Решение по дело №377/2023 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 12
Дата: 12 март 2024 г.
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20234320200377
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Луковит, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Административно
наказателно дело № 20234320200377 по описа за 2023 година


Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба от „х“-ООД-Луковит,Лов.обл.,срещу наказателно
постановление/НП/ № 35-0002336 от 19.10.2023г,издадено от и.д. РД „АА“-град Плевен.
Жалбодателят твърди,че атакуваното постановление е незаконосъобразно,издадено
при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила.
Неправилно е ангажирана отговорността на жалбодателя за превоз от трето лице,при
извършване на който жалбодателя няма качеството на „товародател“.
Изложеното в наказателното постановление е неправилно.Между жалбодателя и „х-
А“-ЕООД-град Карнобат е било постигната договорка за закупуване от страна на ответното
дружество на пшеница,реколта 2023 година.За нотаворване на пшеницата били изпхратени 2
камиона ,собственост на „х“-ЕООД,съгласно договор,сключен между „х“ като товародател и
„х“-ЕООД като превозвач.
Доколкото съгласно договора за превоз на товари №1/01.01.2023г товародател е
именно „х-А“,неправилно е ангажирана отговорността на жалбодателя.
Наказателното постановление е опорочено в предвид обстоятелството,че наказващият
орган само формално е изпълнил задължението си по чл.;52 ,ал.4 от ЗАНН. Същият е
посочил,че е представено възражение от жалбодателя,както и договор за превоз на
товари,както и че са преценени събраните доказателства.Липсват каквито и да са аргументи
защо счита,че същите не следва да бъдат взети предвид,съответно защо не обосновават
извод за извършено нарушение по посоченото в НП норма.Липсата на мотиви е съществено
нарушение на производствените правила,което от своя страна обосновава
незаконосъобразността на издаденото НП.
Товародател по цитирана в жалбата товарителница не е жалбодателя,а трето
1
лице,проверка на това обстоятелство не е била извършена.
Като място на нарушението е посочена базата на фирмата на жалбодателя в град
Луковит,така даденото описание е непълно и неточно,липсват други идентифициращи
данни.При издаване на НП е допуснато нарушение и на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.
Моли да бъде постановено решение,с което бъде отменено наказателното
постановление,като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се изпраща
представител,същият се представлява от адвокат А.-САК,,който поддържа жалбата и
доразвива съображенията си по същество на делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.В
съпроводителното писмо наказващият орган излага,че атакуваното наказателно
постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Между „х А“-ЕООД,със седалище в град Карнобат,Бургаска област и „х“-ЕООД,със
седалище в град Карнобат,Бургаска област бил сключен Договор за превоз на товари
№1/01.01.2023 година,съгласно се уреждат отношенията между двете страни относно
многократното превозване на насипни товари с количество 7000т-10000т предадени за тази
цел от товародателя-„х А“ на превозвача „х“-ЕООД.
От писмото от „х“/стр.98 от делото/ е видно,че това е действащия договор по време на
извършване на превоза на пшеница от град Луковит до БМХ Бургас,съгласно и анекс от
21.07.2023г с който е определена цена в размер на 40 лева/т. без ДДС.
През 2023 година била извършена продажба от „х“-ЕООД на „х А“-ЕООД на пшеница
400г,за което е издадена фактура от 17.07.2023г от „х А“ ,като впоследствие от „х А“ е
получена само 145 тона пшеница,а впоследствие „х“-ЕООД пуснало кредитно известие за
останалото 255т пшеница и реално са транспортирани 145т пшеница.
„х А“ е извършило продажба на всичките 145т пшеница,получена от „х“-ЕООД,като по
товарителница №**********/21.07.2023г пшеницата е продадена на „х-ЕООД,за което е
сключен договор от 17.07.2023г и издадена фактура от 24.07.2023 година.
В регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Бургас постъпил сигнал на
16.08.2023г чрез изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ относно ангажиране
на адм.-наказателна отговорност на товародател.Служители на дирекцията извършили
проверка ,по която установили от товарителници №**********/21.07.2023г и
№**********/21.07.2023г,че товародател е „х“-ЕООД.
Приложени са пътен лист №9505952/21.07.2023г,товарителница
№**********/21.07.2023г и кантарна бележка №459/21.07.2023г,от които се установява,чме
на 21.07.2023г е извършен превоз с товарен автомобил марка „Волво“ с рег.№А6175НН,с
водач Неделчо Валентинов И. по маршрут град Луковит,Лов.обл.-град Бургас,на пшеница в
размер на 43180 кг. В кантарната бележка е отразено бруто тегло от 57700кг.
По делото са приложени няколко екземпляра на товарителница
№**********/21.07.2023г,както следва:
-представено копие към адм.-преписка във връзка със съставен акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/на жалбодателя-стр.16 от делото,в който като
изпращачи са посочени Милком ООД и Агролайф А.Липсва подпис и печат на изпращач.
-Същият екземпляр на товарителница е изпратен и от РД „АА“-Бургас-стр.53 от
делото,също и от РД „АА“-Плевен-стр.70 и стр.73 от делото.
-Копие на товарителницата е изпратена и от „х“-ЕООД-гр.Карнобат-стр.94 от делото,в
който като изпращач фигурира само „Агролайф А“.
2
-Копие от товароителницата,с изпращач само „Агролайф А“ е изпратена и от „х А“-
ЕООД-град арнобат-стр.102 от делото.
-Копие на товарителницата е представена и от „х-ЕООД-град София-стр.139 от делото,в
която също като изпращач фигурира само „Агролайф А“.
Съгласно писмо от „х-ЕООД/стр.123 от делото/,дружеството не е закупувало пшеница
от „х“-ООД през 2023г,като е закупило пшеница 1 776.28мто от „х А“-ЕООД,включително
посоченото количество пшеница 43260мт в товарителница №**********/21.07.2023г на „х“-
ЕООД.
Преписката по сигнала пред РД „АА“-Бургас бил изпратен по компетентност на РД
„АА“-Плевен,като на 26.02.2023г свидетелят О. К. съставил АУАН на жалбодателя,за
нарушение на чл.56,ал.2 от ЗАП,за това,че на 21.07.2023г е допуснал претоварване,в град
Луковит,в качеството на товародател,на 17700кг п шеница на автомобил с рег.№А6175Нн и
полуремарлке с рег.№А3997ЕМ,съгласно кантарна бележка от 21.07.2023г и товарителница
№**********/21.07.2023г.
Въз основа на съставения АУАН е издадена и обжалваното наказателно постановление
№35-0002336/19.10.2023г с което за нарушение на чл.56,ал.2 от ЗАП и на основание
чл.98б,т.3 от ЗАП,на жалбодателя е наложена имуществена санкция в размер на 5 000.00
лева.
По делото е приложено възражение от жалбодателя против съставения му
АУАН/стр.1718 от делото/,както и Сигнал до ИА „АА“-,с копие до Министъра на
транспорта и съобщенията,в които е възражение срещу качеството на „товаротадел“ на
жалбодателя,с твърденията,че това качество е притежавало дружеството „х А“-ЕООД.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни/показанията на свидетелите А. Д. и О. К./ и писмени доказателства-
преписката по АНП, вкл.АУАН и всички останали приобщени писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок , от надлежна страна –
юридическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение/посочено в наказателното
постановление като град Луковит,Лов.обл./. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-и.д. директор на РД
„АА“-Плевен,съгласно и заповед №РД-08-30/24.01.2020г на Министъра на транспорта на
Република България, АУАН също е съставен от компетентен орган – инспектор при РД
„АА“-Плевен.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
Съдът намира обаче , че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното нарушение.
Съгласно и цитираната в жалбата норма на параграф 1,т.21 от Наредба №11/03.07.2001г
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, "товародател"
означава правно образувание,юридическо или физическо лице,което е посочено на
товароителницата или на еквивалентен транспортен документ/например коносамент/като
товародател и/или като лице,което е сключило и/или на чието име или от името на което е
3
бил сключен договор за превоз с транспортната компания.
Разпоредбата на чл. 51 ал.1 от Закона за автомобилните превози предвижда, че
товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от
изпращача и от превозвача. Санкционната норма на чл. 105 ал.1 от ЗАП предвижда, че за
нарушение на закона и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание "глоба" или имуществена санкция в размер на 200 лв.
В нормата на чл. 51 ал.1 от Закона за автомобилните превози е предвидено какво следва
да съдържа издадената товарителница.От съдържанието на същата норма може да се
направи извод, че изпращачът и превозвачът носят отговорност за съдържанието на
издадената товарителница , като водачът няма отношение към съдържанието на
товарителницата и не може да бъде субект на административно наказателна отговорност за
извършено нарушение по чл. 51 ал.1 от Закона за автомобилните превози.Водачът на
автомобила не е в състояние да задължи изпращача или превозвача да му предоставят
надлежно оформена товарителница.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 56, ал. 2 от ЗАвП, товародателят
или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното
пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в
свидетелството му за регистрация.
В чл. 98б, т. 3 от ЗАвтПр е предвидена глоба или имуществена санкция от 5000 лева
за товародател или лице, което извършва товаренето, ако допуснат масата на пътно превозно
средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за
регистрация, с повече от 5 тона.
С оглед посочената разпоредба на чл. 56, ал. 2 от ЗАвП следва да се докаже, че
именно дружеството е „товародател”, като някое лице от състава му е допуснало
натоварването на съответното ППС в разрез със закона.
Съдът намира, за доказано, че действително е било управлявано ППС с маса,
надвишаваща максимално допустимата, така, както е посочено в АУАН и НП.
По мнение на настоящия състав качеството „товародател” на дружеството
,посочено за нарушител „х“-ООД-Луковит, обаче не е доказано по несъмнен начин.
По делото е представена товарителница № **********/21.07.2023г. за извършване на
обществен автомобилен превоз в страната,която обаче освен,че не е подписана от
ищпращача и не съдържа негов печат/съгласно чл.51,ал.1 от ЗАвП/,то не съдържа и
императивно установените в чл. 53,ал.1 от ЗАвП реквизити.. Освен това,в различните
екземпляри на товарителницата,приложени и изпратени от различни неучастващи в
производството лица,са вписани различни данни за изпращач,т.е. за товародател.В
екземплярите,изпратени от наказващия орган са вписани две дружества като изпращачи-х
ООД и „х А“,докато в екземплярите,изпратени от дружеството,извършило реално превоза
„х“-ЕООД-град Карнобат и от дружеството,закупило товара-процесната пшеница от
жалбодателя-„х А“-ЕООД,като изпращачи в товарителницата фигурира само „х А“-ЕООД.
От приложения договор от дата 17.07.2023г ,сключен между „х А“-ЕООД и „х-
ЕООД-София,катот и от писмото от последното дружество/стр.123 от делото/ и
приложените от него документи се установява,че всъщност посоченото количество пшеница
по товарителницата №**********/21.07.2023 година,превозът на който е извършен от „х“-
ЕООД,е закупено именно от „х,като продавач е бил „х А“-ЕООД.
Съгласно чл.49 от ЗАвП,договорът за превоз на товари,превозвачът се задължава
срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение
товар,който изпращачът му предава.
Съгласно чл.50,ал.1 от ЗАвП,договорът за превоз се установява с товарителница,а
4
съгласно ал.2, действителността на договора за превоз не зависи от
издаването,редовността или изгубването на товарителницата.
В конкретния случай по делото е представен само Договор за превоз на товари
№1/01.01.2023г,сключен между „х А“-ЕООД-гр.Карнобат и „х“-ЕООД-Карнобат,но не и
такъв,страна по който да фигурира жалбодателя.
Приложена е и кантарна бележка№459/21.07.2023г,в която е посочена,че се издава от
„х“-ООД,но липсва подпис и печат на издателя,а само такъв на получателя-купувача „х А“-
ЕООД.
Приложеният по делото пътен лист/стр.52 от делото/индивидуализира само
дружеството,извършващо превоза-„х“,но не може да обвърже жалбодателя,като изпращач-
товародател на превозваната стока-пшеница. Пътният лист е документ за контрол и
отчитане на работата на водачите във връзка с осъществяването на конкретен превоз.
Издател на пътния лист отново не е „х“-ООД.
Посочените писмени документи –товарителница №**********/21.07.2023г,кантарна
бележка №459/21.07.2023г и пътен лист,не са редовни от външна страна и не кореспондират
със събрания по делото доказателствен материал по начин,сочещи на еднозначния извод,че
изпращач/товародател на стоката,и превозвана на 21.07.2023г с цитираното МПС в АУАН и
НП е именно жалбодателя „Моилкком“-ООД,респ.,че същата е била натоварена в град
Луковит/съобразно соченото място на извършване на нарушението/ от жалбодателя
или негов представител,респ. не сочат, че субект на нарушението в качеството му на
„товародател” е именно „х” -ООД.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изцяло отменено.
При този изход и на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН, наказващият орган следва да
бъде осъден да запрати на жалбодателя сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000.00 лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:


ОТМЕНЯВА изцяло,като незаконосъобразно и необосновано, Наказателно
постановление № 35-0002336/19.10.2023г,издадено от и.д. директор на РД „АА“-град
Плевен,въз основа на АУАН №331253/26.09.2023г,с което за нарушение на чл.56,ал.2 от
Закона за автомобилните превози и на основание чл.98б,т.3 от Закона за автомобилните
превози ,на „х“-ООД,,Булстат:110568237със седалище в град
Луковит,Лов.обл.,представлявано от ф,е наложена имуществена санкция в размер на
5 000.00 /пет хиляди/лева.
ОСЪЖДА,на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН, Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-град Плевен,представлявана от и.д. директор ф да заплати на „х“-ООД-град
Луковит,Лов.обл.,със седалище и адрес на управление в град
Луковит,Лов.обл.,представлявано от х, сумата в размер на
5
1 000.00/хиляда/лева,представляващи сторени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Ловеч,
на основанията, по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.


Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
6