РЕШЕНИЕ
№ 523
гр. Плевен, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430106190 по описа за 2023 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, във
вр. с.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** против И. Н. М. с ЕГН ********** и адрес: ***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 609,05
лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.06.2021 г. до 31.03.2023 г., 48,03 лв. мораторна лихва за периода от
03.02.2021 г. до 03.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.11.2021 г. до 31.03.2023 г. не е погасил своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот, възлизащи на сума в общ размер
1
на 609,60 лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от
приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за
забава, изчислявана в размер на 48,03лв. за периода от 03.02.2021 г. до
03.05.2023 г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от
ГПК в производството по ч.гр.д.№2654/2023г. по описа на ПлРС, в което била
издадена заповед за изпълнение за същите суми, но при условията на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за
установяване на вземанията му спрямо длъжника И. М..
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът И. М., чрез назначения особен представител адв.К. К. е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който не оспорва, че
процесния имот е бил придобит в режим на СИО от ответника и трето за
спора лице В.М.М., както и че се намира в топлоснабдена страда. Оспорва
твърдения факт, че през процесния период ответника е бил все още в сключен
граждански брак, за да се претендира вземането на ищеца изцяло от
ответника. Оспорва твърдението, че процесните суми са били начислени въз
основа на извършен реален отчет, както и че общата топлинна енергия в
сградата етажна собственост е била отчитана през процесния период
посредством общ топломер, монтиран съгласно техническите изисквания на
производителя и преминал през първоначална и последващи проверки за
метрологичните характеристики.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
От приложения препис на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот *** се установява, че процесния ***, е бил придобит на
25.09.2007г. от ответника И. Н. М. и съпругата му В.М.М. с ЕГН **********.
От приложените преписи на Споразумителни протоколи от 09.10.2002г.
2
и Договор ***, сключен между „Техем Сървисиз“ ЕОО и етажната
собстветност на адрес *** е видно, че към сочения период последната е била
присъединена към топлопреносната мрежа и е бил избран топлинен
счетоводител, на който е било възложено измерването и разпределението на
доставяната топлинна енергия.
Видно е от представения препис на молба-декларация, изходяща от И.
Н. М. на 27.09.2007г. и адресирана до ищцовото дружество, че ответника е
заявил придобиването на собствеността върху процесния имот, отправяйки
искане за откриване на партида на негово име за плащане на доставяната
топлинна енергия и топла вода, декларирайки и съгласие с Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови потребители в ***.
От изготвената справка от НБД се установява, че съпругата на
ответника В.М. е починала на ***., като бракът й не е бил прекратен с развод
преди смъртта и има роден по време на брака им син Д.И.М...
От представените преписи на констативни протоколи за топломер на
Абонатна станция *** и свидетелства за проверка към тях се установява, че
топломера в Абонатната станция на етажната собственост, в която се намира
процесния имот, е преминал задължителни метрологични проверки, при което
е констатирано, че съответства на одобрения тип, съгласно изискванията на
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол и е бил валиден към процесния период от време.
Видно е от представените справка от „Техем Сървисис“ ЕООД за
дялово разпределение за процесния имот, преписи на фактури, издадени за
процесния период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с
абонатен №***, водена на името на ответника И. М., че за периода от
01.06.2021г. до 31.03.2023г. са били начислени суми за топлинна енергия в
общ размер на 609,60лв., от които 398,88лв. за отопление без ИРУ, 147,32лв.
за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, 5,68лв. за БГВ и
51,08лв. за услуга дялово разпределение, като е била осчетоводена отстъпка
за БГВ в размер на 0,80лв. и корекция за сума от 7,44лв.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че Топлофикация-Плевен е начислила върху дължимите
главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на
48,03лв. за периода от 03.08.2021г. до 03.05.2023г. Сумите са били
3
начислявани от датата на падеж на съответните месечни задължения,
определен по правилото на чл.31, ал.1 от ОУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че процесния имот е
бил придобит от ответника И. М. и съпругата му В.М. през 2007г.
С оглед установения факт, че В.М. е починала през ***. и след смъртта
си е оставила преживял съпруг и син, съдът приема, че обема права на
собственост, които ответника е имал върху имота през процесния период от
време се определя на ¾ ид.ч.
Съдът приема също така, че имота се намира в топлоснабдена сграда.
Установи се, че към 2002г. сградата е била присъединена към
топлопреносната мрежа, приемайки да бъде доставяна до нея топлинна
енергия от ищцовото дружество. Не се твърди и не се установява последващо
прекъсване на топлоснабдяване на сградата, което може да стане единствено
по общо решение на мнозинството в етажната собственост.
С оглед установеното, че процесния имот се намира в топлоснабдена
сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, съдът приема, че
ответника, като негов съсобственик при права в обем ¾ ид.ч., има качеството
на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС
по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в
жилището, собственика или носителя на право на ползване остава задължен
за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Законът за енергетиката утвърждава като
4
принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално
доставената на границата на собственост топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ.
Т.е., законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи
цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна
собственост - топлинна енергия. Тази цена подлежи на разпределение между
отделните собственици на имоти в сградата, явяващи се потребители на
топлинна енергия, по утвърдени правила. Собственикът дължи определената
по тези правила цена на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.
Дължима от собственика е и стойността на топлоенергията, отдадена от
вертикалните конструктивни елементи, преминаващи през банята и служещи
за отдаване на топлина, т.к. съгласно разпоредбата на §1, т.37 от ДР на ЗЕ,
всеки такъв конструктивен елемент се признава за отоплително тяло и за него
следва да се предвиди дялово разпределение като отоплителен уред. Енергия,
отдадена от щранг-лира респективно преминаващи вертикални тръби в
банята няма да се начислява само тогава, когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост,
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на
имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.
В такъв случай, те са длъжни да декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие.
В случая не се установи такова изключване на щранг-лирите по
вертикала в етажната собственост.
Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане
съответна на правата му в съсобствеността цена на доставената топлинна
енергия до процесния имот през претендирания период от време от
01.06.2021г. до 31.03.2023г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че цялата стойност
на доставената топлинна енергия възлиза на 609,60лв. Съответната на правата
на собственост на ответника се изчислява на 457,20лв. и същата е дължима от
него. Останалата част от цената е дължима за плащане от съсобственика
Д.И.М.., спрямо когото не е предявена искова претенция в настоящото
производство.
5
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 48,03лв.
върху цялата главница от 609,60лв. за процесния период от време. Дължима
от ответника е част от обезщетението за забава в размер на 36,02лв.
С оглед горното, съдът приема, че предявеният установителен иск е
основателен и доказан до размера на сумата от 457,20лв. главница и 36,02лв.
мораторна лихва и следва да бъде уважен като такъв. В останалата част до
пълния претендиран размер главница от 609,60лв. и мораторна лихва от
48,03лв. претенцият се явява неоснователна и недоказана и следва да се
отхвърли като такава.
По въпроса за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва
да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., определено по правилото
на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ или общо разноски в размер на 75лв. С оглед уважената част от иска,
ответника дължи част от тези разноски – в размер на 56,25лв. В исковото
производство са направени разноски в размер на 25лв. за държавна такса,
100лв. за юрисконсултско взнаграждение, определено по правилото на чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и 400лв. за възнаграждение на
особен представител или общо 525лв. съразмерно уважената част от иска,
ответника дължи част от тях – в размер на 393,75лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
И. Н. М. с ЕГН ********** , с постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на
6
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, сумата от 457,20лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2021г. до 31.03.2023г. и
сумата от 36,02лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.08.2021
г. до 03.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.05.2023г. до
окончателното й изплащане, които суми представляват част от вземанията, за
които е издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д.№2654/2023г. по описа
на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран
размер главница от 609,60лв. и мораторна лихва от 48,03лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. Н. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
сумата от 56,25лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 393,75лв., представляваща деловодни разноски в
исковото производство, съразмерно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7