№ 23
гр. гр.Велинград, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200481 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ИЛ. К. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, ул. „Милош Папарков“ № 24, чрез адв. М.П., против
Наказателно постановление № 291/18.11.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите - Пазарджик, с което на жалбоподателя ИЛ. К. К. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. (хиляда
лева), на основание чл. 257, ал. 2, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ),
за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл.
54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
В жалбата са изложени подробни съображения за материална и
процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление (НП). Формулирано е искане за отмяна на атакуваното НП,
като незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено при грубо
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят И.К., чрез процесуалния си
представител адв. М.П., поддържа жалбата, излага доводи за неправилност и
1
незаконосъобразност на обжалваното НП и моли за неговата отмяна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна - административнонаказващият орган, чрез юрк.
И.Б., оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно и излага съображения в тази насока.
Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 14.07.2021 г. служители на РДГ – Пазарджик – свидетелите АНГ. Н.
АНГ. и В. Б. К. извършили пълна теренна и документална проверка на отдел
„1“, подотдел „л“, имот № 47559.33.12, в землището на с. Медени поляни,
общ. Сърница. При проверката било констатирано, че жалбоподателят И.К., в
качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано в
публичния регистър в Изпълнителна агенция по горите по чл. 235 от ЗГ и
притежаващо удостоверение за регистрация № 11237/04.02.2015 г., е издал
Позволително за сеч № 0614242 от 30.05.2021 г. за извършване на добив в
отдел „1“, подотдел „л“, имот № 47559.33.12, собственост на физически лица,
горска територия, находящ се в землището на с. Медени поляни, общ.
Сърница, както и че е изготвил досие, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, без да е приложил валидна скица на
имот с кадастрален № 47559.33.12, находящ се в землището на с. Медени
поляни, общ. Сърница. Сред документите, които жалбоподателят представил
на проверяващите органи имало скица на имот с кадастрален № 47559.33.12,
находящ се в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, но тя не била
актуална (валидна), тъй като в същата не била отразена смяната на
предназначението на имота от земеделска в горска територия. Това според
проверяващите органи представлявало нарушение по чл. 257, ал. 2 от ЗГ във
вр. с чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Нарушението било извършено на 30.05.2021 г. в отдел „1“, подотдел „л“,
имот № 47559.33.12, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, ТП
ДГС „Селище“ и установено на 14.07.2021 г. в хода на извършената от
2
служителите на РДГ-Пазарджик проверка.
За констатираното нарушение свид. А.А. съставил срещу
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 002183/13.10.2021 г. Жалбоподателят подписал АУАН без възражения.
Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата – 13.10.2021 г.
В законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН (съгласно
действащата редакция към датата на извършване на нарушението, ДВ бр. 13
от 14.02.2020 г.) жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу
издадения АУАН, в които изложил своята позиция по случая.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя ИЛ. К. К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл. 257, ал. 2, чл.
275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал.
2 от ЗГ във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, надлежно приобщени по делото и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Разпитан като свидетел актосъставителят А.А. потвърждава авторството
на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от актосъставителя
се подкрепя от показанията на свид. В.К., присъствала при извършване на
проверката, която разказва подробно за случая. Двамата заявяват, че в хода на
извършената проверка жалбоподателят не е представил актуална скица на
имот № 47559.33.12, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница.
Свидетелката В.К. уточнява, че при проверката е била представена скица, но
същата не била актуална, като неактуалността на скицата се изразявала в това,
че в нея не е отразена смяната на предназначението на имота от земеделска в
горска територия.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А.А. и В.К.. Всеки един
3
от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Двамата дават последователни,
логични, еднопосочни, непротиворечиви сведения относно констатациите на
проверката, които кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал. Не се установява свидетелите
А.А. и В.К. да са се намирали в някакви особени отношения с нарушителя, от
които да извличат ползи от твърденията си. Поради това съдът намира, че
същите не са заинтересовани и предубедени от изхода на делото и кредитира
показанията им, като достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Регионална дирекция по горите - Пазарджик, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. АНГ. Н. АНГ., заемащ длъжността
„главен горски инспектор“ при Регионална дирекция по горите - Пазарджик.
Компетентността на актосъставителя следва от разпоредбата на чл. 199 от ЗГ
вр. чл. 197, т. 13 от ЗГ, а тази на административнонаказващия орган, издал
обжалваното наказателно постановление – от чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и
представената по делото Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на
земеделието и храните. Видно от приетия като писмено доказателство по
делото трудов договор № К-1216/01.11.2021 г. административнонаказващият
орган инж. Валери Костадинов Ачев заема длъжността „директор“ на РДГ-
Пазарджик. Същият, в качеството му на директор на РДГ-Пазарджик, е
изрично оправомощен със Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на
4
земеделието и храните да издава наказателни постановления по ЗГ и
подзаконовите актове по прилагането му. В този ред на мисли неоснователно
е релевираното от жалбоподателя възражение, че
административнонаказващият орган не притежава компетентност да издаде
процесното НП.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя И.К. и на свид. В.К., която е
присъствала при установяване на нарушението. Актът е подписан от
съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от него.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, а не на двама свидетели,
присъствали при установяване на нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В
процесния случай АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свид.
