№ 383
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора М. Б. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251100600497 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
С присъда от 09.12.2024 г. по НЧХД № 13441/2022 г. Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 104 състав е признал подсъдимия И. С. Т. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 144, ал. 1 НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от
6 месеца, които да изтърпи при първоначален строг режим.
Срещу присъдата е подадена в срок жалба от подсъдимия Т., в която се излагат
съображения, че не е извършил престъплението. Моли въззивния съд да отмени присъдата и
да постанови нова, с която да го признае за невиновен и да го оправдае по обвинението.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на тъжителя.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК не е допуснал събирането на нови гласни и писмени
доказателства.
В съдебно заседание подсъдимият Т. заявява, че намира повдигнатото му с тъжбата
обвинение за недоказано. Подлага на критика възприетите от първия съд с доверие гласни
доказателствени средства. Счита, че при индивидуализацията на следващото му се
наказание, първоинстанционният съд неправилно е отчел единствено обремененото му
съдебно минало като отегчаващо отговорността обстоятелство, без да отчете и
обремененото съдебно минало на частния тъжител. Моли присъдата да бъде отменена,
1
поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения.
Защитникът на подсъдимия Т. моли съда да отмени обжалваната присъда, поради наличието
на изложените от подсъдимия основания. Излага твърдение, че събраните по делото
доказателства не съответстват на приетата от първия съд фактическа обстановка.
Повереникът на частния тъжител Д. – адв. В. намира постановената от първоинстанционния
съд присъда за законосъобразна и обоснована. Акцентира върху отразеното от вещото лице в
изготвената и приета по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза обстоятелство, че между подсъдимия и частния тъжител има напрежение и
частният тъжител изпитва страх от проявата на агресия от страна на подсъдимия – вербална
или физическа. Посочва, че наличието на напрежение между подсъдимия и частния тъжител
се установява и от графика, по който всеки един от тях бива извеждан в самия затвор. Моли
съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Частният тъжител Д. поддържа казаното от своя повереник и моли постановената от
първоинстанционния съд присъда да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимият Т. моли съда да отмени обжалваната присъда. Излага
пред съда, че не е карал частния тъжител да ходи в друго каре, а посоченото е било сторено
от управата на затвора.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата,, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Обжалваната присъда на СРС, НО, 104 с-в е постановена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, поради
което същата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на СРС. За
наличието на съществени процесуални нарушения съдът е длъжен да следи служебно, дори
без наведени в този смисъл доводи в иницииращите производството документи.
СРС не е изпълнил изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК относно мотивите към присъдата, с
които следва да обоснове решението си. Съгласно посочената разпоредба, в мотивите към
присъдата съдът следва да посочи кои са установените по делото факти и въз основа на кои
доказателствени материали ги приема за установени и при противоречие между
доказателствените материали съдът е длъжен да изложи съответните съображения, а именно
кои приема и кои не кредитира и защо.
В конкретния случай, първоинстанционният съд не е изпълнил своите задължения да
обсъди в адекватна степен събраните от него в хода на съдебното следствие доказателствени
материали в тяхната съвкупност, взаимна връзка и логична последователност. В мотивите
към обжалваната присъда е налице изброяване на доказателствените източници, въз основа
на които контролираната инстанция е възприела обстановката по делото, при което съдът е
2
подходил формално към задължението си, свързано с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК.
Въззивният съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е отчел
наличието на две групи гласни доказателствени средства, обосноваващи различни версии
относно хода на процесните събития и участието на подсъдимия и частния тъжител в тях.
Първоинстанционният съд обаче по никакъв начин не е подложил показанията на
свидетелите на анализ и вътрешно съпоставяне помежду им, както и не е съпоставил същите
с обясненията на подсъдимия и приобщените към делото писмени доказателства. Така от
мотивите на първия съд не е ясно защо е възприел с доверие показанията на свидетелите И.
Р. и Л.Т., а не е кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля А.Н.,
предвид обстоятелството, че между посочените се наблюдава съществено противоречие
относно включените в предмета на доказване в настоящото производство факти и
обстоятелства. Липсата на аргументация относно достоверността и значението на
доказателствата води до невъзможност за ефективен контрол върху постановения съдебен
акт.
Подобен порок на мотивите е равнозначен на липса на мотиви изобщо, което е основание за
отмяна на атакувания съдебния акт, защото не позволява на въззивния съд да разреши казуса
по същество, като инстанция по фактите.
Горепосоченият порок на атакуваната присъда, води до неясен и непълен съдебен акт, чийто
смисъл се извлича по тълкувателен път и то, чрез преглед на делото, което е недопустимо.
Волята на решаващия съд трябва да е недвусмислено ясна само от постановения от него акт.
В случая, това не е така и липсва или е неясна волята на първоинстанциония съд относно
въпросите, визирани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, по които, по силата на чл. 413, ал.1 и ал.
2 НПК, се формира сила на пресъдено нещо. Подходът на първата инстанция при
обективиране на волята му по съществото на делото е в разрез с установената дългогодишна
съдебна практика относно необходимите реквизити на присъдата и налага повтаряне на
незаконосъобразното действие. За да действа като „втора първа инстанция”, въззивният съд
трябва да има за основа годен първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва.
Налице е процесуално нарушение от категорията на съществените, което не може да бъде
отстранено от въззивния съд.
Съдът констатира още едно допуснато от първоинстанционния съд нарушение на
процесуалните правила, което е от категорията на съществените. Съдът е длъжен да създаде
всички предпоставки подсъдимият да упражни правата си в пълен обем, вкл. и чрез
предварителното им разясняване, каквото задължение съдът има по силата на
императивната разпоредба на чл. 274, ал. 1 и ал. 2 НПК. В настоящия случай обаче, такова
разясняване на правата на подсъдимия, предвидени в процесуалния закон, не е било
направено от първоинстанционния съд. Това е така, тъй като видно от протоколите от
проведените на 15.05.2023 г. и 17.04.2024 г. открити съдебни заседания в
първоинстанционното производство, в рамките на които първоинстанционният съд е снел
самоличността на подсъдимия, съдът е не е разяснил на подсъдимия по реда на чл. 274, ал. 1
и 2 НПК правата му, нито пък е сторил това в по-късен етап на производството. Доколкото
3
протоколът от съдебното заседание, съставен при условията и реда на НПК, е
доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са
извършени и за събраните доказателства, съгласно чл. 131 НПК, то и липсата на отразяване
в протокола на изпълнение от страна на съда на тези процесуални действия води до извод,
че същите не са извършени и в своята съвкупност са довели до съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК.
При така установените, допуснати от първата инстанция съществени, отстраними
нарушения на процесуалните правила, въззивният съд не следва и не е нужно да се
произнася по оплакванията във въззивната жалба, относно необоснованост, нарушение на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Допуснатите
съществени процесуални нарушения се явяват достатъчно основание за отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на
СРС, без да е нужно да се обсъжда правилността на присъдата
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 09.12.2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104
състав по НЧХД № 13441/2022 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4