О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 10.10.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-10 състав, в закрито
заседание в състав:
Съдия:
Николай Енчев
при секретаря ……… .. разгледа докладваното от съдия
Енчев т. д. № 1602/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на А.Д. и К.М., синдици на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) с предявени искове срещу Община Харманли и срещу „Б.У.И.“ АД за
връщане на имущество, получено от трети лица с произход банката. В исковата молба се излагат
твърдения, че „К.т.б.“ АД е предоставила на „Т.“ АД банков кредит за
строително-монтажни работи на винарска изба в с.Коларово, община Харманли.
Твърди се освен това, че банката е била кредитор на „Т.“ АД и по друг договор за кредит, четири договора за
кредитни карти и като поемател на корпоративни
облигации, емитирани от това дружество. Поддържа се, че на 18.09.2015г. „Т.“ АД е направило
заявление, с което се е отказало от правото си на собственост върху няколко
сгради в землището на с.Коларово, община Харманли, подробно описани в исковата
молба.
Ищците
твърдят, че на основание посочения отказ от право на собственост имотите, предмет
на отказа, стават безстопанствени и съгласно чл.13 от ЗОС се владеят и
управляват от общината, на чиято територия се намират и че по този начин община
Харманли може да придобие собствеността върху тези имоти по давност. В
допълнение, ищците поддържат, че ответникът „Б.У.И.“ АД е собственик на земята,
върху които са били построени сградите, предмет на отказа от правото на
собственост. Поддържат, че в качеството
си на собственик на земята, този ответник
би могъл да упражнява част от правата, произтичащи от правото му на
собственост, в това число и да владее и
ползва и сградите.
При
условията на евентуалност предявяват иск по чл.60а, ал.1, т.1 от ЗБН срещу
Община Харманли или срещу „Б.У.И.“ АД за връщане в масата на несъстоятелността
на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) на собствеността върху недвижимите имоти –
сгради, които са предмет на отказ от правото на собственост от страна на „Т.“
АД. Исковете са мотивирани с обстоятелствата, че въпросните имоти се явяват
имущество с произход банката и че ответниците са го придобили без насрещна престация.
При
изложените твърдения на ищците относно естеството на предявените искове и
надлежната легитимация на страните съдът, преценявайки допустимостта на
исковете, съгласно чл.130 от ГПК, намира следното:
Предявените
искове са недопустими като насочени срещу ненадлежни страни.
Правилото
на чл.60а, ал.1 създава специален иск в полза на синдика на банка в
несъстоятелност, както на временния синдик или на Фонда за гарантиране на влоговете в
банките да предявяват осъдителен иск за връщане на имущество в масата на
несъстоятелността при определени, изчерпателно изброени предпоставки. Тези
предпоставки са спорното имущество да е с произход от банката и третото лице,
срещу което е насочен искът, да не е изпълнило насрещна престация
или ако престацията е изпълнена, тя да е на
значително по-ниска стойност от полученото имущество.
По
естеството си този специален иск представлява средство за защита на масата на
несъстоятелността на банката срещу правни и фактически действия, при които чрез
финансови средства, предоставени от банката на нейни контрагенти, трети лица са
придобили от тези контрагенти или от други правни субекти някакво имущество без
да изпълнят свои задължения за предоставяне на насрещна престация,
или когато тази престация е очевидно несъответна на
стойността на полученото.
От
съдържанието на цитираната норма е очевидно, че третото лице, получило
имущество с произход от банката, може да бъде надлежен ответник по такъв иск
само когато това имущество е получено в резултат на една или повече сделки,
като третото лице е било страна по някоя от тези сделки и се е задължило с
някаква конкретна престация по тях.
От
изложените твърдения в исковата молба е явно, че двамата ответници не са били
участници в подобни сделки, които да имат за предмет някакво имущество с
произход от банката. Не се твърди от ищците двамата ответници да са били
задължени срещу някого с някакви конкретни престации,
свързани с имуществото, описано в исковата молба и да е било налице
неизпълнение на тези престации или престациите да са били на стойност, значително по-ниска от
полученото имущество. Следва да се отбележи и обстоятелството, че твърденията в
исковата молба не дават основание да се достигне до извод, че двамата ответници
действително са получили имущество по смисъла на правилото на чл.60а, ал.1 от
ЗБН. Твърденията на ищците се изчерпват с това, че отказът от право на
собственост от страна на „Т.“ АД би могъл по някакъв начин да облагодетелства
двамата ответници и да даде възможност на единия или на другия да претендира
придобиването на правото на собственост било по давност, било по силата на приращението.
При
посочените твърдения в исковата молба, които са базата за преценка на
надлежната процесуална легитимация на страните и за правната квалификация на
предявения иск, следва да се приеме, че двамата ответници нямат качеството
„трети лица“ по смисъла на чл.60а, ал.1,
т.1 от ЗБН, защото те не са „получили“ по смисъла на цитираната разпоредба
имущество с произход от „К.т.б.“ АД и не са се задължили за каквито и да било
насрещни престации, които да са останали неизпълнени
или да са били на по-ниска стойност от описаното в исковата молба имущество. Следователно,
исковете са предявени срещу ненадлежни страни и по тази причина се явяват
недопустими. Производството по тези искове следва да бъде прекратено.
Предвид
формирания извод за недопустимост на предявените искове, на основание чл.60а,
ал.2 от ЗБН във вр.с чл. 81, чл. 71, ал.2, чл.72,
ал.3 и чл.69, ал.1, т.2 от ГПК „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) следва да бъде
осъдена да заплати дължимата държавна такса по исковете в размер 10 374,46,
определена на базата на представените към молба на ищците от 18.07.2017г. удостоверения
за данъчните оценки на сградите, описани в исковата молба.
Мотивиран
от горното, на основание чл.130 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.1602/2017г. на Софийски
градски съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА
„К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, гр.София, ул. „********, да
заплати в полза на Софийски градски съд
на основание чл.60а, ал.2 от ЗБН във вр.с чл. 81, чл.
71, ал.2, чл.72, ал.3 и чл.69, ал.1, т.2 от ГПК сумата 10 374,46лв.
държавна такса по исковете.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия: