№ 31
гр. Кърджали, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в публично заседание на
втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Георгиева (ОП-Кърджали)
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215100600135 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №260041/14.04.2021,год., постановена по н.о.х.дело №
1336/2020год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Д. П. П.
от гр.К. с ЕГН- **********, за виновен в това, че на 19.11.2019г. в гр.К.
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Д. Ч.” с рег.№
СВ****РА след употреба на наркотични вещества- кокаин, поради което и на
основание чл.343б, ал.3 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като на основание чл.66 ал.1 от
НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3
години, както и кумулативно наказание „глоба“ в размер на 500лв. На осн. чл.
343г, във вр. с чл.37 ал. 1, т. 7 от НК е наложил на подсъдимият Д.П.
наказание „ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Осъдил е подсъдимия Д.П. да заплати по сметка на ОДМВР- К. направените
по делото разноски в размер на 485,07лв., а по сметка на Районен съд- К.
направените по делото разноски в размер на 40лв.Постановил е вещественото
доказателство 1 бр. „Дръг чек 5000“ да бъде унищожено след влизане на
1
присъдата в сила.
Недоволeн от така постановената присъда е останал подсъдимия Д. П.
П., който я атакува, като неправилна, незаконосъобразна, постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила и при явна
несправедливост на наложеното наказание, и моли съда да отмени присъдата
и да го признае за невиновен.Прави и алтернативни искания за връщане на
делото за ново разглеждане и за намаляне на наказанието.Недоволен от
присъдата е останал и защитника на подсъдимия -адв.Хр.Б. от САК, който я
атакува на същите основание, като развива подробни съображение и прави
същите искания. В съдебно заседание защитникът и подсъдимият поддържат
жалбите си. В последната си дума подсъдимият иска от съда да отмени
атакуваната присъда.
Прокурорът от Окръжна прокуратура–Кърджали в съдебно заседание
изразява становище, че жалбите са неоснователни. Намира присъдата за
правилна, обоснована, законосъобразна. Счита, че съда е определил
наказанията на подсъдимия при спазване на всички изисквания на закона за
размера им, поради което моли атакуваната присъдата да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалвана присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивните
жалби, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбите са неоснователни.
На 19.11.2019г. около 14ч. гр.К. по ул.„Р.“ подсъдимият Д.П. привел в
движение и предприел управление на собственото си моторно превозно
средство представляващо лек автомобил марка „Д. Ч.“ с per. № СВ****РА,
като около 14,05ч. на същата улица до магазин „Теленор“ бил спрян за
проверка от служители на РУ- К., в състав- свидетелите А. К. и Б. Д.. Поради
поведението от страна на водача Д.П., който бил нервен, агресивен и задавал
много въпроси, полицейските служители решили да му се извърши проверка
за употреба на наркотични вещества. Предвид отказа на подсъдимия П.
свидетелят Б. Д. да го придружи като се вози в автомобила му до сектор
„Пътна полиция“- К., където следвало да се извърши тестването, бил извикан
2
друг полицейски екип. В неговия състав бил свидетелят Я. П., който
съпроводил водача Д.П. до сградата на РУ- К., докъдето последният
управлявал собствения си лек автомобил описан по- горе. В сектор „Пътна
полиция“- К. при ОДМВР- К. свидетелят Р. К., който този ден бил на работа
като младши автоконрольор в сектора, му извършил проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство „Дръг чек 5000“ с № 0077, който
отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества- кокаин. По
този повод на место бил извикан свидетелят А. А., който същия ден по
свидетелски показания съставил срещу подсъдимия Д.П. Акт за установяване
на административно нарушение серия GA № 1 16757 от 19.11.2019г., в който
водачът вписал възражения, както и издал Талон за изследване № 0028900 от
19.11.2019г., в който деецът П. вписал, че не приема показанията на
техническото средство, поради което бил отведен в СПО при МБАЛ „Д- р
Атанас Дафовски“- Кърджали, където дал проба от кръв и урина, за което бил
попълнен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от 19.11.2019г. За тестването с техническото средство свидетелят Р. К. издал
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества от 19.11.2019г.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1300-000532/ 19.11.2019г. на сектор „Пътна полиция“- К. към ОДМВР- К.
на подсъдимия Д.П. била наложена принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, като му били отнети СУМПС №
********* и контролния талон. Със ЗППАМ № 19-1300-000533/ 19.11.2019г.
на сектор „Пътна полиция“- К. към ОДМВР- К. на дееца П. била наложена и
принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.„б“ от ЗДвП, а именно
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6
месеца, като били отнети СРМПС и 2 броя рег.табели с № СВ 7138 РА. Със
Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз-339/ 19.11.2019г. Д.П. бил
задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.
Видно от заключението на изготвената в хода на разследването
токсикохимическа експертиза обективирана в Протокол за извършена
3
експертиза № 20/ТКХ- 119 в НИК- МВР- София, в предоставената за
изследване проба кръв взета от лицето Д. П. П. не е доказано съдържание на
упойващи или наркотични вещества под контрол съгласно Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.
3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, респ. и
на техни метаболити, но в пробата урина е доказано наличие на кокаин, на
метаболити на кокаина: безоилекгонин, екгонин и екгонин метил естер, и на
ефедрин. Вещите лица И. П. и М. В. при разпита им в съдебно заседание
поддържат заключението си, както и установяват, че кокаинът открит в
урината на подсъдимия П. не може да се появи в резултат на употреба на
лекарствени средства.
Тази фактическа обстановка решаващия съд е приел за безспорно
установена от свидетелските показания на А. К., Б. Д., А. А., Р. К. и Я. П.,
частично от обясненията на подсъдимия Д.П., както и от писмените
доказателства- Акт за установяване на административно нарушение серия GA
№ 116757 от 19.11.2019г., Талон за изследване № 0028900 от 19.11.2019г.,
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техните аналози от
19.11.2019г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 19-1300-000532/ 19.11.2019г. на сектор „Пътна полиция“- К., ЗППАМ №
19-1300-000533/ 19.11.2019г. на сектор „Пътна полиция“- Кърджали,
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества от 19.11.2019г., Заповед за задържане на лице рег.№
1947зз-339/ 19.11.2019г., Списък с рег.№ 1 ЗООр- 4398/09.06.2020г,
Удостоверение за актуализация на професионална квалификация, Протокол за
сервизна проверка от 14.12.2018г. и от 14.01.2019г„ книга за регистрация на
алкохолните проби, както и от токсикохимическа експертиза, обективирана в
Протокол за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 119. Приел е, че всички те са
еднопосочни, взаимно се допълват и изграждат една житейска логична
обстановка, поради което ги е кредитирал.По делото единствено
подсъдимият Д.П. в обясненията си, дадени на съдебното следствие, отричал
употребата на наркотични вещества, но това доказателство в тази му част
решаващата инстанция приела като защитна версия, защото не се подкрепяла
от нито едно друго доказателство по делото, а освен това противоречала на
4
токсикохимическата експертиза.
С оглед установената по-горе, фактическа обстановка правилно съдът е
намерил, че подсъдимия Д.П. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е
предаден на съд, а именно за това, че на 19.11.2019г. в гр.К. управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка „Д. Ч.” с рег.№ СВ****РА,
след употреба на наркотични вещества- кокаин.
Безспорно, съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.Настоящата инстанция се
солидаризира с приетото от решаващия съд, че на първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление“
на МПС, и действията на подсъдимия П. по привеждане на автомобила в
движение и придвижването му в пространството на гр.К. по ул. „Р.“
представлява „управление“ на МПС по смисъла на закона, тъй като същият е
спрян като водач от полицейски служител при движение на автомобила по
платното за движение в населено място. На следващо място, от обективна
страна няма спор, че лек автомобил марка „Д. Ч.” с рег.№ СВ****РА, който
подсъдимият П. е управлявал, е „моторно превозно средство“ по смисъла на §
6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с
двигател за придвижване и не е релсово превозно средство. След това, за да
бъде престъпно поведението на дееца, законът изисква управлението на МПС
да се осъществява, след като той е употребил наркотични вещества или техни
аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице,
във връзка с приетата по делото токсикохимическа експертиза, обективирана
в Протокол за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 119, която безспорно
установява, че подсъдимият Д.П. е бил употребил кокаин, който
представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1
и ал.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
във връзка Приложение № 1, Списък I - „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.З т.
1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
5
наркотични. За съставомерност на деянието по чл.343б, ал.3 от НК се изисква
установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества, без значение
от вида и количеството на наркотичното вещество и на въздействието, което
то е оказало върху неговото състояние и реакции при управлението на
моторното превозно средството. Забраната за управляване на МПС след
употреба на наркотични вещества е абсолютна, за разлика от забраната за
управляване на моторно превозно средство след употреба на алкохол, която е
относителна, доколкото се отнася до управляване с концентрация на алкохол
в кръвта на водача над 1,2 промила.
Няма спор по делото, че токсикохимическа експертиза, обективирана в
Протокол за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 119, установява наличие на
кокаин в урината, а не в кръвта на водача Д.П..
Настоящата инстанция не споделя доводите на защитата на
подсъдимия, наведени в жалбата и в съдебно заседание, поради следното:
няма съмнение относно техническото средство, с което е изпробван водача
Д.П., тъй като, както правилно е приел и решаващия съд по делото,
включително и в обвинителния акт, същото е отразено като техническо
средство „Дръг чек“ 5000 с № 0077, идентифицирайки го по безспорен начин.
Липсата на приемо - предавателен протокол за предаването, запечатването и
съхраняването на това веществено доказателство е пропуск, но той не
опорочава извършеното тестване, понеже безспорно то е направено още на
инкриминираната дата - 19.11.2019г. Защитникът на подсъдимия в
пледоарията си пред тази инстанция сам заявява, че „…действително
прокуратурата донякъде е права в това, че нарушенията на взимането на
проба с техническо средство не са относими към настоящия случай, но те са
показателни за начина, по който изобщо е проведена цялата процедура по
установяване наличието на наркотични вещества. Дори и при процедурата с
техническото средство, нарушенията да не са съществени, аз и пред
първоинстанционният съд заявих, че при вземането на пробите от кръв и
урина е налице съществено нарушение на Наредба № 1/2017 год., тъй като в
протокола за медицинско изследване и вземане на проби липсва часа, в който
това е извършено.“ Безспорно е нарушение/пропуск/, че в Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/ или наркотични вещества или техните аналози от 19.11.2019г. не е
6
посочен часа за извършването му, но то е несъществено, защото от гласните
доказателства се установява, че непосредствено след тестването му с
техническо средство, подсъдимият Д.П. е бил отведен в СПО при МБАЛ „Д-р
Ат.Дафовски“ АД - Кърджали за взимане на проби - кръв и урина, което се
потвърждава и от писменото доказателство, представляващо извадка от книга
за регистрация на алкохолните проби в медицинското заведение - че пробите
от Д.П. са взети в 15,50ч., а това безспорно е в рамките на определеното
време в Талон за изследване № 0028900 от 19.11.2019г., а именно - до 45
минути от часа на връчване в 15,15ч. Категорично става въпрос за защитна
версия, целяща да елиминира всички възможности за доказване употребата на
наркотични вещества.
Тази инстанция е категорична в становището си, че за съставомерността
на деянието по чл.343б,ал.3 от НК не е необходимо употребата на наркотично
вещество да е установена по надлежен ред.Това е практика, както на
настоящата инстанция, така и на върховната такава. Наличието на Наредба №
1/17г. и в частност разпоредбата на чл.23 ал.1, изречение второ не следва да
се абсолютизира, а напротив - употребата може и следва да бъде доказана с
всички доказателствени средства. В настоящия случай резултата от
тестването с техническо средство, заключението на токсикохимическата
експертиза и най-вече заявеното от вещите лица в съдебно заседание, че
„..метаболитите на кокаина се съдържат в урината до 48 часа и не могат да се
открият метаболити на кокаина в урината след употреба на други вещества,
които не са кокаин. Метаболитите са специфични единствено за кокаина, не
могат да се проявят след употреба на други вещества или лекарствени
средства….“, както и неоспорения факт, че анализираните проби урина са на
подсъдимия П., в своята съвкупност водят до обоснования извод, че същия е
управлявал МПС след употреба на наркотично вещество - кокаин.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като деецът П. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от дееца, че е употребил наркотично
вещество кокаин, както и че с действията си той привежда в движение лекия
автомобил в пространството, но въпреки това от волева страна подсъдимият
7
Д.П. е искал да управлява МПС- то и то след като е употребил наркотични
вещества.
Предвид изложените по-горе съображения, настоящата инстанция не
съзира съществени пороци при анализа и оценката на доказателствата
съвкупност от първоинстанционния съд, а напротив – доказателствата по
делото са обсъдени и оценени изцяло, поотделно и в тяхната съвкупност, като
направените въз основа на тях изводи са в съответствие с правилата на
формалната логика. При определяне вида и размера на наказанията, съдът е приел
степента на обществена опасност на деянието за типична за този вид престъпления, и
отчитайки наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства- добрите
характеристични данни, чисто съдебно минало, семейна и трудова ангажираност, както и
периода от време изминал от извършването на престъплението е намерил, че и най- лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което и на основание
чл.55 ал.1 т.1 от НК е определил наказание под най- ниския предел, а именно „лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказание
„лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 години, тъй като е приел,че са налице
условията на закона за това, а именно наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до три
години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
както и съдът е намерил, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. Наложил е и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 500лв.,а на основание чл.343г
вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК е определил наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца.
Настоящата инстанция намира, че така наложените на подсъдимия
наказания по вид и размер, съответстват на тежестта на извършеното
престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и
дееца и са напълно в състояние да постигнат целите, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо
спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на
обществото.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна, наложените на подсъдимия
наказания не са явно несправедливи и при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице
8
основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва
същата да бъде потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във
вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260041/14.04.2021,год., постановена по
н.о.х.дело № 1336/2020год., по описа на Кърджалийският районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9