В.К., която е присъствала при установяване на нарушението и съставянето на
акта, с което настоящият съдебен състав счита, че е изпълнено изискването на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Вярно е, че сочената разпоредба използва множествено
число по отношение на субекта „свидетел“. Но използваната от законодателя
множествена форма на съществителното име „свидетел“ не може да обоснове
извод за нередовност на съставянето на АУАН, поради подписването му от
един свидетел в процесната хипотеза (в този смисъл Решение №
1891/12.02.2019 г. по адм.дело № 8568/2017 г. на ВАС, VII о.). В подкрепа на
изложеното е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, която изисква АУАН
да е подписан от поне един свидетел, т.е. подписът на един свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, е достатъчен, за да отговаря
АУАН на изискванията на ЗАНН. Отделно от това следва да се отбележи, че
неотразяването на ЕГН на посочения в акта свидетел не може да се третира
като съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните
отменителни основания, каквито доводи навежда жалбоподателя.
5
Неоснователно е инвокираното от жалбоподателя възражение, че е
нарушено правото му на защита, тъй като в АУАН липсват изрични указания
относно правото му да подаде възражения срещу акта. Действително, видно
от съдържанието на процесния АУАН, в същия няма данни да е указано на
жалбоподателя, че на основание чл. 44 от ЗАНН има право да направи
възражения в тридневен срок от подписването му (съгласно действащата
редакция на чл. 44 от ЗАНН към датата на съставяне на АУАН). От приетото
като писмено доказателство по делото възражение с вх. № РДГ 09-
8201/18.10.2021 г. по описа на РДГ - Пазарджик обаче се установява, че в
законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят е
упражнил правото си да подаде възражение срещу АУАН. Поради това,
доколкото жалбоподателят е упражнил в срок правото си на възражение по
чл. 44 от ЗАНН, съдът намира, че в процесния случай липсата на изрични
указания в процесния АУАН относно правото на възражение срещу акта не е
довело до ограничаване правото на защита на соченото като нарушител лице
и не е основание за отмяна на НП.
На следващо място, неоснователно е и възражението на жалбоподателя
за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на
атакуваното НП, тъй като е нарушен принципа „non bis in idem“, доколкото за
същото деяние била образувана прокурорска преписка при РП - Пазарджик,
ТО - Велинград за извършване на преценка относно наличието на данни за
извършено престъпление от общ характер. Видно от приетите като писмени
доказателства по делото писма на Административния ръководител на РП -
Пазарджик, ТО - Велинград (л. 63 и л. 64), след извършена справка в
Унифицираната информационна система на ПРБ/УИС-3/, както и в
деловодните регистри няма данни за наличието на преписки, образувани по
повод, подаден в РП - Пазарджик, ТО - Велинград сигнал във връзка с АУАН
№ 002183/13.10.2021 г., издаден срещу ИЛ. К. К., ЕГН ********** от гр.
Велинград, ул. „Милош Папарков“ № 24. Следователно липсват данни да е
нарушен принципа „non bis in idem“.
Не може да бъде споделено и наведеното във въззивната жалба
възражение за наличие на съществено процесуално нарушение по чл. 42, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в съставения АУАН не е посочено бащиното име на
нарушителя. Действително такъв пропуск е допуснат в АУАН, но същият не
6
води до съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като въпреки наличието му в процесния случай няма неяснота
относно субекта на нарушението. В АУАН субекта на нарушението е
индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на собственото и
фамилно име на нарушителя, неговото ЕГН и адрес, поради което не
съществува съмнение относно лицето, сочено като нарушител. Освен това в
обжалваното НП са посочени собствено, бащино и фамилно име на
нарушителя, ЕГН и адрес, като от съдържанието на НП се установява, че е
санкционирано лице с ЕГН, собствено и фамилно име, които са еднакви с
ЕГН, собственото и фамилно име на лицето, посочено като нарушител в
АУАН. Единният граждански номер (ЕГН) е уникален номер, чрез който
физическите лица се определят еднозначно (чл. 11, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация). Поради това съдът намира, че няма колебания
относно субекта на нарушението и допуснатият пропуск в АУАН, изразяващ
се в непосочване на бащиното име на нарушителя, не е от категорията на
съществените процесуални нарушения.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 18 от ЗАНН с аргумента, че на
жалбоподателя били вменени две нарушения – такова по чл. 54, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, тъй като е издал
позволително за сеч без да е представил валидна скица за имота и такова по
чл. 64, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, тъй като е
изготвил досие на имота без да е представил валидна скица за него, а му била
наложена една санкция. От обстоятелствената част на АУАН и НП е видно, че
жалбоподателят е санкциониран за едно нарушение – за това, че не е спазил
задължението си по чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите
в горите, тъй като е издал Позволително за сеч № 0614242 от 30.05.2021 г. за
извършване на добив в отдел „1“, подотдел „л“, имот № 47559.33.12, без да е
приложил валидна скица на този имот. Не са изложени твърдения
жалбоподателят да е имал поведение, изразяващо се в неизготвяне на досие
на насаждението, което евентуално би се субсумирало под нормата на чл. 64,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Напротив,
изрично е посочено, че досие е било изготвено, но не е приложена актуална
(валидна) скица на имота. Следва да се отбележи, че непредставяне на
контролните органи на част от документите към досието, в т.ч. валидна скица
7
не означава, че за насаждението не се води досие, поради което това
поведение не представлява нарушение по чл. 64, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите. Поради това посочването в АУАН и НП, че
жалбоподателят е изготвил досие на насаждението, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 1
от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, към което не е била
приложена валидна скица за имота, не означава, че му е вменено нарушение
на разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите
в горите, каквито доводи навежда жалбоподателя.
При съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП обаче са
допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната
процедура, поради което и възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП се явява основателно.
Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП
при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които то е извършено.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че АУАН е актът в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение
и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл.
40, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).
Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за
извършеното административно нарушение. Към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на
8
даден правен субект, трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат
за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Недопустимо е съдът да установява за първи път в хода на съдебното
производство по обжалване на наказателното постановление конкретни факти
и обстоятелства, относими към съставомерните признаци на описаното в
наказателното постановление нарушение, които не са били отразени в него.
От горепосоченото следва извода, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво
съмнение, както за дееца, така и за съда, начин всички съставомерни
фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване
на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които то е
осъществено). Ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от обективна и субективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва да се
отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да
разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността
му.
В процесния случай в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и НП липсва коректно описание
на нарушението, което ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй
като същият не може да научи конкретните факти, очертаващи състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорноста му и правилно да
организира защитата си. Нарушението е описано изключително пестелино и
непълно. В АУАН и НП не се съдържат данни за номера и датата на издаване
на скицата, която жалбоподателят е представил при проверката, както и в
какво се изразява нейната невалидност – дали е с изтекъл срок на валидност
или в нея неправилно са отразени характеристиките на имота.
Актосъставителят е използвал термина „неактуална“ с какъвто законът не
борави. Административнонаказващият орган се е опитал да изправи в НП
9
тази непрецизност, като е посочил, че под неактуална скица се има предвид
невалидна скица без да е посочено в какво се изразява невалидността на
скицата. Едва в хода на съдебното производство от показанията на
разпитаните свидетели и приетата като писмено доказателство по делото
Заповед № РД 49-361/30.11.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и
горите се установява, че невалидността на въпросната скица се изразява в
това, че в същата не е посочено актуалното предназначение на имота – горска
територия.
Следва да се отбележи, че в посочената като нарушена правна норма, а
именно чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите е
регламентирано, че за издаване на позволително за сеч в горски територии -
собственост на физически лица и/или на юридически лица, е необходимо да
бъдат спазени изискванията по чл. 52, ал. 1, както и да се представят копия от
документ за собственост и валидна скица на имота. В тази разпоредба не е
посочено при какви обстоятелства скицата е валидна или невалидна. В АУАН
и НП е следвало да бъдат изложени конкретни съображения по каква причина
е прието, че представената скица е невалидна, респ. в какво точно се изразява
невалидността на скицата, кои изисквания към скицата не са спазени и водят
до невалидността й, за да може жалбопадателят да разбере фактическите
рамки на обвинението. Неяснотата относно фактическите рамки на
обвинението ограничава жалбоподателя да разбере въз основа на какви точно
факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност и
затруднява същия да организира адекватно и в пълен обем защитата си
срещу фактическите и правни изводи на административнонаказващия орган.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното
извършване на такива. От представения по делото договор за правна
10
защита и съдействие се установява, че жалбоподателят е заплатил в брой
сумата от 500 лева за адвокатски хонорар на представляващия го
процесуален представител в процеса. Основателно е релевираното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на разноските на
въззивника за адвокатското възнаграждение. Съдът, като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера
на наложеното наказание (глоба в размер на 1000 лева), както и обема на
извършените процесуални действия, намира, че така уговорения и
заплатен размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерно висок
и следва да бъде намален до минимума от 300 лв., съгласно чл. 18, ал. 2
във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 291/18.11.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на
жалбоподателя ИЛ. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Милош Папарков“ № 24, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл. 257, ал. 2, чл. 275, ал. 1, т. 2
от Закона за горите (ЗГ), за извършено административно нарушение по чл.
257, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за
сечите в горите.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 50 да заплати на ИЛ. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Милош Папарков“ № 24, сумата
в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
11
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
12