№ 2971
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110152312 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АЛ. ЕМ. Г., ЕГН: **********, с
постоянен адрес.АДРЕС чрез адв. Б.М. от САК срещу Л. ЕМ. Г. , ЕГН **********, и Н. Г.
Г., ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: АДРЕС, с която се иска съдът да осъди
ответниците да заплатят на ищцата солидарно сумата от 18 000лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот -жилище от 25,83 кв.,
находящо се на първи етаж от двуетажна къща, построена в дворно място пл. 160, парцел 16,
с административен адрес: АДРЕС за периода от 09.09.2016г. до 08.09.2021г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба/09.09.2021
г./ до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че е съсобственик с ответниците на жилище от 25,83 кв., състоящо се
от стая с кухненски бокс и санитарен възел, находящо се на първи етаж от двуетажна къща,
построена в дворно място пл. 160, парцел 16, с административен адрес: АДРЕС, като всяка
от страните притежава по 1/3 ид.ч. от недвижимия имот. Твърди се, че съсобствеността е
възникнала по наследяване от Е Г Гв, починал на 29.11.2012 г. – баща на ищцата и
ответницата Л. ЕМ. Г. и съпруг на Н. Г. Г..
Сочи се, че имотът се намира в старата част на гр. Созопол, а къщата представлява
паметник на културата и се използва за курортни цели. Твърди се, че от смъртта на
наследодателя, имотът изцяло и единствено се ползва само от ответниците. Поддържа се, че
с нотариална покана, връчена на 07.11.2013г. ищцата ги е поканила да заплащат
обезщетение вместо наем в размер на 300лв. месечно от датата на връчване на поканата, но
въпреки това не е заплащано обезщетение, нито е предоставена възможност за ползване на
имота.
Преписи от исковата молба са връчени на ответниците Л. ЕМ. Г. и Н. Г. Г., като в
срока по чл. 131 ГПК те са подали идентични отговори на исковата молба, с които същата
се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че действително с ищцата по делото са били съсобственици на процесния
имот, но тя никога не е била възпрепятствана да ползва имота съобразно законовите си
1
права,какъвто бил и предоставения й писмен отговор на отправената от нея нотариална
покана,връчена на 07.11.2013 г.
Твърди се, че считано от 31.05.2021 г. Л. ЕМ. Г. не е собственик,а такъв е единствено
Н. Г. Г.,съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот ********** г. на нотариус К
К,рег.№* на Нотариалната камара.
Твърди се, че ищцата е бездействала и не е имала желание да предприеме действие по
уреждане на спора, съответно тя е подходила недобросъвестно.
Сочи се, че ответниците не са имали противоправно поведение и не са имали
намерение, съответно не са причинили вреди на ищцата.
Твърди се, че процесния имот никога не се е отдавал под наем изцяло или на части и
при никакви обстоятелства не е ползван от трети лица и не са получавани доходи от това.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По силата на Нотариален акт ****г. изд.от нотариус К К, рег.№ *, с район на действие
- РС-Бургас/л. 4/ Е Г Гв е придобил в лично качество след дарение жилище, находящо се в
гр. Созопол, Община Созопол, област Бургас,разположено в южната половина на първия
жилищен етаж на реално обособената като самостоятелен жилищен обект с отделен вход
североизточна част на жилищна сграда на улица"АДРЕС (**), със застроена площ на
жилището от 25.83 кв.м. (двадесет и пет цяло осемдесет и три стотни), състоящо се от стая и
станитарен възел при съседи:двор, двор към ул. „**", апартамент на Л Г, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 370 кв.м. (триста и
седемдесет), съставляващо урегулиран поземлен имот (парцел) XVI—160 (шестнадесети, сто
и шестдесет) в кв.16(шестнадесети) по плана на град Созопол.
Видно от Удостоверение за наследници изх.№ РСЦ21-УГ01-5078 от 24.08.2021г. изд.от
Столична Община, Е Г Гв е починал на 29.11.2012 г. и е оставил за наследници Н. Г. Г.-
съпруга и две дъщери Л. ЕМ. Г. и АЛ. ЕМ. Г..
С Нотариална покана /л.5-6/ АЛ. ЕМ. Г., действаща чрез своята майка и законен
представител Т Х Б е поканила Л. ЕМ. Г. и Н. Г. Г. да й заплащат обезщетение за лишаване
от ползване на процесния имот в размер на по 150 лева месечно. Поканата е връчена на
ответниците на 12.11.2013 г.
Видно от приложената по делото справка от Имотен регистър/л.44/ на 31.05.2021 г.
ответницата Л. ЕМ. Г. е дарила на и Н. Г. Г. 1/3 ид.ч. от процесния имот.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице е
използвало метода на „пазарните аналози“ и е констатирало, че размерът на средния месечен
пазарен наем, за целия процесен имот, за периода от 09.09.2016 г. до 08.09.2021 г. е както
следва:
- за периода 09.09.2016 г.-31.12.2016г.: 610.00 лева,
- за периода 01.01.2017 г.- 31.12.2017г.: 320.00 лева,
- за периода 01.01.2018 г. -31.12.2018г.: 330.00 лева,
- за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019г.: 340.00 лева,
- за периода 01.01.2020 г. -31.12.2020г.: 310.00 лева,
- за периода 01.01.2021 г. - 08.09.2021 г.: 310.00 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 31, ал. 2 ЗС.
2
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основание
чл. 31, ал.2 от ЗС ищцата следва да докаже пълно и главно, че по отношение на процесния
недвижим имот /жилище от 25,83 кв., състоящо се от стая с кухненски бокс и санитарен
възел, находящо се на първи етаж от двуетажна къща, построена в дворно място с. пл.№ 160,
парцел 16, с административен адрес: АДРЕС/ е налице съсобственост през исковия период/ в
т.ч. при какви квоти/ между нея и ответниците, че ответниците са ползвали изцяло имота,
както и че ответниците са поканени надлежно /с конкретно отправена и получена покана/ да
заплащат обезщетение за това, че са я лишили от ползване на имота, както и да установи
размера на дължимото обезщетение.
В тежест на ответниците е, при условията на насрещно и непълно доказване, да
опровергаят ищцовите твърдения, респ. пълно и главно да докажат, че след покана се
предоставили на ищцата ползването на имота, съобразно правата й или, че са заплатили
обезщетение.
Първата предпоставка, а именно да се установи, че ищцата е съсобственик на
процесното жилище към момента на предявяване на иска, се доказа по безсъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства – нотариален акт и удостоверение за
наследници, което обстоятелство не е и спорно между страните по делото.
По делото е установено, че за част процесния период- от 09.09.2016 г. до 31.05.2021 г. е
налице съсобственост между страните по делото по отношение на жилище от 25,83 кв.,
находящо се на първи етаж от двуетажна къща, построена в дворно място пл. № 160, парцел
16, с административен адрес: АДРЕС при квоти по 1/3 ид.ч. за АЛ. ЕМ. Г., Л. ЕМ. Г. и Н. Г.
Г..
За останалата част от процесния период от 31.05.2021 г. до 08.09.2021 г. имотът е бил
съсобствен между ищцата АЛ. ЕМ. Г., притежаваща 1/3 ид.ч. и ответницата Н. Г. Г.,
притежаваща 2/3 ид.ч.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да
ползва общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада в забава при
условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Доколкото самият закон не
поставя изискване за съдържанието на поканата, няма основание по пътя на разширително
тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити освен същата да е в писмена форма и
да е достигнала до своя адресат – ползващия имота съсобственик. / в т см. Решение № 133 от
18.02.2019 г. по гр. д. № 692 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/
Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС предвижда, че лишеният от ползването на съсобствената вещ
съсобственик може да претендира обезщетение за това за период, следващ отправянето на
поканата./ в т. см. Решение № 44 от 13.04.2018 г. по гр. д. № 2029 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение/. Отправянето на писмена покана за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването е задължителна предпоставка за уважаване на
исковата претенция. В процесния случай, ищцата е поканила ответниците да й заплащат
обезщетение за лишаване от ползването в размер на по 150 лева, като поканата им е връчена
на 12.11.2013 г.
Ответниците не спорят, че са ползвали имота,като ирелевантно е дали се касае за лично
ползване или отдаване на имота под наем. Въпреки възложената им доказателствена тежест,
те не с установили, че след поканата се предоставили на ищцата ползването на съответната
й част от имота.
Поради това съдът намира, че ищцата е била лишена от ползата от своята идеална част
в жилището, която полза в случая се равнява на 1/3 от средния месечен пазарен наем, в
съответствие с притежаваните от нея идеални части от имота.
3
Искът срещу ответниците е предявен солидарно. По смисъла на чл. 121 ЗЗД
солидарност възниква в определените от закона случаи или когато е уговорена. В процесния
случай законът не предвижда солидарност на задължението за заплащане на обезщетение по
чл. 31, ал.2 от ЗС, нито страните са уговорили такава. Касае се за облигационни отношения
между съсобственици, правата и задълженията във връзка с които произтичат от
притежаваните от всеки един от тях права, което е залегнало и в общата разпоредба на чл.
30, ал.3 от ЗС, според която всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. При това положение в случая липсват условия за солидарна
отговорност, а е налице разделна такава.
За периода от 09.09.2016 г. до 31.05.2021 г. всеки от ответниците е бил съсобственик
съответно Л. ЕМ. Г. и Н. Г. Г. дължат на ищцата обезщетение в размер на общо 6102.66
лева или по 3051.33 лева.
За периода от 01.06.2021 г. до 08.09.2021 г. доколкото само ответницата Н. Г. Г. е била
съсобственик с ищцата тя й дължи сумата от 337.33 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски съобразно уважената
част от иска, чийто размер възлиза на 847.93 лв., от общо дължим размер от 2370 лева/ в т.ч.
държавна такса-720 лева, 300 лева- депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение –
1350 лева/. Ответниците също имат право на разноски на основание чл. 78, ал 3 ГПК, но
доколкото такива не се претендират не следва и да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. ЕМ. Г., ЕГН ********** да заплати на АЛ. ЕМ. Г., ЕГН: **********, на
основание чл. 31, ал. 1 ЗС, сумата от 3051.33 лева, представляваща стойност на
обезщетение за ползването на 1/3 идеална част от имот - жилище от 25,83 кв., състоящо се от
стая с кухненски бокс и санитарен възел, находящо се на първи етаж от двуетажна къща,
построена в дворно място пл. № 160, парцел 16, с административен адрес: АДРЕС за
периода от 09.09.2016 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска – 09.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3051.33 лева до пълния претендиран размер от 18000
лева, както и за периода от 31.05.2021 г.до 08.09.2021 г., както и за солидарна отговорност
на Л. ЕМ. Г. с ответницата Н. Г. Г..
ОСЪЖДА Н. Г. Г. , ЕГН ********** да заплати на АЛ. ЕМ. Г., ЕГН: **********, на
основание чл. 31, ал. 1 ЗС, сумата от 3388.66 лева, представляваща стойност на
обезщетение за ползването на 1/3 идеална част от имот - жилище от 25,83 кв., състоящо се от
стая с кухненски бокс и санитарен възел, находящо се на първи етаж от двуетажна къща,
построена в дворно място пл. № 160, парцел 16, с административен адрес: АДРЕС за
периода от 09.09.2016 г. до 08.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска – 09.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3388.66 лева до пълния претендиран размер от 18000
лева, както и за солидарна отговорност на Н. Г. Г. с ответницата Л. ЕМ. Г..
ОСЪЖДА Л. ЕМ. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН ********** да заплатят на АЛ.
ЕМ. Г., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 847.93 лева- съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
4
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5