Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…/…….02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд- Варна ІV касационен
състав,
в публичното заседание шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Мария Ганева
Членове: Мариана Ширванян
Ромео Симеонов
при секретаря
Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдията
Симеонов КАНД N 3068 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63 ал.1 от ЗАНН и е образувано е по жалба
на ТД на НАП Варна, подадена чрез юрисконсулт Д.Ф., срещу Решение № 1805 от 09.10.2019 г. по АНД № 3456/2019 г. на Районен съд - Варна (ВРС), с което е отменено
Наказателно постановление № 446068-00027415 от 05.07.2018 г., издадено от Директор на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП Варна, с което на
„АЛДО ДЕЛИВЪРИ“ ЕООД, с ЕИК ********* за
нарушение по чл.13 вр. с чл.12, чл.22, ал.1 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и на осн. чл.273 от ДОПК е наложена имуществена санкция в
размер на 300/триста/ лева.
С касационната жалба се настоява, че решението на ВРС е неправилно и
постановено в противоречие на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Касаторът счита, че е извършена неправилна преценка на фактите,
водещи до констатация за нарушения на процесуалните правила.
Касационният ответник не се явява, не се представлява.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.
Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалваното решение и
фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението като неизгодно за нея.
Разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на анализа на събраните в хода на съдебното следствие гласни
и писмени доказателства съдът възприема за установено от фактическа страна
следното:
На 11.07.2018 г. със заповед за възлагане на ревизия № Р –
03000318003978-020-001 в ТД на НАП – Варна е образувано ревизионно производство
по отношение на „Алдо Деливъри“ ЕООД.
Заповедта за възлагане на ревизия е връчена на дружеството на 20.07.2018 г. по електронен
път.
В тази връзка орган по приходите, извършващ ревизията, е издал искане за
представяне на документи и писмени обяснения № Р
-03000318003978-040-004/21.02.2019 г.
В посоченото искане е указан
10-дневен срок от връчване на искането за представянето на посочените в
същото документи и писмени обяснения. Искането е връчено на 22.02.2019 г. на
въззивното дружество по електронен път.
От „Алдо Деливъри“ ЕООД са представени частично изисканите документи и
справки.
На 05.03.2019 г. контролните органи установили, че задълженото лице не е
представило изисканите писмени обяснения по точки 3, 5, 6 и 12 на раздел I от
ИПДПОЗЛ, в т.ч.: документи във връзка с изписана отчетна стойност на стоки,
продадени на „Европа Плюс 1“; документи за произход на стоките, предмет на
продажба; търговска надценка при продажбата; документи за физическа доставка на
стоките; графици за работно време на заети лица в търговския обект през 2016
г., в т.ч. име, ЕГН; разчетно платежни ведомости за 2016 г. на „Алдо Лозенец“,
в т.ч. по лица; счетоводни регистри и складови регистри на стоки (аналитично,
по количество и стойност) за 2017 г. и м. 5/2018 г.
Приемайки, че въззивното дружество не е представило исканите документи
по т. 3, 5, 6 и 12 от раздел I на искането, на 27.03.2019 г. св. Емилия
Николаева Георгиева съставила срещу дружеството АУАН за нарушение по чл. 13 вр.
чл. 12,222, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 и 3 от ДОПК.
В срока по 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН.
На 05.07.2019 г. Ваня Атанасова Димитрова – директор на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП – Варна издала обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП № 03-010243/26.09.2018 год.,
възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и
давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.128, т.2, вр. чл.
270 ал.2 и ал.3 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание
на основание чл.273 от ДОПК – имуществена санкция в размер от 300лв.
Въззивния съд е приел от правна
страна, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, но
не съдържа необходимите реквизити по чл.42 т.4 от ЗАНН, тъй като деянието не е
описано с всички индивидуализиращи признаци, а това е сторено едва в НП. Това
становище не се споделя от настоящия касационен състав.
Въпреки това крайният извод на въззивния съд е правилен, но на друго
основание.
В нормата на чл.13 от ДОПК са визирани множество изпълнителни деяния,
чрез които може да бъде осъществен състава на нарушението, но в НП не е
посочено с кое/кои изпълнително/и деяние/я това е сторено.
Санкцията при бездействие на ревизираното лице да представи изискани по
реда на чл.37 ал. 3 от ДОПК доказателства, се изразява във възможността органът
по приходите да приеме, че те не
съществуват и да прецени само събраните в производството доказателства
Настоящият касационен състав счита, че за да се приложи санкционната
норма на чл.273 от ДОПК, следва да е налице умисъл за възпрепятстване на
действията на органа по приходите. От доказателствата по делото не може да се
изведе наличие на умисъл, т.е. не е налице елемент от фактическия състав на
нарушението.
Възраженията в касационната жалба не намират опора в събраните по делото
доказателства, поради което и настоящият състав ги преценява като
неоснователни.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.
Решението като правилно,
следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 1805/09.10.2019г., постановено по АНД
№ 3456/2019г. по описа на Районен съд Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.