МОТИВИ към присъда № 538/14.03.2011 г. по Н.О.Х.Д. № 4723/ 2010 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на :
Г.С.С., ЕГН – **********,
за това, че на неустановена дата през месец юни 2010 г. в гр. Камено от двор на
пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ се на ул. „Герена” № 10,
в условията на повторност, след предварителен сговор и съучастие като
съизвършител с Д.Т.П. в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот – изкъртил катинар на вратата на оградата на
двора, чрез използване на техническо средство – каруца, отнел чужда движима вещ
– един брой техническа везна ( кантар ) на стойност 416 лева от владението на
МОЛ Е.П.Д. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои –
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т.4, предл.2, т.5 и т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК ;
Д.Т.П., ЕГН – **********,
за това, че на неустановена дата през месец юни 2010 г. в гр. Камено от двор на
пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ се на ул. „Герена” № 10,
след предварителен сговор и съучастие като съизвършител с Г.С.С. в немаловажен
случай, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот –
изкъртил катинар на вратата на оградата на двора, чрез използване на техническо
средство – каруца, отнел чужда движима вещ – един брой техническа везна (
кантар ) на стойност 416 лева от владението на МОЛ Е.П.Д. без нейно съгласие с
намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
предл.1, т.4, предл.2, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа, че е безспорно доказана вината на
подсъдимите, като приема, че стойността на отнетата вещ е 364 лева, а не както
е отразено в обвинителния акт 416 лева. Пледира на подсъдимия С. да бъде
наложено наказание при приложение на чл.55 от НК, а именно „лишаване от
свобода” за срок от четири месеца, което да се изтърпи ефективно при
първоначален „строг” режим, а на подсъдимия П. да бъде наложено наказание
отново при приложение на чл.55 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от
четири месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
В пледоарията си
защитникът на подсъдимите изтъква, че деянието, предмет на обвинението, не е
съставомерно, тъй като процесната вещ няма самостоятелен технически живот,
което следва от заключението на вещото лице по назначената допълнителна
оценъчна експертиза. В случай, че съдът не възприеме тази теза, релевира, че
липсва умисъл за кражба, защото подсъдимите са със съзнанието, че вещта е ничия.
Пледира съдът да постанови оправдателна присъда и по отношение на двамата
подсъдими.
В последната си
дума подсъдимият Г.С.С. заявява, че не е виновен и не желае да влиза в затвора.
В последната си
дума подсъдимият Д.Т.П. заявява, че не е виновен и моли съда да не го признава
за виновен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Г.С.С. е роден на *** ***, живущ ***,
български гражданин, без образование, неженен, работещ като сметосъбирач към
Община Камено, осъждан, ЕГН – **********.
Подсъдимият Д.Т.П. е роден на *** ***, български
гражданин, с начално образование, неженен, работещ като сметосъбирач към Община
Камено, осъждан, ЕГН – **********.
Свидетелката Е.П.Д.
работи като управител на склад за вторични суровини, находящ се в гр. Камено,
ул. „Герена” № 10, собственост на „Феникс Инвест” ООД. Складът представлява
метален павилион, който се намира в двор, ограден с ламаринени порти, около
метър и петдесет сантиметра широки и около два метра високи. В двора се влиза
чрез ламаринена врата, която се заключва с катинар.
На 12.06.2010 г.
събота, свидетелката е на работа само до обяд и към същата дата в двора на
склада, на метър от оградата, се намира кантар, който може да изтегли до един
тон материал. Самият кантар се състои от фундамент, изработен от стоманени
греди с П-образни профили, и платформа от стомана с размери един на един метър
с дебелина 4 мм, върху която се поставя обектът за претегляне. Тъй като тази
платформа преди е ставала обект на кражба, свидетелката Д. я сваля от кантара, прибира
я във фургона и напуска обекта.
След като приключат
работата за деня, подсъдимите С. и П. всеки път биват оставяни от камиона за
сметосъбиране до склада на „Феникс Инвест” ООД, откъдето се прибират по
домовете си. В един от дните в периода 12 юни 2010 г. – 14 юни 2010 г. те както
обикновено са оставени след приключване на работното им време пред склада на
„Феникс Инвест” ООД на ул. „Герена” № 10 в гр. Камено. Към същия този момент
част от оградата на двора на склада е демонтирана от крадци и в него може да се
проникне спокойно. Подсъдимите виждат в близост до оградата на двора кантара и
решават да го отнемат, но понеже е тежък това трябва да стане с каруца, като подсъдимият
П. остава на място, а подсъдимият С. отива до дома си, за дая вземе. Двамата
влизат в двора на пункта, защото част от оградата липсва, и изнасят кантара. Натоварват
железа, които са взели от работата си, и кантара без платформата на каруцата,
отиват на пункта за изкупуване на метали, находящ се на гара Българово, и ги
предават на свидетеля Н.К., който познава, че сред отпадъците има и кантар,
защото самият той притежава такъв вид кантар.
На 14.06.2010 г.
свидетелката Е.Д. отива на работа в склада и вижда, че катинарът на вратата на
оградата е разбит, а кантарът ( без платформата ) липсва. Изчаква повече от
месец, защото предполага, че кантарът ще бъде върнат, но след като това не
става, подава сигнал до полицията.
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза се установява, че
катинарът без платформа е на стойност 364 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от следните събрани по делото
доказателствени материали : обясненията на подсъдимите ( частично ),
показанията на свидетелите Е.П.Д., Й.А.Й. и Н.Ж.К., заключението на вещото лице
по назначената допълнителна съдебно-оценъчна експертиза, допълнително
споразумение към трудов договор № РД16-64/04.03.2010 г., допълнително
споразумение към трудов договор № РД 16-65/04.03.2010 г., справка за съдимост
на подсъдимите, молба на свидетелката Е.Д. ***.
При анализа на доказателствените средства съдът намира
следното :
Обясненията на
подсъдимия са както средство за защита, така и доказателствено средство, чиято
истинност и достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква
задължението да прецени внимателно и задълбочено това доказателствено средство,
успоредно с показанията на останалите свидетели, с другите доказателства и със
собствената логичност и вътрешна убедителност на обясненията.
Версията, лансирана
и от двамата подсъдими, че кантарът се е намирал извън двора на склада към
момента, в който са го отнели, не се подкрепя от останалия по делото
доказателствен материал, а именно от показанията на свидетелите Д. и Й..
Последният категорично заяви в съдебно заседание, че кантарът винаги се е
намирал в двора на обекта. Свидетелката Д., от своя страна, разясни на съда, че
кантарът й е бил необходим и за да не бъде нарушена работата на склада, в
случай че част от кантара бъде отнета, е прибирала платформата във фургона.
След като пунктът неколкократно е бил обект на кражби, житейски нелогично е
използваема от работещата в него вещ да бъде съхранявана извън територията му и
да бъдат полагани усилия за запазване от посегателства на части от същата. Че
свидетелката Е.Д. не се отказала от собствеността върху веща, следва и от
факта, че дори и „на парчета” да бъде намерен кантарът, тя ще претендира за
тях.
Недоказана остана и
версията на подсъдимите, че към момента, когато са го отнели, кантарът не е
имал и тежести. Както посочи свидетелката Д. кантарът е бил използваем и
единствено платформата е била прибрана от нея.
В останалата им
част, че са установили фактическа власт върху катинара, без платформата, че са
го натоварили на каруца и са го предали в пункт за изкупуване на метали на гара
Българово, обясненията на подсъдимите кореспондират със събрания по делото
доказателствен материал.
По делото липсват
обаче категорични доказателства, че подсъдимите са разбили катинара на вратата
на двора на склада. Само свидетелката Д. споменава за разбит катинар, което
обстоятелство не е заявено от нея при подаване на жалбата й в полицията – в
този смисъл са показанията на свидетеля Й.. Последният заяви, че оплакването на
Д. е било само за липсващ кантар, а не и за разбит катинар. Тя подава сигнала в
полицията чак на 28.07.2010 г., т.е. повече от месец и половина след деянието, към
която дата голяма част от оградата на двора вече липсва, няма никакви следи от
разбит катинар и изнесеното от нея в тази му част не може да бъде проверено. Нещо
повече, към момента на деянието част от оградата на двора липсва, което прави твърдението,
че подсъдимите са счупили катинара, за да си осигурят достъп до вещта, житейски
нелогично ( защото няма преграда, която да се преодолява ) и само вероятно, но
не и категорично доказано.
По отношение на
заключенията на вещото лице по назначените съдебно-оценъчна и допълнителна
съдебно-оценъчна експертизи :
Вярно е, че в
разпита си в съдебно заседание, проведено на 17.01.2011 г., вещото лице заяви,
че без платформа кантарът не може да претегля ( л.32 от съдебното производство
), но този извод не е изведен след оглед на вещта, а само от запознаване с
писмени документи – аргумент от разпит на вещото лице в съдебно заседание,
проведен на 14.03.2011 г. – л.48 от съдебното производство. С други думи, при
изготвяне на заключението си в хода на досъдебното производство, експертът не е
правил оглед на вещ, идентична като вид с отнетата. Това е сторено от него едва
при изготвянето на заключението по назначената допълнителна съдебно-оценъчна
експертиза.
Вярно е също така,
че в констативно-съобразителната част на заключението на допълнителната
съдебно-оценъчна експертиза вещото лице прави извод, че при снета платформа
кантарът се превръща в неокомплектован измервателен уред и не може да
функционира като такъв. В съдебно заседание обаче той разясни на съда, че е
имал предвид, че не могат да бъдат претеглени дребни предмети, но по-големи по
обем такива могат, защото ще бъдат поставени върху самата рамка. Ето защо
според експертът, макар да я няма платформата, останалата част представлява
кантар, както защото с нея могат да се претеглят по-големи вещи, така и защото лесно
може да бъде намерен заместител на тази платформа. Този извод се подкрепя от
настоящия съдебен състав. И без платформа вещта продължава да е „кантар” и да
може да изпълнява функциите на измервателен уред, макар и в ограничен обем.
Ето защо съдът цени
заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-оценъчна
експертиза и не кредитира заключението по първоначалната съдебно-оценъчна
експертиза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От обективна страна
подсъдимите са прекъснали фактическата власт на ощетеното юридическо лице
„Феникс Инвест” ООД, упражнявана чрез свидетелката Д., върху един брой
техническа везна ( кантар ) без платформа за теглене на стойност 364 лева, без
съгласието на Д., установили са собствена такава върху вещта с намерение
противозаконно да я присвоят, т.е. да я третират като своя след деянието, което
намира израз в предаването й в пункт за изкупуване на черни и цветни метали.
От субективна
страна подсъдимите са действали при форма на вина “пряк” умисъл, като са
съзнавали, че лишават от фактическа власт собственика на чужда движима вещ,
като след деянието са желаели да се разпореждат с нея в свой интерес, като
всеки един от е съзнавал участието на другия в осъществяването на
изпълнителното деяние и че престъпният резултат ще настъпи вследствие техните
общи действия. С. и П. са съставили предварително план за осъществяване на
деянието – вещта да бъде отнета с каруца, след което да бъде предадена на пункт
за изкупуване на метали. От вземане на решението за извършване на деянието до
реалното му осъществяване обаче изминава известно време, защото подсъдимият С.
трябва да се прибере до дома, за да вземе каруцата, т.е. да набави „средство”
за извършване на кражбата. В този период и двамата подсъдими са се намирали в
спокойно психическо състояние и са имали възможност да преосмислят взетото
решение, поради което деянието е извършено от тях след предварителен сговор.
Извършената от
подсъдимите кражба не може да се квалифицира като маловажен случай, независимо
че стойността на вещта е под размера на две минимални работни заплати за
страната към периода на деянието ( размерът на една минимална работна заплата
за страната към юни 2010 г. е 240 лева - ПМС № 326/30.12.2009 г. ). Това е така, защото с действията си
подсъдимите указват на налична по-висока
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба ( действат след предварителен
сговор ). Отделно от това и двамата към момента на осъществяване на деянието са
осъждани, като подсъдимият С. е осъждан многократно, при това все за
престъпления против собствеността. Със споразумение от 10.12.2007 г. по НОХД №
2399/2007 г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила от същата дата, С. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и
б.”Б” от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
5 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим.
Наказанието е изтърпяно на 17.05.2008 г., т.е. към 12.06.2010 г. не е изтекъл
срокът, визиран в чл.30, ал.1 от НК, поради което деятелността му по настоящото
дело следва да се квалифицира като такава, извършена в условията на повторност
по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 от НК. От друга страна, очевидно престоят му в
затвора не е оказал поправително и предупредително въздействие спрямо него,
поради което С. се явява личност с повишена обществена опасност.
Деянието на
подсъдимите обаче не следва да се квалифицира като такова по чл.195, ал.1, т.4,
предл.2 от НК, поради следните мотиви :
Използването на
превозно средство, което не е моторно, не може да се квалифицира като
използване на техническо средство, защото не е послужило за осъществяване на
техническа операция, улесняваща отнемането – в този смисъл Решение № 250 от 3.VI.1997 г. на ВКС по н.
д. № 134/97 г., III Н.О., Решение № 130 от
13.05.1999 г. на ВКС по н. д. № 90/99 г., I Н.О., Решение
№ 727 от 18.XII.1995 г. по н. д. № 427/95 г., II н. о. на ВС. Когато при кражба се използва такова
превозно средство ( каруца ), това обстоятелство следва да се преценява
единствено при индивидуализацията на наказанието.
Не бе доказано по
категоричен начин и обстоятелството, че подсъдимите са отнели вещта чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, а именно
изкъртване на катинар на врата на ограда на двор.
Установи на
последно място, че деянието подсъдимите са извършили на неустановена дата в
периода 12.06.2010 г. – 14.06.2010 г.
Предвид изложеното
съдът призна подсъдимия Г.С.С. за виновен за извършено престъпление по чл. 195,
ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК за това, че на неустановена дата в
периода 12.06.2010 г. – 14.06.2010 г. в гр.
Камено в двор на пункт за изкупуване на черни и цветни метали, находящ се на
ул. „Герена” № 10, в условията на повторност в немаловажен случай, след
предварителен сговор в съучастие с Д.Т.П., ЕГН – **********, отнел чужда
движима вещ – един брой техническа везна ( кантар ) без платформа за теглене на
стойност 364 лева, собственост на „Феникс Инвест” ООД, от владението на МОЛ Е.П.Д.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като на основание
чл.304 от НПК го призна за невиновен и го оправда по първоначалното обвинение
да е извършил престъплението на неустановена дата в периода 01.06.2010 г. –
11.06.2010 г. включително и в периода 15.06.2010 г. – 30.06.2010 г.
включително, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот –
изкъртен катинар на врата на ограда на двор, и чрез използване на техническо
средство каруца с предмет един брой техническа везна ( кантар ) с платформа за
теглене на стойност 416 лева.
Подсъдимият Д.Т.П.
бе признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на неустановена дата в периода 12.06.2010 г. – 14.06.2010 г. в гр. Камено, в двор на пункт
за изкупуване на черни и цветни метали, находящ се на ул. „Герена” № 10, в
немаловажен случай след предварителен сговор в съучастие с Г.С.С., ЕГН – **********,
отнел чужда движима вещ – един брой
техническа везна ( кантар ) без платформа за теглене на стойност 364 лева,
собственост на „Феникс Инвест” ООД, от владението на МОЛ Е.П.Д., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като на основание чл.304 от НПК бе признат за невиновен и бе оправдан по първоначалното обвинение да е
извършил престъплението на неустановена дата в периода 1.06.2010 г. –
11.06.2010 г. включително и в периода 15.06.2010 г. – 30.06.2010 г. включително,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – изкъртен
катинар на врата на ограда на двор, и чрез използване на техническо средство
каруца с предмет един брой техническа везна ( кантар ) с платформа за теглене
на стойност 416 лева.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За осъщественото от
подсъдимите престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за
срок от една до десет години. Съдебният състав не намери основание
индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимите да се извърши
при приложение на чл.55, ал.1 от НК, защото не са налице нито изключителни,
нито многобройни смекчаващи обстоятелства. Мотивите за този извод са следните :
Вярно е, че към
периода на осъществяване на деянието подсъдимият П. е осъждан само веднъж за
престъпление по чл.279 от НК. От това обстоятелство обаче следва, че той е
склонен към засягане на различни по вид обществени отношения, обект на защита
от НК, и предходното му осъждане и наложеното му с него наказание „глоба” не са
оказали превъзпитателно въздействие. В този смисъл наказателната репресия
спрямо него следва да бъде засилена, за да не остане с убеждението, че такъв
вид деяния се наказват леко, което не само няма да има предупредителен ефект
спрямо него, но е и предпоставка, улесняваща формиране на умисъл за бъдещи посегателства
против собствеността.
От своя страна,
личността на подсъдимия С. е с висока обществена опасност предвид предходната
му криминална деятелност, която обосновава и квалификацията на извършеното от
него деяние като такова при условията на повторност. Очевидно изтърпените
наказания „лишаване от свобода” не са изпълнили целта си да въздействат
предупредително спрямо него да не извършва противоправни прояви.
И двамата подсъдими
съзнават, че отнемането на чужда движима вещ без съгласието на владелеца й е
противоправно и че конкретната вещ има собственик. Фактът, че вещта е обемна и
тежка не ги спира да осъществят деянието. Нещо повече, те изготвят план как да
преодолеят това „препятствие”, като отнемат вещта с каруца. Мотивите им да
извършат престъплението не са свързани с липса на парични средства за
задоволяване на екзистенциални нужди от храна и вода, защото и двамата са
трудово ангажирани и получават доходи, макар и в нисък размер, а да се облагодетелстват
по неправомерен начин.
В този смисъл
смекчаващи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими се явяват
трудовата им ангажираност, ниската стойност на отнетата вещ и добросъвестното
им процесуално поведение, но те не могат да се квалифицират като изключителни.
Съдебният състав ги кредитира като такива, обосноваващи налагане на наказание
към минимума, предвиден в разпоредбата на чл.195 от НК.
Предвид горното
съдът намери за справедливо по отношение на подсъдимия С. наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален
„строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от
„закрит” тип на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, поради което и го наложи.
По отношение на
подсъдимия П. справедливо се явява наказание „лишаване от свобода” също за срок
от една година, като съдът отложи неговото изпълнение на основание чл.66, ал.1
от НК с изпитателен срок от три години, тъй като самото осъждане ще изиграе предупредително
въздействие спрямо подсъдимия да се въздържа за в бъдеще от извършване на
престъпление, предвид възможността да търпи и отложеното наказание.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимите да заплатят в полза на държавата по сметка на Бургаски
районен съд направените по делото разноски в размер на 125 лева, като всеки
заплати припадащата му се част в размер на 62,50 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия Стоян Мутафчиев )
Вярно с оригинала:
Секретар: Т. Т.