ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 244
гр. Сливен, 30.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на тридесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. С.
като разгледа докладваното от Пламен Д. С. Въззивно частно наказателно
дело № 20222200600316 по описа за 2022 година
На 09.06.2022г. в деловодството на Районен съд Сливен е получена молба от адв. К.
от АК-Сливен в която е посочено, че е подадена в качеството му на защитник на И.К.В. по
НЧХД № 250/2022г. по описа на РС-Сливен. В петитума на тази молба адв. К. е поискал
по НЧХД № 249/2022г., Районния съд Сливен на основание чл.190 ал.1 от НПК да
постанови определение по силата на ксоето частния тъжител С.М.С. да бъде осъден да
заплати на подсъдимата В. направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Към молбата
е приложен договор за правна защита и съдействие от 06.04.2022г. /датата на единственото
заседание по НЧХД № 249/2022г.на Районен съд- Сливен/ с договорено възнаграждение от
800 лева и пълномощно от същата дата, с което Б.В. го упълномощава да я представлява по
делото.
По повод така подадената молба от адв. К. с обжалваното определение № 342 от
16.06.2022г. по НЧХД № 249/2022г.на Районен съд- Сливен, съдът на основание чл.306 ал.1
т.4 от НПК е възложил на жалбоподателя С.М.С. да заплати на Б.Л. В. сумата от 800 лева,
представляващи разноски за адвокатска защита по делото.
Сливенския окръжен съд, като провери обжалваното определение с оглед на сочените
доводи и изцяло служебно по реда на чл. 345, ал. 3 от НПК, намери, че подадената частна
жалба е основателна по следните съображения:
С атакуваното определение РС-Сливен се е произнесъл в допълнително
производство по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, уважавайки претенцията за присъждане
на разноските, направени до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателното
производство.Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият е признат
за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ
1
характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Нормата е относима към всички
разноски, направени и доказани от подсъдимия, включително и адвокатското
възнаграждение, в който смисъл е и константната практика на ВКС /решение № 256 от
16.06.2009 г. по н. д. № 233/2009 г. на ВКС; решение № 337 от 30.11.2015 г. по н. д. №
1162/2015 г. на ВКС/. В конкретния случай е налице втората хипотеза, тъй като
наказателното производство е било образувано по частна тъжба на С.М.С. срещу Б.Л. В. и е
прекратено с определение по НЧХД № 249/2022г. по описа на РС-Сливен.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно се е
произнесъл по молбата на адв.К. доколкото същата е подадена от негово име като
пълномощник на лице , което не е било страна по НЧХД № 249/2022г. по описа на РС-
Сливен.
На следващо място въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съд е
допуснал процесуално нарушение доколкото в мотивите на обжалваното определение е
посочено, че се претендира заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, а в
диспозитива на определението, с което на жалбоподателя С. са възложени разноските е
посочена сумата от 800 лева. Констатираното противоречие е същество процесуално
нарушение.
На следващо място намира, че неправилно първоинстанционния съд
е приел, че са налице доказателства за реално процесуално представителство от адв. К. по
НЧХД № 249/2022г. по описа на РС-Сливен, за да се претендират разноски.
От материалите по НЧХД № 249/2022г. по описа на РС-Сливен е видно, че
подадената молба от адв. К. за отлагане на делото е с поставена в печата на Районен съд
Сливен дата от 05.04.2022г. т.е. преди неговото упълномощаване съгласно представеното с
молбата за присъждане на разноски пълномощно от 06.04.2022г., а по конкретното дело не е
наличен представен договор за правна защита и съдействие. Договорът за правна помощ и
съдействие по НЧХД № 249/2022г. е представен едва с молба с вх. № 9121/09.06.2022 г. в
производството по реда на чл. 306, т. 4 от НПК, т. е. едва след като производството е
приключило с влязъл в сила съдебен акт – л. 36 от НЧХД № 249/2022г. по описа на РС-
Сливен.
Разноски се дължат и могат да бъдат поискани по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК в
случаите когато по производството са налични даказателства за тяхното извършване. В
конкретния случай, по делото липсват доказателства и в частност договор за правна помощ,
който да е представен в хода на съдебното производство пред първата инстанция.
От гореизложеното следва извода, че искането за присъждането на разноски не е
основателно, като с него е представен договор за правна защита и съдействие от 06.04.2022г.
без да е предоставено реално процесуално представителство и съдействие, поради което
съдът намира, че не следва да бъдат присъждани претендираните разноски, обективирани в
него.
2
С оглед на изложеното, Окръжен съд – Сливен намира, че определение № 342 от
16.06.2022 г., постановено по НЧХД № 249/2022г.. по описа на РС-Сливен, с което С.М.С. е
осъден да заплати на Б.Л. В. сумата от 800 лв., представляваща направени разноски в това
производство, е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 342 от 16.06.2022 г., постановено по НЧХД № 249/2022г. по
описа на РС-Сливен, с което С.М.С. е осъден да заплати на Б. Л. В. сумата от 800 лв.,
представляваща направени разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3