№ 14
гр. Силистра, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Ели Ст. Н.а
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело №
20213400900187 по описа за 2021 година
Ищецът - „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* претендира от
съда да постанови решение, с което да осъди С. С. Х., с ЕГН ********** да
му заплати дължимите суми по Договор за банков ипотечен кредит с пьлна
отговорност на физическо лице № 325/0042 от 07.09.2018 г., както следва:
сумата от 41 236,75 лева - незаплатени дължими суми за главница; сумата от
12 474,14 лева - представляващи дължими договорени лихви за периода от
07.08.2019 г. до 23.12.2021 г.; сумата от 72,00 лева - разходи за
уведомяване; законна лихва върху сумата от 41 236,75 лева от подаване на
исковата молба до изплащане на вземането.
Претендира разноски за производството.
Обоснова дължимостта на претендираните суми с факта на
неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане на дължими по
процесния Договор за банков ипотечен кредит с пьлна отговорност на
физическо лице № 325/0042 от 07.09.2018 г. суми и обявена в тази връзка
предсрочна изискуемост на кредитния дълг.
Адв. Н. - САК, назначен за особен представител на ответника С. С. Х., с
ЕГН ********** твърди, че ищецът няма основание да обяви кредита за
предсрочно изискуем, тъй като не е настъпил фактическият състав за това.
Липсва уведомяване относно обстоятелството, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, въпреки задължението на ищеца да стори това.
Евентуално – банката не е дала на длъжника достатъчен срок преди да
упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Възразява
относно недоказване на дължимостта на претендиралите суми;
претендирането на договорна лихва след настъпване на предсрочната
изискуемост; за наличие на неравноправни клаузи в Договора за кредит, с
1
посочването на т.4.1, т.5.3, т.5.8 и т. 8.2.
Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически
обстоятелства и писмените доказателства,съдът намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че по силата на сключен Договор за банков ипотечен кредит с
пълна отговорност на физическо лице № 325/0042 от 07.09.2018 г.
„УниКредит Булбанк” АД е предоставило банков кредит в размер на 44
000,00 лева на ответника по делото С. С. Х. – кредитополучател и ипотекарен
длъжник, при уговорени лихви и неустойки; Договорът е бил сключен за срок
от от 07.09.2018 г. до 07.09.2028 г.; Целта на предоставяне на кредита (т. 3 от
Договора) е била покупка на недвижими имоти в с. Калипетрово, общ.
Силистра, които са придобити от кредитополучателя със средствата по
кредита на 11.09.2018 г.. Съгласно т. 7.2 от Договора, длъжникът се е
задължил да погасява кредита на месечни анюитетни вноски с падеж на всяка
вноска на 7 - мо число на всеки месец, по посочената в Договора сметка.
Годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани
чрез анюитетни вноски, е договорен в т. 4.1. на Договора, а именно за
периода от 07.09.2018 г. до 07.09.2028 г, лихвеният процент се формира от
осреднен депозитен индекс (ОДИ), който към датата на сключване на
Договора е бил в размер на 0,12 %, и фиксирана надбавка към него в размер
на 7.38 % - общо в размер на 7.5 %. Съгласно /значимото/ подписаните от
страните Общи условия, при които Банката предоставя ипотечни кредити на
физически лица, раздел III, подточка 9.3.1, Осредненият депозитен индекс
(ОДИ) се определя от Банката на база Лихвената статистика на Българската
народна банка (БНБ), в посочена в условията таблица, публикивана на
интернет страницата на БНБ. Актуалната стойност на ОДИ се публикива на
интернет страницата на Банката в първия работен ден на всеки календарен
месец и се прилага в първия ден на всеки календарен месец до деня
предхождащ първия работен ден на следващия календарен месец,
включително.
Към датата на подписване на Договора размерът на дължимата вноска,
представляваща сбор от лихва, главница и такса е бил 526,77 лева, като през
м. септември от съответната година на действие на договора тя е в размер на
597,90 лева – л.39 /подписан от страните Погасителен план/.
Ищецът- кредитор обосновава вземането си с настъпила предсрочна
изискуемност съгласно Разпоредбите в подточките на точка 17 от Договора,
като изтъква, че от 07.08.2019 г. ответникът е изпаднал в просрочие, като
предвид неизпълнението, представляващо пълно или частично неплащане на
10 броя вноски за главница и на 4 броя вноски за договорена лихва, Банката е
обявила вземанията по кредита за автоматично предсрочно и незабавно
изискуеми, считано от 27.05.2020 г. Разпоредбите в подточките на точка 17.
