Р Е Ш Е Н И
Е № 64
гр. ПЛОВДИВ 21. 02. 2019 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 08. 02. 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 736 по описа на ПАС за 2018 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод
за започването му е изходяща от „С.Х.”ЕООД /н./, ЕИК *********, гр. С. въвззивна жалба
против постановеното по т. дело № 91/2017 г. по описа на С. окръжен съд решение,
с което са отхвърлени исковете на „С.Х.” ЕООД /н./, ЕИК *********, гр. С., **** против „С.И.-**“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. С., **** за плащане на дължимо възнаграждение за услуги удостоверени с фактури № № ***/30.06.2015г., ***/28.08.2015г., ***/25.09.2015г., ***/9.10.2015 г. и ***/22.10.2015г. в размер на 49 415, 75 лв. без ДДС, сумата от 9 883, 15 лв. начислено ДДС върху същото и сумата от 13 904, 82 лв., обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху
дължимото възнаграждение или общо сумата от 73 203, 72 лв. и „С.Х.”ЕООД /н./, ЕИК *********,
гр. С. е осъдено да заплати на „С.И.-**“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. С., **** разноски по делото в размер на 2 600 лв., а на Окръжен съд С. държавна такса в размер на 2 928,13 лв.
В жалбата са изложени съображения
за неправилност и незаконосъобразност на решението поискана е отмяната му и
постановяване на друго уважаващо исковете в пълния им размер.
Въззиваемата страна е изразила
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът след като се запозна са
акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено
следното:
На 29.12.2017 г. в С.
окръжен съд е постъпила изходяща от „С.Х.” ЕООД /н./, ЕИК *********, гр. С. против „С.И.-**“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. С.
искова молба.
В обстоятелствената
част на същата се говори, че с решение по т. дело № 15/2016 г. по описа на См
ОС е обявена неплатежоспособността на дружеството ищец, открито е производство
по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото и
т.н. За постоянен синдик на дружеството бил назначен К.П..
В последствие с решение
от 06.03.2017 г. по същото дело е била обявена несъстоятелността на
дружеството, прекратена е дейността на предприятието, прекратени са правомощията на органите му,
постановено е началото на осребряване на имуществото и т.н.
Сочи се, в хода на производството
по несъстоятелност от страна на синдика било установено, че с фактури №№ ***/30.06.2015г., ***/28.08.2015г., ***/25.09.2015г., ***/9.10.2015 г. и ***/22.10.2015 г. с издател
дружеството ищец и получател ответното дружество били удостоверени извършени
доставки и вземания на несъстоятелното дружество към ответното, както следва:
1. 11 640, 75 лв. без
ДДС по фактура № ***/30.06.2015г.,
2. 10 191,50 лв. без ДДС
по фактура № ***/28.08.2015г.,
3. 8 508,50 лв. без ДДС по
фактура №***/25.09.2015г.,
4. 10 753,50 лв. без ДДС
по фактура №***/9.10.2015 г. и
5. 8 321,50 лв. без
ДДС по фактура № ***/22.10.2015г.
Посочен е и размера
на начисленото ДДС по всяка от фактурите:
1. 2 328, 20 лв. по
фактура № ***/30.06.2015г.,
2. 2 038, 30 лв. по
фактура № ***/28.08.2015г.,
3. 1 701, 70 лв. по
фактура №***/25.09.2015г.,
4. 2 150, 70 лв. по
фактура №***/9.10.2015 г. и
5. 1 664, 30 лв. по
фактура № ***/22.10.2015г.
Сочи се, че след издаване
на тези фактури в патримониума на ищеца не било постъпило никакво плащане. В
тази връзка е споменато, че за всяко забавено плащане се дължи обезщетение за
забава считано от датата следваща тази на издаването на всяка фактура. Общият
размер на това обезщетение е определен на 13 904, 82 лв., като в справките
по 366 от ГПК са посочени размерите на дължимите обезщетение за вземанията по
всяка една от фактурите.
На тази база е поискано
осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца дължимото възнаграждение
по удостоверените с фактурите договори с услуги, като посочения размерът на
същото е разбит на сумата без ДДС- 49 415, 75 лв. без ДДС и размера на ДДС-то от 9 883, 15 лв., т.е. общата сума от 59 298, 90 лв. Поискано е и осъждането на
ответника да заплати и обезщетение за забава по 86 от ЗЗД в размер на 13 904, 82 лв.
С отговора на
исковата молба от страна на ответника е изразено становище за неоснователност
на исковете. Във връзка със същото следва да се посочи, че не се оспорва сключването
на удостоверените с фактурите договори, но се твърди, че дружеството е
изплатило задълженията си по същите. В тази връзка са представени приходни касови ордери към всяка една от
фактурите удостоверяващи плащанията на задълженията. По повод на същите е
споменато, че управителят на ищцовото дружество им е заявил, че няма функциониращ касов апарат и действаща банкова сметка, т.е.
че единствения начин за разплащане е на каса в брой срещу издадените касови ордери.
В ДИМ несъстоятелното
дружество е изложило съображения по наведените в отговора твърдения за плащане.
В тази връзка е заявено, че представените с отговора ордери не се намират в счетоводството на ищеца и в същото няма други счетоводни
записвания даващи основание да се приеме, че има извършено плащане в брой по удостоверените
с фактурите вземания. Посочено е също, че за спорния период е имало задължение
по ЗДДС за регистриране и отчитане на доставките чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство . Липсата на такава според ищеца е основание да се твърди,
че липсва плащане. По повод на ордерите е заявено и че същите не отговорят на изискванията
на ЗСч за съдържанието на първичните счетоводни документи и по тази причина
нямат нужната доказателствена сила за удостоверяване на извършено плащане.
В отговора на ДИМ ответното дружество е изложило подробно становище за
неоснователността на доводите в ДИМ, като е изразено мнение, че те са от
значение за едно производство по издаване на ревизионен акт и определяне на
данъчни задължения, а не за установяване изпълнението на задължения между
гражданскоправни субекти.
Съдът
след събиране на поисканите от страните доказателства, които са относими към
спора е постановил и решението предмет на обжалване.
В него е приел, че исковата претенция за плащане на възнаграждение с ДДС за
удостоверените с 5 на брой фактури договори е неоснователна, защото от
събраните по делото доказателства следвал извод, че ответникът е платил
задълженията си по същите.
Липсата
на главно задължение е станала причина за отхвърляне и на претенцията по чл. 86
от ЗЗД.
Недоволно
от решението е останало дружеството ищец и е подало жалбата станала причина за
започване на настоящето въззивно производство.
В нея се излагат подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, с които основно
се оспорват изводите на съда затова, че има извършено плащане на задължениятя
от страна на длъжника. В тази връзка е направен анализ на показанията на
разпитания по делото свидетел, посочено е, че липсват доказателства той да е
имал качеството на търговски пълномощник по смисъла на ТЗ. В тази връзка се
сочи, че в процесния случай били налице действия извършени от чуждо име без представителна
власт или мнимо представителство. Посочено е че действията извършени от този
мним представител не обвързвали мнимо представлявания , нито пък освобождавали
длъжника от отговорност. Изложени са и доводи за липса на доказателства установяващи
точно изпълнение по смисъла на чл. 63 от ЗЗД или такива даващи основание да се
приеме за приложима разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД. В тази връзка се споменава
и за липса на доказателства установяващи , че платената от ответника сума е
постъпила в патримониума на дружеството ищец.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното
решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен
състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо
троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа обстановка
не може и да се говори. Не става реч и за произнасяне по един непредявен иск
при условие, че предмет на преценка са били факти и обстоятелства изложени в
исковата молба. Решението е постановено и от съд, който следва да разглежда
настоящия правен спор.
Казаното
от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да
реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното
решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в
жалбата съображения за неправилност на съдебното решение.
От
съдържанието на исковата молба е безспорно, че от страна на ищеца се претендира
плащане по сключени с ответното дружество договори удостоверени в подробно
описани в исковата молба пет на брой данъчни фактури.
