МОТИВИ към
НОХД 34/2018г.. :
Производството
е образувано въз основа на внесен от прокурор от РП – Пазарджик обвинителен
акт.
Обвинението е против Н.С.П. в това, че
на 20.06.2017г. в гр.Пазарджик, на ул."Т." **, в магазин на „М."
ЕАД е причинила лека телесна повреда на Е.П.К. ***, изразяваща се в причиняване
на болка по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, като телесната повреда е причинена в
качеството й на длъжностно лице при изпълнение на службата й като „Мениджър
магазин"в М. ЕАД -престъпление по чл.131 ал.1 т.1 предл. първо от НК, във
връзка с чл.130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който твърди че обвинението е безспорно доказано и
пледира подсъдимите да бъде признати за виновни и получат конкретно пледирани наказания.
Защитникът им оспорва съставомерността и конкретно субективната на вменените
деяния и на тази база - пледира оправдателна присъда.
Подсъдимите не се признават за виновни с твърдения за факти, изключващи
субективната съставомерност.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл.301 НПК,
ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено:
От 01.10.2015 г.
пострадалата Е.К. работела Мениджър магазин в офис на "М." ЕАД, намиращ се в Централна
част на гр.Пазарджик, на ул."Т."**.
Според длъжностната
характеристика за длъжността следвало да „ръководи цялостната дейност на поверения н
магазин, съгласно вътрешните правила и изискванията на ръководството на М."
като „управлява и контролира работата на Супервайзера, както и наличностите на
стоки и рекламни материали", наред с което било предвидено да носи имуществена отговорност като
материално отговорно лице съгласно чл.207 ал.1 от КТ за дълготрайните активи по
смисъла на българското законодателство и стоково-материалните ценности в
поверения и магазин .
В този смисъл и видно от
Длъжностната и характеристика св.Е.К. е длъжностно лице по смисъла на чл.93
буква „б" от НК като изпълнява ръководна работа и работа, свързана с
пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице - М. ЕАД.
Около 14.00 часа на 20.06.2017
год. в офиса били само св. К. и две нейни колежки, едната от които св.Ц.Р.. По някое
време в офиса влязла обвиняемата Н.П. и от вратата попитала „На кой е тази „Т."
с номер ***".Свидетелката Е.К., която я познавала само по собствено име и
по външност, й отговорила, че автомобилът е неин. Силно ядосана, обвиняемата й казала
да си премести колата, тъй като й пречи да паркира своята. Приканила
настоятелно с думи и жест с ръка свидетелката и дори тръгнала към изхода,
разчитайки, че ще бъде последвана от нея, за да премести автомобила. Виждайки, че К. не помръдва от място, обвиняемата силно се ядосала, повърнала
се и отново приканила свидетелката да тръгва, но и този път тя не се
отзовала. Това разгневило обвиняемата,
тя тръгнала рязко към стоящата зад бюрото си К. и когато стигнала
непосредствено до нея, сграбчила вързаната й на „опашка“ коса, навила я около
ръката си и силно започнала да я дърпа към себе си. Успяла да издърпа и приведе
към бюрото свидетелката, като междувременно сипела упреци относно паркирането
на автомобила и разпореждала преместването му. К. опитвала, но не успявала да
се освободи от захвата на обвиняемата. Не успяла да й помогне и притеклата се
на помощ нейна колежка Р. .
В един момент обвиняемата
П. пуснала косата на св.К., бързо
тръгнала към вратата на офиса, където се спряла, обърнала се към св.К. и отново
заканително я призовала да премести автомобила си.
Св.Е.К., силно
разтревожена , натиснала паник - бутона на COT, след което се обадила на
телефон 112., където съобщила за случая и на място пристигнали охранители и
полицаи.
Впоследствие св. К.
посетила и съдебен лекар, който издал съдебномедицинско удостоверение
№38/2017г., в което отрази причинени й кръвонасядания по горните и долни крайници,
състояние след скубане на коса с точкови кръвоизливи в космените фоликули.
Съдебномедицинско
изследване е установило получени от пострадалата кръвонасядания по гърба, на
дясната длан и двете колена, състояние след скубане на коса с точкови кръвоизливи
в космените фоликули, което е преценено като телесно увреждане по смисъла на
чл. 130, ал.2 от НК и за каквото престъпление , извършено спрямо длъжностно
лице е предадена на съд обвиняемата.
Фактите по делото не са
спорни, с изключение на един, касаещ механизма на причиняване на инкриминираното увреждане.
Защитата не оспорва обстоятелствата по време, място на инцидента и причинени от
обвиняемата на пострадалата увреждания от вида и степента на инкриминираните.
Оспорва от: 1. Фактическа страна - само
и единствено възприетото в постановлението относно действието на
обвиняемата „ с две ръце … хвана главата
на св. К.“ 2. От правна страна ( и с позоваване на конкретна съдебна практика)
- квалифициращият елемент - деянието е извършено
спрямо длъжностно лице „ при изпълнение на службата му„.
Извън фиксираните две несъгласия,
няма доказателствен или правен спор по възприетото в обвинителния документ, че
обвиняемата е причинила на пострадалата инкриминираните телесни повреди, докато
последната е стояла в работно облекло, на работното си място, във работно време.
Тези факти и следващите от тях изводи, че обвиняемата е извършила престъпление
против телесната неприкосновеност на пострадалата се установяват от всички
доказателствени източници.
Права е защитата в
критиката към показанията на присъствалата на инцидента колежка на К. - св. Р., която твърди( л. 19, ДСП, предвид
нормата на чл. 378, ал.2 от НПК), че след като обвиняемата хванала
„опашката“ на пострадалата и я намотала на ръката си, „с две ръце я хванала за главата“. Възпроизведеният при предявяването запис на
СД- диск категорично не визира такава ситуация. Онагледената такава, а така
твърди и самата пострадала, отразява, че последната била уловена само с една
ръка от обвиняемата. На записа ясно се вижда, че другата ръка е ангажирана с
държан предмет и не може да изпълни приписаното и от св. Р. действие. Всъщност този коментар се прави само, за да
се отговори на възраженията на защитата по този фактически въпрос и за
изчерпателност, доколкото не се оспорва вида и характера на причинените телесни
увреждания.
По -важен, по съществен
е вторият акцент в защитата теза, тъй като той основателно атакува
взаимовръзката между посегателството и обладаваното качество „длъжностно лице“
от пострадалата. Установено е от приложените в ДСП трудов договор и длъжностна
характеристика, че постаралата притежава качеството длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, ал.1, б“А“ от НК, защото
„ръководи цялостната дейност на поверения й магазин, съгласно вътрешните
правила и изискванията на ръководството на М." като „управлява и
контролира работата на Супервайзера, както и наличностите на стоки и рекламни
материали“.
Като не оспорва това
качество, защитата основателно твърди, че , за да се квалифицира престъплението
като такова по чл. 131, ал.1 т.1 от НК е необходимо не само пострадалият да
притежават това качество и то да е съзнавало от дееца, но самото посегателство
да е при изпълнение на
задълженията му, каквото форма на коментирания обективен елемент от състава е
инкриминирана . За да обоснове тази своя
теза, защитата се позовава на три решения на ВКС : Р163/14,12,16г. по н.д.
567/2016г.; Р 383/25,09,12г. по н.д.
1074/12г. и Р 567/ 22,12,09г. по н.д.
606/09г. и настоящият анализ също се базира на тях.
Обективният елемент от
състава по чл. 131, ал.1, т.1 НК „ при
изпълнение на службата“ е налице, съгласно установената съдебна практика, в
случаите, в които към момента на
самото посегателство длъжностно лице изпълнява задължения, които спадат към
неговата служба или функция. Тук следва уточнението, че тази преценката
следва да се прави само и единствено към момента на самото причиняване на
увреждането, а не към предхождащ или следващ момент. И това уточнение се
налага, тъй като защитата настоява, че от видеозаписа се представя ситуация, в
която при влизане на П. в магазина, пострадалата „сърфирала“ в интернет, а не
изпълнявала свои служебни задължения. Всъщност, какво е правила пострадалата
при влизането на обвиняемата в магазина е без значение, защото темпорално посегателството
следва (известно време след) първоначалното влизане на П. в магазина.
Видеозаписът визира влизане на П. в магазина и насочването й директно вляво от
входа, след което тя се връща до входа и почти излиза, после отново се връща и
се насочва към пострадалата, след като тя й отговаря нещо. Липсва звукозапис,
за да се установи разговора между двете. Вижда се , че разговарят , при което
обвиняемата с жест с ръка, посочвайки изхода демонстрира към пострадалата апела
си да отиде (както става ясно от гласните доказателствени средства) да премести
автомобила. След този жест обвиняемата
отново се изтегля леко в посока към изхода, но вензапно рязко се връща и бързо
стига до седящата зад бюрото си К.. Времето от момента, в който за първи път К.
отговаря нещо на обвиняемата до момента,
в който е уловена от нея за косата е 28 секунди. За този период от време обвиняемата
не изпълнява служебните си задължения , а е ангажирана с поставения на вниманието
й от П. частен въпрос. Влиза в частен спор с нея, който е възникнал с
паркирането на личния й автомобил и който няма нищо общо със службата й.
Започва личен разговор, в който се изясняват лични отношения и в това време и
по време на спора и по време на цялото си общуване с обвиняемата пострадала не
изпълнява своите задължения по служба. Тя не е била потърсена от обвиняемата
нито като служител в магазина със съответната длъжност, нито във връзка с
някаква услуга, предоставяна в този търговски обект ( даване на информация,
заплащане на сметки и др. ). Конфликтът
между двете физически лица е бил
изясняван в един частен разговор между тях и независимо, че това се е случило в
работното време за едно от тях и на работното му място, което е била известно
на другото лице, първото не участва в конфликта „при изпълнение на служебните
са отношения“. Тъкмо обратното- именно, за да изясни проблема, който поставя
обвиняемата, пострадалата престава да изпълнява служебните си отношения и влиза
в частно-правния спор с нея. В такива отношения се развива техния конфликт,
който започва със словесен спор и прераства от страна само на обвиняемата във
физическа агресия, но към момента на нейното осъществяване пострадалата
продължава да не изпълнява своите задължения по служба, а да обсъжда личните си
отношения .
В настоящия случай не е
налице и алтернативният ( неинкриминиран) квалифициращ елемент наред с длъжностното качество - деянието да е
осъществено „ по повод изпълнение на
службата“. И е така, тъй като този елемент от обективна страна е налице,
когато макар длъжностното лице да не изпълнява към момента на деянието своите
служебни задължения, поводът за посегателството е обективно и субективно
обвързан, предопределен, обусловен от изпълнението на службата на длъжностното
лице. В процесната ситуация е напълно безспорно и ясно, че нито посещението на обвиняемата, нито
разговора й с пострадалата, нито последвалото посегателство е функционално
обвързано със службата на пострадалата.
Конфликтните
отношенията между подсъдимата и пострадалата са възникнали и са се развили
изключително в личен аспект без се влияят, без да отчитат, без да засягат или
самите те да се засягат от изпълнението на служебните задължения на пострадалата.
Практическите примери за
аналогични ситуации са много, но тук ще се сподели следния: лекар, който преглежда пациенти в кабинета
си, е посетен от куриер, който бива поканен в кабинета само, за да предаде пратката; докато
пациентът стои встрани и изчаква, между лекаря и куриера възниква спор, при който
последният обижда и псува лекаря; в тази ситуация към момента на
посегателството против личността на лекаря последният не само, че не е
изпълнявал служебните си задължения, тоест не е действал „при изпълнение на
службата си“, но и поводът за деянието не е обективно и субективно обусловен от
изпълнението на лекарската служба.
Липсата на функционална
обвързаност между деянието на обвиняемата спрямо пострадалата и изпълнението на
службата на последната обуслови решението на липса на обективна съставомерност
на деянието. В тази връзка следва да се
сподели, че от субективна страна липсва и съзнание у обвиняемата, че върши
посегателството във връзка със службата на К.. Тя я открива на работното й
място, в работно време и в униформено облекло, но конфликтът, който предизвиква и който прираства от нейна във
физическа саморазправа не е предпоставен, не е свързан, не е зависим от
изпълнението на службата на К. и това е съзнавало от обвиняемата. К. престава
да изпълнява службата си от момента, в който се
ангажира да отговори на П. за неправилно паркирания автомобил до
момента, в който последната напуска магазина, след като й е нанесла леката
телесна повреда, съзнателно засягайки едно от правата на личността -
неприкосновеността на телесния интегритет, но не и при изпълнение на службата
от жертвата.
Горните изводи
обусловиха решението, че деянието не е съставомерно по възприетата от прокурора
правна квалификация по чл. 131, ал.2 т.1 НК
от НК, но пък безспорна е неговата и обективна и субективна
съставомерност по чл. 130, ал.1 от НК, за каквото престъпление не можеше да
бъде призната за виновна обвиняемата поради липсата на основание за произнасяне
в хипотезата на чл. 287, ал.5 от НПК и тази процесуална ситуация обуслови
постановената изцяло оправдателна присъда.
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: