от Закон за държавния служител.
По делото не е
представено изрично пълномощно, подписано от кмета на общината, с което да се
упълномощава главния счетоводител да
признава съществуващи задължения на
общината.
По
длъжностна характеристика главният
счетоводител няма правото да
признава задължения на общината.
Посочените две заповеди от 30.12.2013 г. и от 10.11.2015 г., с които е възложено на
главния счетоводител да полага втори подпис при поемане на задължения и извършване
на разходи от общината, са издадени на основание чл.13,ал.1,т.3 от Закон за
финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/. Съгласно
посочената разпоредба, действаща към момента на издаване на заповедите /ред.ДВ,
бр.42 от 2009 г./, ръководителите въвеждат контролни дейности, включващи писмени политики и
процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в
допустимите граници, определени в процеса на управление на риска.
Ръководителите създават и прилагат контролни дейности, които включват
най-малко: система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово
задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя и лицето, отговорно за
счетоводните записвания. При тази уредба, системата за двоен подпис съставлява
контролна дейност, минимизираща риска при извършване на финансови операции –
при поемане на финансово задължение или при извършване на плащане, чрез
полагане на два подписа на ръководителя и на главния счетоводител. Двете
заповеди регламентират действието на системата за двойния подпис в ответната
община. Този втори подпис има контролна функция и не предоставя самостоятелни
права на главния счетоводител да задължава общината. При системата за двоен
подпис, за да породят действие на
признание на задължения, процесните потвърждения е следвало да съдържат и първи
подпис – на кмета на общината, а такъв не се съдържа в процесните потвърждения.
С. А. е била назначена за временно
изпълняващ функциите кмет на О.Р. за периода 19.10.2015 г. – 10.11.2015 г. За
този период тя е изпълнявала длъжността „кмет“ на О.Р. През него не е
подписвала процесните потвърждения на вземания.
Всичко изложено по-горе води до
извод, че главният счетоводител С. А. е
нямала правомощия да отправя волеизявления за признание на иска и процесните
потвърждения от нея не съставляват признание на иска по смисъла на чл.116,б.“а“
от ЗЗД, а оттук и течението на давността не е прекъснато. Следва да се посочи, че в случая не намира
приложение презумпцията по чл.301 ТЗ, тъй като при буквалното и логическото
тълкуване на разпоредбата действията без представителна власт трябва да са
извършени от лице, имащо качеството “търговец“,
а ответната община безспорно не притежава това качество.
По
отношение на вземането за неизплатено
възнаграждение по първия договор за
строителен надзор № 142 от 13.10.2008
г., което е в размер на 28 006,44 лева,
е посочено по-горе, че е станало изискуемо на 09.11.2010 г. Това означава, че общата
петгодишна давност е изтекла към
09.11.2015 г., т.е. преди предявяването на исковата молба
на 27.09.2017 г.
По отношение на вземането за неизплатено възнаграждение по втория
договор за строителен надзор№ 67 от
09.10.2009 г., което е в размер на 12 000 лева, е посочено по-горе, че е станало изискуемо на 16.11.2010 г. Това
означава, че давността е изтекла на 16.11.2015 г.,т.е. преди
предявяването на исковата молба в съда на 27.09.2017 г.
Ето защо, вземанията на ищеца по
предявените главни искове не следва да се уважават, като погасени по давност. Съгласно
чл.119 от ЗЗД, поради погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, поради следва да се отхвърли и акцесорния иск по
чл.86 ЗЗД за сумата 12 163,95 лв.
До този извод е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските: ответникът е поискал да му
бъдат присъдени направените разноски, като е приложил списък по чл.80 от ГПК,
ведно с доказателства за извършването им. Ето защо, те следва да му бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното решение № 428 от 23.07.2018 г. по търг.дело № 597/2017 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА П.- И. АД, ЕИК *********, да заплати на О.Р. направените
разноски, както следва: сумата от 2 508 лева за адвокатско възнаграждение
по в.т.д.№365/2020 на ПАС, сумата от
2 508 лв. за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция
по т.д.№1524/2019 на ВКС.
Решението е неокончателно и подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок, считано от връчването
му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.