№ 269
гр. П., 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720102773 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.493,
ал.1, т.1 и т.5 от Кодекса за застраховането.
Делото е образувано въз основа искова молба от Агенция „***” -
Областно пътно управление – П., с адрес: *** чрез ю.к. С. Т., срещу ЗАД
„*** “ АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която се иска
да бъде осъден ответника да им заплати сумата от 7183.96 лева,
представляваща разликата между изплатено от ЗАД „***“ АД застрахователно
обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ на стойност от 9020,32
лева до пълния размер на нанесените имуществени щети от 16204,28 лева, в
резултат на настъпилото застрахователно събитие на *** г. на АМ „***“ на км
41+500 в посока на движение от ***, с участието на товарен автомобил „***“,
с рег.№ *** и ремарке № ***, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, с
ползвател ЕТ „***“, ЕИК ***, и водач В. Й. Х., ведно със законната лихва,
считано от 28.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Моли да
им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗАД „*** “ АД чрез
ю.к. С. Х.а са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили иска по
1
основание и размер. В отговора са заявили, че не оспорват сочената в исковата
молба дата и място на пътния инцидент, твърдението на ищеца, че посоченото
МПС е било застраховано по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество към датата на ПТП, както и че на
07.12.2023 г. са получили доброволна претенция от ищеца. В отговора
ответника твърди, че и преди процесното ПТП е имало увреждания на
мантинелата в процесния пътен участък, и в този смисъл сочи, че липсвало
увредено имущество. Твърди, че в процесния пътен участък са настъпили
значителен брой ПТП, при които били увредени ограничителни системи, вкл.и
процесните, които не били възстановени до настъпване на следващото ПТП. В
отговора ответника оспорва общата стойност на настъпилите в следствие на
застрахователното събитие вреди, твърденията на ищеца, че всички описани в
исковата молба вреди са в резултат на процесното ПТП, както и наличието на
причинна връзка между вредите и настъпилото застрахователно събитие.
Излага доводи, че в сочената от ищеца обща стойност на вредите от 16204,28
лева, било включено и начислено ДДС, каквото ищеца на дължи, тъй като е
разпоредител с бюджетни средства. Твърди, че е налице разминаване в
сочените от ищеца вреди, вследствие на процесното ПТП, и реално
настъпилите такива, констатирани от КАТ и описани в протокола за ПТП. В
отговора твърдят, че и ищеца има вина за процесното ПТП, тъй като не е
положил грижата на добрия стопанин за правилно стопанисване на пътния
участък, като оспорват и твърдението на ищеца, че процесните вреди са
възстановени, което обосновават с това, че процесното ПТП е станало на ***
г., а заданието за възлагане за ремонт е с по-късна дата, т.е. след шест месеца.
Сочат, че увреденото имущество има остатъчна стойност, която следвало да се
приспадне от претендираните суми, тъй като демонтираните ограничителни
системи се предавали на ОПУ.Твърдят, че размера на вредите бил определен
правилно от ответника и с тяхното изплащане ищеца е възмезден за
увреденото му имущество. С оглед оспорването на главния иск в отговора
ответника е оспорил и предявения акцесорен иск за законна лихва. По
подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли
исковете, като им се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищеца чрез ю.к. Т., подържа исковете и моли съда
да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирани по
2
делото писмени молби чрез ю.к. Х.а, оспорват исковете и молят съда да ги
отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
По аргумент от разпоредбата на чл.498, ал.3, вр. чл.380 от КЗ, за
допустимостта на предявения иск е необходимо да бъде предварително
проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. В тази връзка в
исковата молба ищеца твърди, че е предявил претенция пред застрахователя,
но последният е изплатил само част от дължимите им се суми. В тази връзка
са и приложени и неоспорени претенция от ищеца депозирана при ответника
на 30.11.2023 г. Налице са и останалите (общи) процесуални предпоставки за
възникване и упражняване на правото на иск, поради което исковата
претенция е процесуално допустима, и следва да бъде разгледана съда.
По основателността:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл.380.
За да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
отношение на МПС-то, управлявано от виновния водач, настъпило
застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования делинквент,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и размера на
последните. На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото не се спори, че на *** г. на АМ „***“, км 41+500, в посока на
движение от ***, е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „***“, с
рег.№ *** и ремарке № ***, за който е имало валидно сключена застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника към датата на
3
ПТП по застрахователна полица №***, което обстоятелство с доклада по
делото е обявено за безспорно. Няма спор, че и вина за настъпилото ПТП
водача на товарния автомобил, поради което и първите две предпоставки за
уважаване на иска са доказани.
Основният спорен между страните въпрос е свързан с количеството
увредена мантинела в резултат от настъпилото ПТП, или по-точно колко метра
стоманена ограничителна система е била унищожена, както и стойността на
същата. Ответника твърди, че в процесния пътен участък са настъпили
значителен брой ПТП, при които били увредени ограничителни системи, вкл.и
процесните, които не били възстановени до настъпване на следващото ПТП.
От приетата по делото справка на ОД на МВР – П. от 23.10.2024 г. се
установява по безспорен начин, че по АМ „***“, в участъка от км.41+001 до
км.42+500, за периода от 01.06.2022 г. до 31.01.2023 г„ при които са
самокатастрофирали ППС и е налице увреждане на пътни съоръжения и
принадлежности са следните: 1. На *** г., км. 41+001, в платното с посока към
гр. С.. МПС влекач с рег.№ *** с полуремарке рег.***, увредени 30 метра
еластична метална ограда (мантинела) и 60 бр. метални колчета; 2. На *** г.,
км.41+001, в платното с посока към гр. Д., МПС товарен автомобил с рег.№
***, увредена еластична метална ограда; и 3. На *** г. (процесното ПТП), км.
41+500, в платното с посока към гр. С., МПС влекач с рег.№ *** с
полуремарке рег.№ ***, увредени 100 метра еластична метална ограда и
метални колчета. От тук и следва извода, че преди процесното ПТП е имало
настъпили още две други ПТП-та, при които е имало увредена еластична
метална ограда (мантинела), но едното от тях, макар и настъпило в същото
платно за движение, с посока към гр. С., е настъпило на друго място - на км.
41+001, а процесното ПТП е настъпило на км.41+500. Другото ПТП, е било в
насрещното платно, тъй като посоката на движение е към гр. Д., поради което
и не може да се приеме, че преди процесното ПТП е имало други ПТП-та, при
които е имало увредени ограничителни системи – мантинели.
Не се събраха други доказателства за увреждане на ограничителните
системи преди процесното ПТП, които щети да не са били възстановени.
От изслушаната приета и неоспорена от страните съдебно – техническа
оценителна експертиза се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е
в следствие загуба на управление на водача на товарен автомобил „***“, с рег.
4
№ *** (влекач) и полуремарке с рег. № ***. При което водачът излиза от
пътното платно в дясно ,слиза по ската на магистралата и се обръща на
дясната страна на влекача и полуремаркето в отводнителната канафка на АМ‘
„***“, в участък около км 41+500, в посока от ***. Установява се също така, че
при процесното ПТП е увредена част от еластичната ограда с принадлежащи
елементи по нея, частично са увредени ограждащите бордюри на асфалта,
частично са увредени бермата (наклонения насип на магистралата) и частично
оградната мрежа на магистралата с коловете, като по асфалтовата настилка в
участъка на ПТП-то няма видими щети по асфалтовата настилка, които да са
причинени при процесното ПТП, като е налице и причинно-следствена връзка
между механизма на настъпилото ПТП, описан в представения протокол за
ПТП, който извод вещото лице е направило и след извършен оглед на мястото
на ПТП. Вещото лице в заключението е изчислило пазарната стойност на
нанесените имуществени щети в следствие на процесното ПТП, които е
изчислило към момента на ПТП - 20.12. 2022 г., в размер на 13969,25 лева (с
ДДС). В заключението вещото лице е уточнило, че единична цена за един
метър увредена СПО не може да се изготви, тъй като в увредения участък не
всичко е равномерно разпределено като разходи в един линеен метър, и цената
е строго индивидуална, и се определя в зависимост от увредените елементи
във всеки метър. Пояснило е също така, че приетата цена в оценката е средна
за предлагани такива услуги. Вещото лице е установило, че след настъпване
на ПТП-то, на място трябва да се отстрани негодната ограждаща мантинела,
която да се извади, и в повечето случаи това се извършва чрез отрязването и с
оксижен до ниво пътно платно - метални колчета носещи хоризонталната
предпазна мантинела, като на мястото където свършва увредения участък от
мантинелата се развиват болтовите съединения до здрав неувреден елемент, и
се възстановява берната (ската на магистралата) със скална маса и се оформя
наклона за отводняване. В експертизата вещото лице е посочило, че следва да
се възстанови и оградната мрежа на магистралата с бетонните колове, като се
подменят или се изправят и замонолитват бордюрите в края на асфалтовата
настилка, като с машина се поставят (набиват) новите метални колчета на
мантинелата, поставя се мантинелата която се свързва с болтови съединения
към колчетата и към самите 4-метрови звена на мантинелата, а накрая се
поставят светлоотразителите на мантинелата с болтови връзки. По отношение
процента на амортизация, вещото лице е посочило, че такъв не може да бъде
5
определен, тъй като настъпване на процесното ПТП, мантинелата и всички
елементи са били изправни без увреждания, като е пояснило, че при такъв тип
съоръжения не се наблюдава съществено овехтяване, тъй като са изпълнени с
поцинковано покритие, и въздействието на околната среда и времето влияе
несъществено. Вещото лице е при изготвяне на експертизата е взело предвид,
че съоръжението – мантинелата, е изградена с пуска на АМ „***“, което е
скоро във времето, предвид това, че тя е участък от Лот 1, с разрешително за
строеж от 28.09.2011 г., а срока за неговото изпълнение е от 23 месеца. На
място при извършения оглед, вещото лице не е констатирало нарушаване на
пътната настилка, поради което е направило и извод, че такава не е нарушена
към момента на ПТП-то, за което сочи, че в процесния участък няма извършен
ремонт на асфалтовата настилка. В експертизата вещото лице е посочило
също така в случай, че увредените ограничителни системи бъдат
демонтирани, след транспорт те могат да бъдат предадени на вторични
суровини, за което е изчислило и тяхната стойност за скрап и при тежест на
увредената мантинела от 287,40 кг, при единична цена за килограм увредена
мантинела от 0,24лв/кг, е остойностило от 68,98 лева, която цена е изчислило
към месеца на настъпване на процесното ПТП.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че оценката е извършил на
база сравнителна методика, т.е. това какво се предлага на пазара, към
момента, когато е станало ПТП-то. Сочи, че ищеца е избрал фирма, която
поддържа пътните участъци, които имат определили стойности на услугите,
но разяснява, че при изготвяне на оценка, вещото лице е взело и стойности и
на други фирми, които работят в бранша, откъдето е и разминаването в
стойностите, който са заложени от тази фирма, която отстранява повредите на
АПИ, и това което е изчислило вещото лице. По отношение количеството
увредена мантинела, вещото лице сочи, че е налице разминаване от
количеството увредена мантинела по искова молба, и това, което той е
изчислил, което обяснява с обстоятелството, че при извършения от него оглед
на мястото на процесното ПТП, е имало останала част от мантинелата, която
част не е предадена за съхранение в пътното в гр.Радомир. Поради това е
налице разминаване между количеството увредена мантинела по искова
молба, и количеството, което вещото лице е оценило за скрап. В подкрепа на
този си извод, вещото лице сочи, че в протокола, в който са описани предадени
за съхранение увредена мантинела, която е предадена за съхранение на
6
пътното в гр.Радомир част от увредената мантинела не е предадена, тъй като
същата се намира все още на мястото на процесното ПТП - в канафката. За
непредадената част от увредената мантинела, вещото лице сочи, че тя е
негодна за употреба, но и продължава да си стои на мястото на ПТП, поради
което и нейното количество не е включил при изчислението на увредената
мантинела за предаване на скрап. В съдебно заседание вещото лице сочи, че
мантинелата е възстановена на място изцяло.
Съдът намира възражението на ответното дружество, че при
изчисляване размера на щетите по пазарни цени следва да се отчетат фактори
като амортизация или овехтяване на увреденото имущество, за неоснователно,
тъй като действителната стойност на увреденото имущество е пазарната
стойност на вредите към момента на увредата (датата на настъпване на
застрахователното събитие). При определяне на действителната стойност на
имуществото не следва да се прилага обезценка. Съгласно заключението на
вещото лице е налице пълна увреда, налагаща монтажа на нови стоманени
предпазни огради, поради което и следва извода, че се дължи пазарна стойност
на вредите към момента на увредата, без овехтяване, което е инкорпорирано в
застрахователната стойност.
Няма спор между страните, че ответникът е изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ на
стойност от 9020,32 лева.
Предвид изложеното следва извода, че стойността на щетата към датата
на процесното ПТП е в размер на 13969,25 лева с включен ДДС, която е и
действителната стойност на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. От тази стойност следва да се приспадне доброволно заплатената
част от 9020,32 лева или искът се явява основателен и доказан до сумата от
4948,93лева. От този остатък следва да се приспадне сумата, която АПИ е
получила или би могла да получи от предаването на увредената мантинела за
скрап. Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-
техническа оценителна експертиза, стойността на скрап на увредената
мантинела към датата на увреждането, при тежест от 287,40 кг, умножена по
0,24лв/кг, то ищеца би получил сумата от 68,98 лева. От тук и следва извода,
че искът се явява основателен и доказан до сумата от 4879,95 лева, поради
7
което и до този размер искът следва да бъде уважен, като за разликата до
пълния предявен размер от 7183.96 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Ищецът е поискал от съда да им бъде присъдена и законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска. Този иск е акцесорен и следва
съдбата на главния иск, и след като главния иск е частично уважен, то върху
уважената стойност на главницата следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 28.05.2024 г. до
окончателното и изплащане.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски, за което
ищеца е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, а ответника е
обективирал същия в депозирана по делото молба.
Съгласно представения списък на разноските, ищеца претендира такива
в общ размер 637,36 лева за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
свидетел. В хода на делото е била представлявана от юрисконсулт, който е
изготвил исковата молба, като е осъществил и процесуални действия по
делото във всяко едно проведено по делото съдебно заседание. На основание
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе
предвид конкретния материален интерес, както и фактическата и правна
сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото на ищеца процесуално представителство в
хода на делото в размер на 300,00 лева. На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 636,71 лева, които се възложат върху ответната страна.
Ответникът също има право на разноски. В хода на делото е направил
такива за заплатено възнаграждение на вещо лице. Същевременно в хода на
делото е бил представляван от юрисконсулт, който е изготвил отговора на
исковата молба, и е депозирал писмени молби за всяко едно проведено по
делото съдебно заседание. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния материален интерес, както и фактическата и правна сложност на
делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение
8
за осъщественото на ответника процесуално представителство в хода на
делото в размер на 300,00 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 192,45 лева, които се възложат върху ищцовата страна.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането
ЗАД „*** “ АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Агенция „***”, ЕИК *** чрез нейното подразделение –
Областно пътно управление – П., с адрес: ***, сумата от 4879,95 лева,
представляваща разликата до пълния размер на нанесените имуществени
щети в резултат на настъпилото застрахователно събитие на *** г. на АМ
„***“ на км 41+500 в посока на движение от ***, с участието на товарен
автомобил „***“, с рег.№ *** и ремарке № ***, собственост на „***“ ЕООД,
ЕИК ***, с ползвател ЕТ „***“, ЕИК ***, и водач В. Й. Х., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 28.05.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 4879,95 лева до пълния предявен размер от 7183,96 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „*** “ АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „***”, ЕИК *** чрез нейното
подразделение – Областно пътно управление – П., с адрес: ***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, сумата в размер на 636,71 лева, представляваща разноски
за държавна такса, такса свидетел, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Агенция „***”, ЕИК *** чрез нейното подразделение –
Областно пътно управление – П., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „*** “
АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, сумата в размер на 192,45 лева, представляваща депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10