Решение по дело №3/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			06.04.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	18 февруари		2021

 

на                                                                                                           Година

Светла Пейчева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		3		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.                    

              ТФ „Груп.БГ“ ЕООД, с  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. гр. Дупница, ж.к. „Бистрица“, бл.6, вх. В, ет. -1, ап. 11, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от Д.К.  А. - Управител, с ЕГН **********, е обжалвал Наказателно постановление № 549576- F559529/30.11.2020 г., издадено от Директора на Офис – Кюстендил при ТД НАП София, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., за нарушение по чл.125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Моли  НП да бъде отменено, като  незаконосъобразно, като управителят на дружеството твърди, че причината за неподаване на СД по ЗДДС за месец март 2020  г. е невнимание от страна на счетоводителя, тъй като в този период е заменил първоначалния счетоводител с нов и новия счетоводител подал , макар и по-късно справка-декларация за месец март и месец април едновременно, като по този начин счита, че независимо, че  нарушението било извършено, то от него не били настъпили вредни последици, тъй като дружеството не било извършвало дейност през процесния период. Сочи, че в условията на пандемия и спад на икономическото развитие налагането на административна санкция в голям размер е непосилна за него. 

              Въззиваемата страна, чрез ю.к. Васева, оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на обжалваното НП в приложено по делото писмено становище.

            Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

    На 15.04.2020 г. е извършена проверка в информационната система на НАП, офис Кюстендил, фронт- офис Дупница, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1 при която е установено, че  ТФ „Груп.БГ“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС и лице и явяващо се задължено лице по смисъла на същия закон не е подало справка декларация по ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчния период – м. март 2020 г. в законоустановения срок- до 14.04.2020 г. Към момента на извършване на проверката справката не е подадена.

     В резултат на проверката е съставен АУАН № F559529/15.07.2020 г. в който е описано като нарушение не подаването на справка декларация по ЗДДС в срок на за м. март 2020 г. Твърди се нарушение на разпоредбите на чл. 125, ал.5, вр. с ал.1 от ЗДДС. Актът е бил предявен и връчен на търговеца. При предявяване на АУАН не е направено писмено възражение.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН.

 

     Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление (НП) № № 549576- F559529/30.11.2020 г. на издадено от Директора на Офис – Кюстендил, с което на осн. чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв.  Наказващият орган е възприел фактическите констатации на актосъставителя и изводите му за нарушените законови разпоредби. Отговорността на нарушителя като  ЮЛ е обективна с оглед разпоредбите на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което  въпросът относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъждат при налагане на санкцията. При налагане на санкцията е взел предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и  е констатирал, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

       В хода на съдебното следствие  са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, които потвърждават фактите установени в АУАН. Същите са непротиворечиви и взаимодопълващи. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите са в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

 

      Горните обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени и гласни доказателства.

     При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

              С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е неоснователна, поради което съдът потвърди наказателното постановление, по следните съображения:

         При съставяне на акта за констатиране на нарушението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН, които да налагат отмяната на НП само на това основание. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон.

         Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административно наказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН- нарушението е установено на 15.04.2020 г., АУАН е съставен на 15.07.2020 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението. АУАН е връчен на управителя на дружеството на същата 03.11.2020 г.  НП е издадено в 6-месечния срок, предвиден в закона.

 Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

      В административнонаказателното производство, чийто заключителен акт е обжалваното НП не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. АУАН и НП притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. НП съдържа позоваване на нарушените законови разпоредби и индивидуализиране на санкцията.

       Деянието, въведено като нарушение от чл. 179, ал. 1 от ЗДДС се осъществява чрез бездействие, поради което наказващият орган е следвало да докаже, че са се осъществили юридическите факти, пораждащи задължението за действие по чл. 125, ал.5, вр. с ал.1 от същия закон. Последната норма установява задължение за всяко задължено лице да подава справка декларация за всеки данъчен период, в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, за който се отнасят.

            В конкретния казус е установено, че към момента на проверката в отчетната система на НАП, търговецът- нарушител не е подал данъчна декларация за данъчен период – м. март 2020 г., а проверката е извършена след изтичане на регламентирания в чл. 125, ал.5 от ЗДДС срок за подаване на такава декларация. Упощението на срока за подаване на СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период м. март 2020 г. не се оспорва от жалбоподателя. НП, е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при доказано извършване от търговеца на описаното в него нарушение.

Изложеното обосновава извода, че е налице неизпълнение от жалбоподателя на задължение по чл. 125, ал.5, вр. с ал.1 от ЗДДС, като основание за възникване на административнонаказателно правоотношение за реализиране на имуществената му отговорност по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Нарушението е квалифицирано правилно, правилно е приложен материалният закон.

Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна норма. Според разпоредбата на чл.179 от ЗДДС, регистрирано по закона лице, което  като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС, декларацията по чл.125, ал.2 от ЗДДДС, отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, декларацията по чл.157 ал.2 от ЗДДС, или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Т.е. по чл.179 ЗДДС, съставомерно е деянието, изразяващо се именно в неподаване (и в този смисъл в неспазване) в предвидения за това в нормата на чл.125, ал.5 от ЗДДС (т.е. законоустановен) срок на справка-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС .

В случая едноличния търговец като регистрирано по ЗДДС лице е бил длъжен да подаде справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС, за месец март 2020 г., най-късно до 14.04.2020 г., включително, което не е сторено, към датата на установяване на нарушението и съставяне н АУАН.

 Неоснователно е възражението за неправилност на НП, свързано със смяната на  счетоводителя на търговското предприятие. Задължено да подаде СД за съответния период е за регистрираното по ЗДДС лице (арг. от чл. 125 от ЗДДС). В процесният случай такова, без съмнение е бил именно, санкционирания търговец. 

 

             Не са налице и основания относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 53, ал.1 от ЗАНН, когато органът установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, издава НП, с което налага на нарушителя съответното наказание. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за наличието на обстоятелства обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение от тази на останалите нарушения от същата категория. Доказателства, обуславящи квалифицирането на случая като маловажен –нито се твърдят, нито се доказват, напротив, в подадената жалба жалбоподателят посочва, че е пропуснал да изпълни в срок задължението си поради невнимание на новия счетоводител. Задължението за подаване на СД за лица, които са регистрирани по ЗДДС съществува за всички лица, попадащи под обхвата на цитираната разпоредба  и същото важи и в случаите, когато подадената СД е нулева, както е в конкретния случай. Обстоятелството, че дружеството е подало СД на следващия месец  също не може да бъде основание за отпадане на отговорността му  по чл.125, ал.5 вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС. Подаването на СД от всички данъчно-регистрирани лица дава възможност на органите по приходите да извършват съответните проверки и контрол по спазване разпоредбите на ЗДДС, като в случая се касае за едномесечно закъснение. Счита се, че при липсата на съображения относно прилагането на чл. 28 от ЗАНН, органът е приел, че случаят не е маловажен и липсата на обективиране на този извод в самото НП не е основание същото да се счете като материалноправно незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е императивна и не позволява разширително прилагане. Като маловажен случай може да се квалифицира само деяние, извършено от пълнолетно физическо лице, но не и от ЮЛ или ЕТ. ЮЛ и ЕТ са субекти по чл. 83 от ЗАНН, на които може да се налага имуществена санкция, ако при осъществяване на дейността им е допуснато неизпълнение на задълженията им към държавата или общините и отговорността им е обективна. В този смисъл, неизпълнението на задълженията на ЮЛ или ЕТ при осъществяване на дейността им, по см. на чл. 83 от ЗАНН не може да се квалифицира като маловажен случай, което прави неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

    При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил критериите на чл. 27 от ЗАНН, като е отчел тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. Наложената имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер, съответства на обществената опасност на деянието и на нарушителя, поради което съдът потвърди изцяло атакуваното НП.

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва да понесе и сторените по настоящото производство разноски. Предвид защитата на въззиваемата страна от юрисконсулт и заявена искова претенция за заплащане на разноски, жалбоподателят следва да заплати разноските за юрисконсулт. Предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност размерът следва да бъде определен към минималния, предвиден в чл.25, ал.1 от Наредбата за правна помощ, а именно 100 лв.

С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е    Ш   И:

           

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 549576- F559529/30.11.2020 г., издадено от Директора на Офис – Кюстендил при ТД НАП София, с което на ТФ „Груп.БГ“ ЕООД, с  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ж.к. „Бистрица“, бл.6, вх. В, ет. -1, ап. 11, общ. Дупница, обл. Кюстендил, представлявано от Д.К.  А. - Управител, с ЕГН ********** на основание чл. 179 от ЗДДС за нарушение по чл.125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС,  е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 (петстотин) лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ТФ „Груп.БГ“ ЕООД, с  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. гр. Дупница, ж.к. „Бистрица“, бл.6, вх. В, ет. -1, ап. 11, общ. Дупница, обл. Кюстендил да заплати на Офис – Кюстендил при ТД НАП София сумата от 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил в 14-дневен срок , считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

                                                  

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: