гр. Шумен, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд — гр. Шумен, в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и двадесет и втора година, в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: СнежинаЧолакова
Христинка Д.
при участието на секретаря Св.Атанасова
в присъствието на прокурор Д.Шостак при ШОП
като разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова
КАД №50 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с § 4к, ал. 6 от ПЗР на
Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ).
Образувано
е въз основа на касационна жалба от С.К.С. с ЕГН **********, чрез пълномощника му и процесуален
представител-адв.К.С.*** със съдебен адрес ***-13 против Решение №260078 от
29.11.2021 г. на Районен съд град Велики Преслав, постановено по гр.д.№601/2020
г. по описа на с.съд., с което е отменена по жалба от Г.М.Н. и А.Ж.С.. Заповед № РД-15-22/13.03.2018 г. на Областния управител на Област Шумен в
частта й, с която на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и във вр. с чл. 28б, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделски земи /ППЗСПЗЗ/ е одобрен План за
новообразуваните имоти в землището на с. О., община Велики Преслав, местност
„Зелени град“ и местност „Канарата“ за новообразуван имот №400.154 по плана.
В касационната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на решението. Касаторът счита обжалваното съдебно решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, противоречащо на събраните по делото доказателства.Излага довод, че съдът е обосновал решението си въз основа на заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно-техническа експертиза, но крайния извод съществено се различава от заключението на вещото лице, съгласно което не може да се потвърди идентичността на имот с идентификатор 54273.400.154 с фигуриращия в Решение№309-0/24.121.1997год. на ПК-Велики Преслав имот-лозе с площ 1.100дка на наследници на Ж.М.Ж., а съдът е приел, че имотите били частично идентични.Съдът не е съобразил заключението по СТЕ, според което са били спазени техническите изисквания при изработването на ПНИ, както и изложеното в констативно-съобразителната част на заключението, касаещо плана на с.О. от 1920, откъдето е видно, че новообразуваният имот с идентификатор 54273.400.154 попада частично в два имота и че не е налична информация някой от отразените собственици да се явява наследодател на жалбоподателката. Сочи, че в Решение№309-0/24.11.1997год. на ПК-Велики Преслав процесният имот-лозе от 1.100дка. е описан без номер и съседи, поради което няма как от това решение да се установи точното местонахождение на имота при липсата на скица, което правело това решение негоден титул за собственост.Като не съобразил тези факти, първоинстанционният съд достигнал до неправилни изводи, противоречащи на материалния закон и на събраните съвкупни доказателства по делото, обосноваващи незаконосъобразност на решението и обуславящи неговата отмяна .На следващо място релевира доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, поради факта , че съдът е допуснал и приел като доказателства представените от жалбоподателката удостоверение за наследници и нот.заверена Декларация, които не съставляват новооткрити, нито нововъзникнали, тъй като фактите по тях били известни на страната, с оглед на което се явяват приобщени в нарушение разпоредбата на бл.226 ал.2 от АПК.Друго нарушение според касатора е възлагането на направените разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК, доколкото в АПК съществува изрична разпоредба досежно разноските. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение, като вместо него бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлено оспорването и да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна в обжалваната част Заповед№РД-15-22/13.03.2018год. на Областен управител на Област Шумен.
Ответникът Областен управител на област Шумен, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.
Заинтересованата страна И.А.С.,***, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна П.С.Д.,***, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.
Заинтересованата страна А.С.Д.,***, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна Г.М.Н., редовно и своевременно призована, се явява лично и се представлява от адвокат Р.С.. от Адвокатска колегия - Шумен, която излага доводи за неоснователност на оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Шумен възприема решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-15-105/23.08.2017 г. на Областния управител на Област Шумен на основание чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ вр. §4к, ал. 4 от ПЗР на 3CП33, била назначена комисия и определен нейния състав, която да разгледа и приеме помощните планове на новообразуваните имоти по §4к, ал. 1 от П3Р на ЗСПЗЗ в няколко местности, между които и „Зелени град“ и „Канарата“ в землището на с. О., обл. Шумен.
По делото е представен Протокол от заседанието на комисията, проведено на 03.10.2017г., при което били приети помощните планове, вкл. и за описаните две местности. Приложени са и протоколи or 09.10.2017г., 21.11.2017г. , 04.12.2017г., 16.01.2018г., 07.03.2018г. и 16.03.2018., като на две от тях били разгледани възражения, подадени от Г.Н., явяваща се наследник на Ж.М.Ж., но същите били отхвърлени като неоснователни. Именно на наследниците на Ж.Ж.с Решение № 309-0/24.11.1997г. на Поземлена комисия гр. Велики Преслав било признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на недвижими имоти, между които и лозе от 1100 дка, седма категория, находящо се в терен по параграф 4 на село О., местност „Гугурлък“. В хода на процедурата по изработване на плана от страна на наследниците на Ж.Ж.била подадена анкетна карта, в която било посочено местоположението на имота, визиран в решението на Поземлената комисия, който според новите предвиждания бил с № 400.154..
Впоследствие била издадена и Заповед № РД-15-22/13.03.2018г. на областния управител на Област Шумен, с която на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и във вр. с чл. 28б, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ППЗСПЗЗ/ бил одобрен План за новообразуваните имоти в землището на с. О., Община Велики Преслав, местност „Зелени град" и местност „Канарата" за новообразуван имот № 400.154 по плана, като в регистъра към плана новообразуваният имот № 400.154 бил записан на К. С.К., която била оспорена пред състав на Районен съд - Велики Преслав.
С решение№260078/29.11.2021год., постановено по гр.д.№601/2020год. районният съд отменил обжалваната Заповед № РД-15-22/13.03.2018г. на Областния управител на Област Шумен в частта, с която на осн.&4 ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с чл.28б ал.8 от ППЗСПЗЗ е одобрен План на новообразуваните имоти в землището на с.О., общ.Велики Преслав, местност „Зелени град“ и „Канарата“ за новообразуван имот№400.154 по плана.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Административен съд - Шумен намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:
Настоящото производство е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, идентично с това по реда на чл. 28б, ал. 8 oт ППЗСПЗЗ. Съгласно трайно установената съдебна практика в ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1. Ползватели, на които по един от предвидените в закона три начина - § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане на цената на земята, като процедурата по придобиване на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща, независимо дали ползвателят придобива собственост при условията на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ; 2. Бивши собственици на имоти или техни наследници, с признато или възстановено от ПК /ОСЗГ/ право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 3. Настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - като преобретатели от първата две категории лица; собственици на самостоятелно основание, които имоти не са били внасяни или включвани в ТКЗС и ДЗС и не са губили своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три групи лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същ имот, възникналият спор за материално право се решава по общия исков ред в гражданско, а не в административното производство.
В производството по този ред, който е административен, съдът установява налице ли е собственик с признато за възстановяване право на собственост; изпълнена ли е административнага процедура по признаване правото на ползвателите, които са записани в регистъра към плана като собственици, да придобият правото на собственост върху имотите и изпълнени ли са нормативните изисквания към плана, визирани в разпоредбата на чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ.
В настоящото производство по категоричен начин се установи, че жалбоподателката в първоинстанционното производство Г.Н. , в качеството си на наследник на Ж.М.Ж. е съсобственик с признато за възстановяване право на собственост въз основа Решение на ПК /ОСЗГ/ град Шумен № 309-0 от 24.11.1997г. на лозе от 1 100 дка, седма категория, находящо се в местността „Гугурлук“ на с. О., която земя попада в територия по § 4 от П3Р на ЗСПЗЗ. Поради това с решението на ПК е отказано възстановяването правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, като е указано, че редът за възстановяването им е този, определен в чл. 28 от ППЗСПЗЗ, а именно чрез изготвен план на новообразуваните имоти /ПНИ/.
От удостоверение за наследници с изх. № 012 от 11.04.2018г., се установява, че Ж.М.Ж., на който с гореупоменатото решение на ПК е признато правото на възстановяване собственост върху лозе от 1100кв.м. в м.“Гугурлък“ на с.О. е починал на 11.06.1980г., е оставил за наследници А.А.Ж.(починала), М.Ж.М.(починал), Г.М.Н. (жалбоподателката) и А.Ж.С.. (починала в хода на делото). Съгласно отразеното в удостоверение за наследници изх. № 014/ 13.04.2018 год. А.А.Ж., починала на 27.06.1989 год. е оставила за свои наследници М.Ж.М.(починал), Г.М.Н. и А.Ж.С...
Съгласно разпоредбата на &4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ППИ се изработва за земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от П3Р на ЗСПЗЗ и с този план на всеки правоимащ по § 4а и § 4б от ПЗР се определя имот, в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР. Съгласно ал.3 на сочената законова разпоредба,за установяване границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС могат да се използват всички информационни източници-аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и др.графични материали и данни, а при липса на информация за границите на имотите в тези източници-посредством анкети при условия и ред, определени с ППЗСПЗЗ.Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии /терени, зони, райони/ по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. ППИ следва да съдържа точно и ясно заснимане на новообразуваните имоти, с граници и площ, съобразно придобитите права на собственост от ползвателите или от бившите собственици с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, ако върху земите няма ползвател. ПНО следва да отговаря на помощния план по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който от своя страна и съгласно § 4к, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ трябва да съдържа данни освен за имотите на ползвателите и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС на името на бившите собственици, както и помощният план следва да отговаря на разпоредбата на чл. 28 ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Това е необходимо с оглед преценката за наличието на законовите предпоставки за заснемане на част от новообразуваните имоти на името на ползвателите и дали остава разлика от съответния имот, която остава за бившия собственик.
В случая жалбоподателката във въззивното производство и заинтересована страна в настоящото Г.М.Н. се легитимира като наследник на собственик на земеделска земя, позовавайки се на посоченото по-горе решение на Поземлената комисия, за да обоснове основателността на своята претенция. Според предвижданията на ППИ, одобрен с обжалваната Заповед на областния управител и с оглед регистъра новообразуваните имоти към него, имотът, за който Н. твърди, че е наследствен, е отреден на ползвателя К. С.К., въз основа на Разписен лист. В качеството на негов наследник в настоящото производство е конституиран С.К.С.-касатор. Както вече бе прокоментирано, при дадения от законодателя приоритет на ползвателските имоти е безспорно, че в плана на новообразуваните имоги следва да бъдат отразени първо тези имоти, а след това да се отреди имот при посочените по-горе условия и за бившите собственици. За целта обаче, следва да е настъпила трансформация на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /понастоящем с променена редакция/; по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила.Вещото лице по СТЕ, назначена и приета от страните без възражения и приобщена към съвкупния доказателствен материал по делото е констатирало, че няма данни ползвателят К. С.К., чийто наследник се явява касатора в производството да е придобил собствеността върху земята.Доказателства за заплащането на цената от ползвателя- К. С.К., респективно от някой от неговите наследници не са представени нито пред въззивната инстанция, нито настоящото съдебно производство.
Приключването на процедурата следва да бъде установено със съответните доказателства, каквито в настоящото производство липсват и не бяха събрани, поради което становище за настъпила трансформация на правото на ползване в право на собственост не би могло да бъде изведено. Производството по § 62, ал. 3 ППЗСПЗЗ е преюдициално за производството по § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ. Процедурата по признаване право на собственост върху земеделски земи, получени за лично ползване е сложен фактически състав, който преминава през различни етапи, свързани с издаване на различни административни актове, подлежащи на обжалване и след приключването на процедурата по тяхното обжапване или изтичане на срока за обжалването им, тези административни актове придобиват стабилитет. Началото на процедурата започва с признаване правото на ползвателите по реда на § 62 ПМС № 456/1997г. да придобият собствеността върху имотите, за което на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се издава заповед от кмета на съответната община, с която в случай, че се признава правото да се придобие собствеността, се възлага извършването на оценка на имота.Съгласно ал.4 и ал.6 на &62 от ППЗСПЗЗ , след влизането в сила на заповедта по ал.3, оценката за предоставената за ползване земя се утвърждава отново със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, подлежаща на обжалване по реда на ЗАП, след което сумите по влязлата в сила оценка се внасят от ползвателя по извънбюджетната депозитна сметка по &4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ в тримесечен срок и се изплащат на собственика заедно с лихвите. Заповедта по§ 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ предхожда заповедта на областния управител по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за одобряване плана на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработва по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите предоставени на гражданите на основание актовете по § 4 и изисква наличие на влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 28 ал. 10, т. 5 от ППЗСПЗЗ, според която едно от изискванията за съдържанието на техническото задание на общината към изискванията на плана на новообразуваните имоти е списък на ползвателите с признато право на придобиване на собственост и копие от протокола и заповедта по § 62, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Такива доказателства за проведена и приключила процедура по § 62, ал. 3 ППЗСПЗЗ по признаване право на собственост върху земеделски земи, получени за лично ползване преди издаване на обжалваната заповед за одобряване на ПНИ липсват и не са представени от страна на касатора в настоящото производство, в качеството му на наследник на ползвателя К. С.К., с оглед на което съдът приема, че не е налице постановена заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на кмета на общината в полза на ползвателя.По делото липсват и не са събрани доказателства и за проведено и приключило производство по реда на &30 от ППЗСПЗЗ по признаване право на собственост върху земеделски земи, получени за лично ползване, което също съставлява сложен фактически състав, при изпълнението на който съгласно ал.5, за придобитото право на собственост лицата се снабдяват с нотариален акт, въз основа на документ, удостоверяващ извършеното плащане на цената на предоставения за ползване имот и скица.Представените в тази насока доказателства-Удостоверение№33а/22.02.1979год., изд. от ИК на Селски общински народен съвет-с.О. удостоверява само обстоятелството, че на В. С.К. е било отстъпено право на стопанисване на земя от ДПФ и право на строеж на вила в землището на с.О., с.Кочово на парцел 33а в местността „Гугурлука“ в размер на 1000кв.м. пожизнено и безвъзмездно.Съгласно отразеното в прил. Списък на имотите, предоставени за ползване в с.О., процесният имот с пл.№154 е бил предоставен за ползване за земеделски труд и отдих, съгласно &4 от ЗСПЗЗ на К. С.К., на основание Разписен лист.Видно от прил.извадка от Регистъра на новообразуваните имоти за с.О., като ползвател на процесния имот с пл.№154 е вписан К. С.К., на основание разписен лист, а за имот№153-лозе е вписан В. С.К., на основание гореупоменатия документ№33а/22.02.1979год..Липсват обаче и не са представени никакви доказателства досежно проведени и приключили законови процедури по реда на § 62, ал. 3 ППЗСПЗЗ или по реда на &30 от ППЗСПЗЗ по признаване право на собственост върху земеделски земи, получени за лично ползване, с оглед на което, правилно и обосновано с оглед съвкупния доказателствен материал по делото първоинстанционният съд е приел, че в случая становище за настъпила трансформация на правото на ползване на ползвателя в право на собственост не би могло да бъде изведено, с оглед на което не е налице основание за вписването му в регистъра на собствениците на НИ№400.154 по ПНИ в землището на с.О., одобрен със Заповед№РД-15-22/13.03.2018год. на Областен управител на обл.Шумен.
Релевираният от касатора довод, че от заключението на вещото лице по СТЕ е видно, че са били спазени нормативните технически изисквания при изработването на одобрения с обжалваната заповед ПНИ не е достатъчно, за да обоснове извод за законосъобразност на заповедта в обжалваната й част, доколкото, както по-горе вече бе упоменато , съгласно трайно установената съдебна практика, необходима предпоставка за нанасяне в ПНИ на имотите, предоставени за ползване е да е налице трансформиране на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане на цената, като процедурата по придобиване на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на актовете по &4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща, каквито доказателства по настоящото дело липсват и не бяха събрани.
Съдът, в настоящия касационен състав не споделя и наведеното в касационната жалба оплакване за неправилно изведени от въззивния съд изводи досежно идентичността на процесния имот с пл.№400.154 по одобрения с обжалваната заповед ПНИ и възстановеният с решението №339-0/24.11.1997г. на ПК-гр.Велики Преслав недвижим имот-лозе от 1100дка, наход. се в с.О. , в местността „Гугурлук“, правото на собственост върху който е признато на наследниците на Ж.М.Ж. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници.На базата на извършен обстоен анализ на заключението на вещото лице по СТЕ, прието и приобщено към съвкупния доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно, в съответствие със събраният в цялост по делото доказателствен материал е извел крайният извод досежно частична идентичност на двата имота, доколкото е налице припокриване в площта на имотите с 1031кв.м..В тази връзка съдът е съобразил констатациите на вещото лице по СТЕ, от които се установява, че по плана на с.О. от 1920г. имот с идентификатор 54273.400.154 попадал частично в бившите граници на имот с пл.№2, записан по имотния списък на П.М., за който е образуван парцел II-2 в кв.12 по плана и частично върху имот с пл.№3 , записан по имотния списък на Ж.М., за който е образуван парцел I-3 в кв.13 по плана.Съобразил е и обстоятелството, че от прил. по делото удостоверение за наследници№029/14.10.2021год. на Ж.М.Л.и представената нот.заверена декларация досежно идентичността на имената Ж.М.Л.и Ж.М. се установява по категоричен начин, че Ж.М. се явява наследодател на жалбоподателката Г.Н., както и че местоположението на възстановения на наследниците на Ж.М.Ж. имот-лозе от 1.100дка в м.“Гугурлук“ в землището на с.О. е установено посредством проведена анкета, на която жалбоподателката, в качеството си на наследник на Ж.М.Ж. посочила местополежинето на имота като съответстващ на имот с пл.№154 по ПНИ.Съдът е съобразил още, че отразеното в протоколите на комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ потвърждава твърденията на жалбоподателката, че ПИ 154 /по старата номерация/ и ПИ 153 първоначално са били обединени в ПИ 561 с ползвател К. С.К., местността „Гугурлук“, като ПИ 651 е бил записан на Ж.М.Ж. с площ 2 438кв.м., а впоследствие ПИ 561 е разделен, като за ПИ 153 е вписан като ползвател В. С.К., а за ПИ 154 е вписан като ползвател К. С.К..На база извършения обстоен анализ на даденото по СТЕ заключение на вещото лице и в съответствие със събраните по делото съвкупни доказателства, извел правилния и обоснован краен извод, че двата имота са частично идентични, с оглед припокриването на площта с 1031кв.м.В тази връзка и с оглед на процесуална икономия съдът намира за безпредметно повторното възпроизвеждане мотивите на въззивния съд, с оглед на което и на основание чл.221 ал.2 от АПК, препраща към мотивите на районния съд, споделени изцяло от настоящата съдебна инстанция.
Касационният съд намира за неоснователни и релевираните от касатора доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт.Счита, че не е налице твърдяното от касатора нарушение на чл.226 ал.2 от АПК във връзка с представените и приети от съда доказателства, съставляващи удостоверение за наследници и нот.заверена декларация за идентичност на имената, тъй като същите са представени с оглед констатациите на вещото лице по допуснатата и назначена от съда при повторното разглеждане на делото СТЕ.Досежно възлагането на разноските по делото в тежест на органа, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, действително, при наличието на изрични разпоредби досежно разноските по делото , предвидени в АПК, възлагането им по реда на ГПК е неправилно , но в случая непрецизното изписване на разпоредбата на ГПК вместо относимата такава по АПК не съставлява съществено процесуално нарушение, което може да обуслови незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение.
С оглед изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на заинтересованата страна , в полза на Г.М.Н., касаторът следва да бъде осъден да заплати реално направените по делото разноски в размер на 300 /триста / лева, съставляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът, на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260078/29.11.2021г. на Районен съд –Велики Преслав , постановено по гр.д.№601/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА С.К.С. ЕГН ********** *** да заплати на Г.М.Н. *** разноски по делото в размер на 300 /триста / лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1……………
2…………….