О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 13. 04. 2021г. град Перник
Пернишкият окръжен съд
на 13. 04. 2021г.,
в закрито заседание в следния състав :
Съдия: Методи Величков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 17 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Предмет на настоящето
производство са два иска: главен иск на „Банка Пиреос България“ АД срещу В.Ц.И.
и насрещен иск на В.Ц.И. срещу банката.
Размяната на съдебните книжа е
извършена :
- По
първоначалния иск е приключила с подаването на отговор от ответника В.И., на
допълнителната искова молба, който е с вх. № 5008 / 24. 09. 2019г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
- По
насрещния иск е приключила с получаването на съобщение от В.И. на 16. 09.
2019г. /л.83/, че може да подаде допълнителна искова молба в 14 дневен срок и
неподаването на такава в срок.
I.По първоначалния иск. По съображения изложени в исковата
молба ищецът „Банка Пиреос България“ АД, моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника В.Ц.И., че му дължи сумата 179 986 швейцарски
франка и сумата 144,00лева, както следва :
-
160 861,45 CHF изискуема остатъчна главница по
договор за кредит,
-
15 833,45 CHF изискуема възнаградителна лихва за периода от 16. 09.
2015г. до 25. 05.2017г.,
-
947,08 CHF изискуема наказателна лихва за периода от 16. 09. 2015г. до 29.
05. 2017г.,
-
2 434,59 CHF изискуеми такси по обслужване на кредита за периода от
16. 09. 2015г. до 25. 05. 2017г.
-
144,00 лева, представляващи нотариални такси за връчване на нотариални
покани за доброволно изпълнение на кредитополучателите и солидарния длъжник,
дължими съгласно Общите условия по договора.
Моли да му бъдат присъдени
направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Направено е евентуално искане към
съда – в случай, че бъде установено, че към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, предпоставките за обявяването й не са били налице, то
да се приеме за разглеждане осъдителен иск за заплащане на процесните суми
срещу ответника с правно основание чл. 430 – 432 от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 288 от ТЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Банката ищец основа иска си с
твърдението, че Договор за жилищен кредит № 2920/R/2008г., сключен на 03. 10. 2008г., /изменяван с 6 броя анекси/ поради
неплащане на дължимите суми, е обявен за предсрочно изискуем, като срокът за
доброволно плащане е изтекъл на 24. 05. 2017г., поради което датата на
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 25. 05. 2017г.
Ответникът
В.Ц.И., чрез адвокат К.С., е подал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като му се присъдят направените
разноски. Навежда довод, че кредиторът не е уведомил длъжника В.И. за обявената
предсрочна изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като в тази насока твърди, че връчването чрез
нотариалната покана е извършено незаконосъобразно. Навежда довод, че липсва
погасителен план към договора, изискуем съгласно чл. 14 и чл. 23 от договора, а
освен това то води и до невъзможност за установяване наличието на изискуемите
се задължения до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, поради липса
на размер и падеж на месечните вноски. Навежда довод, че процесният договор
касае предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитните
институции по смисъла на п-ф 13, т.12 от ДР на ЗЗП , поради което се позовава
на неравноправни клаузи от договора, които са нищожни :
-чл.28, б. „В“ вр. с чл. 25, вр. с чл. 23, ал.1 вр. с
чл.1 от договора;
-чл.13, ал.3 вр. с чл.1 от договора;
-чл.15, б.“В“ вр. с чл. 25 вр. с чл. 23, ал., вр. с чл.1
от договора;
в резултат на което ответникът В.И. е надплатил на банка
18 492,57лв., което е размера на оскъпяване на кредита в резултат на
увеличилия се валутен курс на българския лев спрямо швейцарския франк и поради
тази причина ответникът не е изпаднал в забава.
Счита, че евентуално предявения осъдителен иск
е нередовен и следва да се остави без движение, а ако се приеме за редовен е
процесуално недопустим. По същество моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът „Банка Пиреос България“ АД е подала
допълнителна искова молба. С нея пояснява, че уведомяването за предсрочната
изискуемост на кредита е станало с три нотариални покани. Не оспорва, че към
договора няма изготвен погасителен план, но има изготвени два погасителни
планове - към Анекс № 1 от 15. 10. 2008г. и към Анекс № 3 от 14. 10. 2011г.,
които представя. Позовава се на разпоредбите на чл.4, ал.1, т.3 от Закона за
потребителския кредит - разпоредбите не
се прилагат за договори за кредит с цел придобиване право на собственост върху
недвижим имот, на чл.4, ал.1, т.2 – разпоредбите на ЗПК не се прилагат за
договори за кредит, които са обезпечени с ипотека, поради което ответникът не
може да се позовава на нищожност на клаузи от договора, поради тяхната
неравноправност. Сочи, че в договора е изрично уговорено, че операцията за
превалутиране не може да доведе до неравноправност на клаузи по договора.
