Решение по дело №157/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Т. П. П. против Решение № 44/01.02.2024 г., постановено по АНД № 20232230201320/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което се потвърждава като законосъобразно Наказателно постановление № 23-0804-003841/16.08.2023 г., издадено от Началник Група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което на Т. П. П., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], *** , на основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 47 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е изследвал обстоятелството, че е нарушено правото на защита на касатора, тъй като не бил съставен АУАН, а било издадено наказателно постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Приемайки, че не е допуснато съществено нарушение при издаването на наказателното постановление, районният съд неправилно приложил закона. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен..

В съдебно заседание касаторът не се явява. В писмено становище на пълномощника му поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява. Представено е писмено становище, с което се оспорва касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че са налице условия решението да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.05.2023 г. около 09:45 часа жалбоподателят Т. П. П. управлявал личния си автомобил марка„Шкода Октавия“ с рег.№ [рег. номер] в гр.Сливен по ул.“Радой Ралин“ в посока бул.“Хаджи Димитър“. В неговия автомобил пътували спътниците М. Д. и С. С.. Навлизайки в кръстовището водачът Т. П. не се съобразил с пътен знак Б-1 (пропусни движещият се по пътя с предимство) и предизвикал настъпването на пътно транспортно произшествие с движещия се по бул.“Хаджи Димитър“ в посока от ж.п. гара гр. Сливен към Автогара гр. Сливен лек автомобил марка „Шевролет“ с рег.№ [рег. номер], управляван от И. И.. Заедно с водача на лек автомобил „Шевролет“ с рег.№ [рег. номер] пътували и лицата М. Б., Я. А., А. Д. както и неустановено по делото лице. В резултат на настъпилото ПТП настъпили материални щети като част от лицата получили телесни наранявания.

На мястото на инцидента били извикани полицейски служители от Сектор „Пътна полиция“-Сливен в състав от св.Н. С., И. И. и С. Ч.. Св. Н. С. съставил констативен протокол за настъпилото ПТП като били уведомени и разследващите органи с цел преценка за наличие на основания за образуване на досъдебно производство. Въз основа на установеното било образувано досъдебно производство сл.д. № 22/2023 г. по описа на ОСО в ОП-Сливен, вх. №2311/2021 г. по описа на Районна прокуратура-Сливен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК.

След анализ на събраните доказателствени материали, прокурор от РП Сливен приел, че престъплението по смисъла на чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК не е осъществено от обективна страна, тъй като причинените телесни увреждания нямат характер на тежка или средна телесна повреда. В тази насока РП-Сливен приела, че макар по делото да е безспорно установено, че водачът Т. П. е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е причинил телесни увреждания на един от пътниците, получените телесни увреждания са причинили „Болки и страдания“ и „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ (разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК), т.е не е налице обективния признак от състава на престъпното деяние, за което е образувано ДП. Предвид горното РП-Сливен е издала Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 2311/23г., препис от което е бил изпратен до Началника на Сектор „Пътна полиция“-Сливен при ОД на МВР гр. Сливен с оглед преценка за наличие или липса на основания за ангажиране на административно–наказателната отговорност на водача.

Въз основа на Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 2311/23 от РП-Сливен, на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН на жалбоподателя било издадено НП № 23-0804-003841 от 16.08.2023 год. за извършено от него нарушение на чл.47 от ЗДвП и му било наложено наказание на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, а именно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. Наказателното постановление е получено лично от нарушителя на 18.09.2023 г

Въззивният съд е установил, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е описано правилно като такова по чл. 47 от ЗДвП. Показанията на разпитания полицейски служител били безпротиворечиви, последователни, логични и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Съдът намерил за неоснователни възраженията за нарушение на процедурата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, както и възраженията във връзка със съдържанието на Постановлението за прекратяване на наказателното производство, въз основа на което е издадено оспорваното НП. Във връзка с горното първоинстанционният съд приел, че безспорно е установено извършеното административно нарушение и наложеното наказание е правилно определено, поради което потвърдил НП като правилно и законосъобразно.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства, както и от разпита на свидетеля на нарушението. Твърденията на касатора, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат споделени. Обсъдени са значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от санкционираното лице доводи и възражения, за което са изложени обосновани и подробни мотиви. Констатациите на въззивния съд съответстват на доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения процесуален ред на НПК. РС Сливен е интерпретирал правилно показанията на свидетеля, които са непротиворечиви, кореспондират с писмените доказателства по делото и на които не са противопоставени други доказателствени средства. Изложил е мотиви защо ги кредитира. Не са представени други доказателства от страна на касатора, които да разколебаят достоверността на ангажираните в административната преписка документи. Въззивният съд е изпълнил необходимото, за да изясни делото обективно, всестранно и пълно. Фактическите констатации на съда са резултат на изводи, които следват нормалната логика и причинни връзки между явленията. Обосновани са с приетите доказателства, които в своята съвкупност не са противоречиви, достатъчни са и водят до еднозначен извод, че нарушението е осъществено от касатора. Безспорно е установено, че на 08.05.2023 г. около 09:45 часа жалбоподателят Т. П. П. е осъществил състава на санкционираното нарушение. Освен това, по смисъла на чл. 220 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Неоснователно е възражението на касатора, че липсва идентичност между нарушението за което е санкциониран с НП и престъплението за което е било издадено постановлението за прекратяване на досъдебното производство. Видно от описанието на установените факти в НП, те са идентични с установеното по досъдебното производство, а именно, че касатора не се е съобразил с пътен знак Б-1 (пропусни движещият се по пътя с предимство) и предизвикал настъпването на пътно транспортно произшествие с движещия се по бул.“Хаджи Димитър“ в посока от ж.п. гара гр. Сливен към Автогара гр. Сливен лек автомобил марка „Шевролет“ с рег.№ [рег. номер], управляван от И. И.. Именно за това деяние е било образувано досъдебното производство и за това деяние е наложено и наказанието с обжалваното НП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП. Според този текст от закона, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

При подробно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, те не следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към тях.

В рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, в съответствие с приложимия материален закон и постановено без съществени процесуални нарушения. На това основание касационната жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила.

С оглед изхода на спора съдът намира неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото. Ответника по касацията не е правил искане за разноски.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК Административния съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/01.02.2024 г., постановено по АНД № 20232230201320/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.