Предсрочна изискуемост от Договора предвиждат, че при пълно или
частично неплащане на всяка една, която и да е вноска цялата непогасена част
2
от кредита, ведно с възнаградителните и/или обезщетителните лихви по
преценка на Банката може да бъдат обявени за автоматично предсрочно и
незабавно изискуеми.
Следствие извършената от вещото лице проверка се установи
усвояването на кредита – на 14.09.2018г., в размер на 44 000,00 лева – отговор
на въпрос № 1 от Заключението по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ)
изготвено от вещо лице В. Д.. От това следва, че банката е изпълнила
задължението си да предостави на заемателя уговорената в договора за кредит
сума, поради което за същия е възникнало задължението да заплаща
уговорените в договора погасителни вноски, както същите са конкретизирани
в погасителния план. Относно въпроса за обяваване на кредита за предсрочно
изискуем на обсъждане подлежи наличието на предпоставки за това към дата
27.05.2020г., посочена изрично по исковата молба, в контекста на
оспорването от ответника на редовността на връчването на волеизявлението
на банката на длъжника-кредитополучател. Наведени са твърдения, които се
доказават от представените писмени доказателства, че банката е отправила
Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ до
длъжника на посочения в Договора адрес / л.70/, който съвпада с поС.ния
адрес на ответника/ л. 110 – справка НБД/ с предоставен 14 дневен срок за
погасяване на просрочието.Поканата за доброволно изпълнение, отправена по
поС.ен адрес на кредитополучателя С. С. Х. е била връчена от ЧСИ Георги Г.
по реда на чл. 47, ал, 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, тъй като
длъжникът не е намерен на посочения в договора/ настоящ адрес на длъжника
и няма регистриран трудов договор. Адресатът не се е явил в двуседмичен
срок от залепване на уведомлението (24.01.2020 г.) в кантората на ЧСИ
Георги Г., за да получи книжата /л.76 – протокол за извършени действия
относно връчване на нотариална покана /. При неизпълнение на задължението
за явяване, законодателят е създал презумпцията на алинея 5 за редовност на
връчването и в тежест на ответната страна е нейното оборване. С оглед на
горното съдът приема, че волеизявлението на банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника преди 27.05.2020 г., когато
Банката е отразила волята си за това в счетоводната си система, респ. преди
датата на подаване на исковата молба – 23.12.2021г. Вън от това в Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК е прието, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба, в която е обективирано изявление на банката - ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника – ответник. С оглед на преждеизложеното не е
необходимо да съдът да коментира и формира изводи по останалите спорни
въпроси въз основа на тази хипотеза.
В производството се установиха и обективните предпоставки за
настъпването й – неизпълнение на кредитополучателя съобразно
разпоредбата на чл. 17 от Договора. Неизпълнението е установено и от
вещото лице, видно от Заключението по ССЕ – отговор на въпрос № 5, стр. 5,
3
абзац 3 от Заключението: извършените плащания не са достътъчни за
погасяване на дължимите вноски към 27.05.2020 г., съгласно Договор за
банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице от 07.09.2018
г., Погасителния план и действащите Общи условия, при които Банката
предоставя ипотечни кредити на физически лица. Неоснователни са
възраженията на ответника, че Банката не била дала на длъжника достатъчен
срок преди да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
и не са покрити критериите за съществено неизпълнение. На първо място при
договорите за банков кредит, законът не разграничава неизпълнението от
страна на кредитополучателя на съществено или несъществено с оглед
интереса на кредитора, а допуска в отклонение от общото правило,
установено в чл. 87, ал. 4 ЗЗД, да се определят конкретните условия, при
наличие на които може да се обяви предсрочна изискуемост на кредита/
Решение № 260050 от 31.03.2021 г. по в. т. дело № 75/2021 г. на Варненския
апелативен съд/. Освен това въпреки липса на плащане на просрочието
посочено в поканата, която следва да се счита връчена през м.февруари
2020г., съгласно счетоводната система на Банката, считано едва от
27.05.2020г. остатъкат от кредита е станал предсрочно изискуем поради
неплащане – пълно или частично на 10 бр. вноски за главница, за сумата от
2522,78 лв. и 4 бр., за сумата от 833,14 лв. –за договорна лихва, макар
кредиторът да е можел на по - ранен етап да третира като изискуеми и още
непадежиралите вноски по погасителния план.
По възражението за неравноправност на клаузи от процесния договор за
ипотечен кредит и доводите за недължимо платени въз основа на тях
възнагратителни лихви, респ. неправилно начислена при забава в плащането
им неустойка: Ипотечните кредити не са изключени от общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне на финансова услуга с потребител
(чл. 12 от ДР на ЗЗП) и специално чл. 143, т. 5 и 9 и 11, чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал.
4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП. В случая тези норми следва да бъдат съобразени, т.к.
относно оспорените уговорки за промените в лихвения процент, разходи и
правата при допусната забава няма данни да са обсъждани индивидуално. На
първо място съдът се съгласява с доводи на ищеца, че в настоящия договор за
банков кредит няма клауза, предвиждаща възможност на банката за
едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на
непредвидено в самия договор основание. Освен това с оглед вида на
договора – ипотечен кредит и продължителния период на отпускането му от
2018г. до крайната падежна дата - 2028г., право на банката е да уговори
променлива лихва, с оглед възможностите от промяна на банковия и имотния
пазар, стига промяната на погасителна вноска да се отчита по предвидим и за
двете страни начин. Видно от Раздел III, т.9 и следващите към нея в раздела
от подписаните на 07.09.2018 г. от страните Общи условия, при кредити
погасявани чрез анюитетни вноски годишният лихвен процент по кредита се
променя (увеличава/намалява) автоматично съобразно промяната на
договорения приложим референтен лихвен процент, която промяна е с
повече/по-малко от 0,25 % пункта спрямо действащия към момента на
промяната приложим референтен лихвен процент. Посоченото според съда
4
обезпечава равновесие на финансовата тежест за двете насрещни страни в
правоотношението, тъй като тези стойности се променят независимо от
волята на страните и подлежат на отчитане както при увеличаване, така и при
намаляване. По тези причини съдът намира, че посочените в тази връзка в
отговор на исковата молба клаузи не са неравноправни – те не покриват
характеристиките съгласно практиката на ВКС за определяне на една
договорна клауза като неравноправна /решение № 236/20.12.2016 по т. д №
3082/2015 на ВКС, ІІ т. о/.
Не се констатира неравноправност и по отношение на уговореното
обезщетение за забава в размера на действащата законна лихва, като се
съобрази и невъзможността банката да получава възнаградителна лихва,
каквато би получила при нормално обслужване на кредита.
Следователно не може да се формира извод за надплатени на
посоченото от ответника основание суми по договора. Това означава, че
изявлението по чл.60 ЗКИ е породило последиците си, както и че размерите
на задължения на ответника следва да се определят след отнасяне на
извършените плащания за тяхното погасяване. Съгласно заключението по
ССЕ, задълженията по кредита са: Непогасената от кредитополучателя
главница е в размер на 41 236,75 лева; Незаплатената дължима лихва за
периода 07.08.2019 г. до 23.12.2021 г. е в размер на 12 474,14 лева, и е
формирана от следните видове задължения: Лихва върху редовна главница,
начислена в периода 07.03.2020 г. - 24.05.2020г. в общ размер на 833,14 лева;
Обезщетение за забава, в общ размер на 11 642,00 лева, което е сбор от
следните вземания: лихва за просрочена главница, в размер на 4909,96 лева;
неустойка за просрочена главница, в размер на 6595,54 лева; неустойка за
просрочена редовна лихва, в размер на 135,50 лева.
В тези размери претенциите на ищеца за изискуема главница, лихви и
неустойки са основателни и следва да се уважат.
По делото ищецът не представя доказателства за заплащане на разходи
за изпращане на уведомлението за предсрочната изискуемост – 72 лева, а и
искането за това плащане е в разрез с правилото на чл. 27 ЗКНИП. Поради
това искането му за тяхното присъждане се отклонява.
Предвид изхода на делото ответникът следва да понесе тежестта на
направените по настоящото исково производство разноски като бъде осъден
да заплати на ищеца такива в размер на 7 500лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Х., с ЕГН ********** да заплати на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК ********* дължимите суми по Договор за банков
ипотечен кредит с пьлна отговорност на физическо лице № 325/0042 от
07.09.2018 г., както следва: сумата от 41 236,75 лева - незаплатени дължими
5
суми за главница; сумата от 12 474,14 лева - представляващи дължими
договорени лихви за периода от 07.08.2019 г. до 23.12.2021 г.; законна лихва
върху сумата от 41 236,75 лева от подаване на исковата молба до изплащане
на вземането, като отхвърля иска за 72 лв. - направени разходи за
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на дълга.
ОСЪЖДА С. С. Х., с ЕГН ********** да заплати на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК ********* сумата от 7 500 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
6