Счита, че възраженията за неравноправност на клаузи, определящи размера на
лихвата са неоснователни, тъй като определеният базов лихвен процент се формира
на основата на обективни критерии и предпоставки и изменението му е извън
волята на страните по договора. Счита, че вземането е станало изискуемо в
претендирания размер.
Ответникът В.И., чрез адвокат К.С.,
е подал отговор на допълнителната молба, с който изцяло я оспорва като
неоснователна. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО, която е транспонирана в ЗЗП
и на съдебна практика – че така регламентираната защита на потребителите
обхваща и случаите на отпуснати кредити за придобиване на недвижими имоти.
За процесните суми е водено
заповедно производство по ч. гр. д. № 03017/2017г. по описа на Пернишкия
районен съд, по което е издадено заповед № 3927 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 147 от ГПК от 18. 07. 2017. Заповедта
е срещу В.И. и още две търговски дружества. В.И. е подал в срок възражение
срещу заповедта /л.67 от заповедното производство/, поради което на банката
заявител е бил даден едномесечен срок за предявяване на установителния си иск.
В срок този иск е бил предявен. Следователно главния иск се явява процесуално
допъстим.
Предявения иск главен иск е с
правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
Възраженията на ответника се
основават на твърдения за неравноправни клаузи от договора, които са нищожни :
-чл.28, б. „В“ вр. с чл. 25, вр.
с чл. 23, ал.1 вр. с чл.1 от договора;
-чл.13, ал.3 вр. с чл.1 от
договора;
-чл.15, б.“В“ вр. с чл. 25 вр. с
чл. 23, ал., вр. с чл.1 от договора;
Не са налице права и
обстоятелства които се признават.
Ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване иска си, а ответникът следва да докаже
възраженията си.
Ищецът е ангажирал доказателства
и е направил доказателствени искания във връзка с доказателствената си тежест.
По делото е представено влязло в
сила решение № 103 751 от 25. 04. 2019г., постановено по гр. д. № 74746 /
2017г. по описа на Софийския районен съд, което съгласно чл. 297 от ГПК е
задължително за настоящия съдебен състав по отношение на обстоятелствата, че
са нищожни на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащи на чл. 143, т.10
и т.12 от Закона за защита на потребителите, следните клаузи от Договор за
жилищен кредит № ***. :
чл.13, ал.3 : „Базовият лихвен
процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове се актуализира на
първия работен ден на всеки месец, като се формира на база посоката на движение
на съответната за деня стойност на 1м l LIBOR в
швейцарски франкове“,
чл. 28, б.“в“ : „Кредитополучателят декларира, че е информиран от банката и
приема , че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е
възможно крайната цена на кредита в левова или в еврова равностойност да бъде
различна от първоначалната сума в оригинална валута –швейцарски франк) , при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или
швейцарски франк/лев. Банка Пиреос България не носи отговорност при на
неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс
евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев;
чл.15, б.“в“: „Във връзка с
банковия кредит, предмет на този договор, кредитополучателят заплаща на банката
месечна такса за управление на кредита в размер на 0,065% върху размера на
кредита, определен в чл. 1, платима ежемесечно от датата на падеж, ведно с
лихвата и съответната част от главницата, включително и случаите по чл. 23 от
договора“.
Следователно за възраженията на
ответника, относно нищожността на цитираните по – горе клаузи на договора, не
следва да се ангажират доказателства.
С оглед разясненията на т. 11.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, разясненията на т. 1 от Тълкувателно
решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК и изхождайки от
съдебната практика /Решение № 10 от
25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 142 от
30.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 2970/2018 г., I т. о., ТК/, съдът намира, че
предявения евентуален иск се явява процесуално недопустим, поради което
производството по него следва да бъде прекратено.
II. По насрещния иск.
По съображения изложени в насрещния иск на В.Ц.И., същият моли на
основание чл.307 от ТЗ да бъде прекратен Договор за жилищен кредит № 2920/R/2008г.
от 03. 10. 2008г., по силата на който „Банка Пиреос България“ АД е предоставила
на В.Ц.И. банков кредит в размер на 180 000 швейцарски франка, за покупка
и ремонт на недвижим имот, находящ се в с. Рударци, община Перник, област
Перник, съставляващ парцел ХХII-1086 по плана на селото, с площ
от 674 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена
площ от 60 кв. м., с разпределение : мазе с гараж, 1-ви етаж – кухня, столова,
дневна и сервизни помещения, 2-ри етаж – три спални помещения и сервизно
помещение, тавански етаж – антре, две стаи и чардак.
Ищецът основава насрещния си иск
на клаузите на чл.13, ал.1, чл.13, ал.3,
чл. 15, б.“в“, чл. 18, ал.1, чл.21, чл. 23, ал.3, чл. 24, чл. 25 и чл. 29а от
договора; на твърдения за трайна тенденция за покачване стойността на
швейцарския франк спрямо българския лев за периода от 2009г. до 2019г.
включително и твърдението, че ищецът по този начин е надплатил в повече на
банката 19 492,57лв.; твърдението за наличието на настъпването на
непредвидими факти и обстоятелства, довели до внезапно и прогресивно повишаване
на стойността на швейцарския франк спрямо българския лев; че изпълнението на
задълженията на И. би довело до неоснователно обогатяване на банката и за
сметка на обедняването на кредитополучателя и поставянето му в затруднено
материално и финансово положение за срок от 25 години; като всичко това води до
несправедлив и социално неоправдан резултат, независимо, че кредиторът има
интерес от изпълнението на длъжника; както
и че при сключването на договора страните по него не са могли да предвидят
глобалната финансова криза, превърнала се в глобална икономическа криза през
2008г.
Ответникът по този иск „Банка
Пиреос България“ АД оспорва иска като нередовен, недопустим, а по същество и
като неоснователен. Твърди, че ищецът се позовава на непоносимост, която се
основава на нищожни според него клаузи от договора. Твърди, че промяната във
валутните курсове е риск, който и двете страни по договора са приели в
условията на пазарна икономика.
Съдът намира, че доводите за нередовност на
насрещната искова молба и недопустимост на същата са неоснователни. Ищецът е
изложил обстоятелства, които според него са основания за уважаване на насрещния
иск. Съгласно константната съдебна практика, искането по чл. 307 от ТЗ не може да се предяви с
възражение, но може да се предяви с иск или с насрещен иск.
Така
предявения насрещен иск е с правно основание чл. 307 от ТЗ.
Не са налице права и
обстоятелства, които да се признават.
Не са налице обстоятелства които
да не се нуждаят от доказване.
Върху ищеца тежи доказателствената
тежест да докаже иска си. Световната финансова криза, прерастнала в световна
икономическа криза са ноторни факти, но как именно тя се е отразила на страните
по договора за кредит, във връзка с насрещния иск по чл. 307 от ТЗ, са конкретни
факти, за които не са ангажирани доказателства от ищеца В.И..
III. По доказателствените искания.
Съдът намира, че представените с
исковата молба, с писмения отговор на ответника и с допълнителната искова
молба, писмени доказателства, следва да бъдат приети.
Следва да бъде назначена съдебно
- икономическа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото,
като вземе предвид влязлото в сила решение № 103 751 от 25. 04. 2019г.,
постановено по гр. д. № 74746 / 2017г. по описа на Софийския районен съд и
извърши проверка в счетоводството на „Банка Пиреос България“, да отговори както
на въпросите формулирани в първоначалната исковата молба на банката /л.4/, така
и и на тези формулирани от ответника в писмения отговор на исковата молба /л.48/.
За вещо лице следва да бъде
определена Я. П. А..
За вещото лице следва да бъде определен депозит в размер на 600лв., от
които 300лв. вносими от банката – ищец и от 300лв. вносими от ответника В.И., в
седмичен срок от получаване на съобщенията по сметка на Пернишкия окръжен съд,
и в същия срок вносните бележки да бъдат приложени по делото.
Водим от гореизложеното и в същия
смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Приема и прилага представените с
исковата молба, с писмения отговор на ответника и с допълнителната искова
молба, писмени доказателства.
Назначава съдебно - икономическа
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, като вземе
предвид влязлото в сила решение № 103 751 от 25. 04. 2019г., постановено по гр.
д. № 74746 / 2017г. по описа на Софийския районен съд и извърши проверка в
счетоводството на „Банка Пиреос България“, да отговори както на въпросите
формулирани в първоначалната исковата молба на банката /л.4/, така и и на тези
формулирани от ответника в писмения отговор на исковата молба /л.48/.
Определя за вещо лице Я. П. А..
Определя депозит за вещото лице в
размер на 600лв., от които 300лв. вносими от банката – ищец и от 300лв. вносими
от ответника В.И., в седмичен срок от получаване на съобщенията по сметка на
Пернишкия окръжен съд, и в същия срок вносните бележки да бъдат приложени по
делото.
Извършва проекто - доклад по
делото, така, както и направено в мотивите на настоящето определение.
На основание чл. 146, ал.3 от ГПК, съдът предоставя възможност на страните да изразят становището си във
връзка с дадените указания и проекто - доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по – късно, освен в случаите на
чл. 147 от ГПК.
Напътва страните да
постигнат спогодба, ако имат такова желание и възможност, като им указва, че
при приключване на делото с такава, на основание чл. 78, ал.9 от ГПК,
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
На основание чл. 140, ал.3 от ГПК,
насрочва съдебно заседание за 18. 05. 2021г. от
13.30ч., за която дата и час да се призоват
страните и вещото лице.
Заедно с призовките, на страните
да се изпратят преписи от настоящето определение, като на ищеца се изпратят и
препис от писмения отговор на ответника по допълнителната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия :