Р Е Ш Е Н И
Е № 1781
Административен
съд – Пловдив, ХХ състав, в открито заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Йорданка Тилова, като
разгледа докладваното от съдия Дичев КАД № 1568 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадени
касационни жалби от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" –
София, чрез ст.юриск. Ч. и от адв.
В.С., като пълномощник на И.М.З., против Решение №552 от 28.02.2020г., постановено
по административно дело № 3322/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив,
с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена
да заплати на И.М.З., сумата от 1 400 (хиляда
и четиристотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода от 03.02.2017г. до 24.11.2017г. вкл. и от 21.06.2019г. до
29.10.2019г. вкл., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен иска в останалата част. Със същото решение Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати разноски по
делото в полза на И.М.З..
С касационната жалба, подадена
от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени
доводи, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и
необосновано. Посочено е, че в действителност е установена известна
пренаселеност в част от спалните помещения, но това се компенсира с
възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения, като в тази
връзка е посочено, че в светлата част на денонощието помещенията не се
заключват. На следващо място се сочи, че килиите, коридорите и сервизните помещения
се почистват ежедневно от лишените от свобода. Твърди се, че по делото не са
доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените
бездействия на ГДИН в частност затвора в Пловдив. Изложени са доводи, че затворите
са пенитенциарни заведения, поради което не бива да
се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и
предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е налице
причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на
административния орган, в резултат на което да са причинени неимуществени
вреди. Иска се от съда да отмени
оспореното решение в осъдителната му част, респективно да постанови ново, с
което да отхвърли претенциите на ищеца, евентуално да отмени решението в частта
му, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 500 лв. до
присъдения размер от 1400 лв.
В касационната жалба, подадена
от адв. С. се твърди, че решението на Административен
съд – Пловдив в отхвърлителната му част е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че присъденото
обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и че
искът е следвало да се уважи в пълен размер. Моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло претенциите на И.З..
В съдебно заседание страните не се явяват, не се
представляват. В постъпила по делото писмена защита, адв.С.
поддържа жалбата и оспорва жалбата на ГДИН.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява
становище, че решението е правилно и законосъобразно, и че жалбите следва да
бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив,
приема, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, поради
което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Производството пред Административен съд Пловдив се е развило
по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, подадена от И.М.З. против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение в общ размер
на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, за причинени на З. неимуществени
вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически дискомфорт, за периода от 28.04.2016г. до 29.10.2019г., в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив и мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Арест – Пловдив. Претърпените неимуществени вреди се
изразявали в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите –
„падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек“), лоши хигиенни условия в килиите (наличие
на хлебарки, дървеници и гризачи, течове от тавана, мухъл по стените), липса на
постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел в килиите,
както и неназначаването на ищеца на работа.
На първо място съдът е уточнил, че искът следва да бъде
разгледан само
относно периодите от 29.09.2016г. до 31.01.2017г., когато е пребивавал в Арест
- Пловдив, съответно от 31.01.2017г. до 24.11.2017г. и от 21.06.2019г. до
29.10.2019г., когато е пребивавал в Затвор – Пловдив, тъй като в останалите
периоди: от 28.04.2016г. до 28.09.2016г. и от
25.11. 2017г. до 20.06.2019г. вкл. е установено, че ищецът или не е бил лишен
от свобода, респ. задържан под стража, или не е пребивавал в посочените
заведения – Арест – Пловдив и Затвор – Пловдив.
Съдът се е произнесъл по всяко от изложените твърдения. Приел
е, че за периодите от 03.02.2017г. до 24.11.2017г. и от 21.06.2019г. до 29.10.2019г.
, в различните спални помещения в които е бил настанен З. *** е разполагал с
по-малко от 4 кв.м. жилищна площ, т.е. жизненото му пространство е било
значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. За останалите периоди, в
които З. *** (от 29.09.2016г. до 31.01.2017г) и затвор Пловдив (от 31.01.2017г.
до 02.02.2017г.) в помещенията в които е бил
настанен, ищецът е разполагал с площ повече от 4 кв.м. В мотивите си съдът се е
позовал на чл.43 ал.5 от ЗИНЗС, на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, както и на
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на ООН по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпници,
проведен в Женева през 1955г. Цитирана е и практика на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
Първоинстанционният съд е приел,
че помещенията, които е обитавал З. при изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под страж“, както и наказание “лишаване от свобода“ в периодите от
29.09.2016г. до 31.01.2017г. в Арест – Пловдив, от 31.01.2017г. до 24.11.2017г.
и от 21.06.2019г. до 29.10.2019г. в Затвор – Пловдив, са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и
шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване, а отоплението се е осъществявало посредством
централно парно, като в тази връзка съдът се е позовал и на показанията на
разпитания по делото свидетел, посочен от ищеца.
По
отношение наличието на топла течаща вода, от събраните по делото доказателства
(становище и графика за разпределение на времето на лишените от свобода от
съответната група), съдът е приел, че в затвора Пловдив като работещ, З. е имал
достъп до баня всеки работен ден, както и че на лишените от свобода е бил
осигурен и достъп до служебната пералня, както и до служебния бръснар. Що се
отнася до хигиенните условия, в мотивите на съдебния акт е подчертано, че
хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло
зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването.
За
арест Пловдив, съдът е приел, че всяка килия е снабдена със собствен санитарен
възел с размери 125/112 см. и мивка, постоянно течаща студена вода, а
ползването на топла е по график.
Що се отнася до твърдението на ищеца
за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, съдът се е позовал на приетите по
делото доказателства, в т.ч. 8 бр. протокола за извършена ДДД обработка (една
от които извънредна) от затвора Пловдив и два протокола за извършена ДДД
обработка от арест Пловдив и е изтъкнал, че З. не твърди, а и не са ангажирани
доказателства да са били подадени оплаквания за хигиената в помещенията както в
Затвор – Пловдив, така и в Арест – Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи.
Подробни
съображения съдът е изложил и по отношение на твърдението на З., че не е бил
назначаван на работа, като са описани отработените от ищеца дни, както и
назначаването му на работа като ръчник „Обособено
производство“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив.
Първоинстанционния съд е направил извод, че предявения иск е частично
доказан по основание, като е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на пренаселеността в килиите. По
отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по
справедливост е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за
частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена
до размера от 1400 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер от 50 000 лева. Уважена е и претенция
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2019г. –
датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В съответствие със събраните по делото доказателства,
правилно и обосновано първоинстанционният съд е
приел, че исковата претенция на И.З. се явява доказана по отношение на пренаселеността
в килиите за част от исковия период, а именно от 03.02.2017г. до
24.11.2017г. вкл. и от 21.06.2019г. до 29.10.2019г. вкл., в които периоди З. ***. В останалата й част правилно съдът е приел исковата претенция за
недоказана.
Първоинстанционният съд
обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани.
Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи. В този
смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на оспорения
съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.284
ал.1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3
ал.2 ЗИНЗС,
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.284
ал.5 ЗИНЗС
в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
В случая безспорно е установено, че претърпените негативни
преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно
жилищната площ на помещенията, в които е бил З. в периодите от 03.02.2017г. до
24.11.2017г. вкл. и от 21.06.2019г. до 29.10.2019г. вкл. в затвора в Пловдив. В
тази връзка неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател ГДИН,
че пренаселеността в част от спалните помещения се компенсира с възможността за
раздвижване по коридорите и останалите помещения. Такова компенсиране на площта
не е предвидено нито в стандартите възприети от Съвета на Европа, нито в практиката
на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен е касационният довод на ГДИН, за недоказаност
на претърпените вреди от бездействието на ГДИН за осигуряване на минимална
жилищна площ от 4 кв.м., тъй като съобразно разпоредбата на чл.284, ал.5
от ЗИНЗС в обжалваното решение е направен обоснован и логичен извод
за характера и степента на въздействието върху ищеца на пренаселеността на
килиите в затвора Пловдив. Тези условия са несъответни на минималните критерии
и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на минимална
жилищна площ за периодите от 03.02.2017г. до 24.11.2017г. вкл. и от
21.06.2019г. до 29.10.2019г. вкл., несъмнено предпоставят
унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
Що се отнася до твърдението на касатора
ГДИН, че затворите са пенитенциарни заведения и не
бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и
предпочитания на всеки от тях, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая
се касае за минимални битови условия и минимална жилищна площ, които следва да
са налице за всички лишени от свобода, и които условия трябва да са такива, че
да не създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода и да не създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство,
като в този смисъл случаят не касае някакви специални предпочитания на З..
Пак в тази връзка следва да се отбележи, че ЕСПЧ нееднократно
е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, правата на лишения от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да
бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в
упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави
изключение единствено касателно намеса на държавата
предвидена в закон или е необходима в интерес на националната и обществената
сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена,
но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква
съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези
права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за
изтърпяване на наказаните с лишаване от свобода.
Неоснователно
е и алтернативното искане на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване
размера на присъденото обезщетение. Изводите на съда за размера му,
съответстват на правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им въздействие върху З., предвид условията на пренаселеност в килиите
в които е пребивавал в затвора Пловдив в
периода от 03.02.2017г. до 24.11.2017г. вкл. и от 21.06.2019г. до 29.10.2019г.
вкл. Размерът на така определеното от първа инстанция обезщетение е съобразено
и с времевата продължителност на пренаселеността на килиите в които е бил
настанен З. и е в съответствие с изведената от закона и дължима справедливост,
изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В
случая при определяне размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и
практиката на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за справедливост е
определил обезщетението. Изложените в тази връзка мотиви на съда са подробни,
обосновани и правилни, и настоящия съдебен състав ги споделя изцяло.
Оспореното решение е правилно и в частта, с която искът е
отхвърлен. Мотивите за недоказаност на твърденията на ищеца, относно лошите
хигиенни условия в килиите (наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, течове от
тавана, мухъл по стените), липсата на постоянен достъп до течаща топла и
студена вода и санитарен възел в килиите, както и неназначаването на ищеца на
работа се споделят от настоящият състав. Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са
подробни и задълбочени, поради което настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата
на чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК не следва да ги приповтаря.
За пълнота следва да се отбележи, че оспореното решение е постановено
при съобразяване с националната правна уредба, практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
При разглеждане на делото първоинстанционният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяна на решението му.
Поради изложеното касационните жалби са неоснователни и Решение
№552 от 28.02.2020г., постановено по административно дело № 3322/2019 г. по
описа на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила.
Никоя от страните не е
направила искане за присъждане на разноски, поради което настоящата касационна
инстанция не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 552 от 28.02.2020г., постановено по административно дело № 3322/2019г. по
описа на Административен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.