Фактурата е частен писмен документ, който с
оглед ЗСч представлява и първичен счетоводен документ издаван за удостоверяване
предметното и стойностно изражение на дадена стопанска операция, страните по
същата и е основание за счетоводното й отразяване. Това нейно предназначение
води до извод, че при наличие на други документи установяващи отношенията между
страните тя не може да служи като пряко доказателства за вида, предмета,
характера и стойността на даден договор. Липсата на такива други документи и факта, че всяка фактура по принцип съдържа
и удостоверява съвпадението на две насрещни волеизявления сочи, че същата може
да е годно доказателство за сключен между страните договор с предмет
индивидуализираната в нея стопанска операция и цената на същата.
В случая във всяка от процесните фактури е
материализирана информация за доставянето на определен вид услуга/сглобяване на дървена
каса/ срещу задължение за
плащане на същата. Всяка
от фактурите съдържа подпис на издател и получател и съответно би могло да се направи извод за наличие на
сключени между страните договори. Посочения предмет на дължимата
от изпълнителя услуга е ясно посочен-сглобяване на дървени каси, което води до
извод, че сключените между ищеца и ответника договори са такива за изработка.
От данните по делото в случая
обаче става ясно, че лицето издало фактурата и подписало същата от името на
издателя, т.е. на изпълнителя по договора за изработка не е от кръга лица,
които с оглед разпоредбите на ТЗ имат представителна власт по отношение на
ищеца. Това е лице е В. К., а от данните по партидата на това дружество в
ТРРЮЛНЦ е видно, че за периода на издаване на петте фактури, т.е. на сключване
на договорите за изработка то не било управител на ищеца. Липсват и данни
лицето да е упълномощено от дружеството ищец по реда на чл. 26 от ТЗ или по
друг начин за сключването на процесните договори.
Интересното обаче е, че и петте фактури
са отразени в счетоводството на дружеството ищец и в дневниците за продажби по
ЗДДС. Това от своя страна сочи, че в случая са налице предпоставките на чл. 301
от ТЗ при условие, че не само липсва противопоставяне, но е направено и
изявление от името на търговеца за наличие на задължения за внасяне на ДДС във
връзка с процесните доставки.
До извод за наличие на такива
доставки следва и от становището на самото ответно дружество, които не само, че
не оспорва сключването им, но твърди и да е изпълнило задълженията си за
плащане на възнаграждение по същите.
По повод задължението за плащане
на възнаграждението следва да се посочи, че съгласно чл. 266, ал.1, изр. 1 от ЗЗД поръчващият
трябва да заплати същото
при приемане на работата.
В случая данни за такова липсват,
но следва да се има предвид, че съгласно чл. 113, ал. 4 ЗДДС фактурата се
издава не по- късно от пет дни от възникване на данъчното събитие. То съгласно
чл. 25, ал.2 от ЗДДС възниква на датата, на която услугата е извършена.
От изложеното следва извод, че
издаването на фактурата съвпада с извършване на съответната услуга. Полагане на
подписи по същата от страна на възложителя на работата, т.е. на получателя по
фактурата води до извод, че тази работа е приета и задължението за плащане на
възнаграждението за същата е възникнало.
В случая от страна на ответника
се представят приходни касови ордери издадени от дружеството изпълнител, с
които се удостоверява извършване на плащане на дължимото възнаграждение по
всяка една от петте фактури.
Защитната теза на ищеца по повод
на тези пет плащания на първо место се базира на твърдението, че лицето издало
ордерите няма представителна власт по отношение на дружеството ищец, т.е. по отношение
на изпълнителя по договора за изработка.
В тази връзка следва да се
посочи, че от приетата по делото графологична експертиза по несъмнен начин се установява, че положените
по приходните ордери подписи са на лицето В. К., т.е. на лицето издало
фактурите от името на дружеството ищец и подписало същите. По повод на тази експертиза
съдът не споделя доводите на ищеца-жалбоподател за липса на категоричност по
отношение на извода за авторство на тези подписи. Тези доводи реално се градят
на данните за наличие на вариативност в полаганите от В. К. подписи. Възможността
за наличие на такава е обоснована категорично от страна на експерта изготвил заключението
и се споделя напълно от съда по причина, че в случая подписите на документите
предмет на заключението са съкратени и имат характер на параф, т.е. не съдържат
подробно изписване на ръка на името на К. и вариативността в тези случаи е
логична. От друга страна при приемане на заключението вещото лице е дало обяснение,
че авторът на подписите на фактурите и автора на подписите под ордерите
безспорно е едно и също лице.
Последното се споменава по
причина, че с отразяването на фактурите в счетоводството на ищеца за ПАС следва
извод, че това лице е действало от името на дружеството ищец при сключване на
договорите за изработка и е логично плащане по същите от страна на длъжника да
се извърши на него, т.е. за ПАС в случая са налице са предпоставките на чл. 75,
ал.2 от ЗЗД за освобождаване от задължението за плащане. По повод на тези
изводи следва да се посочи и че възприемане на доводите на ищеца, че е платено
на лице, което не представлява дружеството предполага и извод, че сделките, по
които се търси изпълнение са сключени от такова лице и поради липсата на
съгласие са нищожни по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Това пък е пречка да се
търси плащане по същите .
Тук за яснота на ищеца следва да
се посочи, че в случая изправността на длъжника по отношение задълженията за
плащане не е обусловена от това дали плащанията са отразени в счетоводството на
кредитора му или от това дали е издаден или не фискален касов бон. Това е
така по причина, че счетоводните
отразявания и издаването на касов бон не зависят по никакъв начин от
задължената /плащащата/ страна, т.е. нейната изправност и добросъвестност не
може да се поставя в зависимост от недобросъвестното поведение на кредитора.
Изводът за наличие на плащане за
ПАС не може да бъде променен и от уклончивостта в показанията на разпитания
като свидетел В. К.. Това е така по проста причина, че съдът свързва същата с
факта, че получаване на плащане и липсата на данни за предаване на получените
суми в касата на кредитора създават условия за търсене на получените и
непредадени на ищеца суми от него.
От всичко изложено до тук следва
извод, че задълженията по процесните договори за плащане на възнаграждения са изпълнени
от страна на длъжника и исковете са неоснователни.
Наличието на плащания и фактът,
че те са извършени на датите, на които вземанията са станали изискуеми прави
неоснователни и претенциите за плащане на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.
В този смисъл са и изводите на См
ОС, което налага постановеното от този съд решение да бъде потвърдено.
Казаното налага и
осъждане на жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна направените от нея
разноски за въззивната инстанция в размер на 1500 лв., както и да заплати по сметка на
Пловдивския апелативен съд в полза бюджета на съдебната власт сумата от 1464,
07 лв. за държавна такса.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 91/2017 г. по описа на С.
окръжен съд решение, с което са отхвърлени исковете на „С.Х.” ЕООД /н./, ЕИК *********, гр. С., ул. „Д. П.“ №** против „С.И.-**“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С., **** за плащане на
дължимо възнаграждение за услуги удостоверени с
фактури № № ***/30.06.2015г.,
***/28.08.2015г., №***/25.09.2015г., ***/9.10.2015 г. и ***/22.10.2015 г. в размер на 59 298, 90 лв. /данъчна
основа от 49 415, 75 лв. плюс 9 883, 15 лв. начислено ДДС/ и на сумата от 13 904, 82 лв., обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху
дължимото възнаграждение и „С.Х.”ЕООД /н./, ЕИК *********, гр. С. е осъдено да заплати на „С.И.-**“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. С., **** разноски по делото в размер на 2 600 лв. , а на Окръжен съд С. държавна такса в размер
на 2 928,13 лв.
ОСЪЖДА „С.Х.”ЕООД /н./, ЕИК *********, гр. С., ул. „Д. П.“ №** да заплати на „С.И.-**“
ЕООД, ЕИК *********, гр. С., **** от масата на несъстоятелността сумата от
1 500 лв. направени разноски пред въззвината инстанция.
ОСЪЖДА С.Х.”ЕООД /н./, ЕИК *********,
гр. С., ул. „Д. П.“ №** да заплати от масата на
несъстоятелността по
сметка на Пловдивския апелативен съд в полза бюджета на съдебната власт сумата
от 1464, 07 лв. държавна такса за въззивното обжалване.
Решението може да се обжалва в 1
месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.